До теб съм ,в прегръдка силна,
онемяла,блаженна и щастлива.
А ти разказваш ми,не спираш,
сякаш всичко искаш аз да знам.

До теб съм,в прегръдка силна,
желана,искана в нощта.
До изгрева времето е дълго,
говори ми,говори сега.

До теб съм, в прегръдка силна,
с години чакал си ме ти.
И търсил си ме в очи различни,
но странно не си ме разпознал.

До теб съм,в прегръдка силна,
на нежен,мощен великан.
Ръцете ти ме стискат и не пускат,
да не ме изгубят в този свят.

19.08.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