Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2009 20:30 - ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 59960 Коментари: 26 Гласове:
21

Последна промяна: 07.01.2011 20:44



 ПРОЕКТ " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -
 ГРАДОВЕ И СЕЛА"

 .
image



До всички блогъри!!!
Моля ви всеки, който има постинг за  БЪЛГАРСКИТЕ РОДОПИ, 
РИЛА,ПИРИН,СТАРА ПЛАНИНА, СТРАНДЖА - САКАР,СРЕДНА ГОРА,
ЕЛЕНСКИЯ БАЛКАН И ДРУГИ   да изпрати линк  в  коментар тук
или на лични
Същия ще бъде качен към постинга


------------------------------------------

ВСИЧКО ПО ПРОЕКТА "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ"
ЗАПОЧНА ОТ ТУК

20:48
veninski написа:
Усмихнат ден, приятелко!

Пълен напред към постинг № 5 000!
Да векуваш!



ВЕН, БЛАГОДАРЯ ТИ СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ!
МЕЧТАЯ СИ ВЕН, СВЕТА ДА ОТКРИЕ РОДОПИТЕ ...
ПОСЛЕ РИЛА ,ПОСЛЕ ПИРИН ПОСЛЕ..ПОСЛЕ ТУРИЗМА
ДА ДОНЕСЕ ПАРИ В ТОЗИ РАЙ НА ЗЕМЯТА
ПОГЛЕДНИ ГЪРЦИЯ, ХИТРИ СА ВЕН..МНОГО СА ХИТРИ..
КАМЪК ДА ОТКРИЯТ СВЕТИНЯ ГО ПРАВЯТ И ПАРИТЕ
ПРИ ТЯХ ХОДЯТ
УМНИ СА АМЕРИКАНЦИТЕ ВЕН, УТРЕПАТ НЯКОЙ МАФИОТ
И ЕТО ЛАС ВЕГАС ..ЛЕГЕНДА
А НИЕ ВЕН, ГОРДЕЛИВИ И ГЛАДНИ И НА ДЪНОТО
СЪБИРАМЕ ПАРИ ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ, НО ХОРА
С НЕЧИСТИ РЪЦЕ ХОП ОТКЛОНИЛИ ГИ И ГЛЕДАШ ПАРИ
ЗА ДЕСЕТ ЦЪРКВИ А САМО ЕДНА НАПРАВИЛИ
ДРУГИ ПЪК СЪВЕСТА ГИ ЯДЕ И С РЪЦЕ ОПРЪСКАНИ С КРЪВ
ХРАМОВЕ ГРАДЯТ...
САМО ЕДНО НЕЩО МОЖЕ ДА УСПЕЕ У НАС ВЕН ,
ГРАЖДАНСКА ПОДКРЕПА-РЕКЛАМА ЗА НАШИТЕ
СВЕТИНИ И НИТО ГРОШ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ НИТО ГРОШ
ДРЪНКАТ ЛИ ПАРИ ВЕН ЩЕ ДОЙДАТ БЕЗВЕРНИТЕ АКУЛИ
И ВСИЧКО КАКТО ДОСЕГА
КЪДЕ ТИ У НАС ЕВИТА ПЕРОН И ЦЕЛИЯ НАРОД ДА СЪБИРА
ПАРИ НА ДОВЕРИЕ И НИЩО ДА НЕ ИЗЧЕЗНЕ..КЪДЕ...
НЯМА ГО ВЕН...НЯМА ВЯРА..

ЗАПОЧНАХ ДА СЪБЕРАМ ВСИЧКО В БЛОГА ПИСАНО
ЗА РОДОПИТЕ..ЩЕ ГО СЪБЕРА ВЕН САМА ЩЕ ГО СЪБЕРА...
И ВСЕКИ ДЕН КЪМ ПОСТОВЕТЕ МИ ДА ИМ ИЗВАДЯТ ОЧИТЕ,
ТА ДА ПРОГЛЕДНАТ ЧЕ НА ЗЛАТО ЛЕЖИМ А СКЪСАНИ ХОДИМ

НАИВЕН И ДОБЪР НАРОД СМЕ БЪЛГАРИТЕ, ЗАТОВА СИ
ИГРАЯТ С НАС..КОЙ ОТ КЪДЕ НИ ХВАНЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

 




image

ПОСТИНГИ ПОСВЕТЕНИ НА ГРАДОВЕ И СЕЛА В БЪЛГАРИЯ

2 3  




Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. diso - Джу,
01.12.2009 22:45
тази вечер сме на една тема:))
Твоята естествено е много по-богата!
цитирай
2. diso - Благодаря
01.12.2009 22:51
за подаръка!
цитирай
3. yuliya2006 - тази вечер сме на една тема:)) ...
01.12.2009 22:57
diso написа:
тази вечер сме на една тема:))
Твоята естествено е много по-богата!


СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, ВСЯКА СНИМКА,ВСЕКИ КЛИП, ВСЯКА СТАТИЯ, СТИХЧЕ Е РЕКЛАМА ЗА РОДНИЯ ГРАД, РОДНИЯ КРАЙ...БЪЛГАРИЯ!
И АКО ПОВЕЧЕ ХОРА ГО ПРАВЯТ , АКО РЕКЛАМИРАМЕ ХОРАТА КОЙТО ГО ПРАВЯТ ...ТЕЗИ НЕЩА ЩЕ НОСЯТ ИЗВЕСТНОСТ...
ЩЕ ГИ ОТКРИВАТ И БЪЛГАРИ И ЧУЖДЕНЦИ И ТОВА Е МОГЪЩА РЕКЛАМА ЗА БЪЛГАРСКОТО..ТОВА Е УВАЖЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКОТО... ТОВА Е ПОДКРЕПА ЗА БЪЛГАРСКОТО...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. kobata - Ами, да взема да поизровя нещо за ...
02.12.2009 12:27
Ами, да взема да поизровя нещо за Котел?
цитирай
5. yuliya2006 - Ами, да взема да поизровя нещо за ...
02.12.2009 21:09
kobata написа:
Ами, да взема да поизровя нещо за Котел?


КОБА, БЛАГОДАРЯ ЧЕ МИ ГИ ПРАТИ НА ЛИЧНИ, ПОЧВАМ ДА ГИ КАЧВАМ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
6. tour - link
09.12.2009 14:18
http://tour.blog.bg/turizam/2009/12/07/dobrinishte.450262
цитирай
7. basta - :)
10.12.2009 22:46
хубава идея!
поздрави!
цитирай
8. yuliya2006 - хубава идея! поздрави! ВИДЯ ЛИ ...
10.12.2009 22:49
basta написа:
хубава идея!
поздрави!

ВИДЯ ЛИ СЕ СЛЪНЦЕ...ЧАКАМ И ДРУГИТЕ...
ДЖУЛ
цитирай
9. yuliya2006 - http://tour. blog. bg/turizam...
10.12.2009 22:50
tour написа:
http://tour.blog.bg/turizam/2009/12/07/dobrinishte.450262

БЛАГОДАРЯ ТИ..КАЧВАМ ГО!
ДЖУ
цитирай
10. vestnitcibogomil - В подкрепа на проекта"Градове и села"
03.01.2010 08:00
Мила Джулиа-Бел!
В подкрепа на този Ваш проект изпращам материал за моето родно село Ново село Русенско, който е публикуван от мен на книжен носител. Макар и да не живея там, то остава завинаго в сърцето и душата! Ще ви изпратя текстови материали и за други български селища!
С. НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО - ОТСТОЯЛО НА ПОВРАТНОСТИТЕ НA ИСТОРИЯТА

С. Ново село се намира на 22 км изток-югоизток от гр. Русе по шосето Русе - Кубрат- Исперих - Дулово – Силистра. Разположено е на около 100 м. надморско височина в слабо хълмист терен с площ над 2 кв км. Много са доказателствата за хора живяли в тези недостатъчно изследвани земи от V-III век преди новата ера. За това сведетелствуват намерени гърнета, делви, овъглено жито, хавани, кости на хора погребани в свито положежение /хокер/, както и копия и каменни чукове от 3000-1900 г. преди н.е. Кости на хора и животни /предимно коне/, глинени съдове, разни видове сечива наконечници на копия и др. свидетелствуват за обитаването на селището от траки. Около централната от запазените и до днес няколко могили се е намирало голямо селище, съществувало най-вероятно до 46 г. от новата ера, когато по тези земи идват римляните. За ранното заселване тук са благоприятствували вековните гори, множеството малки изворчета, тучните ливади и пасища, хубавата и плодородна земя. Всичко това е осигурявали не само добро препитание на населението, но го е предпазвало и от неприятели. Много са фактите за същестуването на село в римско, а по късно по време на първото българско царство (IX-X век) и византииско господство: монети, три зида остатъци от керамични изделия, стрели, кюнци за вода и др. Предполага се, че в околностите са същестували селища служащи като междинна връзка между градовете Приста /Русе/ и Марцианопол /Девня/. Римляните съдействували за материалния и културен разцвет на земите от Североизточна България. През Дуросторум (Силистра) е минавала една от много важните магистрали на Римската империя - от Рим, през Виндибона /Виена/ до Черно море. Вторият път започвал от Дуросторум, пресичал провинция Мизия, достигайки до нейната столица Марцианопол. Това става причина за създаване на добре укрепена поселищна отбранителна система.
В периода на второто българско царство /XII-XIV век/ добре развити селища в района са били: Червена вода, Червен, Писанец, Българско градище /днешният гр. Вятово/. В с. Червена вода и в с. Писанец е добивано желязо в работилници наречени “мадани”. Рудата се изкопавала в землището на с. Ново село. По всяка вероятност поради тази причина е останало и до днес преданието, че когато падне животно в ямите – шахти на рудодобивната местност ”Майдемлика”, то се появявало под земята на километри чак в с. Писанец и с.Червен.
По време на турското робство сеществувало голямо село, наречено Смил. То наброявало около 800 къщи. Намирало се на 2 км от днешното Ново село. Турците живеели в махалата Смил-джейдет, а българите - в Кючюк Смил. Селото имало 40 кладенеца /кърк бунар депреси/ и било разположено на важен път: Балбунар /Кубрат/ - Глоджево - Бей-Алан /днешното с. Смирненски/ - Червена вода - Русе. Смил е управляван от бей, който влaдеел земите и горите. Ежегодно от Балкана са слизали т.н ”балканджии”, които продавали обувки на местните селяни. Много от тях се заселвали в Смил..
Като следствие от вълнения, размирици и оттегляне на руските войски от две годишното им пребиваване в Русе през 1812 г. (по време на руско-турската война 1806-1812), село Смил било напълно разрушено. При оттеглянето на войските в околностите на селото били намерени убити няколко души. Съгласно тогавашните закони жителите е трябвало да заплатят убитите и да изпълнят редица други тежки задължения. Пред опасността, че ще плащат големи глоби селяните на Смил се разбягали. Част от тях се заселили в съседните села и в Добруджа. Българите от Кючюк Смил се заселили в Старо Смил /днешното Старо село/, недалече от Тутракан. Турците отишли в днешното с. Нова черна, до Тутракан.
За да осигури работна ръка за своите земи, синът на бея, т.н “Бейче” поканило българи от напълно разрушеното село Смил да се заселят в недалечната гора, като им дал определена площ. Така се сложило началото на ново селище, наречено Ени-кьой /Ново село/.
Според мюсюлманските закони /шериата/ българите трябвало да плащат много данъци, най-известният от които бил десятъкът, върху цялата селскостопанска продукция. Наричали са го “иошур”. В началото на 19 век спахии, еничари и черкези вършели извънредно големи своеволия над населението. Това принудило българите да се местят от едно място на друго. Поради тези причини много балканджии от Котленско и Габровско се заселили в Новото село, (Ени–къой). Турците са се отнасяли жестоко и с особено ярост към балканджиите. Особеио активно е било заселването на балканджии в перида 1850-1855. Все по това време в Балкана е действала четата на Г.С. Раковски. При разпускането на четата, което станало по тези земи, една част от четниците е преминала в Румъния, друга част е потърсила убежище и поминък в съседните села. Трима от четниците се заселват в Ново село: Димитър, Боню Стоянов и Никола Балкански /интересно е, че потомък на тази фамилия е известната оперна певица Мими Балканска/. При разпускането на четата Г. С. Раковски е предал голяма част от имуществото и оръжието на Боню Сгоянов, родом от Котел. В неговата къща била зазидана сабята на Г.С. Раковски. Тя била намерена случайно на 17.06.1955г. от правнуци на Б. Стоянов след събаряне на старата къща.. Днес сабята се съхранява в историческия музей на гр. Русе като ценна реликва.. От 1872 г. селото окончателно вече се нарича Ново село.
През есента ва 1875 г. освен в Старозагорско опити за въстание имало и в Шуменско и Русенско. Третото огнище за въстаническа подготовка било в с Червена вода и съседното му Ново село. Известният революционер Тома Кърджиев от съседното село Червена вода, под прикритието на учителската си дейност е водил активна подготовка на населението от Ново село за въстание. Той основава таен революционен комитет наречен “Каран”. Между участниците в новоселския таен революционен комитет са били: Георги Кърджиев /брат на Тома Кърджиев-изпратен със задача да агитира, да повдига духа и да активизира работата/, Трифон Стоянов, поп Мартин, Никола поп Мартинов, Руси Димитров Кафесчиев, синът му Тончо Новоселски, Стефан Рътков и др. Подготовката за въстание е вървяла доста активно с голямо въодушевление и подем. В писмото си от с. Червена вода Т. Кърджиев през септември 1875 г. пише до известния революционер Никола Обретенов, син на легендарната Баба Тонка:
“Брате Кубрате (псевдоним),
и тази нощ останахме тука. Всяко и най-малко бавене хвърля ни в опасност. Цялото село снощи бе на крак и с нетърпение очакваше братята отсреща. Същото е било в с. Ново село…..Тъй ний на часа ще тръгнем..... И пак ще гледаме да вземем доволно път напред, догде осъмнем. Инак, ако дойде четата, тогаз се надявам хората от тук /Червена вода/ и Ново село да надминат числото 100, освен това хората се надяват и оръжие да им донесе четата. Сега между другото извести ни, ще ли мине непременно довечера и без друго по същия път, т.е между Ряхово и Бабово през Сърна – бея - кьой /с. Борисово/ и тогаз за Ново село……
Байракът е превъзходно изработен, само дано да бъде честит и нашия лев да стигне и се забие сред Балкана. Ние вчера го осветихме в черква с приличен обред, остава да се намери достойният, който да го развее и да даде гласа на сладката революция….
Сбогом! Сбогом! Сбогом!
18.09.19875 год.
Ваш Каран”
Знамето е било ушито от дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова. То било използвано за знаме и на Ботевата чета, чиито знаменосец е бил Никола Симов Курито от Търговище, убит на 18 май 1876 г.
По предварителния план на БРЦК в този район е трябвало да мине и една чета от Румъния, предвождана от Филип Тотю, но той не осъществил този план. Местният комитет ”Каран” под ръководството на учителите Т. Кърджиев и Велко Абаджиев събрал пари за оръжие и извършил много широка и ефективна разяснителна работа. В началото на септември населението живеело изцяло под знака на престоящото въстание. Русенските комитетски дейци насърчавали подготовката на въстанието. Но събитията се развили неблагоприятно. Поради непредпазливост и неособено добра конспирация на съзаклятниците, турските власти научават за въстанието. Арестуват Т. Кърджиев, който бил изпратен при валията, после в затвора, а от там вързан с белези на ръцете пеша до Търново. Той бил съден от извънреден съд в Стара Загора, заедно със Старозагорските въстанници. Задържани били и останалите членове на комитета от Ново село и Червена вода. След потушаването на въстанието, татарите и черкезите вършили големи безобразия в района; кражби, насилия и убийства. Но селяните задружно са давали отпор на тези набези и своеволия.
С революционната дейност в тези три огнища на въстанието и с подготовката на местни чети в доста селища на трите района заършил опитът на БРЦК да вдигне на въстание поробена България през есента на 1875 г. Независимо от неуспеха въстанническото движение през 1875 г е изиграло съществено роля за по нататъшнато освободително движение на българите. Наред с въстанието в Херцеговина и Босна, то изострило вътрешните противоречия в Османската империя и подтикнало официалната турска власт да обяви през октомври - декември 1875 г. нови реформи и определени данъчни облекчения, целта на които била да се избегне надвисналата катастрофа. Въстанието привлякло и изострило вниманието на Великите сили и преди всичко на Русия към положението на българския народ и Източният въпрос. Най-същественото значение на въстанието през 1875 г. е поуката, която БРЦК е направил относно по нататъшната подготовка и организация на следващото най - масово въоръжено въстание на българския народ срещу Османската империя - Априлскито въстание през 1876 г.
По време на Руско – турската освободителна война 1877/1878 год. четириъгълника Силистра – Добрич – Варна - Щумен бил силно укрепен от турските войски. Изпратеният от главното командуване на руските войски корпус да обсади гр. Русе с цел да го превземе и да се прекъсне евентуално настъпление към Шумен създал обръч на обсадата, който минавал през близките до Ново село села; Вятово – Писанец - Щръклево. Голяма част от турските войски през лятото на 1877 г. се придвижила по направление към Шумен, минавайки през с. Ново село и Червена вода. Населението на с. Червена вода се скрило в църквата. За да спаси селяните Георги Кърджиев излиза от църквата и застава пред турската войска да моли за пощада, но веднага бива разстрелян. Намирашите се в църквата се разбягали. Докато турците разберат за бягството, голяма част хората се спасила, но били дадени и жертви при преминаването през църковния зид. Разбрали за случилото се новоселчани се спасили с хитрост. Местните българи - първенци се преоблекли в турски дрехи и посрещнали турците извън селото. Те успели да убедят турците, че с. Ново село се състои само от иерлийци /местно население/ и че няма балканджии. Османлиите са се отнасяли по - благосклонно към местното население. Дали им гощавка. Така Ново село било запазено от ново опожаряване и масови убийства.
През зимата на 1878 в Ново село са били разквартировани руски войски, които са оставили незаличими приятни спомени.у населението.
След Освобождението България тръгва по нов път. Обликът на селата и градовете се изменя. Започвнат остри политически борби. Освобождението сближило селото с града и издигнало нуждите на селяните. Паметна за новоселчани е 1880 г. когато са били посетени от Александър Батенберг. Князът се любувал на хората устроили в негово чест весело посрещане с голямо хоро. Батенберг се разкарвал с файтона си сред хорото и хвърлял пари.
По време на сръбско-българската война в Ново село се образувала доброволческа дружина. По данни в енциклопедията през 1890 г. се основава читалището, активната дейност на което започва през 1900г.. На 1.10.1902 г. са положени основите на кредитната кооперация. През 1906-1907г-. населението на Ново село нарастнало значително. Голяма част от неговите жители потърсили прехраната си другаде. През 1907г почти не е имало къща в селото, която да няма човек на работа в Америка.
По време на балканската и междусъюзническа войни са били убити 15 души от селото, а през първата световна война - 44 души. На 25.08.1918 г. жените на селото се разбунтуват по повод ограбването на населението от управниците под лозунга ”Ако имате две ризи - едната за фронта ще дадете, ако притежавате два чувала вълна - единия на фронта ще изпратите”. Жените правят обиск на провинилите се управници и намират по домовете им натрупани купища чували с вълна, захар, ориз и др.
Над 100 души от Ново село са участвували във войната през 1944-1945 г. От тях 6 души са убити по бойните полета. На 25.07.1945г. е основано ТКЗС в селото. Същата година е построена ветеринарна лечебница. Следват години на голямо и активно строителство на стопански, кооперативни, административни, спортни и други сгради..От заселването си Ново село се запазило чисто българско. И до днес в него не живеят турци. Липсата на работна ръка в края на 20 в. обаче става причина за заселване на цигани
Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква. Идеята възникнала още през 1865 г. Към това ги е подтикнал реформаторът Мидхад паша при посещението си в Ново село през 1864 г. като русенски валия. След като му разправили за своето намерение, новоселчани потърсили начин да намерят необходимите средства. Църквата е построена в 1868 г. с доброволни средства. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойчо Кафесчиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Димитров Кафесчиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата.. Той е погребан в църквата. Гробът е запазен и досега.. В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата най-мното е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време. След поп Мартин с най-голям авторитет е бил поп Димитър Разсуканов, който се отличавал със своята висока култура. Тъй като бил учител преди, да стане свещенник, то новоселчани се допитвали за всичко до него. Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от селото. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация.. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползували с извънредзно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали са сказки и др. Камбанарията е построена в 1892 г.
Новоселчани твърде рано са помисли и за просветата, културния отдих и осигуряване на населението с продоволствие и стоки. Първото училище е основано през ноември 1862 г. То е едно от първите в страна. А преди това е имало килийно училище. През 1875 г. учител в Ново село е бил братът на Т. Кърджиев, революционерът Георги Кърджиев. През 1889 г. се построява ново училище ”Васил Левски”. Настоящото сграда на училището носи името на Г. С. Раковски, чиято сабя е мамерена зазидана в една стара къща на Ново село. Активно се развива културно-масовата читалищна дейност с участието на ученици, учители и будни младежи от селото. Днес книжния фонд е над 24000 тома. През 1949 г. селото е електрифицирано, а през 1950г. е радиофицирано като се поставят над 700 радиоточки. През 1948 година е построена една от първите целодневни детски градини в страната. През 1956 г. е открито постоянно кино. Същата година с доброволния труд и средства на учениците и жителите на селото е построен физкултурен стадион-парк, обхващащ площ около 250 дка. Днес до този стадион във вековната дъбова гора има построен модерен ресторантско хотелиерски комплекс с басейн, посещаван не само от населението на Ново село, но и от околните села и от гр. Русе. Построени са модерни физкултурни сгради и игрища в които през годините са провеждани републикански селски спортни състезания. Модерната сграда на детската градина е била първенец в страната. В нея са водели децата за седмичен престой много жители на гр. Русе. Главната улици около центъра на Ново село със съвременните модерни стопански и административни постройки придава градски вид на селището. Всички улици са асфалтирани. Кметството ръководено от г-жа Стефка Цанева полага усилия за благоустрояване на селото.
През последните години отново се засилва интересът към Ново село, което е било център на селищна система и седалище на община с 6 съставни селища. Мнозина се завръщат по домовете. Не са малко живеещите на село, които работят в Русе. Закупуват се къщи от Русенци, включително и от чужденци - Англичани. Строят се вили. За това благоприятствуват условията подходящи за развитие на селския туризъм; близкото разположение до град Русе, вековните дъбови гори, парковете със заведенията и плувния басейн, благодатната земя и гостоприемството на новоселчани... Очаква се ново възраждане на Ново село оцеляло през вековете пред предизвикателствата и повратностите на историята. Неведнъж неговите жители са доказвали, че могат да пазят и възраждат своето селото за бъдните поколения, за да пребъде във вековете.

Богомил Великов Колев, Ново село

Материалът е написан от д-р инж. Б. Колев, роден и израснал като ученик в Ново село, като са използувани спомени, предания, литературни, архивнии и ръкописни източници

цитирай
11. vestnitcibogomil - Едно стихотворение за родния край
03.01.2010 08:05
СПОМЕН

Горски дъбрави, треви и уханни цветя,
скътали нейде на моето детство дъха.
Искам в стихове скромни да осветя
моята радост и нежна тъга…

Помня по дивните страшни пътеки,
как бродех с наивната детска мечта
да запечатя в сърцето си жадно навеки
на горските птици речта

Помня! Плетях на моята майка венец
от златист минзухар и бяло кокиче,
сред полянките китни обрасли в синчец,
под звънката песен на пролетно птиче.

Помня! Под жарта на летния зной,
над цветенцата горски разкошни
неуморни пчелички в рояци безброй
жужаха с крилцата си мощни...

Помня, как в приказен танц дървесата
тъжно ронеха мъртви листа.
Помня птиците прелетни в небесата,
как кръжаха по тези места

Помня и зимната бяла премяна,
сънят на тревистия горски терен,
как през някоя снежна поляна
самотен притичваше гладен елен

Помня горо, всичките прелести твои
се сливаха с детската радост,
как по полянки зелени и страшни усои
ухаеше вечно на младост !

И днес горо, твоята хубост и мъдрост
събрали се в тайни вековни,
са извор на сила и жизнена бодрост,
на нежност и чувства грижовни.

Горски дъбрави, треви и цветя
Семената на кълнове родни
Винаги! Щом светът дори се гневи
ще останат в мен плодородни!


Богомил Великов Колев - с. Ново село, Русенско


www.vestnitcibogomil.blog.bg
цитирай
12. vestnitcibogomil - РОДНИЯТ КРАЙ
03.01.2010 08:08
Пролет в родния край


Обичам вечер да ме гали
Родна селска тишина,
щом Луната се запали
в причудлива светлина.

Щом лунен здрач залее
поля и горски дървеса
и ветрецът тихо щом запее,
под просторни небеса..

Тогаз обичам да мечтая,
под дъха на аромата
и Природата да величая
във мечтата си крилата.

Как сърцето упоява
тази дивна тишина,
с ветреца що повява
над зелена равнина!

Сутрин Слънчо щом изгрее
съживяват се нивята.
Пойна птичка щом зепее,
закипява в труд Земята.

Пак дошла е белоцветна
пролет приказна-омайна,
тъй красива, тъй приветна
с дъха на младостта ухайна.

Пролетта с цветята ражда
нови жизнени блага,
а народът сякаш се възражда
в свойте трудови дела.

Богомил Великов Колев - с. Ново село, Русенско

www.vestnitcibogomil.blog.bg
цитирай
13. vestnitcibogomil - Едно будно българско село в полите на западна Стара планина
03.01.2010 08:24
Село Желява, Софийско - огнище по родолюбие
На около 25 км. по пътя от София за Ботевград, между селата Яна и Йорданкино /сега Елешница/, на 1 км. от автомагистрала “ Хемус”се е сгушило малкото китно шопско селце Желява. То е разположено в полите на западна Стара планина - изходен пункт по туристическия маршрут за връх Мургаш, където са разположени едноименнатата хижа и метеорологична станция. От селото нагоре по живописния път и пътеки на балкана, обрасал с иглолистни гори се разкрива все по завладяваща великолепна гледка към София,Витоша и софийското поле. При добра видимост се вижда като на длан гордата снага на Рила с нейните планински първенци.
Селото води началото си от дълбока древност - от времето на траките. Според някои източници още през 1V век, по време на византийското господство, местното население е приело християнството. Предполага се, че от това време води началото си малката църква ”Св. Петка”, построена върху основите на византийски параклис. Около селото има запазени много паметници, свидетелствуващи за неговото многовековно съществуване: тракииска могила, некрополи, римски монети, средновековно градище, манастири, параклиси и др. В добре уредената музейна сбирка в читалището на селото могат да се видят не само интересни експонати и находки от близкото и далечно минало, но и литературни източници, описващи славното героично минало, бита, обичаите и културата на населението от този край [Тоне Крайчев ”Диарбекирски дневник и спомени”, Никола Данчев” Огнище на родолюбие “ София,1980, архивни материали, албуми, скици, портрети на известни местни революциовви дейци и др.].
В софийското поле са живяли власи, които са ползували тучните пасища на Мургаш. Те са били романизирано номадско население или романизирани траки. Някои от тях са останали по тези земи до Освобождението от турско робство. Други са се изселили, а трети са се претопили в местното население. В потвърждение на това са дадените от власите румънски наименования съществуващи до днес: Мургаш /Мургав, тъмен/, чунгол /ствол, дънер, пън/, гавнос /корубесто кухо дърво, хралупа/, царник /изорана местност, ровина/, напрътка /змия усойница/, рудинор /голо пасище/, Уесул/мечка/, бардичица /слива/, маргая /тъмна, мургава/, чора /врана/ и др. Интересно е да се отбележи, че на 25 км от Букурещ в Румъния се намира село наречено Желява.
През 809 г. хан Крум завладява софийското поле, респ. Желява и от тогава до днес населението остава българско. Има предания, според които през 1201 г. тук са преминали войските на цар Калоян с цел да обединят в българската държава земите населявани с българи и славяни. От тогава някои местности около Желява са свързани с името на Калоян./Калоянова могила, Калоянов път и др/.
При завладяването му от турците през 1382 г. селото е имало около 60 домакинства. Днес населението му е около 450-500 души. По времето на османското владичество жителите са съхранили българското си самосъзнание, народност, бит и култура. От турски документи се вижда, че селото е било войнишко село /давало е войници за турската армия/. Поради тази причина то се е ползувало с привилегията в него да не се заселват турци. Имено това е спомогнало по време на османското владичество.да се защити чисто българският характер на населението.
В зората на българското възраждане с. Желява тръгва по пътя на своето икономическо, културно просветно и историческо пробуждане и развитие. Както е известно към 60-те-70-те години на19 век, българското национално възраждане /започнало с написването на “История славянобългарская” през 1762г. от отец Паисий/ прераства в национално освободително движение. Прочутите за времето си желявски секачи на дърва, привлечени на работа в Котелския балкан през 1864г. се свързват с четите на Стефан Караджа, хаджи Димитър и Панайот Хитов и ги снабдяват с провизии. Ето какво пише П. Хитов в записките си ”Моето пътуване по Стара планина”: ”Един ден изпроводих няколко българи в Котел да донесат вино, ракия, хляб и тютюн. Тия българи, които работеха дъски, бяха от с. Желява. От тях аз се известих и за пътищата, които водят до Сърбия. Дядо Георги Симов ми разказа подробно всичко. Той ми обяви колко караула има, как са им имената и де има храна. Това аз казах на Стоян /шуреят ми/ да запише всичко, щото ни трябваше да знаем и да подготвим момчетата за път…”.
От с. Желява е малко известния войвода Стоян Велков – Софииски, наричан още Желявски. Той се е срещал с Г.С. Раковски през 1867. Бил е участник в четата на П. Хитов, със знаменосец В. Левски. През 1869г. Ст. Велков помага на Л. Каравелов да закупи печатница. На заседание на 11 и 12 май 1873г.в Румъния, П. Хитов най-после удовлетворява неговите много настойчиви и убедителни патриотични молби да замине с чета за България. На 20 май четата на Ст. Велков минава Дунава и през Добруджа достига до Елена. От там по билото на Стара планина, непрекъснато преследвана от турците, четата преминава успешно р. Искър. Воеводата Велков пада убит край с. Змеевица. Друг голям български патриот от с. Желява е Петър Илиев- Софийски. В неговата гостилница в гр. Галац-Румъния са се хранили българските емигранти, а Хр. Ботев е устройвал срещи с хъшове.. П. Илиев е помагал с пари четите на П. Хитов, Христо Македонски, хаджи Димитър и на най-много - на Филип Тотю.
Както е известно, разработената от Г.С.Раковски идеология и тактика на национално освободителното движение е доразвита и приложена в практиката от В.Левски. Левски достига до извода, че с отделни чети България няма да може да се освободи. За целта според него е неободимо да се извърши широкомащабна подготовка за всеобщо възстание. Така се слага началото на тайните революционни комитети, които покриват голяма част от българската територия.
Такъв частен революционен комитет е създаден през пролеттта на 1872г в с. Желява. Негов създател е Димитър Общи /посетил селото 3 пъти/. За председател е избран Тоне Крайчев. Комитетът е наброявал 18 души. Централното място спрямо околните села /Бухово, Столник, Елешница, Чурек, Голяма Раковица и др./ се отразява в полза на с. Желява при избора му за средище на водещия за тези села революционен комитет. Благодарение на енергичната дейност на ръководството /Тоне Крайчев, поп Стоян и Стоян Младенов-Мечката/, комитетът в скоро време се разраства от местен, в районен революционен комитет, обхващащ няколко села в тогавашната Новоселска /ЕлинПелинска/ околия. След обира на турската поща в Арабаконак, бива разкрит и заловен нейният организатор Димитър Общи. Малко по-късно са арестувани и ръководителите на желявския комитет: Т. Крайчев, поп Стоян и Стоян Мечката. Комитетът престава да съществува. Под председателството на генерал –лейтенант Саид-паша, турският военен съд в софийския конак /днес художествена галерия/ ги осъжда на 3 години заточение в Диарбекир –Турция. В своите диарбекирски записки Т.Крайчев подробно описва пътуването, тежкото пребиваване и завръщане от Диарбекир Връща се на 3.11.1875г. Други заточеници, членове на желявския комитет са: Стоян Мечката, починал в Диарбекир, Гатю Стоянов и поп Стоил Драганов от с. Голяма Раковица, които са били заточени на остров Родос в Средиземно море за участие в Априлското възстание през 1876г. Връщат се след Освобождението на 20 март 1878.
На 2 км от с. Желява, по пътя за връх Мургаш в местността “Мерова поляна” е бил зверски убит от башибузиците ботевия четник Ангел Тодоров. Предвождани от известния за времето кръвожаден главорез Малич Ага те отрязват главата му и я показват пред всички жители на Желява. Всяка година на 2-ри юни на “Мерова поляна” се стичат много хора да отдадат почит пред паметника на Ангел Тодоров /Авгел Тотев Ковачев/, роден около 1855-1857г. в с. Казал Мурад /днес Благоево/ Разградско. Освен жителите на с. Желява, околните села и София на “Мерова поляна” пристигат с автобуси много жители и потомци на ботевия четник от родното му село и от Разград.
В мразовитата снежна зима на 1877-78г желявчани, начело с Тоне Крайчев помагат на руските войски при трудния им преход по Стара планина. След Освобождението Тоне Крайчев се занимава с активна организационна селскостопанска и обществена дейност, участвува в 1-то и 3-то Велико народно събрание, а по късно и в 4-то и 8-то обикновено народно събрание.
Историческата стойност на запазения ръкопис-дневник на Т.Крайчев се заключава не само в личните му преживявания в Диарбекир, но и в разкриването на богати сведения за бита и начина на живот на шопите, в представянето на данни за близки негови съратници и съвременници, на водачи и участници в революционните борби, за заточениците в Диарбекир, за посрещането на руските войски….
Много са паметните плочи в село Желява, напомнящи за неговото славно и героично минало, за участниците в революционните борби против османското владичество.

зЗабележка. Материалът е подготвен като са ползвани местни архивни източници и проучвания. Текстът е пъбликуван от мен на книжен носител.

подготвил д-р инж.Богомил Великов Колев
с. Желява, Кремиковска Община
цитирай
14. vestnitcibogomil - Едно будно село в полите на западна Стара планина
03.01.2010 08:27
Село Желява, Софийско - огнище по родолюбие

На около 25 км. по пътя от София за Ботевград, между селата Яна и Йорданкино /сега Елешница/, на 1 км. от автомагистрала “ Хемус”се е сгушило малкото китно шопско селце Желява. То е разположено в полите на западна Стара планина - изходен пункт по туристическия маршрут за връх Мургаш, където са разположени едноименнатата хижа и метеорологична станция. От селото нагоре по живописния път и пътеки на балкана, обрасал с иглолистни гори се разкрива все по завладяваща великолепна гледка към София,Витоша и софийското поле. При добра видимост се вижда като на длан гордата снага на Рила с нейните планински първенци.
Селото води началото си от дълбока древност - от времето на траките. Според някои източници още през 1V век, по време на византийското господство, местното население е приело християнството. Предполага се, че от това време води началото си малката църква ”Св. Петка”, построена върху основите на византийски параклис. Около селото има запазени много паметници, свидетелствуващи за неговото многовековно съществуване: тракииска могила, некрополи, римски монети, средновековно градище, манастири, параклиси и др. В добре уредената музейна сбирка в читалището на селото могат да се видят не само интересни експонати и находки от близкото и далечно минало, но и литературни източници, описващи славното героично минало, бита, обичаите и културата на населението от този край [Тоне Крайчев ”Диарбекирски дневник и спомени”, Никола Данчев” Огнище на родолюбие “ София,1980, архивни материали, албуми, скици, портрети на известни местни революциовви дейци и др.].
В софийското поле са живяли власи, които са ползували тучните пасища на Мургаш. Те са били романизирано номадско население или романизирани траки. Някои от тях са останали по тези земи до Освобождението от турско робство. Други са се изселили, а трети са се претопили в местното население. В потвърждение на това са дадените от власите румънски наименования съществуващи до днес: Мургаш /Мургав, тъмен/, чунгол /ствол, дънер, пън/, гавнос /корубесто кухо дърво, хралупа/, царник /изорана местност, ровина/, напрътка /змия усойница/, рудинор /голо пасище/, Уесул/мечка/, бардичица /слива/, маргая /тъмна, мургава/, чора /врана/ и др. Интересно е да се отбележи, че на 25 км от Букурещ в Румъния се намира село наречено Желява.
През 809 г. хан Крум завладява софийското поле, респ. Желява и от тогава до днес населението остава българско. Има предания, според които през 1201 г. тук са преминали войските на цар Калоян с цел да обединят в българската държава земите населявани с българи и славяни. От тогава някои местности около Желява са свързани с името на Калоян./Калоянова могила, Калоянов път и др/.
При завладяването му от турците през 1382 г. селото е имало около 60 домакинства. Днес населението му е около 450-500 души. По времето на османското владичество жителите са съхранили българското си самосъзнание, народност, бит и култура. От турски документи се вижда, че селото е било войнишко село /давало е войници за турската армия/. Поради тази причина то се е ползувало с привилегията в него да не се заселват турци. Имено това е спомогнало по време на османското владичество.да се защити чисто българският характер на населението.
В зората на българското възраждане с. Желява тръгва по пътя на своето икономическо, културно просветно и историческо пробуждане и развитие. Както е известно към 60-те-70-те години на19 век, българското национално възраждане /започнало с написването на “История славянобългарская” през 1762г. от отец Паисий/ прераства в национално освободително движение. Прочутите за времето си желявски секачи на дърва, привлечени на работа в Котелския балкан през 1864г. се свързват с четите на Стефан Караджа, хаджи Димитър и Панайот Хитов и ги снабдяват с провизии. Ето какво пише П. Хитов в записките си ”Моето пътуване по Стара планина”: ”Един ден изпроводих няколко българи в Котел да донесат вино, ракия, хляб и тютюн. Тия българи, които работеха дъски, бяха от с. Желява. От тях аз се известих и за пътищата, които водят до Сърбия. Дядо Георги Симов ми разказа подробно всичко. Той ми обяви колко караула има, как са им имената и де има храна. Това аз казах на Стоян /шуреят ми/ да запише всичко, щото ни трябваше да знаем и да подготвим момчетата за път…”.
От с. Желява е малко известния войвода Стоян Велков – Софииски, наричан още Желявски. Той се е срещал с Г.С. Раковски през 1867. Бил е участник в четата на П. Хитов, със знаменосец В. Левски. През 1869г. Ст. Велков помага на Л. Каравелов да закупи печатница. На заседание на 11 и 12 май 1873г.в Румъния, П. Хитов най-после удовлетворява неговите много настойчиви и убедителни патриотични молби да замине с чета за България. На 20 май четата на Ст. Велков минава Дунава и през Добруджа достига до Елена. От там по билото на Стара планина, непрекъснато преследвана от турците, четата преминава успешно р. Искър. Воеводата Велков пада убит край с. Змеевица. Друг голям български патриот от с. Желява е Петър Илиев- Софийски. В неговата гостилница в гр. Галац-Румъния са се хранили българските емигранти, а Хр. Ботев е устройвал срещи с хъшове.. П. Илиев е помагал с пари четите на П. Хитов, Христо Македонски, хаджи Димитър и на най-много - на Филип Тотю.
Както е известно, разработената от Г.С.Раковски идеология и тактика на национално освободителното движение е доразвита и приложена в практиката от В.Левски. Левски достига до извода, че с отделни чети България няма да може да се освободи. За целта според него е неободимо да се извърши широкомащабна подготовка за всеобщо възстание. Така се слага началото на тайните революционни комитети, които покриват голяма част от българската територия.
Такъв частен революционен комитет е създаден през пролеттта на 1872г в с. Желява. Негов създател е Димитър Общи /посетил селото 3 пъти/. За председател е избран Тоне Крайчев. Комитетът е наброявал 18 души. Централното място спрямо околните села /Бухово, Столник, Елешница, Чурек, Голяма Раковица и др./ се отразява в полза на с. Желява при избора му за средище на водещия за тези села революционен комитет. Благодарение на енергичната дейност на ръководството /Тоне Крайчев, поп Стоян и Стоян Младенов-Мечката/, комитетът в скоро време се разраства от местен, в районен революционен комитет, обхващащ няколко села в тогавашната Новоселска /ЕлинПелинска/ околия. След обира на турската поща в Арабаконак, бива разкрит и заловен нейният организатор Димитър Общи. Малко по-късно са арестувани и ръководителите на желявския комитет: Т. Крайчев, поп Стоян и Стоян Мечката. Комитетът престава да съществува. Под председателството на генерал –лейтенант Саид-паша, турският военен съд в софийския конак /днес художествена галерия/ ги осъжда на 3 години заточение в Диарбекир –Турция. В своите диарбекирски записки Т.Крайчев подробно описва пътуването, тежкото пребиваване и завръщане от Диарбекир Връща се на 3.11.1875г. Други заточеници, членове на желявския комитет са: Стоян Мечката, починал в Диарбекир, Гатю Стоянов и поп Стоил Драганов от с. Голяма Раковица, които са били заточени на остров Родос в Средиземно море за участие в Априлското възстание през 1876г. Връщат се след Освобождението на 20 март 1878.
На 2 км от с. Желява, по пътя за връх Мургаш в местността “Мерова поляна” е бил зверски убит от башибузиците ботевия четник Ангел Тодоров. Предвождани от известния за времето кръвожаден главорез Малич Ага те отрязват главата му и я показват пред всички жители на Желява. Всяка година на 2-ри юни на “Мерова поляна” се стичат много хора да отдадат почит пред паметника на Ангел Тодоров /Авгел Тотев Ковачев/, роден около 1855-1857г. в с. Казал Мурад /днес Благоево/ Разградско. Освен жителите на с. Желява, околните села и София на “Мерова поляна” пристигат с автобуси много жители и потомци на ботевия четник от родното му село и от Разград.
В мразовитата снежна зима на 1877-78г желявчани, начело с Тоне Крайчев помагат на руските войски при трудния им преход по Стара планина. След Освобождението Тоне Крайчев се занимава с активна организационна селскостопанска и обществена дейност, участвува в 1-то и 3-то Велико народно събрание, а по късно и в 4-то и 8-то обикновено народно събрание.
Историческата стойност на запазения ръкопис-дневник на Т.Крайчев се заключава не само в личните му преживявания в Диарбекир, но и в разкриването на богати сведения за бита и начина на живот на шопите, в представянето на данни за близки негови съратници и съвременници, на водачи и участници в революционните борби, за заточениците в Диарбекир, за посрещането на руските войски….
Много са паметните плочи в село Желява, напомнящи за неговото славно и героично минало, за участниците в революционните борби против османското владичество.

Забелевка. Материалът е подготвен като са използвани местни архивни източници и проучвания. Текстът е публикуван от Б.В.Колев на книжен носител.


с. Желява, Кремиковска Община
цитирай
15. vestnitcibogomil - СЕЛСКА ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ
03.01.2010 08:35
Читалище”Надежда”в с. Ново село Русенско
1Над 100 години читалищна дейност/

В многовековната история на България, трудно могат да се посочат други институции с толкова богата и разнообразна дейност, като народните читалища. В тези духовни огнища на страната са разцъфтявали националното ни изкуство и култура. В тях са създадени и съхранени за поколенията най-добрите ни традиции на културното ни наследство..
Съгласно източници читалището в с. Ново село е основано през есента на 1900 г. Към края на същата година се дава първото представление. В летописната книга на основното училище е записано ”На 10.12.1900 г. учителите и учителките от Ново село, заедно с учителите и учителките от съседните села представиха в салона на училището драмата “Иванко” от Васил Друмев”. Учредители на читалището са били: Свещенник Тодор Панджаров и учителите - Мартин поп Мартинов и Михаил Георгиев. Точната дата не се знае, но малко по-късно читалището било временно разпуснато. Затова то се учредява за втори път на 26.11.1908 г. под ръководството на учителя Стати Статев, който е избран за първи негов председател. Тази дата може да се приеме официална за основаването на читалище ”Надежда” в с. Ново село.. Съгласно източници във втория учредителен протокол, запазен в архива, накрая е записано: “Доколко е силно желанието на присъствуващите се вижда от поощрението, което направиха с дарения в полза на фонда на читалището: Минчо Петков подарява един шиник ечемик, Тони Минчев - един шиник жито, Димо Гинчев - един шиник царевица, Христо Арнаудов подарява един лев, Георги Комаров подорява два лева, Иван Обрешков - 5 лева, Руси Василев - 2 лева, Стефан Статев – 3 лев, Тодор Панджаров –5 лева, Иван Велков - 0,5 лева.”
Събранието се е провело в помещението на основното училище /станало по-късно детска градина/ и било ръководено от поп Тодор Панджаров и Стефан Статев.
Впоследствие читалището увеличило своите членове. През 1909 г. на годишно събрание се приема Уставът на читалището. През тази година то имало вече 43 членове. По това време са се получавали много вестници и списания. В читалищната сграда /дюкяна на Стоян Терзиев/ са се четели вестниците: ”Дневник”, ”Демократ”, списание ”Природа”, списание “Земеделие”, ”Детска почивка”, ”Веселушка” и др. Изнасят се и детски представления. Постъпилите средства от посещенията са използувани за уреждане на детска библиотека.
Читалището е водело разнообразна културно масова дейност. В 1901 г. се дават литературно музикални програми за подпомагане дейността на читалище ” Надежда”, чието име е поставено още при неговото основаване през 1900 г. В 1902 г. е била представена пиесата “Хъшове” от Иван Вазов. Същата година се давани и безплатни за местното население детски представления, в чиито програми са включени сказки, песни на два гласа, декламации, диалози и др
На 6.12.1904 г. се представят: ”Нещастна фамилия” и “Нова мода” /комедия/, с чиито средства се подпомагат читалището и бедните ученици. Дават се и детски представления с волни пожертвования. В летописната книга на училището е записано: ”На 27.01.1906 г. се даде ”Детското”. Номерата бяха разделени на три отдела. Между антрактите свири грамофон. Ходът е бил с волни пожертвования. Събраните 3,20 лв са употребени за уреждане на детска библиотека”.
Грамофонът, който за първи път се поставил да свири на такова място привлякъл любопитството на много хора. По-късно се дават пrедставленията “Адвокат”, ”Драндавела”, “Стоян и Калина”, “Руска”, ”Недоразумение” и др. Читалището е уреждало много сказки. То е водело цялостната културно-масова дейност на селото.. На 19.02.1908 г. се е чествувала 30-годишнината от Освобождението от турско робство, за което е записано: ”Небивало тържествено се отпразнува 30 годишнината от Освобождението ни. Сказки се държаха от Тодор Патджаров, Атанас Коларов и Стефан Статев. Хоро - цял ден! Вечерта бенгалски огън, пуснаха се и ракети”.
През време на войните читалището е водело по- слаба дейност. Най-важното е било да се получават вестниците и списанията. През 1915 г. читалище ”Надежда” е получавало вестниците: “Народ”, ”Радикал”, ”Воля”,” Пряпорец”, “Мир”, ”Земеделско знаме”, синдикалния орган - вестник ”Работническа защита”, хумористичния вестник ”Смях”, седмичните издания “Съвременна мисъл” и “Свободно мнение”, руският вестник ”Русия ведомости”, списанията “Природа”, ”Земеделска мисъл, ”Картинна галерия”, “Демократичен преглед” и ”Майка и дете”..
През 1935 г. читалището има фонд ”Постройка на читалищен дом” възлизащ на 83330 лв. Притежавало е 55 дка земя. По-късно тия суми са използувани за построяване на салон, а друга част остават към държавата.
На 28.01.1936 г. за платен библиотекар в народното читалище ”Надежда” е назначен Стоян Монев Коев. Той обединява младежите на селото, които развиват активна читателска и друга разнообразна дейност
Читалището е културен център на селото. Макар и да има своя собствена сграда, ежедневно през него минават много читатели. Аколо 150 души вземат живо участие в различните форми на работа - лекционната пропаганда, даване на пиеси в танцовите трупи. До 1957 г. читалището има 3200 тома книги. Получават се 14 български вестника, както и съветски вестници. По-късно в резултат на демографстите проблеми и изселването на голяма част от новоселчани в Русе и другите градове на страната читалищната дейност позапада.
След 9.09.1944 г. читалище “Надежда” осъществява богата и разнообразна културно просветна дейност. В духовния живот на с. Ново село свое място завоюва масовата художествена самодейност. Развитието и е съществена изява на културния напредък на селищната система. В деветте самодейни художествени състава са обединени и творят над 250 самодейци - пионери, комсомолци, трудещи се, пенсионери…
При чествуване на 75 годишнината на народното читалище ”Надежда” в с. Ново село през 1983 г. са отчетени следните по-важни постижения в неговата дейност.
Учредените от Общинския съвет за култура традиционни зимни фолклорни празници внасят своя колорит в духовното обновление. Резултат на общите усилия на Управителния съвет на читалище “Надежда”, на самодейците и обществеността е събуждането за живот на много народни песни, обичаи, игри, умело и вдъхновено пресъздадени от групите за автентичен фолклор. Чрез разнообразните форми на движението ”Знаме на мира” се разшириява и обогатява съдържанието на дейността, насочена към активно участие на подрастващото поколение в културно масовата художествено творческа дейност, н научно-техническото творчество и в спортното майстроство
На базата на създадените контакти с културните институти от гр. Русе, читалище ”Надежда” разширява дейността по разпространение на художествените ценности сред децата и учениците. На местна сцена гостуват Държавна Русенска филхармония, средно музикално училище ”Проф. Веселин Стоянов”, Драматичен театър ”Сава Огнянов”, Държавен куклен театър, Духовият оркестър на гр. Русе. През лятото със свои програми по бригадирските станове гостуват артисти от Русенските културни институти и изявени самодейни състав и изпълнители.
До 1989 г. ежегодно се е повишавало нивото на библиотечното обслужване. Централизираната библиотека в с. Ново постига обхват на населеието - 30%, средна посещаемост - 6,9%, читатели - 2293, общият книжен фонд е възлизал на 38072 тома.
Традиционни в духовния живот на новоселчани са били срещите разговори с писателите: Дамян Дамянов, Орлин Орлинов, Евстати Бурнарски, Иван Карaндашки, Николай Павлов, Георги Мишев и много други.. Те са допринасяли за духовното обогатяване на населението.
Следва определен спад на читалищната дейност, след. “Нежната революция” през 1989 г., но все пак духът и традициите се подържат. Към 2007 г. библиотеката разполага с 24000 тома книги. Под ръководството на библиотекарката Силвия Георгиева Стойчева днес се развива културно масова дейност, предимно с деца и ученици. Прииждането на русенци и чужденци през последните години дава надежда, че неговата дейност отново ще се възроди.
Заслужено признание за развитието на читалищната дейност са получили следните негови дейци:
Милка Енева. Тя отдава 14 години на учителската и читалищна дейност, започната през 1935 г. Създава и подготвя училищния хор, който внася духовна празничност в делничното еднообразие на селския живот. Под нейно ръководдство и с помощта на местни младежи самодейци на сцената оживяват героите от любими театрални пиеси. Развива художественото слово и хоровата самодейност И след 9.09.1944г тя продължава неуморимата си дейност. Сформира женски хор в селото, който е редовен първенец на окръжни фестивали. Вече с посребрели коси Милка Енева е сред самодейците на русенския хор” Родна песен”.
Борислав Панджаров. Новоселчани са го обичали такъв, какъвто е - естествен, приятен и умен събеседник, житейски мъдър и сговорчив. Той се занимава с читалищна дейност още от преди 9.09.1944 г. По времето, когато е бил председател на легалната организация на младата кооперативна група на сцената на читалище ”Надежда “ се поставят много пиеси, между които: ”Мандра”,” Делегати на конгрес”, ”Чумави”, ”Хан Татар” и др. Той е отдаден изцяло на училищната и читалищна дейност. Същевременно е участник в театралния, хоровия и танцовия състав, в организирането на вечеринки, изнасянето на реферати. Провеждат се масови четения и обсъждания на книги. След 9.09.1944г.наред с многобройните си обществени задължения Б. Панджаров продължава да работи още по-всеотдайно за развитието и популяризирането на читалищното самодейно изкуство. Бил е преподавател по физика и математика, директор на училището. Това е времето през което организира активна културно масова дейност сред учениците. Дълги години е участник в театралния и танцовия състав, дори след пенсионирането си продължава да работи в различните читалищни форми за културното развитие на родния си край. Всичко това му отредило уважението и признателността на новоселчани.
Маргарита Каменова Тя е един от най-неуморимите радетели ва читалищното дело. Маргарита полага големи усилия за развитието на хоровия колектив към читалището. Чрез нея традиционната връзка между училището и читалището придобива големи измерения. Признанието на ордените и отличията, общественото доверие, истинската привързаност и обич на новоселчани стоплят сърцето й. И днес тя продължава да се занимава с читалищна музикално хорава дейност.
Със различните форми на изява читалище ”Надежда” в с. Ново село Русенско е играло, играе и ще играе важна роля за изграждането и развитието на културата на населението и особено на подрастващите, учениците и младежта.
Независимо от развитието на телевизионната, виртуалната и друга съвременни форми на информация и комуникация и от тяхното навлизане в ежедневието на хората, очаква се ново възраждане на читалищната дейност в духа на традициите от миналото, особено важно за селата

Забележка: материалът е подготвен, като са ползувани материали и проучвания в с. Ново село Русенско. Текстът е публикуван на книжен носител
Д-р инж.Богомил Великов Колев
с. Ново село, община Русе


цитирай
16. vestnitcibogomil - Къде е намерена сабята на Г.С.Раковски
03.01.2010 08:45
САБЯТА НА ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ
Както е известно най-съществен принос за изработване на тактика, стратегия и идейна програма свързана с борбата за независимост и освобождение на България от османското робство имало революционно демократичното крило в българското освободително движение. Новият етап в развитието на българското политическо мислене и революционна дейност е свързан с неговия идеолог и основоположник Г. С. Раковски.
Към края на Кримската война Г.С.Раковсски е натрупал твърде богат обществен и революционен опит. В националосвободителните прояви той участвува още от началото на 40-те години на Х1Х век По време на политическото пробуждане на българския народ свързано с Кримската война Раковски изградил Тайно общество, като политическо организация за ръководство на революционната борба. Разкрит от главната квартира на турската войска, където в качеството си на преводач събирал сведения в полза на руската армия, той събира чета с която е действувал няколко месеца в Стара планина. Това е обогатило революционния практически опит на този велик български революционер, народен будител, писател, просветен деец, журналист, поет, учен и дипломат, повел след себя си цяла плеяда народни будители, революционери - борци за свободата на Отечеството и народа Български..
Раковски е бил преследван от турската власт, която го определя, като опасен враг за турската империя. Това го принудило като воевода да разпусне четата и да се укрива като емигрант. Разпускането е било извършено в земите на околните на гр. Русе села. През 1855г. преминава Дунава и до края на живота си повече не се връща в България. След прекратяване на активната дейност, четниците е трябвало да се върнат по домовете си. Тъй като били заподозрени и следени от турската власт, една част от тях била принудена да премине Дунава в Румъния, а друга - да търси убежище и препитание в близките села.
Трима от четниците - Димитър, Боню и Никола се установяват в с. Ново село Русенско. Свободолюбивият дух на новоселчани ги привлякал завинаги. Боню и Димитър си построили къщи. Потомците на Димитър от с. Желтич Габровско се наричат Табевци, тъй като мястото, където била построена къщата е било най-високото, наречено “Табия”.
Г. С. Раковски предал имуществото си, състоящо се от дрехи, оръжие и др. на своя съгражданин от гр. Котел - Боню Стоянов. Навярно сабята му била скрита между дрехи и други вещи, които не са запазени и намерени. При строежа на неговата къща сабята на Раковски била скрита, т.е зазидана. Била открита случайно 100 години по.късно - на 17.06.1955 от правнука на Боню Стоянов - Гьоко Йорданов при събарянето на старата къща, намираща се недалече от църквата в долния край на селото. Никой не е обърнал внимание на старата ръждясала сабя. Приживе Боню Стоянов не е предал нищо на никого за нея. При строежа на новата къща през 1935 г. тя била захвърлена на тавана. Когато синовете на Гьоко Йорданов пораснали, той им дал сабята да си играят с нея.
Наследствената страст към оръжието предавана от Боню Стоянов подтикнала Гьоко Йорданов, като потомствен ловец да си направи ловджийски нож. Той занесъл сабята на стария селски 70 годишен ковач Марин Димитров Несторов, който вместо да я постави веднага в огъня с голямо любопиство, търпение и майсторство, започнал бавно и много предпазливо да я почиства със специален нож за зъбене ”зъбило”. Като смъкнал слоя от ръжда дебел 1мм най-напред блеснала буквата”и”. След това се появили другите златни букви от инкрустирания надпис ”С. С. Раковски - 1 май 1854 г.” . Новината бързо се разнася из селото, района и в гр. Русе.
В резултат на извършеното в гр. Русе проучване е установено, че това е сабята на Г.С. Раковски. На 19.07.1955 вестник “Дунавска правда” съобщава за тази ценна историческа находка. На 21.07.1955 г. в брой 29 на вестник “Литературен фронт” се публикувани някои по-подробни сведения. Допусната е грешка, като надписът върху сабята в статията е отразен не “С.С.Раковски”, а “С.Г.Раковски” А в документите такова име не е споменавано. Това става причини за възникване на спорове и дискукии, относно достоверността на съобщенията и автентичността на сабята. Най-вероятната причина за тези спорове е фактът, че Раковски се преименува от Съби на Георги, вземайки името на вуйчо си. В годините на своето четничество, вероятно той още е носел името Съби. А в историята той е известен като Георги.
Проф. Александър Бурмов в своята статия ”За сабята на Георги С. Раковски” във вестник “Литературен фронт”от 27.08.1955г. твърди, че намерената сабя не е на Раковски, че всичко е сензация съчинена от любители на миналото. Никола Трайков също пише за тази сабя. Споровете между двамата стават причина за командироването им до гр. Русе и с. Ново село с цел извършване на проучване на място. Поради служебни причини присъствува само Никола Трайков. Той публикува във вестник ”Отечествен фронт” от 15.06.1956. статия носеща същото заглавие ”За сабята на Раковски”
Сабята е с дръжка от бяла слонова кост и златна инкрустация. Надписът най-вероятно е извършен в процеса на нейното изработване, тъй като стоманата не може да се гравира след окончателното й завършване, заключаващо се в закаляване. Златото от 23-24 карата е било начукано в гравюрата. Сабята е стоманена с размери: дължина-98 см., ширина-3 см., дебелина по цялата дължина-0,8 см. В средата е заоблена като обикновена кавалерийска сабя.
С протокол No11, точка 6, буква ”в” от 15.12.1955 г. научният съвет на Института по българска история при БАН на свое заседание обявава споровете относно тази ценна находка за приключени. Категорично е доказано, че сабята е била притежание на идеолога и ръководителя на българското националno осовободително движение, Г.С.Раковски. С това се потвърждава и неговият политически извод след края на Кримската война, че осовобождението на Отечеството може да стане с ” Открита борба с турското правителство чрез пресата и сабята”
Днес тази сабя се пази в историческия музей на гр. Русе, като ценна реликва, напомняйки на потомството за делата на този велик български революционер през лятото на 1854г., когато е бил воевода на чета.
Все още има неуточнени някои дребни въпроси относно намерената сабя. Съществува предположение, че пренасянето на вещите и оръжието на Г.С. Раковски е станало с помощта на другия четник Никола Балкански, който е живял известно време в с. Ново село. Работел е като бояджия в с. Борисово Русенско и в гр. Русе. Семейството на Никола Балкански се сродява с новоселчани. Синът му става новоселски зет /Интересно е да се отбележи, че от фамилията на Никола Балкански е известната певица Мими Балканска/.
Никола Балкански често е идвал в с. Ново село. Гостувал е на своя другар Боню Стоянов. Двамата са имали мното силни и трайни спомени от четническия си живот и от воеводата Г.С. Раковски. Възможно е Н. Балкански да е предал сабята за съхранение на Боню Стоянов, който веднага след пристигането си в с. Ново село започнал да строи. Така зазидена.в стените на новостроящата къща тя се запазила във вековете, за да напомня за славните времена от нашето Възраждане.


д-р инж.Богомил Великов Колев, Русе

Забелевка. Материалът е подготвен, като са използувани, литературни, архивнии, ръкописни и други източници и проучвания


цитирай
17. vestnitcibogomil - ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ В ЕДНО ЛОМСКО СЕЛО
03.01.2010 09:58
ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ В СЕЛО СТАЛИЙСКА МАХАЛА

Село Сталийска махала е разположено на левия бряг на река Лом, на 12 километра от град Лом. To е съставено от две махали (Влашка и Сталийска), съществували като отделни села до 1955 г., когато се обединяват в едно. Към 1985 г. селото е наброявало 2226 души. Макар че миграционния процес е причина за определено намаляване на населението, и днес селото продължава да води пълнокръвен стопански и културен живот,. като едно от големите селища в областта.
Съгласно източници, читалището на Сталийска махала е създадено от учители през 1903 г. Поради липса на специална сграда отначало закупените книги са съхранявани в училището. По-късно започнали да абонират читалището за някои вестници. През периода на войните Балканска, Междусъюзничска и Първа световна до 1918 г. читалищната дейност затихва. Редовния организационен живот на читалището започва едва след 1922 г. Увеличава се броят на членовете, провеждат се редовно отчетно изборни събрания. Всички членове на управителния съвет са работели на обществени начала, а средствата от членския внос са отивали главно за закупуване на книги, абонамент за вестниции и списания. До към 1950 г. вестниците са получавани ежедневно от човек пристигащ на гарата с влак към 17 часа от София и sa разнасяни по домовете до вечерта. Читалището започва да набира средства от дарения и театрални представления с които през 1938 г. се включва в строеж на кооперативна сграда и получава отделно свое помещение. До 1948 г. наред с членския внос на читалищата се отделят и средства от общинския бюджет. През 1964 г. с държавни и общински средства е построена съвременна читалищна сграда в центъра на селото. За обзавеждането на библиотеката тогава са отпуснати средства от Върховния читалищен съвет и лично от неговия председател Боян Балабанов. Селската библиотека получава правото по заявка да заема редки книги от Народната библиотека, които се ползват от студенти и читатели на околността. За кратко време книжния фонд нараства бързо.
В периода 1936-196 г. читалището организира традиционни национални вечеринки, провеждани ежегодно на 3-ти март в училището на Сталийска махала и на 9-ти март в училището на Влашка махала. Провеждани са младежки увеселения и на 22 март- Ден на пролетта и Ден на приведените зетъове.
Театралната дейност на читалището започва след построяването през 1926 г. на началното училище „Любен Каравелов”, в което има салон с подходяща сцена. Изнасят се от учители популярни за времето тетрални пиеси. Активна тетрална дейност се развива след1930 г. Тогава във Влашка махала е построено началното училище „Кирил и Методий”, разполагащо със сцена и салон за 100 души. Сформират се две тетрални групи, които през зимния сезон представят пред населението по няколко пиеси. По време на ваканциите представления изнасят и учениците от средните училища. Особено интензивна театрална дейност се развива през периода 1936-1943 г., когато се създават театрални трупи и към нововъзникналите организации като ”Бойците от фронта”, „Подофицерско дружество”, „Съюза на многодетните’ и др. Представят се предимно комедии, които се приемат много добре и с голямо въодушевление от присъствуващите в салона. Един от редовните посетители, след като цялото му семейство предната вечер е гледало комедията ”Чорапът се разплита” разказва: ”А бе, добре мина всичко. Но докато тези момчета ту заплитаха, ту разплитаха този чорап, някой дощел у нас и ни откраднал кокошките”. След 1964 г,. когато е довършено изграждането на новата читалищна сграда, театралната трупа започва да изнася с голям успех представления не само пред собствената публика, но и сред съседните села, на районни и окръжни прегледи. С пиесата „Боряна” самодейците от Сталийска махала получават престижна награда при гостуването си в окръжния театър на град Михайловград (сега Монтана). Театралната трупа завоюва успехи благодарение на ценните напътствия, съвети и помощ на народния артист и техен земляк Сашо Бечев. През 80-те години на миналия век с подчертан успех в района са представяни пиесите; „Тревога” от Орлин Василев, комедията „Сговорна дружина” от Димитър Яръмов, „Една калория нежност” от Георги Данаилов. На зоналния преглед в с. Раковица през 1989 г. театралната трупа на селото се представя блестящо с естрадно сатиричната програма „Семейна въртележка”. От участията си в окръжните прегледи на театралната самодейност колективът завоюва 17 златни значки, 4 сребърни и правото да участва в зонални прегледи. За активна читалищна дейност Николина Ангелова Митова е наградена с орден „1300 години България” и с почетния знак „Кръстю Пишурката” II степен - сребърен. Софийското жури е изненадано и силно впечатлено от майсторската игра на Лиляна Тодорова и Владимир Маринов. Тук е мястото да се споменат имената и на останалите участници в тетралната трупа: Лазарина Михаилова, Вера Дамянова, Людмил Симеонов, Веселин Цветанов, Спас Спасов, Борис Лозанов, Елка Цветанова, Цветан Крумов, Давид Димитров, Цветана Стоянова, Юли Крумов, Тодор Петров , Людмила Дамянова, Емилия Патрашкова, Янкул Йорданов, Спас Ангелов, Цветан Николов и др.
Под ръководството на Екатерина Евстатиева, детският драматичен състав с подчертан успех представя в района пиеските „Пепеляшка” и „ Храбрият шивач” През 1981 г. и 1986 г. групите за автентичен фолклор са отличени с престижни награди за великолепното представяне на обряда „Сирница” и обичая ”Кумичене”. През 2001 г. групата е наградена с грамота на регионалния преглед за автентичен фолклор „Поморие”2001, за изпълнението на „Кумичене”. Със званието „Отличник” на общинския фестивал на художествената самодейност е удостоена вокалната група, ръководена от Кръстина Драганова. Високо е оценен и съставът за художествено слово. Към читалището дълги години работи детската музикална школа с ръководители от гр. Лом. Читалищната дейност е активно подпомагана и от духовият състав с ръководител Борис Петров, които участва при различните тържества. Много добри са изявите и на смесения хор, които под ръководството на Евгени Миланов Димитров прераства в ансамбъл за народни песни. Ансамбълт печели престижни награди от различни околийски и окръжни прегледи. Диригентът Евгени Димитров е награден с орден ”Кирил и Методий” II степен- сребърен
Много добри са изявите и на ученическия хор при читалището с ръководител учителката Кръстина Драганова, на танцовият състав под ръководството на Кръстю Ангелов, на фолклорния танцов състав предствили се през1886 г. на районния преглед „Копривщица” в град Вършец. Индивидуалният танц на Ружа Ангелова и 74 годишния Първул Първулов предизвиква възторга и възхищението на публиката с великолепното изпълнение. Заслужава да се споменат и майсторските изпълнения на дудук от Борис Лозанов, на окарина от Стоян Илиев и на тъпан от Стойчо Цветанов. В окръжния вестник е отбелязано” Нито едно сърце не може да остане равнодушно, като гледа изпълнението на фолклорния танцов състав на с. Сталийска махала. С възторг зрители и специалисти посрещнаха изпълнението на Ружа Рангелова и Първул Първулов”.
Читалището към с. Сталийска махала взема активно участие в организирането и честването на празници като 8 март - Международния ден на жената, 3 март- Освобождението на България от Османско владичество, 24 май- празнка на славянската писменост и култура и други.
Цялата накратко изложена по-горе разнообразна дейност на читалището в това будно крайдунавско село е вършена на обществени начала от хора ентусиасти- ръководители и изпълнители, които успяват да въвличат нови хора и да въздействат със своето завладяващо и непринудено самобитно творчество. Заслужено признание на населението са получили много от председателите на читалището в с. Сталийска махала. Между тях са: Борислав Обретенов, Върба Цветанова, Екатерина Евстатиева, Людмила Дамянова, Владимир Маринов и др.
За ентусиазма и активната читалищна дейност говори фактът, че през 2002 г. читалището в с. Сталийска махала печели проект на фондация „Отворено Общество„ за изграждане на „Център за обучение и обмен на информация”. Този център е оборудван с компютри и принтери, единият от които е дарение от техния земляк известния политик и бивш министър Младен Червеняков. В центъра работи Магдалена Илиева Младенова, изпълняваща длъжността „ специалист инфоирмационни технологии”. Всеки ден този център се посещава както от деца, за които има осигурени интересни игри, така и от ученици, младежи и жители на селото. Тук трябва да се спомене и активната съдействие на читалището от страна на общинските власти, от бившия кмет на селото г-жа Христина Ефремова Петрова и др. Селото е дало няколко народни представители, един зам. Министър на строителството- Емил Червеняков и двама министри; Младен Червеняков- министър на правосъдието и Игор Дамянов- министър на просветата. То се гордее и с художника Кирил Петров.
И днес в с. Сталийска махала се развива както активна стопанска дейност, така и културно масова и художествено творческа читалищна дейност, които могат да послужат за пример на много села в страната.

Забележка: Материалът е подготвен като са ползвани различни литературни източници и проучвания от с Сталийска махала и Ломския край. Текстът е публикуван от Б.Колев на книжен носител

подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев

www.vestnitcibogomil.blog.bg

цитирай
18. vestnitcibogomil - Интересна селска музейна сбирка
03.01.2010 10:02
МУЗЕЙНАТА СБИРКА
КЪМ ЧИТАЛИЩЕ „МУРГАШ” В СЕЛО
ЖЕЛЯВА, СОФИЙСКО

Китното шопско село Желява се намира в подножието на Югозападна Стара планина и е отправна точка по туристическия маршрут за връх Мургаш. Преди да се отправят на няколко часово изкачване по живописните пътеки към върха, туристите могат да се запознаят с историята, етнографията, културата и бита на това старо и будно борческо село, чрез уредената постоянна изложба в читалище ”Мургаш”.
Жителите на селото заслужено се гордеят със своето богато иторическо, революционно и героично минало. Историческите материали в сбирката са подредени хронологичен ред от най-старите до най-новите.
Богатата история на Желява започва в дълбока древност от тракийската могила около селото, некрополи, останки от средновековно градище, останки от древни манастири, намерени римски монети. Това са свидетелства, че селището е съществувало още от времето на траките, минава през 6-ти и 7-ми век, когато тук се настаняват славяните и се претопяват с траките, през 809 г., когато хан Крум начело на прабългарите завладява софийското поле, а по-късно през 1201 г., когато тук преминават войските на цар Калоян, за да обединят в българска държава земите населени с българи и славяни, достига до мрачните дни на османскато владичество след 1382 г., до пробуждането по време на възраждането и създаването на таен революционен комитет през април 1872 г., до посрещането на руските войски форсирали Стара планина през връх Мургаш в края на декември 1877 г и продължава до наши дни...
В музейната сбирка към читалището са оформени табла със снимки, схеми, карти и обяснителен текст отнасящи се до; старата история, историческите паметници с местно значение, желявския революционен комитет и заточениците в Деярбекир 1872-1875 г., четата на Панайот Хитов от 1867 г. (със знаменосец. В. Левски и четник известният желявски революционер Стоян Велков), четата на желявския войвода Стоян Велков (с прозвище Софийски) през 1873 г, четата на Хр. Ботев през 1876 г и загиналите четници в Желявския дял на Югозападна Стара планина, освобождението на селото от турско робство през 1877 г.и навлизането на ескадронът на капитан Александър Петрович Бураго. Признателното потомство от борческото село го е определило като - освободителят от петковековното им османско робство. Той докладва на генерал Веляминов, че в 7 часа вечерта на 16/28 декември селото е овладяно и противникът е изтласкан към Столник и Горни Богров. В музейната сбирка има фотоси и материали за желявското училище и читалище, потребителската кооперация, за загиналите във войните желявци, известните дейци родени в селото. Тук са изложени портретите на желявските възрожденски дейци, на техни съратници и заслужили съвременници.
В стъклени витрини са показани експонати на: старо оръжие, ордени, медали, стари монети, книжни парични знаци, стари архивни документи и др.
От етнографския раздел интерес представляват експонатите на старите носии (мъжки калпаци, пояси, потури, препаски, свински цървули, женски сукмани, литаци и др.), на стари накити (гривни, обици, чапрази, пръстени, трепетурки, гердани и др.) и битови предмети (глинени паници и стомни, дървени копани и лъжици, бъклици, бакърени тасове, джезвета , бардучета, саджаци, ръжени, кутели, лули, кремъци, огнила, виделета (газеничета), фенери, напрухци, терзийски аршини и ножици, дараци, масури, цеви, совалки, железни ютии(нагрявани със жар) и други шивашки и тъкачески присособления, трикраки столчета, ниски маси-паралии, стари икони и други .
Не по-малък интерес представляват изложените овчарски и пастирски пособия свидетелствуващи за поминъка на населението от миналото: криваци, звънци, чанти, кавали, свирки, клопки за вълци, букаи за коне и магарета, обкови за кучета, за предпазване от захапване при нападение на вълци, чакали и др.
В стъклени витрини образователното дело е показано с развитието на пособията за писане: пинакиди (писане върху восък), писане върху плоча с калем, писане с паче перо, с моливи, писалки с мастило, химикалки и др.
В отделни албуми - каталози е събран богат снимков материал и документи илюстриращи цялата твърде богата история на селото..
Желявчени не само се гордеят със своето славно историческо минало, вековни традиции и култура.Те ревниво пазят и тачат паметта на своите герои, поборници в борбата за национално освобождение от Османско владичество и на падналите в различните войни, сражавайки се за Отечеството. Към музейната сбирка на читалището се водят и 16-те читалищни паметни плочи, три от които са монтирани към паметници от средноековието и епохата на възраждането; желявската църква „Св. Николай Чудотворец”, манастира ”Св. Петка” и Мечковата къща (в която е живял членът на желявския таен революционен комитет Стоян Младенов - Мечката, починал като заточеник в Деярбекир Турция). На мястото, където е създаден тайният реолюционен комитет в кръчмата на Тоне Крайчев, служела като място за събрания, вечеринки и читалище дълги години след Освобождението през 1878 г., на едноименната улица е поставена паметна плоча напомняща за този голям желявски родолюбец. Светлата памет и родолюбиви дела на много заслужили желявчени е увековечена с наименуването на селските улици с техните имена. Паметникът на лобното място на Ботевия четник Ангел Тодоров, построен по инициатива на родолюбиви желявчени се намира по пътя за връх „Мургаш”. Всяка година на 2-ри юни желявчени и туристи от София, околностите и от родния (Разградски) край на четника полагат много цветя, отдавайки почит и признание на революционера дал живота си за свободата на Отечеството.
Читалището с музейната сбирка се намира в центъра на селото по маркирания туристически маршрут за връх Мургаш.

Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници и проучвания в читалището на селото и е публикуван от Б.В.Колев на книжен носител


www.vestnitcibogomil.blog.bg

Подготвил д-р Богомил Великов Колев,
Село Желява, Община Кремиковци на София
цитирай
19. vestnitcibogomil - ОТНОСНО ПИШЕШТИТЕ ЗА СЕЛОТО!
03.01.2010 10:21
Мила Джулия Бел,
За сега с " Модерният творец" завършам изпращането на материали свързани с Вашия проект "Градове и села"- български. Като ръководител на този проект, вие бихте могла да използвате текстовете по тези материали във Шашия блог, за което аз давам моето съгласие, а по нататък, след съгласуване с вас мога да ги вкарам евентуално в моя блог. Вие сте много четен, обичан, упорит и талантлив блогер. Вас често ви посещават много блогери. Умеете да онагледявате постингите с подходяи клипове, музика, стихове и т.н. По тематика тези материали напълно пасват на вашите постинги. Затова имат място при вас!

М О Д Е Р Н И Я Т Т В О Р Е Ц

Излегнал се удобно в леглото,
роман реши да пише за селото,
спомни си с колата как веднъж,
преминал бе през блок от буйна ръж

www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.metaloved.blg.bg
цитирай
20. vestnitcibogomil - Относно пияещите за селото-редакция
04.01.2010 12:56
vestnitcibogomil написа:

Мила Джулия Бел,
За сега на този етап със забавния куплет "Модерният творец", завършам изпращането на материали, свързани с Вашия проект "Градове и села"- български. Като ръководител на този проект, вие бихте могла да използвате текстовете по тези материали във Вашия блог, за което аз давам моето съгласие, а по нататък, след съгласуване с вас мога да ги вкарам евентуално в моя блог. Вие сте много четен, уважаван, обичан, упорит и талантлив блогер. Вас често ви посещават много блогери. Умеете да онагледявате постингите с подходяи клипове, музика, стихове и т.н. По тематика тези материали напълно пасват на постингите във Вашия. Затова имат място при вас!

М О Д Е Р Н И Я Т Т В О Р Е Ц

Излегнал се удобно в леглото,
роман реши да пише за селото,
спомни си с колата как веднъж,
преминал бе през блок от буйна ръж

www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.metaloved.blg.bg


Блaгодарпя за публикуваните материали във ваяия бпог-постинг

www.vestnitcibogomil.blog.bg
цитирай
21. vestnitcibogomil - Едно известно и интересно Родопско село
09.01.2010 11:11


РОДОПСКОТО СЕЛО ЗАБЪРДО

Родопското село Забърдо, се прочу с поканата към френския президент Никола Саркози и новата му съпруга да им гостуват, както и с много интересни други идеи, мероприятия на кмета и на жителите на селото, които го следват. Селото е една великолепна и привлекателна туристическа дестинация както за българи, така и за чужденци. То е закътано под първенеца на Централните Родопи връх ” Персенк”(2093м). Намира се на 18 км южно от с.Хвойна, на 15 км северно от град Чепеларе и на 20 км от Широка Лъка. От всички страни то е обградено с гори. Само от източната страна горите са широколистни, а от другите три- те са иглолистни. Името на селото идва от разпложението му зад голямо бърдо, край река Забърдовска, която извира от местноста ”Малката гора”. Това село, сгушено между два склона в най-красивите пазви на Родопите в Рупчоса е едно от най старите селища в този край. Съгласно източници, първите му заселници са се заселили в местността ”Старо село” преди падането на Българоя под Османско владичество. Селото е било опожарено и жителите му се преместили в съществиващото още тогава село Забърдо, намиращо се на 5 км северно от местността „Старо село”. От всички посоки селото е заградено от високи и красиви планински хребети. На изток се намира ”Заградската крепост”, в която българите са се се съпротивлявали твърде упорито на османските поробители. На запад са разположени „Чалът” и връх ”Персенк”. На север са „Карабаир”, „Чудните мостове”, и ” Големият камък”, а на юг- „Чернатица”. Забърдо е разделено на махали от реката и няколко падини. Долната махала е с около 80 къщи, горната –със 70, Трапската махала – около 50 и Куковската - с около 50. Къщите са застроени върху каменист терен една над друга. Една част от тях са разположени в ”усойката” и виждат малко Слънце. Другата част намираща се в ”Присойката” са добре огряти от Слънцето и зиме и лете. Къщите на Долната и Куковската махали са около реката, а тези на Трапсксата махала - са с амфитетрално разположение. Климатът на селото сравнен с останалата част на страната е остър континентален, тъй като то е разположено на 1200 метра надморско равнище. Зимата е студена и снежна, а лятото краткотрайно.
Село Забърдо се гордее със своето богато историческо минало. Съгласно източници се изказва предположение, че основаването на днещното селище предхожда създаването на Бачковския манастир. Първото историческо сведение за с. Забърдо е Типикът (уставът) на Бачковския манастир от 1084 г, в който се съобщава, че село Бурцево е подарено на манастира, но съгласно източници не е изяснено дали това се отнася за с. Забърдо. Останките от „Заградската крепост” напомнят на поколенията за коравите българи живяли по тия места. При нахлуването на турците по нашите земи жителите на Забърдо дали твърде сериозен отпор на завоевателите, като използвали 4 наблюдателници – куллета. Завоевателите упорито и дълго налитали срещу героично съпротивляващите се забърдовци, употребили какви ли не средства, но безрезултатно. Защитниците на крепостта „Заград” били запасени с достатъчно храна и мониции и издържали дълго време. Когато османлиите разбрали, че няма да успеят да превземат крепостта с щурм прибягнали до хитрост. Хванали едно муле нахранили го с брашно и сол и пуснали добичето да търси вода. То достигнало до местността ”Бакива падина” и започнало да рови земята. По този начин турците разбрали, че на това място е хваната водата, която снабдява „Заградската крепост”, разкопали мястото, открили водатаи венага я спрели. Така те лишили защитниците на крепостта от питейна вода..Съгласно източници при третата нощ защитниците на Забърдо изтощени от глад и жажда решили да напуснат крепостта „Заград” и да се скрият в пещерата ”Тьовната дупка”. В нея намерили убежище и жените, децата и старците от селото. Турците завзели Забърдо, открили хората в пещерата и извършили жестока разправа с тях Към края на третата четвърт на миналия век, ловци от с. Забърдо случайно откриват тази пещераотстояща на 200-300 метра от „Тьовната дупка” и намерили там много човешки скелети -предимно детски. Изказва се предположение, че в тази пешера са се укривали юношите и децата. Тук те намерили смъртта си. Турците запалили слама на входа на пещерите и така са задушили намиращите се вътре млади и стари жители на селото.
Съгласно предания и източници нашествениците опожарили упорито съпротивляващите се защитници на селището в местността „Старо село” и те били принудени да се заселят в сегашното село Забърдо. Посочва се, че наименованието Забърде се среща в много турски тапии, дори и след помохамеданчването на българите в много турски документи се срещат „Забърдокьою, Рупчоснахия”, което в превод означава –Забърдо село, Рупчовска околия. След падането на България под Османско владичество селото е преименувано на с. Чукуркьой, име което се е срещало до 1936 г.
След подането на България под Османско владичество, положението на селяните от Забърдо се влошило много, още повече че те оказали сериозна съпротива на завоевателите. Турските чиновници и таксилдари наричали селяните на Забърдо хаирсъз гяурлари (проклети българи) и затова вземали от тях в повече харадж и по-големи рушвети.
Според преданията и източниците, населението на Забърдо било българско. От селото са вземани много деца които са обучавани за еничери. Имало е случаи родителите да нападат султанските чиновници, за да отнемат децата си и бивали съсичани с ятагана. Съгласно разкази на стари хора селото е било помохамеданчено . Има сведения, че приемането на новата религия ставало наилствено. Съгласно предания и източници по време на помохамеданчванетона българите от Забърдо овчари и пастири по Великден скришом отишли в черквата, за да присъстват на молебен. По време на един молебена връхлита еничерска орда и загражда българите. Главатарят на еничерите предупредил християните, че всички ще ги помохамеданчат. В двора на църквата били разтоварени куп турски фесове. Някои от страх се съгласили да приемат фесовете, но повечето се отказали. Тогава еничерите извадили ятаганите и по заповед на своя главатар започнали страшна сеч. Силни писъци ”цирикане”, се изтръгнали от умиращите непокорни християни. От тук църквата носи името си „Цирикова църква”, а местността и до наше време- „Цирикова Църква”, намираща с на около 8 км на север от Забърдо. Доказателство за съпротивата на тези юначни българи при османизирането им е обстоятелството, че те са запазили своите български нрави, обичаи и българския си облик. Насилственото налагане на мюсюлманската вяра, т.е помохамеданчванео на населението, отразено в различните източници и в преданията е станало точно така, както е описано в книгата и показано във филма „Времеразделно”.
Старите хора от селото са запомнили предания за смелия и безстрашен хайдутин Вълчан войвода, който е бродел по тези земи, а в по-ново време и за капитан Петко войвода. Вълчан войвода със своята хайдушка чета бил народен закрилнилник, нападал разбойници - башибузуци, борел се против султана, бейовете и чорбаджиите изедници. Хората от Забърдо научили, че Вълчан войвода и неговата хайдушка дружина се подвизавали в землището на селото им. Те знаели, че хайдутите се борят против паши, бейове и аги и затова ги прикривали и подпомагали. Често идвала турска потеря, за да преследва хайдутите. Разпитвали хората от Забърдо за четата, а те отговаряли; ”Нито сме ги чували, нито сме ги виждали и не знаем къде са”. И тайно известявали Вълчан войвода и дружината му, че в селото е пристигнала потеря, за да ги търси. Този малко известен български войвода бил закрила на българте от Родопите, „на бедните планински хора, на фукарите от Забърдо”, които ги укривали и подпомагали с продовлствие.
Интересно е поведението на жителите на с. Забърдо и по време на Априлското въстание през 1876 г. Съгласно източници, когато Ахмед ага Тъмрешенлията „проводил хабер да му изпратят люде” от селото за потушаване на въстанието, забърдчани отказали и останали по домовете си. Най-смелите били премазани от бой. След този неуспех агите и имамите започнали да убеждават ”баш бабаитите”, с обещания за награди и служба, за да отидат, но пак не постигнали нищо. По време на Априлското въстание жителите на Забърдо подържали добри отношения със своите побратими от съседните християнски села Хвойна, Орехово, Малево и др. като са ги ”укривали и окуражавали, че нищо лошо няма да видят”. Едва след потушаване на Априлското въстание Ахмед ага и още един хаджия от селото се отправили към Тъмреш и Перущица за плячка. Когато ходжите и агите от селото започнали да призовават „да се изколят гявурите” жителите на Забърдо не се подали. Без знанието на агите и хаджиите била организирана група от Забъдо и изпратена към Широка Лъка, „ но не да нападат християните там, а да ги бранят”. След Априлското въстание добрите отношения на българите мохамедани и християни от околните села укрепнали повече.
Съгласно източници и предания, забърдовци посрещнали с „неописуема радост” обявяването на Освободителната руско-турска война 1877 г. За кой ли път жителите на Забърдо проявяват братски чувства към своите събратя християни. Когато един паша отива да набира башибозъци, те отказват да се бият срещу руснаците,.На призива на пашата към Забърдовци в джамията да му помогнат, всички си разотишли по домовете и не се отзовали. Когато руските войски наближили с. Забърдо, селяните започнали да умуват как да ги посрещнат. При договорената и осъществена далече от селото среща с руския командир, пратениците от Забърдо заявили, че съселяните им са ги изпратили със заръката да ги поканят” да дойдат в селото” и че ще ги посрещнат ”като скъпи гости и освободители”. И действително руската военна част била посрещната с тъпан и байрак. На руския командир по стар български обичай поднесли хляб и сол и го уверили, че за тяхното село русите „са скъпи гости”. Войниците били разквартирувани по къщите, уредено им било богато ”гощаване”.
След Освобождението на България през 1878 г. съгласно източници, границата между България и Турция минала на 6 км югозападно от Забърдо. Последвали нови изпитания на неговите жители. През май 1878 г. башибозуци, останки от армията на Сулейман паша, подстрекавани от английския агент Сенклер, се опитали да подготвят и предизвикат размирици, убеждавайки местното население да се вдигне на бунт. И този път забърдовци не се подали на провокациите.и зявили на агитаторите; ”Старите люде и сега разправят, че турчина е клал нашите деди зорлем, да ги потурчат, пък не стига сега да вървим да ги браним от Русия!” Селяните изразили възмушението си и отново си разотишли по домовете, без да се отзоват на помощ при подготвката на бунта
До 1866 г. образованието било много примитивно. Съществувала голяма неграмотност. Все паки в Забърдо е имало няколко мектеба, почти във всяка махала. Момчета и момичета ходели в тези мектеби и ходжите ги учели на коран. Тук те нищо не могли да научат, защото преподаването било на трудно усвоимите от децата езици- арабски и турски. Всички били принуждавани да изпълняват религиозните обреди и обичаи, според мохамеданската религия. През 1867 г. хората от Забърдо решили да построят по-голямо училище. До 1907 г. то „служило за турско училище”. До тогава „учителите са били самите имами” и учели повече децата „как да се кланят на турската вяра.......и им говорели против българите, с което целели да фанатизират българо-мохамеданчетата и да ги настроят зле към българите”. От 1908 г.училищното здание е било използвано като българско училище
На 9 февруари 1913 г. по нареждане на Светия Синод при мълчаливото съгласие на тогавашното правителство, както в Забърдо, така и във всички селища започнало покръстване. Макар и да минало без насилие покръстването имало отрицателни последици, тъй като дало повод на агите и ходжите да усилят антибългарската пропаганда в полза на Турция и да приканват забърдовци да се изселят там. В резултат около 150 семейства се изселили в Пловдив, а 40-50 в Турция. Съгласно източници преселниците „останали разочаровани от турците”. Слушали как им викат –„помак харсъзлари”- „ханзър помак гяурдан бетер”. (Помаците са нехранимайковци и са от българи по лоши и пр). Турците знаели, че техния произход е чисто български и по време на османското владичество насилствено са били помохамеданчени. Някои започнали да се прибират в България, но били препятствани от турските власти. И въпреки това с риск и на живота си много от тях преминавали нелегално през границата. Обратно българските гранични власт ги посрещали много радушно.
Забърдовци са участвали в Балканската, Междусъюзническата (2 души убити) и първата световна война (19 души загинали).
Антифашистката борба в Забърдо и неговия район е продължителна. В нея е участвало по-голямата част от населението. Село Забърдо и други затънтени родопски села са били използвани от властите като концлагери и за интерниране на противници на властта –предимно комунисти. Селото е дало много партизани.
През 1949 г. е открита телеграфопощенската станция, през1958 г. селото е елекрифицирано, през 1959 г-половината от селото е водоснабдено, а през 1966 г.- цялото село. Забърдо е радиофициано. В центъра е построен голям здравен дом.. Недалече от общинската сграда се намира модерната сграда на читалището със салон за 300 души, с читалня, репетиционна, гримьорна и други помещения. В нея са изнасяни тетрални представления, прожектирани филми, концертни изпълнения, празлични програми от местни самодейци, сказки, беседи. Гордост за селото са певиците от местния самодеен състав „Забърдовски баби”, които по покана и на Христо Стоичков ще гостуват в Испания. Особен подем отбелязва местната потребителска кооперация; ”Димчивица”. В центъра на селото са издигнати кооперативен дом, просторен ресторант, сладкарница, магазин и фурна. Пак в центъра се намира и прословутото „любовно колело”, което според преданието на тия които се люлеят на него дава гаранция за дълъг и щастлив семеен живот. То е прототип на старовремските дървени въртележки за влюбени двойки. Интерес за туристи и гости на селото представялява скулптурата на родопското гостоприемство и скалния феномен чудните мостове. По данни от източници десетки младежи са завършили средно и висше образование. Забърдовци са възстановили българските.имена. Първият фелшерски здравен пункт в селото е открит на 5 март 1950 г. Най-голям дял за обновяването на живота има училището през което са минали и са се обучавали на майчин български език младежи и девойки от двата пола.
В Забърдо са запазени едни от най-старите традиции в родопското тъкане на халища-козяци. Всяка жена тъче по свой вкус и разбиране, без да съблюдава никакъв шаблон, както в оцветяването, така и в съчетанието на орнаментите
За старинността на Забърдо може да се съди и от родовете. Съгласно източници преди помохамеданчването селото се е славело с много български родове, които били запазени и след насилственото приемане на другата вяра. След насилственото помохамеданчване на българите от Забърдо е съществувало определено настройване на българите мохамедани срещу българите християни. Но това било за кратко. От поколение на поколение от век на век се предавало, че българите мохамедани от Забърдо и от другите села на Родопите са братя от една народност. Затова забърдовци винаги имали дружелюбно отношение към българите християни от съседните села.
Една хубава черта на българите мохамедани от Забърдо е тяхното прословуто гостоприемство, уважението към хората и особено към възрастните, традиции запазени още от старо време и предавани от поколение на поколение. Не случайно кметът на селото отправя покана до френския президент и неговата съпруга да гостуват на забърдовци.

Забележка: Материалът е подготвен, като са ползвани литературни, исторически, архивни източници и проучвания.

