Постинг
08.04.2013 06:00 -
Кева Апостолова: Стихове
ИЗ ЦИКЪЛА „ РАЗОПАКОВАМ ВОДАТА”
ОТ НОВАТА КНИГА НА К. АПОСТОЛОВА „ЕМБРИОНИ В СЛЪНЦЕТО”
***
Бог разопакова деня
като подарък за себе си.
А за мен?
***
Преминатите пътища
като шевове на череп.
Водата ме улавя накриво.
***
Животът е
из между другото.
***
Живот и смърт.
Аз съм една
не искам да съм две.
***
Живея през ден
за дълголетие.
***
Смъртта идва
в съучастничество с живота.
***
Смъртта идва
като кулминация на живота.
***
Смъртта – тази рязка промяна.
Върнете се в крилата си,
гълъби, пчели, самолети, времена.
***
Смъртта:
океанът изпорита книгите си.
***
Смъртта е навик:
изкачва вътрешните си планини от
памтивека
до следващите
памтивека.
***
Болестите
ни препоръчват на смъртта.
Тя не винаги ни харесва за себе си.
(Кога ще съм хубава?)
***
С дребните кражби
на сто-двеста спомена
към бъдното никога,
никога вече...
***
Разопаковам морето,
разопаковам...
Ще намеря ли?
Билки, наименованията на които започват ...
ДА ПОДМОГНЕМ ИКОНОМИЧЕСКИ СЪНАРОДНИЦИТЕ ...
ИЗ ДРАМАТА „ИВАН ШИШМАН" (М...
ДА ПОДМОГНЕМ ИКОНОМИЧЕСКИ СЪНАРОДНИЦИТЕ ...
ИЗ ДРАМАТА „ИВАН ШИШМАН" (М...
Оригинален стих, но идеите не ме кефят, непреживяни са или ако са преживяни перото е срлабо. За Смъртта с главно "с" трябва да се пише доста внтимателно и не "романтично". Тя е като жена с откъснат език - по-добре да я затворим в килера. Загатвайте я, но не я натрапвайте; не пишете за нея с плам дори и когато сте на 20, защото в онкоболниците е пълно с 20-годишни девици, които вдишват Смъртта ежеминутно...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 4313