Късметлийка? Не не беше всъщност беше напълно нормална девойка, просто носеше късмет на тези на които обърнеше внимание. Имаше си някаква  последователност в случващото се. Първото и гадже от гимназията след като се хвана с нея създаде група сега тази група се бори за първото място по продажби в страната. Някак си потръгна в живота му. И скоро заради честите концертни изпълнения и най-вече множеството фенки скъсаха. Това се повтори и с второто и гадже. Този път той беше от типа готин зубър. Момчето стана гений завърши университета на 19 години. Предложиха му работа в най-добрия институт в страната само за да прави изследванията си там. А той това и чакаше. От там нататък се сещате нали? Той я бе кръстил Слънчева усмивка. Защото нейната усмивка носеше щастие на всички на които я подареше. Само не и на нея самата. За това предпочете да е самотна, беше и омръзнало да бъде използвана, въпреки, че хората не го правеха нарочно. Не тя не беше карък, просто не и вървеше във връзките. Успехът просто променяше хората. Концентрира се върху работата си. Завърши икономическият университет. Парите с които работеше не се влияеха от късмета, но пък фирмите в които работеше трудно се разделяха с нея, защото тя им носеше късмет. В живота и бе постигнат страхотен баланс. Просперираща кариера, нула личен живот.

Усмихна се на себе си и огледа кафенето. На кой да донесе късмет днес? От време на време си позволяваше да разпуска с различни мъже, но не го правеше често. На една маса срещу нея седеше майка с бебе, което точно в момента плачеше. Майката се опитваше да го успокои с люлеене на количката. Детето обаче само увеличаваше децибелите. Стана и се приближи до жената. Тя я погледна стреснато. Вероятно очакваше да и направи забележка.

- Не знам какво му става, сигурна съм, че няма колики, изпи лекарството си за тях преди час. Побъркваме атака е от три дена. Днес си позволих да изляза за малко от вкъщи защото...

- Не се притеснявайте. Леле какъв сладур.

Бебето млъкна веднага и любопитно се вгледа в голямата кака, надвесила се над него. На устните му плъзна усмивка и то каза:

- Гугугу, кака.

- Ама то може да говори.-възхитена го изгледа тя.

- Всъщност до днес не можеше, това са му първите думи. Как го направихте? Между другото е тя.-жената я гледаше очудено.

- Ами не знам, просто ме бива с децата предполагам.

- Може би. Благодаря ви.-жената се усмихна за първи път от началото на разговора им.

- Няма проблем. Спокоен ден ви желая.

Отиде в офиса си и се захвана с работа. Имаше няколко клиенти, за които да прецени дали да им отпусне дългосрочен кредит. Една нейна колежка влезна при нея с размазан грим и вбесена. Обикновено не контактуваше много с колегите си. Беше затворена, но си бе създала име на приятен човек, който поздравява и се усмихва.

- Какво има Кали?

Калина беше една от малкото и приятелки тук и може би единствената не възползвала се от дарбата и. Не знаеше защо с нея не се получаваше, но пък това затвърди приятелството им. Може би просто в истинското приятелство се раздаваш безкористно и не търсиш отплата. Не бе успяла да да си обясни този феномен. Защото през живота и от нея се бяха възползвали всички, които бе оградила с благотворното си внимание освен Кали.

- Кажи душичке какво има?

- Шефът ми ме натопи на Човешки ресурси а аз си скъсвам задника от работа. Той също е длъжен да следи за нещата, но си изми ръцете с мен. Не мога да върша всичко а той да се шматка насам натам и в обедната почивка за два часа да изчезва с любовницата си. Мими какво ще правя пратиха ми мъмрене?

- Само това ли?

- За сега е това, но ако пак стане издънка? Аз съм човек за бога, той за това ми е шеф да проверява да не стават грешки. КУчият му син идва ми да му разбия главата с клавиатурата.

Момичето бе сериозно притеснено, гримът и бе размазан, беше плакала а сега очите и искряха опасно. Мими и се усмихна:

- Първо се успокой, второ дай да се погрижим за грима ти. Ела с мен в стаята за почивка ще се погрижа за теб. След това ще видим какво ще правим.

- Ти си страхотна приятелка.- по лицето на Кали се плъзна несигурна усмивка.

- Нищо не съм направила. Просто те изслушах, това е.-Мими се усмихна отново.

Кали я прегърна импулсивно.

- Добре, добре а сега се успокои и ела с мен.

