Тя бе кобилка, тригодишна,
с бяла грива, походка-игрива.
Тя бе волна ,бягаща принцеса
и всичко в света бе чудо за нея.

Но ето веднъж жребец-млад,
с черна козина, расов-елит,
дойде при нея, погали я нежно
а тя уплашена, диво побегна.

Мина месец, може би два
и жребеца отново при нея долетя.
Пак с устни я милваше жарко
и шептеше любовни слова.

Странно тя го гледаше влюбено,
очите и влажни, зеници-огромни.
Колко красиво бе да ги виждаш,
той и тя, чар и нежност.

Мина още месец, два,
кобилката сякаш разцъфтя.
Сърцето в нея заби кат камбана,
енергия неописуема закипя.

И ето я  нея със сластна походка,
тръгна към своя жребец.
Тя го галеше, докосваше, радваше,
танцуваше велик танц на страстта.

Тя го искаше, разум загубила
и свян нямаше, само нагон.
Тя дивееше, жадна, разпасана
и искаше само него, на мига.

23.11.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