Прочетен: 3727 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2016 08:59
Бинго. Спукал съм хемороид...
Е, не баш хемороид. За съжаление, защото в думата има нещо грандиозно и гръмко, като в астероид или индивид. Много по-прозаично - имам изтъняване на кръвоносните съдове. Чест проблем, особено сред онези, които като мен вдигат тежести.
Слава богу не страдам от предразсъдъци и излишна гордост. Разпитах наоколо и докато бях на гости на Гришата в Ню Йорк, той ме светна за една древна техника. “Хилядолетия наред хората са дрискали в поза ‘снайпер’, демек клечейки над дупка,” казва Гришата, докато пържи мекици, “затова сегашните тоалетни чинии са проблем. Естеството им е неестествено. Или иначе казано, не си в естествена поза, брат. Затова пробвай да си слагаш кутия под краката. Помага.”
И о, чудо. За няколко месеца резултатите бяха невиждани (то кой иска да гледа натам). Толкова се ентусиазирах, че веднага споделих с няколко другари (българи), които като мен бичат над сто кила на лежанка и имат същия проблем. За мое удивление, обаче, групово ми се изсмяха и ме обявиха за хахо. “Е, кво, значи, клечиш на тоалетната чиния, а? Ама на ръба ли стъпваш или как точно?” Подигравката им беше очевидна (дори по телефона). За тях концепцията за мъж изключваше подобни неща.
Брех, това закостенелият ум е уникален феномен. Еми дрискайте кръв, казах им и си продължих клозетната йога. Оказа се, обаче, че американците са доста по-отворени от българите. Година по-късно видях по магазините серия продукти, аналогични на моя тоалетен кашон - добре изглеждащи пластмасови пособия, специално направени за поставяне под краката. При това с такъв дизайн, че лесно да се прилепват към тоалетната чиния, когато не ги ползваш. Даже попаднах на едно бизнес предаване за тях. Оказаха се хит на пазара, докарващ милиони.
Е, как да не се замисли човек за междукултурните различия. За малко да пратя линка на приятелите ми. Но пък си дадох сметка, че те няма да схванат иронията. Представите им са твърде статични, а когато е така, човек просто игнорира несъвместимата с тях информация. Или я рационализира. Това всъщност е характерен феномен. Един семестър взех курс по ‘Промяна на мисленето’ (Conceptual change), с фокус как хората (и в частност учениците) променят преставите си за различни научни концепции. Например първокласниците вярват, че Земята е плоска (това виждат) и целта на учителите е да им сменят тази погрешна представа с правилния научен модел. Да, обаче това не е толкова просто. Казваш им на децата, че Земята е кръгла. Добре, викат. Караш ги да я нарисуват (с тях върху нея) и те ти поднасят Земя, кръгла като палачинка. Това се нарича асимилация на новата информация в съществуваща ментална схема. Земята продължава да е плоска, но по начин, който изглажда противоречието.
Още по-краен пример за човешката закостенялост са така наречените креационисти (почти половината население на САЩ) – хора, вярващи, че Бог е създал Земята за шест дни преди около дванайсет хиляди години. Представяш им научни аргументи като например наличието на останки от динозаври отпреди милион години, но те ти отвръщат, че Бог ги е поставил там като част от неговия интелигентен дизайн. Показваш им директни доказателства за това как работи еволюцията (например естествен подбор на бактерии в епруведка), но те ти дават пълен игнор и продължават да си знаят тяхното.
Дотолкова е повсеместен този феномен, че новата концепция за интелигентност включва това да си гъвкав ментално и отворен към новото. И най-вече следното – когато имаш дадена позиция, винаги да търсиш аргументи, които я оборват, алтернативни обяснение, доказателства за обратното.
Радва ме тази дефиниция. Помпа ми самочувствието. Даже ме накара да си ъпгрейдна кашона с дървено столче с издялан отгоре бухал. Клеча си, гледам бухала между краката ми и се чувствам умен.
Интелигентната сексуална ориентация: Сап...
Грам лоялност се равнява на кило интелиг...