Тя кимна и подсмъркна. Двете се отправиха към стаята за релакс. По пътя ги срещна шефа на Кали:

- Здравейте момичета.

Мими го изгледа сякаш разгллежда образец на ларва поставен в стъкленица със спирт:

- Ти кой си?

Мъжът сепнато я изгледа:

- Аз съм...

- Една мъжка п...ка нали? О извинявай, да не нараних чувствата ти?

Мъжът я гледаше шокирано.

- Защо ми говориш така, как смееш...

- Знам какво си направил с Калина. А сега извини ме имам работа.

Мъжът се изчерви и сърдито продължи надолу по коридора. Мими открехна вратата и надзърна. Слъва богу нямаше други колеги в стаичката. Извади тампонче за почистване от чантичката си и бавно почисти грима на приятелката си. След това и подаде огледало да си сложи нов. Кали се усмихна и се зае да се оправи. След половин час бяха на работните си места. До края на деня нямаше почеве интересни случки и тя се съсредоточи в работата си. Един от клиентите отхвърли поради ниски доходи и недостатъчно недвижимо имущество. Останалите ги одобри. Като се прибра в къщи пусна компютъра и включи скайпа. Общуването в мрежата не носеше никакви разочарование. От няколко седмици си контактуваше с един сладур с който случайно се бяха засекли. Той бе харесал ника и Слънчева усмивка. Неговият беше Бродещият по вълните. Попита го защо се е кръстил така. Отговори че Бягащата по вълните  била заета от Александър Грийн. Тогава тя прочете книгата за първи път. Хареса и и след това два часа говориха само за нея. Беше и приятно с него. Когато той и зададе въпроса защо се казва така, тя му обеща, че друг път ще му разкаже. На скайпа веднага замига съобщение:

Бродещият по вълните каза: J Здрасти.

Слънчева усмивка каза: J Здрасти.

Бродещият по вълните каза: Нямах търпение да се прибереш от работа. Нали знаеш, че ми е много приятно с теб?

Слънчева усмивка каза: J Така ли?

Бродещият по вълните каза: Знаеш, че е така. Да ти напомням ли за обещанието ти?

Слънчева усмивка каза: L Уффф, добре де ще ти кажа, но се надявам това да не развали нещата между нас.

Докато тя чакаше отговора му се замисли. Усмивките в виртуалното пространство не носеха нищо на никого, освен може би приятното чувство, че си накарал другия отсреща да се усмихне и то само с твоето присъствие. Те просто подпомагаха общуването. Реалната усмивка винаги имаше последствия. Можеше да се изтълкува превратно, носеше удоволствие, а при нея носеше и късмет.

Бродещият по вълните каза: Защо си мислиш, че ще промени нещо?

Слънчева усмивка каза: Винаги така става.

Бродещият по вълните каза: При мен няма да стане така.

Слънчева усмивка каза: J Всички казват така, но пък защо да не рискувам. Моята усмивка носи късмет на всеки на който я даря, особенно когато го обичам или ми харесва, тогава късметът е много голям. Второто ми гадже ме кръсти така зарди тази ми способност и от тогава ми остана. Хареса ми.

Бродещият по вълните каза: И какво стана с второто ти гадже?

Слънчева усмивка каза: Заряза ме, стана професор по Молекулярна биология, най-известния в страната а вече и от водещите в чужбина.

Бродещият по вълните каза: Професор Михов?

Слънчева усмивка каза: :о Изненадана съм, че го познаваш.

Бродещият по вълните каза: Просто прочетох името му във връзка с една статия, която касаеше фирмата ни. Той е идиот, да зареже съкровище като теб. (angry)

Слънчева усмивка каза: J Благодаря.

Бродещият по вълните каза: Това не е комплимент. Казвам истината както я чувствам.

Слънчева усмивка каза: Не ме познаваш миличък.

Бродещият по вълните каза: Ами да се запознаем а? Какво ще кажеш за утре. Петък вечер е да излезем на заведение а?

Мими се замисли. Беше и хубаво с него. Сърцето и тупкаше силно когато говореше с него. Емоцията бе приятна и искаше да я запази по-дълго. Когато го нямаше тя се терзаеше. След като се появеше започваха обяснения и извинения които завършваха с виртуални усмивки и сърчица в големи количества. Усещаше, че неусетно харесването и бе преминало в нещо повече. Страхуваше се да не го изгуби като видише усмивката и в реалността. Взе решение.

Слънчева усмивка каза: J Добре, но ще нося воал за да не виждаш усмивката ми.

