ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител 

--------------------------------------------



vanessa mae - classical gas


Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ - НЕУДАЧНИК»

 

;

Какво да ти кажа, дарба имах, пишех стихове, талант бях. Всеки ми предричаше слава и аз вярвах, ще стигна върха. После някак ми писна, от високо започнах да гледам. Кусури намирах във всеки, не можеха те с мен да се сравняват. Тъй минаха години, остарях, на живота озъбен все бях. От толкова злъч, от толкова омраза и таланта изгуби се и го няма. И гледам днес със злорадство и мразя всеки, дори себе си. Как така стана, все се питам, в тази черна яма да падна... 12.10.2009  ДЖУЛИЯ БЕЛ  РУСКИ САЙТ http://www.playcast.ru/view/1221011/fa924e4edffad67317911cc698e54325e21809efpl   Звук: klassika_v_rok-_obrabotke_-_vanessa_mae-classical-gas_bach-vivaldy.mp3 - Личный архивhttp://playcast.ru/uploads/2009/10/…36.mp3 Изображение: Stairway to heaven - Illuvatar-Stairway to heaven- http://www.photographer.ru/nonstop/…249412 Текст: автор ДЖУЛИЯ БЕЛ - БЪЛГАРИЯ http://yuliya2006.blog.bg/

Много красиви стихове и музика, Джул! С обич и уважение:)

Джул, тя омразата и надменността докарва само злини на мразещия! По закона за привличането, нали знаеш! Жалко за такива хора! И знаеш ли може да ги познаеш по остаряването. Остаряват грозно!

звучи, като басня и е много поучително! :) За всички сфери на живота и творчеството може да се приложи! :)))

ъгълат на градуса от светлината се е променил...

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛКО ЗА ТОПЛИТЕ ДУМИ...ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТЯХ В ТОВА ВРЕМЕ НА БЕЗВЕРИЕ И АРОГАТНОСТ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

СЛЪНЧИЦЕ, ПОМНЯ ЕДИН РАЗГОВОР ПРЕЗ 2007 С ЕДИН ПОЕТ В ПЪРВИЯ САЙТ В КОЙТО ЗАПОЧНАХ ДА ПИША
БЯХ ВПЕЧАТЛЕНА ОТ ФИЛОСОФИЯТА, ОТ СИЛАТА НА МИСЪЛТА В СТИХОВЕТЕ МУ И ГО ПОПИТАХ ЗАЩО НЕ Е УСПЯЛ
ТОГАВА ТОЙ МИ РАЗКАЗА ЗА ТАЛАНТА И ПРОВАЛА СИ В ЖИВОТА И МЕ ПОТРЕСЕ



С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ЕЛ, ВСЕ СИ МИСЛЕХ ТОГАВА ЗА"НЕТОЧКА НЕЗВАНОВА" ОТ ДОСТОЕВСКИ ОНЗИ МИГ КОГАТО БАЩА И СТИГНАЛ ДЪНОТО НА ОБЩЕСТВОТО ГЛЕДА С ПРЕЗРЕНИЕ И ЗЛОБА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦИГУЛАР -ВИРТУОЗ

ТА ТОЙ НА МЛАДИНИ Е БИЛ ЗВЕЗДА, ВСИЧКИ СА МУ ОБЕЩАВАЛИ СЛАВА НО ГОРДЕЛИВОСТТА ГО Е ПРОВАЛИЛА И ЕТО СЯКАШ ЖИВОТА МУ СЕ ЗАВЪРТВА ЗА МИГ ПРЕД ОЧИТЕ МУ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ТАКА ГО ВИДЯХ ТОГАВА ПРИЯТЕЛЮ..СЕГА ИМА ОГРОМНА ПРОМЯНА ПИШЕ РОМАН..ЧЕТА ГО С ИНТЕРЕС..БЕЗКРАЙНО ТАЛАНТЛИВО МОМЧЕ

ПРОСТО СЪБУДИ В МЕН ВЪПРОСИ ЗА УСПЕХА, ЗА РАЗРУХАТА...ЗА СЪДБАТА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Наистина ме изненадваш. Мъча се да разбера защо. Защо този път и тази стълба с едва показащо се слънце ми е познат? Не е страшно да паднеш в една черна яма. Страшното е когато паднеш в нея втори път!
Привет от Вал!