Подготвил д-р Богомил Великов Колев,
цитирай
22. vestnitcibogomil - Един град с над 1900 годишна история
09.01.2010 11:22
СИЛИСТРА - ГРАД С НАД 1900 ГОДИШНА ИСТОРИЯ
Град Силистра съществува от дълбока древност. В околностите му край дунавския бряг са разкрити най-ранни обиталища на първобитни хора в българските земи от старокаменната епоха /палеолит/ датирани около 700000-100000 г. пр. н.е. На 4 км южно от града е открита селищна могила от каменно медната епоха /5000-4000 г./ пр.н.е. Установено е, че през 7-3-ти век пр. н.е. в околностите на града тракогетите са създали плътна селищна система, многобройни могилни некрополи и един прекрасен скален култов комплекс, включващ 4 светилника по река Табан. За съществуването на селище от тракийско време свидетелствуват запазените уникални паметници - тракийски бронзов шлем и шлем маска. Ходът на историята в епохата на античността е наложил необходимостта от създаване на военно-адмиистративен център, който да защитава стратегически важните Долнодунавски земи, срещу непрекъснатите набези на варварите от север, привличани от достиженията на високо развитите за времето си обитатели на Балканите и Добруджа. Съгласно източници, за първи път за този град под името Дуросторум се споменава от римският историк Дион Касий. Според него по заповед на император Траян /97-117 от н.е./, след победата над Даките във Втората война с тях през 106 г. от н. е., в крепостта Дуросторум за близо 3 века се установява 11-ти Клавдиевски легион, наричан Птоломей Дуросторски. Римляните съдействуват за материалния и културен разцвет на града. Дуросторум е включен в римската пътна мрежа. През него е минавала една от много важните магистрали на Римската империя - от Рим, през Виндибона /Виена/ до Черно море. Вторият път започвал от Дуросторум, пресичал провинция Мизия, достигайки до нейната столица Марцианопол /гр. Девня/. Това става причина за създаване на добре укрепена поселищна отбранителна система. През 169 г. от новата ера римският император Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се град, в който всички жители получават статут на римски граждани. Крепостта се превръща във военен център от първостепенно значение. Като резултат населението нараства, а градът се развива и разраства като крупен търговски център. Организацията на Дуросторум напомняла градската уредба на град Рим, но в умален мащаб. Жителите на града се ползували с някои привилегии: били освободени от основни данъци, от надзора на провинциалния управител и др. От това време са намерени и запазени два римски шлема.
Установено е от историците, че известният римски пълководец Флавий Аеций, победителят на Атила е роден в Дуросторум през 390 г.от н.е., като най-обикновен римлянин. Гордост за града и държавата е римската гробница от 4-ти век на нашата ера. Смята се, че това великолепно творение на римската архитектура и строителство от времето на император Теодосий /378-395 г./ представлява сигурен и достоверен източник за датирането на късно античната живопис на Балканския полуостров.
В римския Дуросторум интензивно се развиват производствата на битова и строителна керамика, лампи, каменоделство, скулптура, бронзолеярство, златарство и др. занаяти. В Дуросторум и околността са открити паметници на Юпитер, Тракийския конник, Орфей, Диана, Нике, Хеката, Меркурий, Венера, Херкулес, Приап, Арес, Митра, Долиен, ”египетските” Изида и Серапис.
Един от символите на града от древността е откритият при археологически разкопки античен слънчев часовник с образа на прочутия Орфей. В историческия музей на Силистра се съхранява една от най-богатите у нас сбирки на монети, пломби и печати от древността. /9000 монети от които 100 - златни, повече от 200 - сребърни/. Тук са открити над 150 малки глинени съдове с едно или повече гнезда за фитил, своебразни древни светилници, изпълняващи ролята на “лампи”. Десетки са богатите погребения в каменни саркофази и гробници от 3-4-ти век от н.е. със скъпоценни накити и гробен инвентар. По-късно през 11-ти - 14-ти век в града е имало монетарница произвеждаща ляти, вместо сечени монети.
През късната антична епоха /4-ти –5-ти век/ Доростол /вече с ново име/ се превръща в център на Християнската и Римската култура. Между 303 и 307 г. от н.е. при най-голямото гонение на християните в Римската империя, тук постигат мъченическа смърт св. Дазий, св. Емилиян, св. Юлий, св. Калиник Доростолски и др. По този начин Дуросторум се превръща в център на ранното християнство в долнодунавските земи. През втората половина на 4-ти век в Дуросторум е основана епископска катедра. Първият епископ на късноантичния Дуросторум /380-383 г./ е Меркуриан Авксентий, който по-късно става епископ на гр. Милано в Италия. В околностите на Силистра по река Суха се намират напълно съхранени скални манастири от 4-ти –6-ти век, които съгласно източници се смятат за едни от най-ранните в Европа. В началото на 4-ти век императорите Диоклециан и Константин Велики издигат силно укрепен кастел с пристанище. Част от неговите крепостни стени и сега се виждат в центъра на града. Те успяват да запазят Дуросторум - Доростол от нашествията на готите, хуните и аварите през 4-ти – 6-ти век, но срещу славяните и прабългарите през 7-ми век тези стени се оказват твърде слаби.
Първосъздателят на българската държава хан Аспарух е пристигнал тук от легендарния Онгъл. Върху запазен каменен надпис от онова време се чете: ”И този цар Испор /Аспарух/ създаде велики градове на Дунава - Дръстър града”. Загубата на Дуросторум - Дръстър е преживяна твърде тежко от Византия. Във Византийски източник се отправя критика на императорите, които са позволили на ” българския владетел Булгар да се засели в Доростол и Мизия”. Дръстар се издига, като важна крепост и верен страж на северната граница на първото българско царство.Той е най-краткия път до столицата Плиска. Следващите събития показват, че този град през вековете на всичките български царства и до днес остава важна българска твърдина и неделима част от националната ни история. Тук през 1997 г. е открит упорито търсеният дворец на хан Омуртаг /814-821/, който изгражда в Дръстър своя “Преславен дом на Дунава” - Дунавската резиденция на българските владетели. Върху фрагмент от колона археолозите са разчели надписът: ”... Кан Ювиги Омуртаг построи….”. Съгласно специалисти буквите от надписа съвпадат с буквите от известната Омуртагова колона в Търновската църква ”Свети четиредесет мъченици”, където е записано: ”Кан Ювиги Омуртаг, обитавайки своя стар дом /Плиска/ направи преславен дом на Дунава”. Разкритите 4 надписа на Омуртаг в Силистра с владетелския знак на ханската фамилия на Крум - Страшни /801-814/, тръгнал да победи враговете си по суша и море, са доказателство за разгърнатата голяма строителна програма. Дръстър става опорен пункт на българите за отбрана и поход срещу набезите на маджарите. През 859 г. Дръстърската крепост издържа обсадата на маджарите, които биват победени и прогонени от цар Симеон Велики /893-927/. По времето на първата българска държава във военно-стратегическо и административно отношение Дръстър е бил водещ град, втори по значение, след столиците Плиска и Велики Преслав. Едновремено с това той се превръща в духовна столица на първото българско царство. Патриаршията се премества от Преслав в Дръстър, който е покрит със славата на 12 светци мъченици и е единственият оцелял ранно византийски епископски център в границите на първото българско царство. Тук е работил първият български патриарх Дамян, който през 972 г. е бил принуден да бяга в Средец /София/, от там за Охрид. Тук са разкрити руините на епископската и патриаршеска базилика от 9-ти - 10-ти век Дръстър се запазва като митрополитски център и по време на Второто българско царство. От времето на цар Петър /927-969 г./ до падането под Византийско робство градът - крепост е бил резиденция и на.българския църковен глава.
С кръвополитни боеве около стените на Дръстър в съюз с киевския княз Светослав, защитниците на крепостта водят успешни боеве с византийския император Иван Цимиский /927/. През 1272 г. легендарният народен български вожд Ивайло завзема крепостта и нанася тежък удар на визатийския водач Михаил Глава.
Интерес представляват различните наименования на Силистра през многовековната му история. Римското от 2-ри век и най-известно наименование е Дуросторум, което се тълкува като ”яка крепост”. В по-късни източници се срещат производни форми: Дуростеро, Дуросторус, Дуростолон, Доросторо, Дуростору, Доростене. През 6-ти век, когато се налага гръцкият етнически модел се появават гръцките му форми: Доростол и разновидности - Доростолос, Доростолон, Дуростолон, Доростена, Доростоло…Славянското наименование Дръстър се запазило официално до края на 14-ти век, но продължава да се среща до 16-ти, дори до началото на 19-ти век. Като Силистра градът се именува от 1388 г., т.е. от падането под турско робство. Цар Иван Шишман искал мир от султан Мурад, като в замяна му предложил Дръстър. Срещат се през средновековието и други по-малко известни наименования: Туртукай, Рекан, Закатра, Тракан, Тарака, Дуракай и др.
При разкопки в околностите на Силистра е открит един от най-ранните кирилски надписи в България от края на 9-ти и началото на 10-ти век, т.е. скоро след събора в Плиска, на който се решава да се въведе кирилското писмо в България. Един от най-ранните просветители и учители у нас Манасий осъществява на практика програмата на цар Борис - покръстителя за ограмотяване на българите от североизточните земи в районите на Дръстър, където се въвежда славянско богослужение, четмо и писмо.
Съгласно проучвания на историци Силистра е единственият български град /и до днес/ със събствен герб от епохата на Средновековието. Той представлява двуглав орел.
През 1391 г. по времето на залеза на Дръстърската крепост, 2 години преди края на Търновското царство, след напускане на града от дръстърци и принудителния им поход към Мала Азия, съпровождани от 1000 души турски аскер, биват посечени 11000 българи: мъже, жени и деца. Това е окачествено от историците, като най-масовото убийство на османлиите, равно по жестокост само на Баташкото клане. В 1413 г. в Силистра се извършва първото антифеодално въстание в Османската империя, предвождано от шеих Бедретин.
В епохата на Османското робство градът не губи своята значимост. Той става важен военен и административен център /аялет/ на империята - един от двата аялети определени за България. По значимост е бил равен на другия аялет - Софийския. Силистра включва 8 санджака и става център на огромна територия: на юг до Лозенград отвъд Странджа, на североизток до устието на река Днепър и град Очаков, на запад до Видин и река Тимок. По време на турското рабство в града е живеело доста голямо българско население, ревниво пазещо своята народностна принадлежност и достойнство. Около 1690 - 1695 г. тук е роден бележитият южнославянски деец Партений Павлов /Павлович/. С богатата си религиозна, проповедническа, обществено политическа и творческа книжовна дейност, той последователно и непрестанно е утвърждавал българщината и дружбата между славяните. Той е първият български светски поет, смятан за предшественик на Софроний Врачански. Днес градската библиотека в Силистра носи неговото име.
От 18 век до Освободителната руско турска война /1877-78 г./ Силистра е част от известния укрепен четириъгълник на Османската империя: Силистра-Варна-Русе-Шумен. През 1773 г. руските войски предвождани от легендарния пълководец генерал Суворов на два пъти, през 38 дни, превземат крепостта. В 1774 г. край Силистра /с.Кайнарджа/ се сключва историческият Кючюккайнарджански мирен договор, съгласно който се дава право на Русия да покровителствува християните в рамките на Османската империя. Това засилва надеждите на българите за освобождение. Над 6000 българи от Силистренския район /с.Алфатар/ служат в армиите на Суворов и Кутузов. Цял полк от силистренци /алфатарци/ участвува в прочутата Бородинска битка с Наполеон, където се окичват със заслужена бойна слава. Силистренци участвуват в боевете на Шипка 1877 г и в Отечествената война на съветските народи.1941-1945.
Известният български поборник капитан Дядо Никола е роден в Силистра през 1800 г. В Силистра са пребивавали Софроний Врачански. Жители на града са подпомагали неговата издателска дейност. По време на т.н. трета Кутузовска война започнала през 1806 г. не безизвестният княз генерал Багратион през 1809 г. извършва исторически подвизи и безпримерен героизъм в битката при село Татарица, недалече от Силистра, като разбива 20000 турска армия. Историците смятат, че с тази своя победа и поставянето на колене на силно укрепената турска крепост в Силистра се ликвидира заплахата от турско нашествие във Влахия и Сърбия и се предотвратява трета ислемизация на Балканите. На 30 май 1810 г. руските войски превземат крепостта и предават нейния ключ в Петербургския музей. В навечерието на 3 март 1958 г. ключът е върнат на силистренци. В периода 1829-1836 г. Силистра отново е в руски ръце. Това са 7-те свободни години, докато Турция изплати наложените й контрибуции,. За комендант на града е назначен смелият българин волонтирски командир под командуването на Кутузов, участникът в Бородинската битка с Наполеон, участникът в гръцката завера Ипсиланти и във Велчовата завера, големият патриот капитан Георги Мамарчев. Той е първият кмет на Силистра и съгласно историците - първи кмет и на България. През 1830-31 г. в Силистра е пребивавал и Юрий Венелин, като пратеник на руската Императорска академия. Прочутата ”Меджиди табия” на южния хълм до града е част от последната турска крепост на Балканите, започната през 1841 г. и звършена в навечерието на Кримската война между Турция и Русия. Съгласно източници Левски е пребивавал в Силистра, където се укривал от преследването на турците. През 1854 г. по време на Кримската война при обсадата на Силистра, като офицер за свръзка от щаба на руската армия в града пребивава 26 годишния Лев Николаевич Толстой, който е написал мното интересни и прекрасни думи за хората и Природата на този долнодунавски край. Интересно е да се отбележи, че съгласно източници военните действия край Силистра по време на Кримската война са отразени в публикации на Карл Маркс и Фридрих Енгелс
По време на Възраждането в Силистра /Калипетрово и Айдемир - днес почти слели се с града/ са живяли и работили много българи патриоти: Сава Доброплодни, даскал Рашко и Илия Блъскови, първият кмет на града след Освобождението Гено Чолаков, д-р Петър Вичев, поп Пею и др. През 1870 г. Сава Доброплодни основава първото читалище и театрално дружество. Днес Силистренският театър носи неговото име. Съгласно източници първият обществен парк в България е откритият през 1870 г. парк в Силистра. Първият учебник по “Селскостопанска органична и неорганична химия”, издаден през 1871 г. се смята за първия учебник по стопанска химия у нас
Съгласно Одринското примирие до 10 февруари 1878 г. турските войски трябвало да предадат крепостта на русите, намиращи се пред стените на крепостта. По този начин, за разлика от предходните години на войни, Освобождението на Силистра става без бой на 10 Февруари 1878 г.
След Освобождението на България от османското владичество Силистра става център на окръг, което предопределя ускореното неговото икономическо и културно развитие. Градът започва да придобива европейски вид. През 1882 г. е приет новия градоустройствен план на града. През 90-те години Силистра наброява 13000 души. Преобладават българите, но са представени още 14 етноси: турци, арменци, татари, черкези, цигани, евреи, руси, немци, румънци, гагаузи и др. Всички те живеят в мир и разбирателство.
В резултат на недалновидна политика, след двете Балкански войни, през лятото на 1913 г. Силистра и Добруджа биват окупирани от кралска Румъния. През Първата световна война в 1916 г. Българската армия освобождава Силистра. След неуспеха във войната, по силата на позорния Ньойски мирен договор Силистра и Добруджа отново са предадени на Румъния. След подписването на Крайовския договор и възвръщането на Силистра към пределите на царство България през 1940 г. градът става част от Русенски окръг. Заслужават да се споменат имената и на двамата апостоли на добруджанската свобода по време на окупацията на Южна Добруджа от Румъния в периода 1913-1940 г. - воеводата Дочо Михайлов и високо образованият интелектуалец и идеолог на добруджанското съпротивително движение д-р Петър Вучев. Пеметникът на Дочо Михайлов и другите герои построен от признателните силистренци се издига в центъра на града, между кметството, художествената галерия и дунавския парк.
Гордост за града е сградата на бившето педагогическо училище, днес жудожествена галерия с часовниковата кула на централния купол. Страдата е строена през периода 1890-1891 г. в стил виенскки барок. В тази сграда се помещава и кукления театър. Недалече е новата модерна сграда на театъра “ Сава Доброплодни”. Богати са експозициите на археологическият и етнографският музеи.
На 20 км от Силистра по шосето за Русе е разположен известният резерват Сребърна, който е защитена територия от 1948 г. Тук се намира и научноизследователски център
Много са историческите събития и археологически разкрития в този все още недостатъчно изследван древен град и неговите околности, които заслужават внимание, но не могат да бъдат изброени и представени в един кратък материал. Една малка част от тях са влезли в българската история, друга заслужават понатъшни проучвания и анализи с цел нейното обогатяване с нови факти. Не малко са разкритията окачествени от специалистите, като уникални- първи не само за града, но и за страната.
Нов разцвет дунавският град придобива във втората половина на 20-ти век, когато става окръжен град. Бързо градоустройство. От 1952 до 1970 г. се изграждат редица държавни предпирятия, между които: ”Винпром”, ”Камъшит”, фабрика за олио “Дунав”, консервен комбинат ”Родопа”, млекопреработващо предпирятие ”Сердика”, заводите ”Оргтехника”, “Стомана”, Хром” и др. По късно са построени заводът за металорежещи машини и големият Лесопромишлен комбинат. През 1970 г. бе отркито летище за превози на товари и пътници, а през 1974 г.- новата гара. Някои наричат Силистра “малката Хавана”.
През 60-те години на миналия век в Силистра се възстановява съборът на хоровете на крайдунавските градове. Изграждат се две музейни експозиции-археологическа и етнографска. Започват първите спасителни археологически проучвания на римския Дуросторум, а по късно и на средновековния Дръстър. Достига се до създаването през 1976 г. на архитектурно- археологическия резерват ”Дуросторум – Дръстър - Силистра”, който заема над 50% от територията на града. С жилищни комплекси, развита промишленост, култура и близо 70000 население, нараснало след 1944 г с около 54000 жители, гр. Силистра започва последното десетилетие на 20 век, когато стават демократичните промени. В резултат на силната миграционна вълна населението бързо намалява на 44000-45000 жители. Причините за този срив са: обедняването на населението, спадането на раждаемостта, високата смъртност, липсата на работа и перспективи. Въпреки трудния икономически период промишлеността в града се променя изцяло. Започват да действуват стотици частни и смесени малки и средни фирми. Свое място заемат хранително вкусовата промишленост, машиностроенето, електрониката и мебелната промишленост. В икономиката на града инвестират фирми от Холандия, Белгия, Германия, Турция, Италия, Австрия, Гърция и др.
Днес Силстра все повече привлича международния туристически поток със своите културно исторически обекти и природни забележителности. На Кръстовден 2002 г. – денят на гр. Силистра, Българската патриаршия възстанови Доростолската епархия. С това се възстанови и правото на града да бъде източно православен духовен и религиозен център на района. При посещението на папа Йона Павел II в България през 2002 г. бяха пренесени и подарени на страната и Силистра мощите на първия доростолски мъченик св. Дазий /303 г/. Днес те се съхраняват за поклонение в катедралния храм” Св. ап. Петър и Павел”
В града ежегодно се провеждат международни фестивали и различни театрални и певчески форуми с участие на мното наши и чуждестранни състави /артисти, певци, учени, ученици и др./. Специалистите определят Силистра като “хорова столица на България”.
Днес “Дуросторум – Дръстър – Силистра” живее с надеждите и очкаванията за ново възраждане, като европейски долнодунавски град от важно значение за Европа и България. През своето 1900 годишно съществуване /чествувано през 2006 г./, със забележителното си културно-историческо наследство и съхранени паметници - свидетелства за непрекъснат просперитет на високоразвити цивилизации, гр. Силистра винаги е бил и ще остане твърдина на българите. Със своето минало, настояще и бъдеще този град може да бъде не само привлекателен туристически обект за света. С богатото си историческо минало, потвърждаващо се с все по-нови археологически разкрития, той може да обогати не само българската, но и европейската и световна история с нови уникални паметници на културата.

