да се усмихнеш на старо огледало

Родила съм се с бенка,
като индийка на челото.
Баща ми все се радвал,
белязана уж била съм от съдбата.

Родила съм се с бенка,
до седем бях аз чудо.
Харизматична,божественокрасива
и смееща се,преливаща от чар.

А после някак тъй различна,
ту лидер,ту в немилост.
Неразбрана,непонятнна,
но винаги с усмивка мила.

И ето тук вече,петнадесетгодишна,
отново чар,харизма от бога.
Талант,любов към всеки,
любима на който е край мен.

А после живот уж в релси
и всеки казва ,тя добре е.
Живот спокоен,без земетръс,
обичана,желана и покой.

И ето пак отново живота промени се
и пак душата иска да лети.
Нависоко  към бога да достигне,
различна,извисена и не сама.

Погалих слънцето а то засмя се,
облака погледнах той заплака.
Морето с мисъл го докоснах
а то като ураган,вълни понесе.

Родила съм се с белег,
като индийка на челото.
Баща ми казвал,вярвал,
белязана била съм от съдбата.
28.07.2007

ДЖУЛИЯ  БЕЛ

Неповторимо! Недостижимо! Белег на съдбата е! Душа многовековна властва в теб и около теб... :)

Ники, благодаря ти приятелче скъпо! Трогната съм от думите ти и обичта, която показваш по какъв ли не още начин!
с обич ДЖУЛИ