Бродещият по вълните каза: Приемам, а и не ми е нужно, аз мога да я видя само като затворя очи и тя е прекрасна.

Облещено изгледа монитора на компютъра. Не знаеше какво да каже. Затвори очи и си представи неговата. Не беше трудно, той имаше снимка на скайпа си.

Наистина така изглеждаше перфектно. На екрана замига съобщение.

Бродещият по вълните каза: Ей там ли си?

Слънчева усмивка каза: Да но ти ме остави без думи. Ето ти мобилния ми телефон, ще се чуем да се уговорим.

Бродещият по вълните каза: А сега ти казвам лека нощ, че утре ставам рано. И ти пожелавам цветни сънища с много усмивки в цветовете на дъгата. J

Слънчева усмивка каза: Щастлив сън.J

Изключи компютъра и въздъхна. Дали не бе на път да провали още една връзка?

На другия ден първоначално не успя да се съсредоточи в работата си. Постоянно и се искаше да включи скайпа. Беше нерва, чувстваше се като глупава ученичка. Към десет часа въздъхна затвори очи и си представи усмивката му.

- Ехо има ли някой тук.

Отвори стреснато очи.

- Кали какво правиш тук?

- Имам новина, шефът ми е получил последно предупреждение за изгонване а моето мъмрене е оттеглено.

- Това е страхотно.

- Ти ли направи нещо?

- Не не съм.

- Абе имам чувството, че имаш пръст в тази работа.

Мими се усмихна.

- Може би, но не съм говорила с никой по въпроса освен с теб и с него когато го срешнахме вчера заедно в коридора.

- А какво става с теб защо си отнесена?

- Ами ...

- Ти се изчерви. Казвай веднага!

- Ами има едно момче, с което се запознах в скайп...

- И?

- Ами много е готин и днес ще се срешнеме.

- Страхотно ама разкажи подробности.

Побъбриха си поне един час и стана време за обедна почивка. Продължиха разговора си в столовата. Мими си мислеше, дали тя бе повлияла на съдбата на приятелката си или просто не всичко зависеше от нея?

- Един от шефовете, който ме познава по-добре, решил да направи проверка и така хванаха моят пряк началник в крачка и от там го проучили и ето резултата.

Вече говореха за това как се бе оттървала от мъмренето. Значи просто стечение на обстоятелствата, но откъде бе дошъл късмета на приятелката и? Махна с ръка. Вече нямаше значение.

Работният ден се влачеше като охлюв по влажен тротоар. Най сетне часовникът удари 17:00. Телефонът и иззвъня.

- Познай кой е?

- О бродещият ти ли си?-закачливо го подпита тя.

- Да а кой друг?

Уговориха се в едно приятно кафенце наблизо. Тя извади воала си и го сложи.

Пристигна с пет минути по-рано, но той вече я чакаше.

Двамата се изправиха един срещу друг.

- Аз съм Благовест.

- Приятно ми е Мария, но ми викай Мими.

Седнаха и се загледаха.

- Може ли да погледна в очите ти?

- Не сега може би по-късно.

В началото бе неловко, но скоро нещата се поразчупиха. Разказа му за вчерашната случка с Кали и се зарадва на реакцията му. Беше буквално бесен, след това се зарадва на развитието.

- Такива мъже не мога по-различен начин да ги нареча освен мъжки п...ки. Извини ме за израза.

- Аз това и му казах в лицето.

- Така ли? Това е страхотно.

Загледаха се един друг през воала.

Импулсът бе дошъл от само себе си. Тя отвори устни а той леко повдигна воала и намери нейните.

- Ти си моята Бягаща по вълните и аз те хванах. Имах само една мечта да срещна жена като теб.

Мими свали воала.

- Значи това вече не ми трябва.

- Наистина ти си моят късмет.-той отвори уста учудено.- А сега се убеждавам, че съм истински късметлия, по-хубава усмивка имаш отколкото си представях.

- Само тя ли?

Той се изчерви:

- Не исках да кажа това аз...

- Спокойно шегувам се, затвори очи и остави тази усмивка да кацне върху твоите устни.

Тя отново го целуна. Усети силно облекчение. Усмивката и  бе донесла късмет на самата нея, за първи път.

автор fenris
http://fenris.blog.bg/izkustvo/2008/10/30/slyncheva-usmivka.249066

Звук: http://www.playcast.ru/uploads/2008…98.mp3 Изображение: УСМИВКА Текст: fenris