Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ - КОЛКО ГОДИНИ МИНАХА ...»

 

Колко години минаха, а ти слънце, все същия. Очите ти греят обично гласът ти трепери,  радост е. Колко години минаха, ръцете протягаш,  прегръщаш ме И тихо и нежно ми казваш, колко много, искаш ме. Колко години минаха, света край нас промени се. А ние с теб не пораснахме, деца останахме влюбени. Колко години минаха а ти див,  не поумняваш. Колата караш,  говориш рязко спираш, ще се пребием.   на А.... 04.2009 ДЖУЛИЯ БЕЛ   руски сайт  http://www.playcast.ru/view/1212234/492f341b55ed28e0a1eaa93df66c3219d9a6edc6pl Звук: Музыка души - Личный архив записей Изображение: моя любим художник - http://www.liveinternet.ru/communit…01420/ - http://www.liveinternet.ru/communit…01420/ Текст: автор ДЖУЛИЯ БЕЛ - БЪЛГАРИЯ

Това си е постижение, почти извън човешките способности! Въпреки пътят на времето, човек да се запази и съхрани такъв, какъвто е бил - с всичките си ценности, възприятия, усещания и чувства! Велико е!Не се променяйте!

С обич Womanly

Това стихотворение ми допадна, все едно, че е писано за мен, защото и аз злоупотребявам често със скоростта.

ОБИЧНА, ЗНАЕШ ЛИ ЧЕ В ДНИТЕ, КОГАТО ГО ПИСАХ ТОЗИ СТИХ ЗА МНОГО СКЪП ЧОВЕК... С НЕГО СЕ Е СЛУЧИЛО КАТАСТРОФА...ЖИВ Е... НО Е ПОСТРАДАЛ ДОСТА
ТЕЛЕПАТИЯ ИЛИ НЕ ЗНАМ КАКВО, НО НЯКАКВА СИЛА СЯКАШ ТИ КАЗВА...ПИШИ
БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ ТЕ ДОКОСНА ТОЗИ СТИХ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

БЛАГОДАРЯ ПРИЯТЕЛЮ!ЕТО ОЩЕ ЗА НЕГО

Стоиш пред мен, дъхът ти спрял,
с очи премрежени от страст ме гледаш.
Спомени за минал сладък грях,
магнетично безумно в нас преминал.

Стоиш пред мен, дъхът ти спрял,
харизматичен, непонятно мил.
Жени видял и бил и пак,
все мен си искаш още,още.

Стоиш пред мен, дъхът ти спрял
а толкова години край мен кръжиш
Уж разделени от погубващата страст
а все се искаме, макар и остарели.


Стоиш пред мен, дъхът ти спрял,
съдба-кармична ли е тя, каква е.
Времето преминаващо като в галоп,
не може душите ни още да разкъса.

на А....
ДЖУЛИЯ БЕЛ
18.08.2007

имам чувството, че сте постоянно влюбени в минали, настоящи и бъдещи обекти.

КУШ, ПИША СТИХЧЕТА СТРАННИ..ДОСТА СТРАННИ И НЕ ПО ПРАВИЛАТА..ОТ ЕСЕНТА НА 2006 НАД ХИЛЯДА СА..СЕГА ПИША ДОСТА РЯДКО..
ГОЛЯМА ЧАСТ СА ФИЛОСОФСКИ, СЛЕДВАТ ЛЮБОВНИ, ЗА МУЗИКА И ТАНЦИ, ХУМОРИСТИЧНИ И ДЕТСКИ

ПИША ЗА НЕЩА, КОЙТО СА МЕ ДОКОСВАЛИ И МЕ ДОКОСВАТ ДНЕС..ТОВА Е...

ЗА ДРУГИТЕ НЕ ОТГОВАРЯМ..ВСЕКИ Е РАЗЛИЧЕН СВЯТ !

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

...човешки звучи!
Привет, Джу!

Годините минават така неусетно и като се обърнеш, няма почти нищо съществено! ;)

Стилът ти е характерен и завладяващ!Умееш да казваш всичко, което вълнува сърцето ти!Прочетох коментарите и разбрах, че е имало катастрофа.Дано нещата се опраявят по-бързо и отново да се прегърнете щастливо!Поздрави, приятелко за теб и за него!

Една неугасваща любов...
Хубаво е , ДЖУЛИЯ БЕЛ!

ГОДИНИТЕ МИНАВАТ.........НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГИ СПРЕ !
А ЛЮБОВТА И ТРЪПКАТА ПОМЕЖДУ ВИ ЩОМ СЕ Е СЪХРАНИЛА ,ЗНАЧИ ВИНАГИ Я Е ИМАЛО ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ! БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!!!!!!!!!!

Чудесно е да си неподвластен на времето,да не загубиш хубавото у себе си.Поздрави!:)))

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ! ПОЗДРАВЯВАМ ВИ С ОЩЕ ЕДИН СТИХ ЗА НЕГО!



Обеща ми Калифорния,
с трева зелена,вечна пролет.
Рая там бил,видял си,
душата ми да бъде полет.

Обеща ми Калифорния
а моя дух е неспокоен.
Той иска в степ да препуска,
в пустинята в кервана да върви.

Обеща ми Калифорния
а аз в тундрата не съм била.
Снега,виелица в нощта
и край огъня на топло да седя.

Обеща ми Калифорния
а аз над океана искам да летя.
Вода безбрежна да я гледам
и тиха и бурна през деня.

Обеща ми Калифорния
а искам Хималаите да изкача.
До небето да достигна,
света в краката си да видя.

Обеща ми Калифорния
а аз съм дива,непокорна.
В релси и разкош,
духът ми няма да го има.



15.05.2007

ДЖУЛИЯ БЕЛ



SIBIR
http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/index.php?blogPage=blogPreviewArticle&artID=297794


РУСКИ САЙТ

http://www.playcast.ru/?module=view&card=832490&code=4a8503bcafa98b785919b9d0938f2b623112cba5