Житейска мъдрост!
Привет, Джу!

забрави от къде е тръгнал, и започне да мисли, че той е първопричината слънцето да изгрява всеки ден, когато се прехласне в мисълта, че е много добър и не пази, това, което има, то в даден момент се изгубва...
Много хубаво си го казала Джул!

ВАЛ,БУКВАЛНО ПРЕДАВАМ ДУМИТЕ МУ..ГОДИНИ МИНАХА А В МЕН ВСЕ КЪНТИ НЕГОВОТО..ПИСНА МИ


БЛАГОДАРЯ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

МОНА, ВСЕ ТЪРСИМ В ЖИВОТА СИ, ЗАДАВАМЕ ВЪПРОСИ ЗА УСПЕХА, ЗА ЩАСТИЕТО, ЗА ДАРБАТА СВИСШЕ, ЗА ЗАГУБАТА И ПРОВАЛА..
ВИНАГИ СЪМ СЕ ЧУДИЛА ЗАЩО В БИБЛИЯТА КАЗВАТ ЧЕ НАЙ -ГОЛЕМИЯ ГРЯХ Е ГОРДЕЛИВОСТ

СЕГА МИСЛЯ ЧЕ ЗНАМ ОТГОВОРА...

БЛАГОДАРЯ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ЗВЕЗДИЧКА, ВСИЧКО НИ Е ДАДЕНО СВИСШЕ И НИЩО НЕ Е НАШЕ ТУК..ТЛЕНИ СМЕ..
НА ИЗПИТАНИЯ СМЕ В ЕДИН СУРОВ, НО И ПРЕКРАСЕН СВЯТ... И СЕ УЧИМ, ПАДАМЕ И СТАВАМЕ И СЕ УЧИМ...И КОВЕМ НОВАТА СИ КАРМА...

БЛАГОДАРЯ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джулия,
Най-напред бих искал да те приветствам с това, че си написала едно добро сатирично стихотворение, т.е творба- различна от твоето основно амплоа- лириката и по спяециално интимната лирика.
Проблемът, който засягаш в "Неудачника" е философски и много сериозен! Подобно стихотворение е написал и големият наш поет Христо Смирненски.В стихотворението си той е вкарал политически елемент. Наистина много политици и в миналото, пък и сега изкачвайки се по стълбицата на кариерата се самозабравят. Ако най-долу, на първото стъпало (когато започват политическата си кариера) те чуват воплите, недоволствата, плачът на масите, колкото по-на восоко се изкачват в кариерата, т.е по стълбицата, толкова воплите на масите се сливат и накрая започват да чуват звуци викащи "Ура" , т.е народът ги аплодиора и е доволен от живота и тяхната политика като богоизбрани. Тази приказка за стълбицата през 2007 година напомних на министър Масларова по случай рожденния й ден. Бях помолен от редакциата на един вестник да напиша нещо.Точно тогава тя се хвалеше за грандиозните си постижения. Не мина време, след като падна от висините се оказа, че предупрежденията ми са били вярни!
Проблемът, който ти засягаш се отнася и за маниакални писещи и за любители и за жадни за слава. В дух на самокритика трябва да призная, че аз съм неудачен поет и художник. Някога имах вдъхновението да пиша стихове. И мисля, че неудачеството в това направление ми помогна, защото продължителното писането на стихове на базата на собствени преживелици, копнежи и разочарования, не е полезно за нормалното житейско самочуствие. Останах си обикновен любител и почитател на поезията и нейните творци. За мен поезията се оказа хоби, а не професия. Подобно нещо се е случвало и с изявени творци - поети. Като пример може да се спомене Веселин Андреев -даровит партизански поет, който престава да пише сле 9 септември 1944. Неудачник ли е “ ?!“
Е, разбира се между блогерите има много даровити, талинтливи и 100% неудачници.

metaloved

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ ЗА ПРЕКРАСНИЯ И ТОЧЕН КОМЕНТАР!
ПРОВОКИРАШ С НЕГО И ВСЕ СИ МИСЛЯ ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ УМНИ, ВСИЧКО ЗНАЕМ, САМОЧУВСТВИЕ ДО НЕБЕТО А ПОСЛЕДНИ В ЕВРОПА И КЪДЕ ЛИ НЕ..ЗАЩО?

