Родил си се когато,
най-щастлива съм била.
Когато  жестоко и нелепо,
голямата любов загубих.

За първи път докосна ме,
със свещени силни думи.
И светица нежно сякаш,
ме погали и събуди.

Прочетох стих от теб
и сякаш топлина огря ме.
Знаех,разпознах те,
притеглена от теб с магнит.

Как странно името ми,
до твоето написал си отдавна.
Уж спомени за теб,
от минали животи явно.

Тъй искан си ,мечтан,
от мен и търсен с години.
Как всичко в миг и леко е,
когато чуя те и душата видя.


ЮЛИЯ БЕЛ