Вървя към теб, ще ме познаеш ли,
по въздуха ухаещ на билки и треви.
По шепота на вятъра, галещ лицето
и ето чудо усмихна се, видях.

Вървя към теб, ще ме познаеш ли,
по радостта, която в очите ти искри.
По закачките, по милувките,
с който галиш познатите жени.

Вървя към теб, ще ме познаеш ли,
по силата да се надбягваш с деца.
По прегръдката, с която ги даряваш
а те крещят, че си прекрасен, мил.

Вървя към теб, ще ме познаеш ли,
в гласа ти страст строй, лети.
Света различен е за теб днес,
а ти по-млад си, от когато и да си.

22.03.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