МИСЛЯ СИ ЗА АМЕРИКАНЦИТЕ КАК УЧАТ ДЕЦАТА СИ ДА УСПЯВАТ, ДА СЕ ПРОБВАТ, И ТОВА Е ПОБЕДА..ДА ИМАТ МЕЧТА И ДА Я ПОСТИГАТ С МНОГО ХЪС..


И ЕТО ЕДНО БЕЗКРАИНО ЦЕННО ...


"Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцена. Исках да пиша и да композирам песни. Направиха всичко, за да ме накарат да се откажа. И пак беше същото - за такъв некултурен човек като мен не можело да има бъдеще в тази дисциплина. Онези, които четяха текстовете на моите песни, ме уверяваха в обратното (на първо място читателите), но ето - днес пиша своята автобиография убеден, че не съм нито писател, нито литератор. Все пак съм изживял един живот, който може би си струва да бъде разказан -да, казвам може би. Днес, когато съм на възрастта, в която човек вече не си прави много илюзии, все пак си задавам някои въпроси. Защо станах това, което съм? Времето минава бързо, сякаш колесницата на моето съществуване препуска, а аз - помъдрял и разбиращ - се опитвам да забавя своите крачки. Вече съм измислил и епитафа си: „Тук почива най-възрастният от гробището." И като казвам стар, значи стар, но наистина стар, с бръчките, с побелелите коси, с мършавото лице, но със светъл дух, с бодро настроение и със здрави нокти, за да се задържа възможно най-дълго за тази проститутка живота, който - до доказване на противното - е все още най-хубавото нещо, което познавам."
Шарл Азнавур

Съгласен съм с отговора!. Обобщението за нас българите е точно. Ние сме народ с европейски мечти и азиатска кръв. На всякъде в Приридата има иерархия. И в животинското царство и при хората. В иерархическата категоризация България стои на доста ниско място и на практика на базата на законите на Иерархическото подчинение нашият народ е длъжен да иозпълнява разпореxданията на великите сили, т.е на тия, които стоят по-високо, макар че сме в семейството на "Обединена Европа". Това е една от причините за много неудачи и на държавата (проявяваща се на този етап като абсолютна 'неудачница" ) и за неудачниците народ и индивиди. Сложен проблем, но точно определен от теб.
Що се отнася до американците (бил съм там) те са коне с капаци, но с невероятно самочуствие на богоизбрани. Едно е истина! Преди началото на всеки учебен час най-напред от учениците се изпява националния химн с ръка на сърцето. Националният флаг е закачен на почти всички лични автомобили. За разлика от американците, ние нямаме самочуствие и това е една от бедите ни. Ние сме склонни към чуждопоклонничество...и подчинение- робско...
Що се отнася до твоето творчество, то е подходящо за песни. В него има много чуство, много мерена реч, силно въздействие върху читателя. Е, разбира се винаги, докато е жив, творецът трябва и е длъжен да се развива, да подобрява стила и изразните средства, да се опитва и рима да включва и т.н. Желая ти успех в творческата дейност на поетеса.
Що се отнася до цитата от Шарл Азнавур- напълно реалистична и точна мисъл. Много често творците се сблъскват със шаблона, със зависта и злобата, обобнщено със злото. Някои се амбицират от това, други се разколербават, трети се отказват. Някои съзнателно ги провалят. Само с няколко думи, това което е написал за себе си този изявен френски певец, от арменски произход, ако не се лъжа, важи и за мен. Подобни неща са се случили и с мен, разбира се те не са свързани с пеенето с музиката, макар че имам китара и мога да дрънкам с нея. В други области са се случили същите неща. Но живота продължава....

