Виртуален свят, бяло и черно, игра на страст , комар и разврат. Ту принцеса облечена в бяло, ту робиня обезглавенна на ешафод. Виртуален свят, бяло и черно, радост висша открила любов. Друг от ревност, сън го не хваща и черен, проклет му е деня. Виртуален свят, бяло и черно, ту кръстове с хора разпънати. Ту смях лудешки, в ефир кънтящ, ту веселба, по детски наивна. Виртуален свят, бяло и черно, рицарска битка за чест. Ту куртизанки разгонени, викащи и търсят в лотария печеливш билет. 07.04.2009 ДЖУЛИЯ БЕЛ SIBIR  http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=300321 руски сайт http://www.playcast.ru/?module=view&card=834549&code=79ec8a6e5acd6dce53c62103e958faf22f2730ff

Виртуален свят, бяло и черно...

Какво вълшебство цветно!
Поздравления, Джулия! Страшно много ми допадна!

ВЕН, РАДВАМ СЕ ЧЕ ХАРЕСА ТАЗИ ТВОРБА! ТАКА ГО ВИЖДАМ ТОЗИ ВИРТУАЛЕН СВЯТ В БЯЛО И ЧЕРНО..ТАКА ГО И ОПИСАХ...
СВЯТ ПРЕКРАСЕН, НО И МНОГО ОПАСЕН...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

си е нещо прекрасно :)))
Колко мдобре си се чувства човек
в света на фантазиите и мечтите:))))
Прекрасен ден мила -
И много, много цветен....

МАР, МЕЧТАН ОТ НАС СВЯТ И ОТКРИХМЕ ТУК СТРАХОТНИ ПРИЯТЕЛИ...
НО КАТО ВСЯКО ГЕНИАЛНО ОТКРИТИЕ ТОЗИ ВИРТУАЛЕН СВЯТ ИМА И СВОЯТА ТЪМНА СТРАНА...
НО ТАКЪВ Е СВЕТА БОРБА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО В НАС... ОКОЛО НАС ...
БЛАГОДАРЯ ТИ ОБИЧНА И ЛЮБИМА МОЯ МАРТИ, БЛАГОДАРЯ ТИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Много добре е написано - "Виртуален свят, бяло и черно, ту кръстове с хора разпънати."
Поздрави! :)))

ВСЕКИ ОТ НАС ГИ Е ВИЖДАЛ ГАВРИ ,ЛЮБОВ, РЕВНОСТ, ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ...АМБИЦИИ, РАДОСТ И ТАНЦИ ДО ЗОРИ..НЕОБЯТЕН СВЯТ ОТ ЕМОЦИИ...НО НЕ ЦВЕТЕН А В ЧЕРНО И БЯЛО
КРАЕН КАТО СВОБОДИЯТА И ДИКТАТУРАТА...
НО ИМАМ МЕЧТА И ТЯ Е ОТ ТУК ДА СЕ ИЗКАЧАТ КЪМ СВЕТОВНИЯ ОЛИМП ТАЛАНТИ БЕЗ ЗВАНИЯ И МЕДАЛИ А САМОРОДНИ ТАЛАНТИ И ТЕХНИТЕ КЛИПОВЕ, ТЕХНИТЕ СТИХОВЕ, ТЕХНИТЕ КАРТИНИ ДА ПОЛУЧАТ СВЕТОВНА СЛАВА
НЕ СЕ СРАМУВАМ ДА МЕЧТАЯ И УВАЖАВАМ АМЕРИКАНЦИТЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ОБИЧАТ ДА МЕЧТАЯТ И ВЯРВАТ В МЕЧТИТЕ СИ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
На високомерието аз ще се усмихна,
ще се обърна бавно и ще продължа.
Защото за мен е то безплодно,
ненужно,смешно,без душа.

На високомерието аз ще се усмихна,
ще го забравя до утре сутринта.
То връзва ни на нас живота,
на свободата ни днес да творим.

На високомерието аз ще се усмихна,
ще го запратя като ненужна вещ.
Погубващо е като смърт душата
и успеха срива за миг в калта.


ДЖУЛИЯ БЕЛ

Бягаме от себе си може би.
Казват,че клошарите и просяците обичали централните лъскави улици - защото така се възприемали като част от Богатството.
Чувствали се някак - успяли.

