Аз съм Екватор, гореща земя,
палещо слънце, топла вода.
Диви животни - зебра красива
и лъв съм в савани на лов.

Ти си Северен полюс - лют студ,
приказно бял, с обвивка от лед.
Бяла мечка - огромна и мощна,
спяща дълбок зимен сън.

Аз съм Екватор и днес те зова,
с топлината си да те разтопя.
Да потекат към мен реки,
от леда ти, с любов претопена.

И тогава света ще е друг,
аз и ти, отново далече.
Но жарта ми с твоя лед,
в Калифорния - вечна пролет ще е.

14.11.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