Вдъхновение при мен долетя,
бе бяла птица, с очи искрящи.
И аз записвах стих, след стих,
ах как записвах, моля ви простете.

Вдъхновение при мен долетя,
дочувах шепот от други светове:
- Пиши хайде, за това и онова,
диктовката не я пропускай.

Вдъхновение при мен долетя,
докосвах небето, дъжд заваля.
Морето синьо, в радост заискря
и птиците запяха в хор небесен.

Вдъхновение при мен долетя,
там едни очи, сълзи от самота.
Тъга покри ме, сърцето заболя,
но тъй видях, с болка ги написах.

Вдъхновение при мен долетя
и любовтта видях - О, красота,
покри ме с пелена, не виждах
и душата ми с друга заигра.

Вдъхновение при мен долетя,
там мисъл ярка, в миг ме покори.
Отвори в мен скрити сетива
и я описах в стихче, за да остане.


ДЖУЛИЯ БЕЛ

руски сайт

http://www.playcast.ru/?module=view&card=860902&code=5750780443167ac724d528497160e674d2ca2245

SIBIR
http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=317296

STIHOVE BG
http://www.stihovebg.com/Lirika/Filosofska/VDAHNOVENIE/79732.html

ВАНЕСА МЕЙ

http://www.youtube.com/watch?v=XTHKQvFBS80&feature=related
Поезията

Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея.

Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена.

Според мене истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал.
Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват.

Всеки поет знае до известна степен, кога се четат съчиненията му. Ти си поет и се чувстваш радостен. Това е защото си написал нещо хубаво – като го четат, чувстваш приятност. Някой път си писал нещо лошо – като го четат, чувстваш неприятност.

Поет може да бъде само онзи, който още горе на Небето е пожелал да бъде поет. На всекиго е определено когато да е, да стане поет и то първокласен. Във Вечността има ред, условия, при кои го човек може да се прояви. Има закони за това. Ще чакаш своето време. Няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: "Излез да се проявиш!" Тогава цялото Небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? Следователно, всеки от вас трябва да се готви за този велик момент.

В България за в бъдеще ще се родят големи поети.

Поезията и музиката са две страни на Живота. Музиката е външната страна, а поезията – вътрешната.

из «Изворът на доброто»

ДЪНОВ