Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2009 15:39 - МАТРИАРХАТ
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 1784 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 18.06.2009 05:32



 image Я чедо да ти казувам,
от наше село по-убаво нема.
Ели зелени, върхове високи,
падне снег и сами останем.
`````````````````````````
Завчера доде при мен мома,
англичанка бела, па убава.
И ме пита мене оти нема,
мъже, къде са се скрили.
````````````````````````````

А я и казувам че умреха,
пиандурници, твар ненужна.
Моя дедо и той пиян ми посегна,
па я съм яка, убих го кат куче.
``````````````````````````

У наше село любов царува,
джамията доле, църквата горе.
Що да делим чедо, мъже нема,
пари нема, нищо нема.
```````````````````````

А летоска доде семейство
а ние жени мъж не видели.
Нощем сън не ни лови, плачем
и его на умре, сега спим вече.
````````````````````````````````

Така е чедо у наше село,
реката бучи денем и нощем.
Живота и той така мина
а ние живеем си - МАТРИАРХАТ.
``````````````````````````````` ДЖУЛИЯ БЕЛ
 



руски сайт

http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=627389&code=71ef506044f9d4d2a44f6abcde36e76bcd797146

SIBIR

http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=229316 

blog bg

http://yuliya2006.blog.bg/viewpost.php?id=171755





Тагове:   матриархат,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - Джул !
17.06.2009 21:44
Помня го тозди стих - той е неповторим ! Много ми хареса тогава когато зъ първи път го прочетох , харесва ми и сега и ми припомня стари емоции!
Нали знаеш ,че харесвам този стил!:)
БЛагоздаря ти за прекрасния постинг!Прегръщам те Илиана
цитирай
2. yuliya2006 - Бях в едно родопско село, което може ...
17.06.2009 21:46
Бях в едно родопско село, което може да стигнеш само ако е хубаво времето. Природата приказна но една река, която бучи някак подтискащо и силно. Но гледам от къщите все жени, усмихнати и ведри и ми говорят, смеят.Попитах ги защо не виждам мъже а те ми казват че умряли от пиене. Бях в шок и ги гледам а те говорят сякаш е нещо съвсем обикновенно нещо.После ми сочат една жена, пияния и мъж и посегнал и тя го убила, но той я пребивал с години.
Харесах една виличка, точно до реката а те ми говорят за нея че семейство я купили лятото но и онзи мъж умрял но не от пиене, от високо кръвно
Бях зашеметена от тази среща в едно обезлюдено село, което лятото се пълни с деца и чужденци.
А те ме гледат усмихнати и силни и просто никога няма да ги забравя.
Попитах ги каква вяра са , има църква, джамия а те се смеят и ми казват. Че при тях няма омраза, кой къде и в какво вярва там ходи, казват ми че няма омраза, че няма мъже, няма пари, няма нищо.
Но за мен в тези хора имаше дух от онзи силния, на българката, която въпреки разрухата, беднотията оцеляват задружно
И аз просто за миг го написах на някакъв непонятен за мен диалект. Но както казва моя приятел Яким Дяков , музата не пита на какъв език ще го напишеш и как, просто пишеш.
Написах и още две творби с него но прототипите са други.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7364784
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031