Морета преплувах, прекрасна,
бури ураганни видях,надвих.
Все за теб копнеех, прекрасна
и сила имах огромна, оцелях.

Планини високи, прекрасна,
изкачих а бяха Хималайски.
Въздух не стигаше, прекрасна,
но мисълта за теб спаси ме, оцелях.

В джунглата бродих, прекрасна,
не стъпвана от никого до днес.
Очите твои виждах, прекрасна
сред диви зверове, болести и оцелях.

В пустинята вървях ,прекрасна,
за вода от жажда молих се в деня.
Преживях всичко, моя прекрасна,
ти, душата ми бе заредила с любов. 
 
ДЖУЛИЯ БЕЛ