В името на Отца и Сина и Светия Дух! Към Христос пристъпил началникът на синагогата Иаир и, покланяйки се доземи, го помолил да дойде в неговия дом, защото неговата дванадесетгодишна дъщеря била на смъртен одър. И Христос казал такива думи: „Ще дойда и ще я изцеля”. Но когато Христос отивал в дома на Иаир, Го заобиколила голяма тълпа народ, както това винаги ставало, и една жена, която дванадесет години страдала от кръвотечение, цялото си имане пръснала по лекари, но никой не й помогнал, пристъпила тихичко към Христос, с вяра и упование в се докоснала до Него и в този момент се изцелила. И докато Христос разговарял с жената, дошли при Иаир неговите слуги и казали, че няма за какво повече да моли Учителя, дъщерята е умряла. А Христос му казал: „Не бой се, само вярвай”. Той влязъл в дома на Иаир и тук още веднъж потвърдили, че девицата е умряла. Но Той казал: „Не, тя не е умряла, но спи”. И всички започнали даже да Го ругаят, да се надсмиват над Него. Но Христос хванал дъщерята на Иаир за ръката, тя станала и възкръснала от съня на смъртта.

Eто такива чудеса описва днес Евангелието. Но ние ще се спрем днес на вярата на Иаир, началника на синагогата, защото, това което станало с него, има много дълбок духовен смисъл. В него се разкрива смисълът на нашата вяра и на нашата молитва, и на нашите отношения с Бога: нашето отношение към Бога и отношението на Бога към нас.

С всеки от нас в живота се случва ситуация, подобна на тази, която се случила с Иаир. Не буквално същата, но в живота на всеки човек има моменти, когато му се струва, че всичко около него умира. Струва му се, че целият живот се руши: най-близките отношения умират, най-добрите житейски възможности и перспективи умират, жизнените сили умират. Човек остава в пустота, в самота, няма къде да отиде. И ето той идва при Христос. Той идва с вяра и упование, защото Христос е казал за Себе Си: „Аз съм Животът, Аз съм Пътят, Аз съм Истината”. Той е казал още на всеки от нас, че който проси с вяра и упование в името на Моя Отец, той несъмнено ще получи това, което му е така нужно. Той е казал още, че там, където двама или трима се съберат в Мое име, всяко ваше прошение ще бъде изпълнено. Твърде много такива обещания ни дарува Христос в Евангелието. Твърде много ободряващи и обнадеждаващи думи ни казва Свещеното Писание, казват ни светите отци, казва ни самата Църква за това, че който повярва в Христос, няма да се посрами. Тези думи ние чуваме на всяко богослужение: не ще се посрами вярващият в Христос.

И ето Иаир идва при Христос. И Христос обещава: да, ще дойда и ще я изцеля. И какво се получава? Той не идва. Пред очите на Иаир става такава ситуация: Той тръгнал, а Го задържали. Той вече не гледа към Иаир, вече не го слуша, той гледа към кръвотечивата жена, Той й отделя пълно внимание. А тълпата е дотолкова плътна, че Иаир даже не може да се приближи към Спасителя. Той е възложил цялото си упование на Него. Той Му е доверил своя живот, всичко на Него е възложил, Христос пообещал и не изпълнил. Когато трябвало да отиде при дъщерята и да я спаси, Той не тръгнал и всичко рухнало, дошли хора и казали: умряла е, няма смисъл повече да се обръщаш към този Учител. А Христос му казва: не бой се, а само вярвай.

Това са много важни думи, защото ние често, не дочакали ги, се обръщаме и си тръгваме от Христа. Тръгваме си обидени, помрачени, в състояние на отчаяние и униние: Христос не ни чува, Христос не дойде при нас, Христос не отговори на нашата молитва. И ето тези думи, които Господ ни казва – Не бой се, но само вярвай, по-истински вярвай, докрай – ние не ги чуваме. А ето Иаир чул, защото напрегнатостта на неговите отношения с Христос била такава, че през цялото това време, когато сякаш не го слушал, сякаш се бил отвърнал от него, той все едно не преставал да се уповава на Него, не преставал да вярва. Неговата вяра била много активна, всепоглъщаща, той не можел да мисли за нищо, само за своето упование на Христа. И Христос го поддържал: "Не бой се, само вярвай. Довери се на Бога докрай”. Ако Бог веднъж ти е казал: Ще дойда и ще изцеля, значи ще дойде и ще изцели, защото Божиите слова не са изтриваеми, това са вечни слова. Нищо не може да ги отмени, даже нашето маловерие. И Христос идва, хваща дъщерята за ръка и я извежда от смъртния сън.

Би трябвало да се научим на такава вяра – докрай и във всичко да се доверяваме на Бога, да не се боим да вярваме в Него, да не се боим, когато из под нозете си тръгва земята, да не се боим, когато вече всички говорят: „За какво мислиш, защо вярваш в Бога, трябва с други дела да се занимаваш, да предприемеш някакви действия… Не, Христос няма да ти помогне… виждаш какъв е сега животът… на друго трябва да възложиш упование”. Но във всяка ситуация трябва да помним, че ние не трябва да се боим от този свят, ние не трябва да се боим в този живот нещо да загубим, ако сме редом с Христос, ако Христос е редом с нас.

Това евангелско четиво трябва да укрепи всички безнадеждни, всички отчаяли се, всички маловерни. Няма в нашия живот никаква друга помощ, освен помощта на Самия наш Господ. Никой не ни дарява живот освен Този, Който Сам нарекъл Себе Си Живот, никой не ни посочва пътя, освен Този, Който Сам нарекъл Себе Си Път, никой не ще ни разкрие никаква истина, освен Този, Който Сам нарекъл Себе Си Истина.

Виждайки вярата на Иаир, да не се боим от това, че сме християни. Нека не се боим от това, което е написано в Евангелието. Нека да не се боим от кръста, който Господ ни възлага. Да не се боим, защото Христос казва: „Не бой се”. А веднъж казал това, Той никога не ще ни остави. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев