Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2018 11:31 - ЩАСТИЕТО Е ОТ БОГА
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 14767 Коментари: 14 Гласове:
31

Последна промяна: 03.12.2018 11:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ЩАСТИЕТО Е ОТ БОГА

Българска народна приказка

Приказки от старите ракли

Имало двама братя; те били много имотни хора. Като им били уредени работите и нямали грижа за нищо, започнали да се препират: щастието на хората от Бога ли е, или е от хората? Един ден братята се спречкали: по-големият казвал, че щастието е от Бога, а по-малкият, че е от хората. Тогава те, за да изпитат кой е прав, тръгнали да пътуват, като взели със себе си много пари. Като вървели така, стигнали до едно село и там разпитали кой е най сиромах, па го повикали да дойде при тях. Като дошъл и го видели, че е гол-голеничък и няма нищо, дали му двайсет жълтици и му рекли: "Вземи тези пари, ама никой път да не казваш сполай на Бога, а нас да споменуваш." Щом свършили това, отишли си.

Сиромахът, като видял в ръцете си толкова пари, не могъл да се нарадва и отишъл тичешком у дома, да се похвали на жена си. Тя, вместо да се зарадва, взела да му се кара, че бил глупав и е взел чужди пари, които, като ги похарчи, не ще има от где да ги върне и го карала да върне парите на хората. Той не я послушал, а отишъл на пазара да види какво се продава, та да купи и да търгува. Но както вървял по пътя и си мислел, стигнал до касапницата и понеже бил толкова време сиромах и бил гладен, рекъл си: "Поне сега да взема един дроб". После тръгнал да си ходи у дома. Като вървял по пътя, съзрял, че над главата му хвърчи един гарван. Помислил, че този гарван иска да му грабне дроба и взел да го крие под дрехата си. Но когато приближил до къщата си, гарванът се спуснал и му грабнал калпака от главата, гдето били скрити парите, и не се видял вече. Сиромахът започнал да плаче колкото му глас държи. Не му стигало това, ами когато си отишъл у дома и разправил на жена си какво му се случило, тя почнала да му кряска, че той бил такъв и онакъв и че тя знаела, че той ще похарчи парите по орли и гарвани. Сетне взели да плачат и двамата и се чудели откъде ще върнат парите, когато им ги поискат.

Изминало се година време и двамата братя дошли в селото да видят какво е направил сиромахът с парите. Той им разказал нещастието си и те тогава му дали четиридесет жълтици и пак му заръчали: "Вземи и тези пари, и прави с тях каквото знаеш, но пак да не споменуваш Бог, а нас".

Сиромахът взел парите, отнесъл ги у дома и, без да каже на жена си, скрил ги в едно гърне, гдето туряли трици. После отишъл на пазара да потърси някаква стока да купи. Докато бил по пазара, край къщата минал ябълкар и децата започнали да искат ябълки. Като нямала с що да им купи, майка им занесла триците и взела за тях ябълки. Но ябълкарят, като нямал где да тури триците, дал на жената ябълки и за гърнето, та взел и него с триците. Вечерта дошъл мъжът и отишъл право при гърнето, но не намерил нищо. Попитал жена си и тя му казала, че го дала на ябълкаря за ябълки. Той започнал да се кара и да си кърши ръцете, но ябълкарят го нямало вече.

Днес-утре, минала пак година и двамата братя пак дошли да видят какво е направил сиромахът с парите. Той пак им разказал, какво се било случило с парите. Тогава те му дали два куршума: един за него, другия за жена му.

Като стигнал у дома си, той разказал на жена си какво му дали. Но тя, от яд и гняв, че му дали куршуми, захвърлила ги нейде на полицата. Къщата им била край реката. Веднъж минали оттам рибари и понеже им се били скъсали куршумите от мрежата, попитали жената, не се ли намира у тях куршум, та да им даде да си закърпят мрежата. Жената си наумила за двата куршума, подирила ги, намерила ги и ги дала на рибарите. Те, като си закърпили мрежата, казали, че ще хвърлят мрежата в реката и каквото се улови от първия път, ще го дадат на нея за куршумите. Тогава хвърлили мрежата и се уловила една риба, която дали на жената. Вечерта жената разпрала рибата да я очисти и сготви, но, за чудо, извадила от корема й едно камъче, което светело като слънце. Те не знаели, че това камъче е много скъпо, и го държали вместо светило.

Срещу тяхната къща живеел един златар. Той съгледал, че сиромашката къща цяла нощ свети и се чудел отгде намира сиромахът пари за светило, като няма за хляб и децата му по цели дни гладуват. Най-сетне златарят поискал да разбере каква е работата, отишъл една вечер у сиромаха и много се зачудил като видял, че това, което свети, било елмаз. Златарят поискал да го купи и рекъл на сиромаха: "Искай, съседе, какво ще искаш, само ми дай това камъче". Сиромахът, като не знаел колко струва камъчето и че е скъпо, отговорил: "Дай ти колкото струва." Златарят дал десет жълтици. Сиромахът мислел, че златарят се шегува, та му рекъл. "Дай колкото струва". Златарят дал двайсет, после петдесет и най-сетне сто жълтици. Сиромахът, като видял, че му дава толкова пари, разбрал каква е работата и не му дал камъчето, а рекъл да го отнесе на царя и да му го даде дар.

Станал сиромахът, отишъл при царя и му дал камъчето, като му рекъл: "Царю, намерих това камъче и, като изпитах и разбрах, че е много скъпо, помислих си, че на цар прилича да го има; затова го донесох и го давам на тебе дар". Царят взел камъчето и попитал какво иска в замяна, но сиромахът нищо не искал. Най-сетне царят настоял, че трябва да вземе нещо за камъчето. Тогава сиромахът казал, че каквото му даде царят, ще е благодарен. Царят го разпитал какъв е и откъде е, и му дал цялата земя, където живеел, в която да бъде владетел и да я управлява, при което пратил свои хора в онази земя, да разкажат на мало и голямо, че си имат нов господар и да го слушат.

Всичко това станало и сиромахът заживял като цар на земята си. Двамата братя, както дохождали всяка година да видят сиромаха какво е направил с парите, дошли и тази година да видят какво е направил с куршумите. Новият владетел стоял на прозореца и видял, че минават двамата братя. Той пратил да ги повикат. Те не искали да идат при господаря, но и не можели да потъпчат господарската дума, та дошли, поклонили му се и го помолили да им каже защо ги вика. Владетелят ги попитал познават ли го кой е. Те, като не могли и да си помислят, че онзи сиромах може да е станал господар, отговорили, че не го познават.

Тогава владетелят им се открил и им казал: "Аз съм онзи сиромах, на когото вие давахте пари, за да ме направите богат без Божията воля, но нищо не направихте. Когато ми дадохте двата куршума, за да се убием с жена ми, Бог ми помогна да стана, какъвто ме виждате сега".

Тогава малкият брат признал грешката си и повярвал, че всичко е от Бога и че без неговата воля нищо не става.

 

image

 

 

=========================== 
© Електронно издателство LiterNet, 11.03.2007
Приказки от старите ракли. Български народни приказки. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски, Антоанета Добрева. Варна: LiterNet, 2007






Гласувай:
32



1. donchevav - Вярата е хубаво нещо - най-малкото, ...
03.12.2018 19:22
Вярата е хубаво нещо - най-малкото, защото с нея животът е по-прост, по-лесен. А в народните приказки вярата в Бога е висша добродетел.
Като деца баба ни караше /тайно от родителите ни, че времената бяха такива/ да казваме "Ако е рекъл Господ " на всичко, което започнем да правим. И ни разказваше една кратка притча. Господ минал покрай една жътварка, която дожънвала нивата си, и като я попитал дали ще свърши днес работата, тя му отговорила, че каквото и да стане, до час ще свърши. После минал покрай друга жътварка - тя едва била захванала да жъне нивата си. И нея попитал, а тя му отговорила, че ако е рекъл Бог, ще дожъне. Е, Бог дал на първата, хм, разстройство:))) - баба имаше друга думичка за него и ние се заливахме от смях. Бедната жена все притичвала до далечните храсти и не успяла нищо да свърши. На втората дал бодрост и сили, тя се напънала и до вечерта ожънала.
Ние с брат ми много се смеехме на тази история, но виж, помня я и до днес - помни я и той и често, като захващаме някоя работа заедно, споглеждаме се и в един глас, без да се наговаряме, казваме: "Хайде, Боже, напред, и ние след теб" - както ни учеше баба - и ... мисля, че помага:)
Красива приказка, вълшебна - и поучителна като притча! Благодаря ти, Или! Поздрави!
цитирай
2. lexparsy - Поздравления за тази хубава приказка!
03.12.2018 20:53
  Истинските стари приказки са житейски поучителни за децата, но вече трябва да са и за възрастни :-)
  Аз съм любител и събирам стари приказки и разказването им си е дарба.
  Определено страдаме от неадекватното им модерно преразказване и явно изопачаване, даже смешно жалко понякога.
  Ако си позволя мнение, в твоята има малко в повече очевидни обстоятелствени пояснения… Дечицата са по-умни от нас :-)))
  Приятна вечер и приказна седмица желая.
цитирай
3. shtaparov - Хубава приказка- спор няма.
03.12.2018 21:20
Хубава приказка- спор няма.
цитирай
4. vania23 - Не знам дали съм прави или не,
04.12.2018 09:34
но когато се стремя към нещо, защото според мен, то трябва да се случи, се раздавам по всички възможни начини, за които се сетя, за да го сбъдна. А вечер отправям най-горещите молитви към Бог, за да ми помогне.
Така знам, че съм направила всичко.

Както казва народът - помогни си сам, че да ти помогне и Господ.
цитирай
5. feq - Хубави, мъдри са нашите народни приказки!
04.12.2018 11:06
Благодаря ти, приятелко :)
Спокойни и успешни дни!
цитирай
6. avangardi - Благодаря, Вени! Красив коментар!
04.12.2018 14:31
donchevav написа:
Вярата е хубаво нещо - най-малкото, защото с нея животът е по-прост, по-лесен. А в народните приказки вярата в Бога е висша добродетел.
Като деца баба ни караше /тайно от родителите ни, че времената бяха такива/ да казваме "Ако е рекъл Господ " на всичко, което започнем да правим. И ни разказваше една кратка притча. Господ минал покрай една жътварка, която дожънвала нивата си, и като я попитал дали ще свърши днес работата, тя му отговорила, че каквото и да стане, до час ще свърши. После минал покрай друга жътварка - тя едва била захванала да жъне нивата си. И нея попитал, а тя му отговорила, че ако е рекъл Бог, ще дожъне. Е, Бог дал на първата, хм, разстройство:))) - баба имаше друга думичка за него и ние се заливахме от смях. Бедната жена все притичвала до далечните храсти и не успяла нищо да свърши. На втората дал бодрост и сили, тя се напънала и до вечерта ожънала.
Ние с брат ми много се смеехме на тази история, но виж, помня я и до днес - помни я и той и често, като захващаме някоя работа заедно, споглеждаме се и в един глас, без да се наговаряме, казваме: "Хайде, Боже, напред, и ние след теб" - както ни учеше баба - и ... мисля, че помага:)
Красива приказка, вълшебна - и поучителна като притча! Благодаря ти, Или! Поздрави!

Разказваш история от твоето детство. Както си го написала вярата е хубаво нещо.
Поучителна е историята с двете жътварки. Посмях се от сърце. И ние преди работа казваме: "Хайде, Боже, напред, и ние след теб". И се чувсва едно успокоение.
Приятен ден ти желая и весели празници! Прегръдки!
цитирай
7. avangardi - Здравей, lexparsy!
04.12.2018 14:38
lexparsy написа:
  Истинските стари приказки са житейски поучителни за децата, но вече трябва да са и за възрастни :-)
  Аз съм любител и събирам стари приказки и разказването им си е дарба.
  Определено страдаме от неадекватното им модерно преразказване и явно изопачаване, даже смешно жалко понякога.
  Ако си позволя мнение, в твоята има малко в повече очевидни обстоятелствени пояснения… Дечицата са по-умни от нас :-)))
  Приятна вечер и приказна седмица желая.

