Балканите на Балканския полуостров сме... по ненадминатост от странна смесица на болка в смях... наше си разбиране как да запазим себе си след мислите за преходност... Така аз мисля...

Ина, тук описвам неща който съм видяла и чула.Който са ме потресли, който много хора ще познаят като видени.
Търся психологията , на начина му на мислене на нашия народ.И все си мисля че азиатското да плачеш когато се ражда човек и да се смееш когато умира го има кога скрито, кога наяве като тук
Не осъждам никого, просто рисувам реални образи от живота.
Благодаря за коментара!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джу, не познавам изтока, но в смисъла, който си описала и аз съм видяла този странен феномен. Преходни сме тук, трябва просто по-добре да вникваме зад случващото се... И не напразно духовата музика е една и съща - и когато се събират двама за живот, и когато се разделяме с нечий живот... В родното ми село все още е така. И поздрави за реалността... Живот ни е...
С много обич Ина.

Отново ти благодаря! Живота е странно нещо а ние го описваме...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Но ми напомни кончината на моят баща...
И веселбата, след като се прибрахме от гробища,
и нелепите приказки...
Всичко помня, колкото и да бях ошешавена и уморена тогава...
А Горан Брегович си е нашият балкански класик.
Той е извисил музиката /творбата музика/ в такива висини, че не е за всеки, Джулс.
Обичам те.

Смъртта е едно облекчение, пречистване. И аз бих искал да е весело, когато умра. Това са нещата от живота - всеки минава по този път. Хубаво е да изпращаме любимите си хора по по-ведър начин, вместо да ги задържаме тук със сълзите си. Ние сме се пооткъснали от действителността и преживяваме по-силно нещата, но описаните от теб със сигурност са по-щастливи и носят мъдростта си неосъзнато, в себе си... Благодаря ти за стиха!!!

Марти, страшно е като мисъл да си представиш близък човек , заровен в черната земя.
Тази сутрин една жена, вдовица от месец все ми говореше, че не помни нищо от погребението на съпрута си. Била като упоена и чак след дни осъзнала истината.
Тази непозната жена втора сутрин идва при мен и все ми говори. А аз и казвам че ако мислиш че просто в земята е заровена износенота, овехтяла обвивка на скъп човек, болката няма да е така мъчителна. И ако човек си мисли че до него бди онзи скъп дух, че той е с него, живота ни ще бъде по-лек и по-ведър
А Марти,тя ме слушаше и се усмихна и ми каза че го прави за първи път от загубата.
Никога не съм я виждала досега а вече втора сутрин тя идва при мен, гледа ме в очите и ми говори. Вероятно утре пак ще я видя.
И ето тя ме провокира днес и написах творбата. Но в нея описах мой спомени от погребения на познати и близки
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Ники ти не беше ли хлапе, откъде тези мъдрости в теб. За това че един дух, който е тръгнал към отвъдното му помагаме когато не плачем. Когато го споменаваме сякаш е с нас, защото той е близо макар и в друго измерение.
Благодаря ти приятелче любимо!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Ти май си била в предния живот шопкиня.Едни такива ги редиш отскоро ,че човек не знае да се смее ли или да плаче!
Сега като чета тези стихове си спомням отделни моменти от погребения които ти си с тези стихове си обедила в едно!
Често баща ми разказва и случая с една съседка,която ходела на погребения ,започвала да нарежда над мъртвата ,ама като се заслуша човек усеща ,че всъщност се хвали."Защо не станеш како.... ,каде си тръгнала да видиш моя Иван каква булка си взе , да видиш мойта дъщеря ...." .т.н.докато изброи всичко хубаво дето е се е случило!
Пишеш добре и то за неща от бита на нашенеца
от близкото минало та до днес!
Чакам с интерес новата ти творба!!!

Илиа като четох коментара ти се сетих за една случка с моя позната.
Един ден тя ходила на гроба на мъжа си .На съседния гроб плачела жена.
Нареждала като песен на съпруга си, защо я оставил, голяма къща, три коли и така нататък.
Но наблизо минавал мъж и се засмял и казал. Да го вземе него, пък той щял да я утеши и да спре да плаче
Да се смееш ли ,да плачеш ли...живот
А аз на шопски ли пиша а никога не съм живяла и общувала с такива. ЧУДЕСА!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