Я чедо да ти казувам,
от месец време съм у чужбину.
Я съм българка, но яка, здрава
и гледам тамо едно бабе - италяну.

Па не знаем език им, нищо
а старицата болна, немощна.
И не може разбера с нея
и се чудя, що утре ще правя.

Оня ден щерка и ми носи,
връзка зелено, листа кат лапад.
И вика да ги уваря на бабата,
а па тя да одела да се окъпе.

Доде она се миеше, я съм бърза,
уварих листата, сдробих ги.
Па сложих лигавнику на бабето
и тъпчех  а она не ще, все плюе.

Ама аз съм чедо ината
и кат и се озъбих по нашенски.
Та она очите, ха да изкочат,
ма си го изеде, къде ще оди.

И ето я иде щерката важна,
румена, бела, окъпана.
И като виде що е станало,
заовика, га че е наша циганка.

Я чедо съм била объркала,
отварата била за бабата.
Я що у нас все листа едем
и нея това яко нараних.

30.03.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ


ИГРАЛИ БАБИ
http://www.vbox7.com/play:ec6f8335