с поздрав metaloved

17. metaloved - Продължение на коментара за "Неудачника" свързан с цитата от Щарл Азнавур
07:42 Съгласен съм с отговора!. Обобщението за нас българите е точно. Ние сме народ с европейски мечти и азиатска кръв


СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, НАСКОРО ЧЕТОХ ЗА ГЕНИАЛНИЯ НИ ПИСАТЕЛ ЙОРДАН РАДИЧКОВ..КАК В НАЧАЛОТО ЛИТЕРАТУРНАТА ГИЛДИЯ СОЛИДАРНО И В ГАЛОП СА ИСКАЛИ ДА ГО СМАЖАТ КАК СА ГО ОБИЖДАЛИ ЧЕ НЕ ЗНАЕ ДА ПИШЕ ПРАВИЛНО... И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ...

А ДНЕС ОТ ТЕЗИ СИВИ МИШКИ ПЕПЕЛ А ОТ НЕГО ПЪТЕКИ, ПО КОЙТО ВЪРВИМ И ОТКРИВАМЕ, ОТКРИВАМЕ ИСТИНИ, МЪДРОСТИ ОТ ЖИВОТА
И В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ ИСКАМ ДА ТИ НАПИША ДУМИТЕ НА МАЙКА ТЕРЕЗА..ОНЕЗИ НЕЙНИ ДУМИ ДИКТУВАНИ И ДЕН СЛЕД ДЕН ОТ БОЖИЯТА МАЙКА
В ТЯХ Е КОДИРАНО ВСИЧКО..И НА ДОСТЪПЕН ЕЗИК И...

Хората са упорити,алогични,егоцентрични.------ ОБИЧАЙ ГИ ВЪПРЕКИ ТОВА! Правиш добро,ще те обвинят в егойзъм и задни мисли.------ ОБИЧАЙ ГИ ВЪПРЕКИ ТОВА! Успееш ли ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.------ СТРЕМИ СЕ КЪМ УСПЕХА ВЪПРЕКИ ТОВА! Доброто което правиш ще бъде забравено утре.------ ПРАВИ ДОБРО ВЪПРЕКИ ТОВА! Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребни хора с най-дребните съзнания.------ НЕ ОГРАНИЧАВАЙ МИСЛИТЕ СИ ВЪПРЕКИ ТОВА! Хората са благосклонни към губещите,но подкрепят само победителите.------ БОРЕТЕ СЕ ЗА ПОБЕДЕНИТЕ ВЪПРЕКИ ТОВА! Каквото си градил с години може да се срине за една нощ.------ НЕ СПИРАЙ ДА ГРАДИШ ВЪПРЕКИ ТОВА! Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.------ ДАЙ МУ ГО ,ВЪПРЕКИ ТОВА!---------------------
МАЙКА ТЕРЕЗА

Ще цитирам на свой ред покойния почетен председател на БАН, големият мъдрец и сладкодумец, който често ни напoмняше следното; "Когато някой у нас се опита да направи и напише нещо по сериозно, все ще се намери някой злонамерен, който да обедини около себе си група от посредствени сподвижници, с цел да го спре смачка и унищожи". Това е една от най-пагубните характеристики, свързани с европейските ни мечти и азиатската ни кръв

www.metaloved.blog.bg

"Когато някой у нас се опита да направи и напише нещо по сериозно, все ще се намери някой злонамерен, който да обедини около себе си група от посредствени сподвижници, с цел да го спре смачка и унищожи"


УМЕН ЧОВЕК Е БИЛ И ШАПКА МУ СВАЛЯМ!
ОБРАЗОВАНАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ Е МОГЪЩА..ТА ТЯ С КОЛКО ПИРОЕТИ, ЛАЗЕНЕ Е СТИГНАЛА НЯКАКВО СТЪПАЛО А ТАМ НЯКАКЪВ СИ С ЛЕКОТА ДА ИЗКАЧИ ВЪРХА..ОТКЪДЕ НАКЪДЕ..НЕ СТАВА