КАР, АЗ МИСЛЯ ЧЕ ТОЧНО ТУК НИЕ СВАЛЯМЕ МАСКИТЕ И ОТКРИВАМЕ ДУШИТЕ СИ... ОНЕЗИ, КОЙТО ПОКРИВАМЕ С МАСКИ В РЕАЛНИЯ СИ ЖИВОТ.
НО ИМА ЕДНА ГРУПА, КОЯТО ЗАПАЗВАТ РЕАЛНИЯ СИ ОБРАЗ НО С КЛОНИРАНИ ДО СТО ОБРАЗА ИГРАЯТ РОЛИ НА ДОБРИ... НА ЛОШИ... НА РАЗГОНЕНИ ...
И СТРАШНОТО Е ЧЕ ИМЕННО ТЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЖЕРТВА НА ТОВА ВИРТУАЛНО ПРОСТРАНСТВО И ТРАГЕДИЯТА Е СТРАШНА
СПОМНЯМ СИ МОЯ СТИХ "ИВ И АРИ",КОЛКО ПИСМА В ЛИЧНИ ПОЛУЧИХ ЧЕ МНОГО ХОРА СЕ ПОЗНАВАТ В ТЯХ И КОЛКО СТРАДАТ И НЯМА ИЗМЪКВАНЕ ОТ ТОЗИ ОМАГЬОСАН КРЪГ

ИВ И АРИ

Любов витална се развихри,
два свята, планети-жар.
Завъртяха се в галоп,
в омагьосан кръг, без изход.

Любов витална се развихри,
говореха си с нежен стих.
И сласт и страст, всичко изживяха,
но на яве не, само на сън.

Любов витална се развихри
и света им стана бял и чер.
Днес бяха в плен-жажда
а утре змии и черен великан.

Любов витална се развихри
и проклинаха се един друг.
Да се откъснат, беше късно,
жертви бяха, душите в плен.

10.12.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Виждам ,че можеш с еднаква лекота да пишеш за всичко и това е много добре!
Отново си писала по въпрос който всички ни вълнува!Все гледаме да сме от бялата страна ,но не винаги ни се получава.
Много си добра!
Поздрав и топла прегръдка!:)Илиана

ИЛИАНА, ТОЗИ СВЯТ Е ПРЕКРАСЕН И ДАВА ОГРОМНИ ВЪЗМОЖНОСТИ...НО ИМА И СВОЯТА ОПАСНА СТРАНА НА ЗАВИСИМОСТ И СТАВАШ НЕГОВА ЖЕРТВА...
ИМА ХОРА ПОПАДНАЛИ В ТОЗИ КАПАН, ТЕ СА МОЙ ГЕРОИ В ТОЗИ СТИХ...
МОЖЕ ДА БЪДЕ АТОМНА БОМБА И ДА РУШИ, НО МОЖЕ ДА БЪДЕ АТОМНА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА И ДА БЪДЕ БЛАГО ЗА ХОРАТА..
ТАКА ГО ВИЖДАМ ТОВА ВИРТУАЛНО ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВО
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ВИРТУАЛЕН СВЯТ


Скрита съм дълбоко в представите си
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм

Ужасена съм жестоко от лукавите
потънали в хорска злъч безсрам
невероятно смаяна съм от бруталните
търсещи сензация и звън

Поддържам неволно онеправданите
стоящи безмълвно на трън
нещастно съжалявам уж солидарните
бунтарствата им са ясни навън

Равнодушно поглеждам над овациите
неприлично взети назаем
не търся истината от простаците
пълзящи като брутална сган

Високо гледам в хоризонтите
разсейвам се с добри дела
съжелявам вечно адресантите
написали за мен некрасиви неща

Останалото не ме интересува просто.

Сняг, виелица а аз вървя,
сама със себе си и моя страх.
Вървя, командвам със замах,
на тоз предател, урок ще му предам.

Сняг, виелица а аз вървя,
душата ми изпълва се с любов.
И радвам се на смелостта,
да оцелея, сама да се спася.

Сняг, виелица а аз вървя,
но умората полазва бавно.
Сърцето ми задъхано трепери,
нозете ми и те едва се влачат.

В мислите ми сатаната се прокрадва
и шепти ми той с гальовен тон:
- Поспри, жали се, хайде,
в блаженство след малко ще заспиш.

Сняг, виелица а аз вървя,
пътя леден, така си го избрах.
Ще вървя, поне достойно да умра,
но ще имам шанс и да оцелея.

16.11.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

ПЕГАС, СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, БЛАГОДАРЯ ТИ!


ТОВА СИ ТИ

Погледнах слънцето и го попитах,
дали това си ти, любов дошла.
А то усмихна ми се и каза,
че душата в жар ще изгори.

Погледнах небето синьо, ярко,
попитах го дали си ти.
А то засмя се , облачета прати,
душата си да отворя, нареди.

И дъжд летен ме погали,
по устните, по тялото до кост.
И аз засмях им се, повярвах,
това си ти, сърце заби с любов.

25.11.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