Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2008 16:17 - АНОНИМКО - АНОНИМНО
Автор: yuliya2006 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1635 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 31.10.2008 16:27


image

 
image АНОНИМКО - АНОНИМНО http… 29 октября 23:00
Тема: Стихи
#723695
Просмотров: 24 Комментариев: 0


АНОНИМКО - АНОНИМНО
http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=723695&code=01ecd65a40edf7cd9ac6d5f26c5d039fae3f5702


АНОНИМНО

Хей момиче мило,

тайствено и също толкоз близко

въпросите се лутат, блъскат във мен сега,

но те пораждат само радост, не тъга.

 

Животът мой ...

какво за него да ти кажа аз,

той като река планинска е,

ту буен, ту суров, ту смръщил вежди,

ту с усмивка лъчезарна озарен е ...

 

а моята самоличност, толкоз анонимна

тя крие душевност на дете,

понякога е толкова ранима,

но винаги готова ръка да подаде ...

 

Не, не мога аз да бъда арогантен,

но си признавам и невинен аз не съм,

по скоро съм човек нормален и ...

нищо от човешкото на мен не ми е чуждо.

 

А респекта, уважението се отвоюват

тях никой не поднася просто ей така

и бил съм аз човек със положение

и дъното докосвал съм с крака.

 

Позна за моите коси -

снежинки там живота е поставил,

и погледа ми син е много често закачлив

и тъжен бива и понякога - оловно сив.

 

Живота често върху мен следи оставял е

и го приемам за нормално аз това,

но остави той без капчица следа

моят дух и по детски романтичната душа .

 

Хей момиче мило, жена със тайствени черти

успя, признавам аз, младежа в мен да възроди

в очите странен блясък, в душата - пролет

и тялото е някак леко - готово е за полет

 

А стиховете някак самички се редят във рима

и мислите ми пърхат весело с криле,

към снимчицата очите ми поглеждат често

мечтите постоянен гост са в моето сърце

 

и зная аз, че някъде ... хей там

едно момиче, красиво, нежно, романтично

поглеждайки в ъгъла на душевният си храм

ще види то следи оставени от мене там

 

следи оставени от посребрено, застаряващо момче,

получаващо с луната вечер своя дар,

непоправим мечтател, оптимист и роматик,

в душата си то скътало е твоя лик.

 

И когато спусне се ноща

и тъмнината ни обвземе

в прегръдката си топла то ще те поеме

и нежно с устните си то ще те покрие

и вярва (макар и разделени) - ЩАСТЛИВИ ЩЕ СТЕ ВИЕ !

АНОНИМКО - АНОНИМНО - STIHOVE BG
http://stihovebg.com/work/id/35492/




Гласувай:
0



1. glarus - yuliya, Добра анонимна
31.10.2008 17:23
орисница е стояла над ръката ти за да го напишеш толкова добре!
Заслужаваш поздрави за стиха, и за сиветлата ти руска душа....
цитирай
2. yuliya2006 - АВТОР НА ТОЗИ СТИХ Е http://stih...
31.10.2008 18:05
АВТОР НА ТОЗИ СТИХ Е http://stihovebg.com/authors_info/author/Anonimko/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7393880
Постинги: 1507
Коментари: 12079
Гласове: 61513
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930