Позвъни се и отворих
и онемях от страх и смут.
Стоеше срещу мен усмихнат:
-За теб съм мила моя тук.

А вчера казах му аз сбогом,
приключваме и стига веч.
Обичам те, но всичко свърши,
това е края,друго няма.

А ето мъжът ми ги покани,
с приятеля му те да влязат.
А той ме гледа с очите жадно
и мисля си това е края.

И гледам ги тях трима,
седят,любезно си говорят.
И сякаш там съм а ме няма
и мисля си, това е края.

А после тръгнаха си двама
а аз замряла съм в ужас.
Очаквам своята присъда
и мисля си,това е края.

И лягаме си с мъжът ми
а той ме гледа с възхита.
Прегръщаме и ми говори:
-Не може още той да те забрави.

21.01.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