НО НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА НА СЪДБАТА И НЕЩА УЖ ПОГРЕБАНИ, РАЗБИТИ, ОХУЛЕНИ МИНЕ ВРЕМЕ И ТЕ ЗАИСКРЯТ КАТО СЛЪНЦА И ОСТАНАТ В ИСТОРИЯТА

И ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ, ИЗПИТАНИЯТА, ОТРИЧАНИЯТА ТЕ ОЦЕЛЯВАТ , ЗАЩОТО СА ДАР СВИСШЕ И ИМА НУЖДА ОТ ТЯХ

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Мила Джулия,
Ти ме разчуства днес. Из пращам ти откъс от моята публикация във вестник “Наука и общество" по случай 100 години от рождението на акад.Ангел Балевски 15.04.1910. Пълният текст може да се прочете в moя blog; www.nautchnitrudove.blog.bg;

"И за подбора на ръководния кадър, той имаше свои виждания.” За да разбереш един човек какъв е, според него, дай му власт. Едностранчиво развитият човек, властолюбеца, користолюбеца и корумпирания не бива да бъде издиган за ръководител, макар че може да бъде полезен в някоя ограничена област, защото като ръководител той може да изобрети куп големи беди. На полуинтелигентния и бездуховен човек власт не бива да му се дава”. Изпитваше ненавист към глупостта, която той изразяваше в стихотворна форма; Господ е дал на глупака уста да яде, а не да говори” или така;

„Да пази Господ гладен да те храни,
и въшкав да те пощи в нощен мрак,
имота ти разсипник да го брани,
на разум да те учи пък глупак”.

Той беше убеден, че „Българинът иска освен материална награда и морална изява. Това е много важно за него. И ние, ако създадем една обстановка, при която в труда отделният човек да изявява себе си, да получи морална награда, а като нещо съвсем естествено да му дойде и материалната, тогава ще се активизира целият народ и ще направи чудеса...Не знам кога ще се успокои този наш народ- да започне да мери нещата с истинските им измерения и да може да намери всеки един отделен човек истинското си място,. където ще се осъществи като лияност ”.
Акад. А. Балевски беше голям шегобиец, без да забрави и себе си. Той обичаше да разказва весели поучителни истории, имащи смисъл, съдържание и ефектно въздействие.. Сам заявява ”Не знам дали има нещо по-сериозно и по-действително от хумора. Много пъти неща, които се казват със сериозна физиономия и със сериозен тон, срещат бариера и рикушет. Но ако се казат с чуство за хумор, ако в цялата работа има малко бодил, тогава действието е извънредно силно” С гордост заявява ”Имам едно правило, което крепи целия ми живот- поне веднъж да се засмея, ей така, от сърце. Ако не се случи пет-шест дни да се засмея, страшно съм потиснат...”. Когато го удостоили с награда ”втора степен”, негови приятели го запитали, за научна дейност ли е или за анекдоти „За научна дейност .....-.отговорил той - Ако беше за анекдоти, щеше да е първа степен”. Това е присъщо на големите, на великите хора. Той високо цени самочувствието. „Само човек с високо самочувствие може да показва най-напред недостатъците си. Нас ни боли като се каже нещо лошо за България. Ето това е липса на самочувствие, което не е създадено, не е имало време да се създаде...”. Неговата любов към народ и отечество, най добре са изразени с думите му ”И нашият народ може да се причисли към великите, но не по своята материална мощ, а по духа си. Той е велик със своето историческо минало, със своите възможности, със своето духовно богатство.....Всяка духовна проява на нашия народ е била чисто негово дело, в нея първоначалния зародиш е бил делът на духовно издигнатите хора”. Целта на живота, според него, е духовното усъвършенстване на човека, а не в трупането само на материални блага, които са средство, а не цел.
Към края на живота си акад. А. Балевски изживя много тежко началните години на прехода към демокрация, когато виждаше как се рушеше създаденото с много труд и енергия, когато се потъпкваше моралът и етиката. Дълголетието го доведе до разочарования от неговото време и с тревога заявява; “A сега всичко ръждясва, всички се ядат помежду си. Това е толкоз грозно”. Тревожеше го както нарушеното равновесие в Природата, така и нарушеното равновесие между хората и духовността.. „Аз не вярвам в успеха на революциите. Аз вярвам в еволюционния преход на развитието”. Своите убеждения изразяваше с много мъдрост и силно въздействащ понякога тъжен хумор или сатира. В една от последните си книжки озаглавена ”Тревоги”(1995), той прави равносметка на своя живот обхващащ почти цяла епоха, едно столетие, това на 20 век.. В нея може да се види лутането, пътя от страданието към възхода на България и.... отново лутането и страданието. Връщането назад, нарани високо патриотичното му чувство:

