Плэйкаст «ТЕ СИ ОТИВАХА ТИХО»

 

;

Те си отиваха тихо, без глас, без стон, без вик. Охулени, зачеркнати с червено, да си отиват, ненужни са днес. Те си отиваха тихо, с очи пронизващи от болка. Самотни, болни, жалки, те си отиваха ненужни днес. Те си отиваха тихо, писатели, поети, творци. Във време разделно, те си отиваха ненужни днес. Те си отиваха тихо, без звезди, парад, слава. Споменати за ден и цветя, те си отиват тихо сега. ДЖУЛИЯ БЕЛ   Звук:   Изображение: http://hiero.ru/2184488 - http://hiero.ru/2184488 Текст: автор ДЖУЛИЯ БЕЛ - БЪЛГАРИЯ

светла му памет на Крикор Азарян и на всички талантливи хора, напуснали без време нашия грешен и жесток свят. Поклон за поста и твоя стих.

ЕЛ, ЕДИН ГОЛЯМ ТВОРЕЦ СИ ОТИДЕ...СВЕТЛА МУ ПАМЕТ!

ЕТО КАКВО ПИШЕ В ПАЗАРДЖИК ЗА НЕГО

КултураПазарджик скърби за Крикор Азарян
ПАЗАРДЖИК, Марияна ДИМИТРОВА, 15 Декември 2009; 10:38

Драматургът постави едни от най-хубавите си спектакли на наша сцена


Големият български театрален режисьор и педагог проф. Крикор (Коко) Азарян почина миналата нощ на 75-годишна възраст след продължително тежко боледуване. Поклонението ще бъде на 17 декември от 11 ч. във фоайето на театър „Българска армия", съобщиха вчера от театъра в Пазарджик.

Професор Азарян бе едно от най-внушителните имена в българския театър. Той е неразривно свързан и с историята и на пазарджишкия театър, в който през 70-те години на миналия век успява да постави едни от най-хубавите си спектакли. За пиесата „Януари" на Йордан Радичков на Драматичен театър - Пазарджик печели национална награда.

Големият режисьор бе в Пазарджик точно преди година по време на 8-ия театрален фестивал „Есенни театрални срещи" - „Станции на желанието" за представянето на книгата на журналиста Димитър Стайков „Човешкият цирк на Крикор Азарян". Тогава той даде и специално интервю за „Пазарджишка Марица", в което сподели за последните си планове. Сред тях бе и спектакълът „Вишнева градина" от Чехов, чиято премиера в Народния театър „Иван Вазов" бе на 31 октомври тази година.

С трима свои ученици от Пазарджик се гордееше професорът. Това са Тошко Кайков, Сашо Пасков и Тодор Танчев. Големият творец сподели преди година, че тайната да накараш студентите ти да те гледат с обожание е в това, да ги научиш да бъдат верни на себе си и да знаят, че ако нещо има значение не само за тях, но и за другите, това е, което носят в себе си те. Затова най-важното е да открият същността си и с това могат да бъдат интересни. По думите му любовта е енергия. Неговата енергия му помогна да създаде незабравими постановки. Сред тях в историята на българския театър (освен работите му по Чехов) остават спектаклите по Йордан Радичков, Шекспир, Н. В. Гогол, Иван Радоев, Боян Папазов, Т. Уилямс, Николай Хайтов.

30 години Коко Азарян преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. През 2005 г. напуска театралната академия, след което става преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет. Режисирал е постановки в Русия, Полша, Македония, Югославия и други страни.

Носител е на награди за спектаклите „Януари" на Йордан Радичков, „От земята до небето" на Николай Русев, „Опит за летене" на Йордан Радичков, „Празникът" на Николай Хайтов. Носител е на наградата за режисура на Съюза на артистите в България за „Буре барут" - Деян Дуковски и от Фестивала в Благоевград за „Бая си на бълхите" - Боян Папазов. През 2004 г. получава почетен „Аскеер" и орден за вярна служба на театъра

Развълнува ме с твоите стихове и музиката, Джул. Истинското изкуство е извън времето.
Мир на праха му!

човек, както и да живее, накрая умира. Този човек поне остави следа. Ярка при това!

ХЕЛ, ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО ..ОБЪРКАНО И САМО ЧЕРНО И БЯЛО...ЦВЕТНОТО ГО НЯМА
И В ТОВА СИВО ВРЕМЕ ТЕ СИ ОТИВАТ ТИХО...
ЗАЩОТО НА ПЪРВА СТРАНИЦА НА ВЕСТНИЦИТЕ СЕ ПИШАТ ГОРЕЩИ, ПИКАНТНИ НОВИНИ ЗА УБИТИ БАНДЮГИ И КАКВО ЛИ НЕ...
И КАКВО ЗНАЧИ ЗАГУБАТА НА ЕДИН ТВОРЕЦ, НАПРАВИЛ ТОЛКОВА МНОГО ЗА БЪЛГАРИЯ..КАКВО ЗНАЧИ?

БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОМЕНТАРА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ДИ, ГОЛЕМИТЕ ЗА ТОВА СА ГОЛЕМИ...И ОСТАВАТ СТЪПКИ ПО ПЯСЪКА..
ТОЙ БЕ ПРИЯТЕЛ НА ПАЗАРДЖИШКИЯ ТЕАТЪР, КОЛКО ЧЕСТО БЕШЕ В НАШИЯ ГРАД И ПРАВЕШЕ ПОСТАНОВКИ, С КОЙТО ВЗРИВЯВАШЕ МИСЛЕНЕТО В БЪЛГАРИЯ
МИР НА ПРАХА МУ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поздравления за силните думи !

Загубихме един голям творец...
Б.

Ще се връщаме към него, ГОЛЕМИЯ, чрез творчеството, което ни завеща!Вечна му памет!

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ ЗА КОМЕНТАРИТЕ!

ДАНО НИ ГЛЕДА ОТ ОНЗИ СВЯТ И ДА ЗНАЕ ЧЕ Е В МИСЛИТЕ НИ И МУ БЛАГОДАРИМ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО НАПРАВИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И БЪЛГАРИЯ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