Забележка: Материалът е подготвен, като са използувани архивни, литературни и др. материали от гр. Силистра

Подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев

www.istoriabogomil.blog.bg
цитирай
23. yuliya2006 - СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, ЩЕ ГИ КАЧА ВСИЧКИ В ...
09.01.2010 23:46
СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, ЩЕ ГИ КАЧА ВСИЧКИ В ПОСТИНГ ПРИ МЕН С МУЗИКА И КАРТИНА!
БЛАГОДАРЯ ТИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
24. vestnitcibogomil - Kъм всички блогери
16.01.2010 12:55
Уважаема Джулия,
Получих нещо интересно в пощата си и реших да ви го изпратя, за да го пропагандирате чрез вашия много посещаван четен интересен блог.

вестнитцибогомил.блог.бг



BGPetition.com Ви предоставя свободно пространство за петиции, отразяващи лични и обществени проблеми
WWW.BGPETITION.COM - Вашето мнение е важно!
Вземете участие. Разнесете мълвата. Изразете мнението си.

Подпиши писмото


П Е Т И Ц И Я
Петиция за спасяване къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София - Petition for saving the villa of architect Georgi Fingov, 38 Shipka Str., Sofia

От: София за нас - Инициативен комитет на Движение за опазване паметниците на културата в България

Линк на петицията: http://bgpetition.com/House-Fingov/index.html


ДО
Председателя на Министерския съвет на Р България –
Генерал Бойко Борисов,
Министъра на Регионалното развитие и благоустройството на Р
България – инж. Росен Плевнелиев,
Министъра на културата на Р България – Вежди Рашидов,
Председателя на Столичния общински съвет –
Андрей Иванов,
Главния архитект на София – арх. Петър Диков,
Председателя на Комисията по културата, гражданското общество и
медиите към НС на Р България – Даниела Петрова
Председателя на УС на БНК на ИКОМОС – доц. Сефан Белишки,
Председателя на САБ – арх. Спиридон Ганев,
Председателя на КАБ – арх. Петко Йовчев,
Председателя на СБХ – Ивайло Мирчев,
Председателя на Съюза на ландшафтните архитекти – ланд. арх. Ганчо Бакалов

Петиция
за спасяване къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София,
УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А'
(обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение, ДВ бр. 40/1978 г.)

Първият собственик и автор на забележителната сграда - Георги Фингов, е архитект от национален ранг, а творбите му не отстъпват по майсторство и актуалност на редица образци на европейския сецесион. Образован e във Виена (1893-98), когато там се основава дружеството «Сецесион» (1897), сътрудничил на видните австрийски архитекти Карл Кьониг и Карл Майредер по проекти за центъра на Виена, съосновател на дружеството "Съвременно изкуство" (1903) в България.
Арх. Георги Фингов е един от патриарсите на българската архитектура.
Той е автор – самостоятелно или в колективи, на едни от най-ярките архитектурни образци от началото на ХХ в. в страната като преустроения манастир “Св. Димитър” в Евксиноград, Митницата в Бургас, повечето ловни хижи на Княз Фердинанд, евангелската църква в Пловдив, читалището в Свищов, вилите на Димитър Станчов и ген. Сава Вуйчев във Варна; както и на огромен брой емблематични сгради в София - къщите на Лaос Функ, на Вера Дренкова (дн. легация на Р Гърция), на ген. Кирил Ботйов, на ген. Христо Савов, на Аврам Чалоьовски и Георги Губиделников; на десет централни столични училища; на сградите на Търговско-индустриалната камара (дн. СИ Банк), на банките Софийска (дн. ДСК) и Търговска (дн. Корпоративна), на застрахователните дружества «Феникс» (дн. Агенция по заетостта) и «Орел» (дн. Районна общ. “Триадица”), на Търговския дом и мн. др.
В някогашния елегантен дом на "Шипка" 38, който Фингов строи през 1907 г. за семейството си, се събират радетелите за нов стил в изкуството – едни от най-ярките български архитекти, артисти, скулптори, художници и писатели. Оформлението на интериорите е манифест на тяхното верую. Входът на къщата е маркиран от впечатляващата стилизирана каменна женска глава от скулптора Андрей Николов – възпитаник на Антонен Мерсие в École des Beaux-Arts, Париж, впоследствие член на управителния съвет на международната асоциация на художниците в Рим.

През 1913 г. къщата е продадена на Петко Теодоров – минен инженер, за кратко кмет на София и брат на министъра на финансите Теодор Теодоров. След Втората световна война наследниците - Мария и Анка П. Теодорови, отстояват мъчително трудно цeлостта на сградата в условията на масово одържавяване на едрата градска собственост и зрял социализъм, когато първите два етажа са използвани последователно за детска градина и офиси на Националния институт за паметници на културата.

След 1989 г. Мария Теодорова реституира къщата и завещава срещу ангажимент за реставриране на имота след смъртта й (1995) по един етаж на сина на Симеон Сакскобургготски – Кубрат, на фондация "България" – Яков Джераси, и на адвоката по делото за реституцията. Скоро след това наследницата по линия на Т. Теодоров – Надежда Т., оспорва завещанието и продава придобития имот на фирмата "Бългериън констракшън хаус".
Новият собственик планира максимално уплътняване на обширния двор: “Този проект е единствената възможност за ново строителство в престижния квартал "Докторска градина" в сърцето на столицата. Живот в лукс и разкош в центъра на София… Очаквайте скоро предложение за закупуване на апартаменти.” – рекламира той бъдещата “Резиденция Шипка” в интернет още през 2007 г.

Макар ценността на сградата далеч да надхвърля ограниченията на локалното, тя е обявена за паметник на културата с категория “местно значение” (по стария Закон за паметниците на културата и музеите). Според много авторитети това е достатъчно юридическо основание тя да се запази от посегателства и неправомерни действия, нарушаващи нейния цялосен и автентичен образ, и съгласно действащия от 10.04.2009 г. Закон за културното наследство.
Уви - не. Още през 2008 г. в навечерието на зимата в покрива е отворена голяма дупка, мазилките по фасадите са докарани до окаяно състояние, интериорите са разграбени.

Столична община изисква собственикът на къщата да предприеме незабавен ремонт на компрометираната част от покрива (заповед РД-20-12/30.01.2009 на основание чл. 195 (1), (5) и чл. 196 (3), (5), (6) от Закона за устройство на територията) и предизвиква цялостен оглед на сградата, чиито констатации за значителни изменения и повреди, застрашаващи целостта на паметника на културата биха предизвикали изготвяне на проект за консервация и реставрация, подлежащ на съгласуване от тогавашния НИПК. Контролът по изпълнението е възложен на арх. Петър Духлински, началник на отдел "Оперативни дейности", дирекция "Контрол по строителството", Столична община [http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=689539].Резултатите от проверката не са оповестени.
Но апетитите не секват. През август 2009 г. доста амбициозно инвестиционно намерение за надстрояване с 3 етажа и допълване с 5-етажен обем от изток е внесено в ДАГ на СО и обявено в районната община в разгара на летния сезон - съобщава инж. Маргарита Гутева, кмет на район "Средец" [интервю, в-к „24 часа”, 21.8.2009, http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=4&leftmenu=1&act=3&f1=2009&f2=08].

Предложение за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план на съответния имот – подземен паркинг, стъпаловидно надстрояване на къщата с три етажа към ул. “Шипка” и пристрояване на 5-етажен обем в двора на имота от изток към ул. “В. Априлов” е възложено на Студио за архитектура, интериор и дизайн. Според проекта няколко почти вековни дървета в градината са обречени, а шедьовърът на Фингов е задушен от новите обеми - жертват се характерни стилистични особености: покривът и запомнящия се силует; чаровният кръгъл дървен еркер на изток потъва в дълбока ниша, задушава се интимното въздействие. Нарушават се характера на застройката, силуета по ул. "Шипка", атмосферата на квартала в местността "Центъра", зона 'А' около кръстовището на ул. «Шипка» и «В. Априлов»; новият обем надвишава с два етажа насрещното училище "В. Априлов" (арх. Г. Фингов, Н. Юруков, Д. Ничев, 1911).
Налице е крещяща липса на респект към къщата - културна ценност – образец на стила сецесион, някога център на артистични срещи и вдъхновяващи дискусии. Къщата на Фингов е пред реална опасност от сериозно нарушаване на нейната цялост и видима загуба на автентичния й вид.

Въпросните проекти са преминали безпрепятствено по етапния ред: - още през м. май 2009 г. са съгласувани лично от директора на НИОНКЦ (Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности) – арх. Георги Угринов; - внесени са в Дирекция "Архитектура и градоустройство" към Столична община; - препратени са за обявяване в район "Средец" на 05.09.2009; - отново са върнати за разглеждане в ДАГ в края на м. септември 2009.
Ако това предложение се реализира, ще се унищожи един емблематичен образец на сецесиона в българската архитектура; - ще се накърни архитектурната и културната памет на града; - ще се потъпче волята на последната пряка собственица на сградата.
За пореден път ще се наруши драстично респектът към културните ценности в столицата - една скандална практика за всяка цивилизована държава, тон на която се подава от институцията, призвана да опазва културната памет на България - НИОНКЦ.

Това е именно ситуацията, квалифицирана според степента на застрашеност на недвижимите културни ценности като "реална опасност oт нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради: ... видима загуба на автентичния вид» от Закона за културното наследство (Глава IV - МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, Чл. 49. (2в).
Дълбока тайна е как директорът на НИОНКЦ - арх. Г. Угринов, е все още на този пост, при допуснатите драстични нарушения на Закона за културното наследство (ЗКН - Глава V. ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО). Съгласуваните с неговия подпис проекти за къщата на Фингов (УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А') не съблюдават клаузите за териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство в тази част от ОУП на София и актуалното му изменение като защитена територия на групова недвижима културна ценност (с режим Ткин-1в).

Според ЗКН - Чл. 80(4), НИОНКЦ не би следвало да съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване и управление на недвижимите културни ценности. За територията, в която е въпросният имот, следва да има разработени режими, специфични правила и нормативи [Чл. 78 (т. 1 и 3), Чл. 81, ЗКН].
Съгласно ЗУТ, Глава ІІІ - УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ, Раздел I. Общи изисквания към устройството на териториите, Чл. 13 (6). За територии или части от тях, подлежащи на културно-историческа защита, създаването на специфични правила и нормативи към общите и подробните устройствени планове е задължително. Те се приемат от Националния експертен съвет към МРРБ, в състава на който се включват представители на НИОНКЦ (респективно на Министерство на културата) и съответно се сезират със заповед на Министъра на РРБ. Заповедта е задължителна за общинските органи и не подлежи на обжалване.

Призоваваме
Столичния общински съвет и Главния архитект на София
да изискат съобразяване със Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО) и с Общия устройствен план на София (ОУП) – съответно със статута на обекта като част от групова недвижима културна ценност за намиращите се в ДАГ Предложение за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А' относно имота с къщата на Георги Фингов на ул. «Шипка» 38.

Припомняме,
че съгласно Чл. 20 от ЗУЗСО “Който със свои действия или бездействия уврежда или създава опасност за увреждане на обекти на културно-историческото наследство, се наказва с глоба в размер от 1,000 до 10,000 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.”

Призоваваме
Министерския съвет и Министъра на културата
да пристъпят спешно към формиране на Национален съвет за опазване на недвижимите културни ценности, който от своя страна да преразгледа в най-скоро време съгласуваните от Директора на НИОНКЦ - арх. Георги Угринов, проект за застрояване и работен устройствен план на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А', отнасящи се до
един от образците на архитектурата на сецесиона у нас - къщата на архитект Георги Фингов.

Призоваваме
Министъра на културата
да се агажира лично със запазването на автентичния вид на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София като се потърси алтернативен начин за нейната адаптация и социализация в синхрон със световната практика за съхраняване на културната памет на народите.

Призоваваме
Столична община, Министерски съвет –
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на културата
да пристъпят незабавно към разработването на специфични правила и нормативи за отделните територии на културно-историческо наследство в Столична община.




Линк на петицията: http://bgpetition.com/House-Fingov/index.html

Share on Facebook Share on Twitter



Подпиши писмото

Общо подписи: 1569

Преглед на всички подписани



цитирай
25. yuliya2006 - БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ! НЕКА ПОВЕЧЕ ...
17.01.2010 20:42
БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ! НЕКА ПОВЕЧЕ ХОРА ГО ПРОЧЕТАТ И ПОДКРЕПЯТ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
26. анонимен - супер харесва ми сайта....
18.05.2010 17:06
супер харесва ми сайта....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7360873
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031