На масата седяхме трима,

аз, тя и мой познат бохем.

Обядвахме а той все разказва,

за емоции свой от минал ден.

На санаториум бил, жени много,

уж болни, коя с бастуни два.

На  вечеринката снага въртели,

като танцьорки от вертеп.

На масата седяхме трима,

аз смеех се а той разказваше с жар.

Тя свила устни от погнуса, изкашля се,

задави се, помоли ни да спрем.

А той погледна я, взе да разказва,

за една жена досущ кат нея.

Влюбените гледала с подигравка,

осъждала, сочела  ги с пръст.

Но ето една поредна вечер,

един военен поканил я на танц.

 И чудо, тази дама - хладна,

в барутен погреб запалила фитил.

И любов безподобна, ярка,

развихрила се -  разгонени коне.

С ръце държали се, очите им сълзели,

от радост, от любов, от страст.

На масата седяхме трима,

аз, тя и мой познат - бохем

Тя слушаше го захласната, без дъх

и сякаш друг човек видях, не я познах.

18.10.2009

ДЖУЛИЯ БЕЛ