Дългия път на честта,
върволица от хора,коли.
На юг е тяхна посока,
назад да погледнат,забрави.

Дългия път на честта,
малки деца,забрадки,тъга.
Без сълзи,дрогирани лица,
без мисъл,без разум,за честта.

Дългия път на честта,
да забравят родния край.
Тучни пасища,ели и гора,
те пътуват по дългия път на честта.

Дългия път на честта,
не бяха българи на тази земя.
И турци не бяха на онази земя,
те просто бяха-БЪЛГАРСКИ ТУРЦИ.

Дългия път на честта,
за кой падение,за кой висота.
Време разделно,омраза,лъжи
а душата им-БЪЛГАРСКА ОСТАНА.


с обич за всички български изселници от турски пройзход,дано простят робското мълчание на България,в онези страшни дни .

ДЖУЛИЯ  БЕЛ