Откъде тръгват българите на Аспарух в края на 7 век от н.е., за да стигнат до днешните български земи?

Този въпрос продължава да предизвиква интерес сред днешните българите, въпреки своя сравнително ясен отговор.

Запазилите се легенди и предания през вековете, както разбира се и сведенията на древните хронисти, дават сравнително еднозначен отговор – във втората половина на 7 век, българите предвождани от Аспарух, тръгват от земите на днешния Тамански полуостров. Това e мястото където по малкото и плитко Азовско море се свърза с голямото и дълбоко Черно море при днешния Керченски пролив, известен в древността като Боспор кимерийски (или Кимерийски боспор). Таманския полуостров е сравнително равнинен, изобилстваш с много заливи, пясъчни коси и лимани. Това е едни от най-южните райони на днешна Русия, съставляващ част от плодородния Краснодарски край.

Именно тук в най-западната част на полуострова се намира и известния в нашата българска история град Фанагория. През Античността Фанагория е важен търговски център и един от главните градове на Боспорското царство със столица Пантикапей. Всъщност в хрониките на византийските автори Теофан Изповедник и Патриарх Никифор, като и в други хроники, Фанагория не е спомената изрично като столица на Велика България. Тя е спомената по скоро като отправна точка, наред с река Кубан и други, за локализиране на държавното обединение Стара Велика България. По въпроса за Велика България Теофан Изповедник (ІХв.) отбелязва следното - „…около Фанагория и обитаващите там евреи, живеят твърде много народи. От същото езеро до реката, наречена Куфис (Кубан), гдето се лови българската риба ксистон, се намира Старата голяма България...”

Боспорското царство - преди и след новата ера

По същия повод друг византийски хронист, Патриарх Никифор (ІХ в.) съобщава „Около Майотийското езеро (Азовско море), по реката Куфина (Кубан) била разположена отдавна още така наричаната Велика България…” Виждаме че и в двата случая Фанагория не е спомената изрично като столица на Велика България. Идеята за Фанагория, като столица на Велика България, не се подкрепя и от археологическите проучвания, резултатите от които показват, че точно през 7 век от н.е. градът е съвсем слабо населен.

В продължение на дълги години българите бяха считани за новопоявило се през 3-4 век племе за територията на Европа. Българите бяха причислявани към появилите се в земите на Източна Европа по това време хунски племена, т.е. считаше се, че българите се заселват по долното поречие на река Кубан едва след средата на 4 век от н.е., идвайки най-общо казано някъде от изток. Така българите бяха разглеждани като външен елемент в историята на тези земи, враждебно настроени спрямо местното антично население.

Това е и причината тяхната история да се разглежда като част от тази на номадските племена и народи, а не като част от тази на отдавна уседналите край Черноморието антични народи.

Действително към коя общност принадлежат българите на Аспарух?

Още в самото начало на първи век от новата ера, когато говори за тази част от света, географът Страбон споменава на два пъти за народа „аспургиани”.

В глава ХІ, на своята География, Страбон отбелязва „Към меотите принадлежат самите синти и дандари, тореати, агри и ареги (аррехи), а така също и тарпети, обидиакени, ситакени, доски и някои други. Към тях принадлежат и аспургианите, обитаващи пространство от 500 стадия между Фанагория и Горгипия (съвременна Анапа).” Т.е. виждаме едно споменаване още в първи век от новата ера на „аспургиани”, които обитават земите между град Фанагория и съвременния град Анапа на Черно море.

Самото име „аспургиани” би трябвало да предизвика интерес сред професионалните български историци-медиевисти. За съжаление обаче темата аспургиани остават на практика непозната за българската историческа наука. Изследванията, в които те се споменават са доста ограничени и едва от последните две десетилетия (Стефан Чурешки, Камен Станев, Александър Мошев и др.)

Трябва да отбележим, че в известната студия на проф. Веселин Бешевлиев от средата на 60те години върху иранските елементи у първобългарите, се споменава боспорското име Аспургос, което обаче е само част от редица други примери, посочени от професора.

В действителност Аспург е едно от най-често срещаните имена в каменните надписи от територията на Кимерийски боспор от началото на І век и в следващите векове. Царското име Аспургос (Ασπουργος) се среща в повече от шест различни каменни надписа в периода І – V век. Това не е случайно, понеже такова е името на сина на основателя на новата династия, управлявала в продължение на пет века Боспорското царство.

