Обаятелен изказ, направо магия! Благодаря ти, че ми нахрани душата :)

Щом се зачетох и веднага си представих Стоянка Мутафова като по- млада.Специфичния и глас и маниери!
Много жива е пред мен картината и много издълбоко е подхванат проблема за обезлюдялото българско село.
Подходящи са и картините на Майстора !
Наситен с колорит и емоции постинг!
Браво!

Илиа, Ники благодаря ви от сърце! Не знаех как ще си приеме тази творба, дали ще бъде разбрана.
В неделя бях в едно родопско село, което може да стигнеш само ако е хубаво времето. Природата приказна но една река, която бучи някак подтискащо и силно. Но гледам от къщите все жени, усмихнати и ведри и ми говорят, смеят.Попитах ги защо не виждам мъже а те ми казват че умряли от пиене. Бях в шок и ги гледам а те говорят сякаш е нещо съвсем обикновенно нещо.После ми сочат една жена, пияния и мъж и посегнал и тя го убила, но той я пребивал с години.
Харесах една виличка, точно до реката а те ми говорят за нея че семейство я купили лятото но и онзи мъж умрял но не от пиене, от високо кръвно
Бях зашеметена от тази среща в едно обезлюдено село, което лятото се пълни с деца и чужденци.
А те ме гледат усмихнати и силни и просто никога няма да ги забравя.
Попитах ги каква вяра са , има църква, джамия а те се смеят и ми казват. Че при тях няма омраза, кой къде и в какво вярва там ходи, казват ми че няма омраза, че няма мъже, няма пари, няма нищо.
Но за мен в тези хора имаше дух от онзи силния, на българката, която въпреки разрухата, беднотията оцеляват задружно
И аз просто за миг го написах на някакъв непонятен за мен диалект. Но както казва моя приятел Яким Дяков , музата не пита на какъв език ще го напишеш и как, просто пишеш.
Написах и още две творби с него но прототипите са други.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Наистина ме пренесе в едно друго време. Усетих обстановката, в която си се намирала. Стана ми много драго! Иска ми се да съм там. Но със стиха ти, все едно че е така! Прав е твоят приятел!

Ей, Слънце отново благодаря!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

:)Hei,yuliya2006 ,tui kak go naredi:)))))))ama mi haresa:))

Би, просто бях потресена от срещата с тези хора.И аз не знам как го написах на някакъв език който не познавам, дори не знам какъв е.Тези хора говореха на друг диалект, но аз го написах с този. Нека ме бесят за това ама аз съм див кон, в релси не влизам и съм за малко.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поздравления за чудесния пост...:)))
Страхотно си го написала...:)))
Щастлива вечер ти желая...:)))

Хей ...ДОКА, радвам се че ти допада! Бях решила да си отворя нов профил и там да ги пускам тези по-смешните. Но пък си казах нека да бъде тук, тя при мен една каша и любов и страст и война и политика а днес и хумор.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

За селата в Родопите и техните невероятни хора..
мммммммммммммммммм
толкова много можем да си говорим.
Почисти хора,
по-чист въздух,
по-чисто небе-
не съм срещала никъде.
Писала съм, че като зациклим съвсем
от "столичната простотия и мръсотия"-
там чистим ум и душа.
Там - в Родопа планина...
А какви гозби ни гощават......
ммммммммммммммммммммм
Поздрави, мила Джулс !!!

Скъпа моя любима Марти, въпреки огромната мизерия на който мъжете не могат да издържат, въпреки разрухата край тях те живеят. Смеят се ,прегръщат ме, гощават ме и съм в техния плен. И се чувствам пречистена, защото някъде там е останало парченце дух, не замърсен от разделението и суетата и амбицията да си най-отгоре.
Прекланям им се на тях а не на онези облечени в станиол и залети с фалшива любов персони.Защото в онези български жени има сила а в другите луксозен бамбук.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