Той я рисуваше-свещенна муза,
с  коприна нежна,  цялата покри.
Огърлица от диаманти и корона,
от древни съкровища и подари.

Той я обичаше-свещенна муза
и виждаше видения в нощта.
С нея бе крал Артур-велик
а тя до него вярната принцеса.

Той я искаше-свещенна муза,
цял живот търсил и копнял.
През очите и,  в душата влезе,
космос от преплетени съдби.

Той я жадуваше-свещенна муза,
духът си на нея бе отдал.
С очи безумни по света ходеше,
свободата във вериги бе  оковал.

30.11.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