При очевидната близост на имената на първия български владетел на юг от Дунав Аспарух и боспорското царско име Аспург, не е чудно, че изследователите лингвисти тълкуват двете имена по един и същи начин, като производни от иранското „aspabara” – конник.

Кой е боспоският Аспург и кои са аспургианите? Имат ли те връзка с първите български владетели или говорим за просто съвпадение на имената?

От сведенията на древните летописци за Стара Велика България, разбираме че нейната територия обхваща източната част на античното Боспорско царство. Също така редица доказателства установяват приемственост между силните антични и късноантични традиции на Боспорското царство и тези на Стара Велика, а малко по-късно и на Дунавска България. Освен царското име Аспургос в каменните надписи свързани с историята на Боспорското царство, се срещат и добре познати на нас имена като Омар (Ομαρ), Мюреус (Μυρέους), Персион (Περσίων), Забаргос (Ζάβαργος), Ерми (Ẻρμης), Телециас (Τελετίος), Сабион (Σάβιον) и други. Самата традиция на изписването и поставянето на каменни надписи е нещо, което обединява Боспорското царство и Дунавска България. Същевременно това е една антична традиция характерна за земите на цялото Черноморие.

В началото на новата ера, римската експанзия е обхванала вече не само Балканите, а и Северното Черноморие. Именно по това време в Боспорско царство, със столица Пантикапей (днешен Керч), на власт идва нова династия. След управлението на понтийски цар Митридат VІ Евпатор и синът му Фарнак ІІ, до властта се домогва Асандър, който се противопоставя на наследниците на Митридат и се жени за дъщерята на Фарнак ІІ Динамия. Асандър, който е от предполагаем сарматски или скитски произход, управлява в продължение на 30 години. Предполага се, че по негово време е издигнат т.нар. Асандров вал, който отделил Керченския пролив и столицата на Боспорското царство от останалата част на Крим.

От брака между Асандър и Динамия се ражда наследникът Аспург. Той поема властта в самото начало на новата ера - 8 г. и управлява до 38 г. През 14 г. от н.е. Аспург получава римско гражданство от император Тиберий Юлий и титлата „приятел на римския народ”.

 

    Монета с образа на владетеля Аспург (14-38 г.)

 

 По същото време на Балканите римляните вече са създали провинция Мизия, обхващаща северната част на днешна България. На юг от Балкана все още съществува едно макар и зависимо от Рим тракийско царство, управлявано от т.нар. сапейски царе.

Тук следва да отбележим един много любопитен момент. По съвет на римляните, които вече имат влияние над голяма част от Черноморието, владетелят Аспург се жени за тракийската принцеса Гепепирия (Хипепирия), която е дъщеря на сапейския цар Котис ІІІ. (Наскоро в Аква Калиде, край Бургас, беше намерена мраморна плоча с името на същия този цар Котис и някои от неговите предшественици и наследници.). Този династичен брак, „пренася” и много тракийски царски имена в приазовието, като Котис, Раскупор и други.

    Тракийската принцеса Гипепирис, дъщеря на сапейския цар Котис, І век

В резултат, бъдещите владетели на Боспорското царство стават известни освен като Аспурги и като Раскупориди. Те са известни и с още едно име - Тиберий Юлий.

(следва продължение)

 

 

и на мен ми е чудно, че столица на България е бил морски град, т.к. неговата защита изисква наличието на силен флот - а дали сме имали такъв? Може да е бил лятна резиденция например.

Действително нямаме исторически извор, който пряко да посочва Фанагория за столица на Велика България... Това е нагласено от някой от нашите учени, но не знам точно от кой...

И всъщност Аспарух не идва тук, а си идва на бащини земи.Тук вече отдавна е пълно с Българи ! А неговите по-големи братя преди него са се настанили вече в Европа.----------преселението на Аспарух е измислено малко преди да снимат филма за него !!!!!

И да е пълно с българи, той идва тук, т.е. на юг от Дунав, през 680 - факт.

са правдоподобни само мащабните кадри с марша на ромейската армия. А комичното прецапване на Дунава, с деца, жени, добитък и кокошки, лежи на съвестта на сценаристи и консултанти.

Нали на неговия език било Исперих, пък гърците го наричали Аспарух. Значи трябва да направим едни теории за Исперих.
И в крайна сметка кое доказва, че Исперих е бил син на Кубрат? Имал е 10-тина имена, годините нещо не се връзват добре с тези на Кубрат, както и пътуването му насам.