Благодаря за топлите думи. Прегледай следната страница с ПРИКАЗКИ ОТ СТАРИТЕ РАКЛИ https://liternet/folklor/sbornici/rakli/content.htm
Хубав слънчев ден и весели празници!
цитирай
8. avangardi - Здравей, shtaparov!
04.12.2018 14:42
shtaparov написа:
Хубава приказка- спор няма.

Благодаря ти! Поздрави!
цитирай
9. avangardi - Здравей, vania23!
04.12.2018 14:49
vania23 написа:
Не знам дали съм прави или не, но когато се стремя към нещо, защото според мен, то трябва да се случи, се раздавам по всички възможни начини, за които се сетя, за да го сбъдна. А вечер отправям най-горещите молитви към Бог, за да ми помогне.
Така знам, че съм направила всичко.

Както казва народът - помогни си сам, че да ти помогне и Господ.

Благодаря, че сподели! "Помогни си сам, че да ти помогне и Господ." Много точно си го казала.
Хубав слънчев ден и весели празници! Поздрав!
цитирай
10. avangardi - Благодаря, feq!
04.12.2018 14:56
feq написа:
Хубави, мъдри са нашите народни приказки! Благодаря ти, приятелко :)
Спокойни и успешни дни!

„Ако искате детето ви да бъде интелигентно, четете му приказки. Ако искате детето ви да е още по-интелигентно, четете му повече приказки!“
Алберт Айнщайн
Благодаря ти, приятелко:))
Хубав слънчев ден и весели празници! Поздрав!
цитирай
11. pranjeva - Хубава приказка
07.12.2018 23:41
Много хубава и поучителна! Благодаря!
цитирай
12. katan - Най-накрая успях да стигна до
17.12.2018 16:39
вълшебната приказка от старата ракла, Илче.
Няма да казвам, че съм я чела или чула в малко по-различен вариант, но е така.
Приказка-притча за доброто от Бога и от хората.
Сигурна съм, че нищо не става без Божията воля и благословия.
Поуката сама се налага. Хората, колкото и да дават, всичко изчезва, защото не е дадено с Божието благоволение.
Майка ми казваше: Има ли Бога, има и слога!
Т.е. - щом вярваме и тачим Бога, Той ще ни даде и "слога" /мисля, че може да разшифрираме като добро/.
Не се притеснявам от никого да кажа: "С Бога напред! Или Бог напред и ние след Него!"
Иначе: Няма ли Бога, няма и слога!
И твоята приказка го потвърждава!
Благодаря ти!
Поздрави и прегръдка!
цитирай
13. avangardi - Благодаря, pranjeva!
17.12.2018 20:13
pranjeva написа:
Много хубава и поучителна! Благодаря!

Поздрави и хубава вечер ти желая!
цитирай
14. avangardi - Благодаря, Кате!
18.12.2018 16:14
katan написа:
вълшебната приказка от старата ракла, Илче.
Няма да казвам, че съм я чела или чула в малко по-различен вариант, но е така.
Приказка-притча за доброто от Бога и от хората.
Сигурна съм, че нищо не става без Божията воля и благословия.
Поуката сама се налага. Хората, колкото и да дават, всичко изчезва, защото не е дадено с Божието благоволение.
Майка ми казваше: Има ли Бога, има и слога!
Т.е. - щом вярваме и тачим Бога, Той ще ни даде и "слога" /мисля, че може да разшифрираме като добро/.
Не се притеснявам от никого да кажа: "С Бога напред! Или Бог напред и ние след Него!"
Иначе: Няма ли Бога, няма и слога!
И твоята приказка го потвърждава!
Благодаря ти!
Поздрави и прегръдка!

И аз съм сигурна, че нищо не става без Божията воля и благословия.
Пожелавам на теб много щастие, здраве и любов!
Поздрав и прегръдка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305665
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95675
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031