Сняг, виелица а аз вървя,
сама със себе си и моя страх.
Вървя, командвам със замах,
на тоз предател, урок ще му предам.

Сняг, виелица а аз вървя,
душата ми изпълва се с любов.
И радвам се на смелостта,
да оцелея, сама да се спася.

Сняг, виелица а аз вървя,
но умората полазва бавно.
Сърцето ми задъхано трепери,
нозете ми и те едва се влачат.

В мислите ми сатаната се прокрадва
и шепти ми той с гальовен тон:
- Поспри, жали се, хайде,
в блаженство след малко ще заспиш.

Сняг, виелица а аз вървя,
пътя леден, така си го избрах.
Ще вървя, поне достойно да умра,
но ще имам шанс и да оцелея.