„Дето се говори за пазар,
там ще властвува парата
Дето е парата господар,
няма място за душата”

Днес е задушница и си позволявам да изпратя още нещо за Акад. Ангел Балевски. Мир на прахът му и успокоение на душата му!

"Независимо от разочарованието и тъгата, той не загубва вяра в бъдещето на България и в доброто, за което така въодушевено говореше през целия си живот. Само човек тръгнал по пътя на духовността може да стане добър и да се опира в своя жизнен път на човешките добродетели. Той беще истински родолюбец, кристално чист патриот, демократ, закърмен с българските традиции на Великото възраждане. Цялата му научна, организационна и обществена дейност бе подчинена на чуството за морален дълг към народ и отечество. Той остана оптимист и верен на своята родина.

„Ще има и в родината ни мила,
живот без злост и грозота
Ако добрите притежават сила,
а силните- пък доброта”

. Много от преживяното, той сътвори на лист, като поет. Той страдаше, но страдаше като всеки истински мъдрец, заради страданието на хората, на бедните...

„Тъй грозно ме денят обременява
с бруления си шум и тъпа суета,
и гледката на безнадеждна беднота,
душата ми жестоко наранява.”

Големите личности са всестранно надарени-енциклопедисти. Той е любител на художественото слово. Веднъж докато чакат на летището в София при изпращане на руския учен химик Алеутов, акад. А. Балевски му рецитира наизуст на руски език поемата ”Демон” от М.Ю. Лермонтов. Руският учен остава изненадан и изумен от художественото изпълнение на един инженер. В последните години акад. А. Балевски е автор на две хумористично сатирични книги: ”Българиада”(Сатира) и ”Настроения” (лирика, сатира),( 1997). Той написа около 500 стихотворения, епиграми, балади, за един кратък период, около 5-6 години и то в залеза на своя живот. Той не се е смятал за поет, но беше с бистър ум. Писането на стихотворения за него е било хоби. Умееше да рецитира на съответния матерен език Лермонтов, Пушкин, Гьоте, Шилер и др. . Рецитираше стихове и от Вазов, Дебелянов, Яворов, Смирненски.... Той добре познаваше творчеството на Толстой, Чехов, Томас Ман, Хемингуей, Ремар, Марк Твен, Колдуел . Свободно боравеше с философсите възгледи на Аристотел, Платон, Спиноза Кант и др.
Академик А. Балевски беше енциклопедист; поет, музикант, народен будител по душа и инженер по призвание. Ето какво казва някогашният му учител по музика Тончо Цолевски ”Струва ми се, че ако той беще продължил с цигулката, рано или късно щеше да обиколи света, не като председател на БАН, а като цигулар. Не знам защо предпочете науката пред музиката”. На това акад. А.Балевски отговаря; ”Следвал съм инженерство, като съм чувствувал поезията на техниката, красотата на техниката, целия възторг на техниката”. Друг път отговаря ”Когато ме питат какъв съм по специалност, аз казвам –инженер, защото винаги съм се чувствувал като инженер. И ако е имало второ прераждане, пак бих станал машинен инженер”. Умееше да въздействува със шеги и хумор, защото знаеше- какво може да се вземе от тях.„На моите студенти винаги съм казвал-за да бъдеш добър инженер, трябва да умееш да свириш на цигулка...Някои ме гледаха учудено, свикнали със шегите ми, а онези, които вземаха думите на сериозно, станаха много добри специалисти”.
Той не обичаше конфликтите и когато те неизбежно са се появявали, винаги е намирал начин да ги неутрализира. В разговори със своите ученици и сътрудници, той предпочиташе да изрече по строги думи като аргументация, без да обижда. Сериозните неща, проблеми и грешки превръщаше в шеги и с убедителни аргументи подплатени с градивен хумор доказжаше своите убеждения и виждания. Затова категорично заявява „Аз не вярвам в успеха на революциите. Аз вярвам в еволюционния преход на развитие” Тези му убеждения се оказват вярни, защото революциите често водят до анархия, застой или връщане назад, до разрушение, включително на материални и социални достижения и на духовни ценности. След т.н. „нежна револяция”, той сам направи равносметка на своя жизнен път в биографичната си книга, обхванала почти една цяла епоха, характерна за бурния ХХ в. Този негов път върви по пътя на страданието, до възхода и падението на майка България, до вярата и надеждата в нейното добро бъдеще. Сам се пита; „Ще ме разберат ли?

„Животът хич нехае, че съм остарял
и – виждам – ще му се да ме забрави.
Е-вярно, стар съм, нали не съм умрял
и с него имам още връзки здрави?

Макар да съм отвън, с упорство се държа
за него и назад не изоставам;
отгоре гледам и наоколо кръжа,
прозорчета намирам, наблюдавам...

Око на Философ, или пък на поет
аз знам, че нямам и не претендирам,
че в туй, с което аз по хоби съм зает
светата правда винаги намирам.

Зарязах вече стария си занаят,
но напастите стари си остават
безмилостно, с голям магарешки инат
бушуващи в мен мисли ми додяват.

Разбунени от туй, което съм видял
като река неспирно те напират;
аз някои от тях съм в стихове излял
-така и те спокойствие намират”

В края на своя живот акад. А.Балевски много страдаше от бездуховността, нравствената криза, от унищожението на моралните и етични ценности, от разрушението на някои достижения постигнати с усилията на цял един народ в продължение на десетелития. През 1992 г. той написа;

„Какво ще ми остане ? Отивам си отчаян
От туй, що тук намерих, напраяво съм замаян
Обърканите мисли безспирно ме нападат
спокойствие ми трябва - ще го подиря в ада.
--------------------------------------------------- -----
Там, където съществува и култ към красотата
човек се възвисява и богатей душата.
Аз гледам и сравнявам минало велико
с това що тука виждам- бездушно и безлико.
Измъчих се и страдам в тоз объркан свят,
във мен всели се болка, настана и обрат.
Аз много си мечтаех и много фантазирах.
Не искам ни да мисля, нито да говоря,
но знам какво е мъдро и аз ще го сторя;
в Аид ще се завърна и облекчен с радост
там разговор ще водя с Плутон и с Тапос.”

Академик А. Балевски си отиде тъжен от този свят, но той остави светла, трайна и незаличима диря в българската и световна наука и техника, в интелектуалния и духовен живот на българското общество. На 15 септември се навършват 13 години от както престана да тупти сърцето на големия учен, педагог, организатор на българската наука, държавен деец, общественик, мъдрец, будител, хуманист, патриот, даровит и сладкодумен оратор

ЗАПАЛИ МЕ ПРИЯТЕЛЮ..ЩЕ ГО ТЪРСЯ...

ВИЖ СЛАВА СЕВРЮКОВА, КАКВО КАЗВА ЗА УСПЕЛИТЕ ХОРА В ЖИВОТА...

Помнете - ¬ силната вяра и любовта могат да променят дори съдбата!
Знанието носи болка. Мъдра е съдбата ¬ оттласква ни от бряг на бряг,
заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства.
Щастието и нещастието изграждат пътя. Мъдростта е крайната цел. Доброта и любов я осветяват. Празник е деня, в който сме добри!
Насилието е силата на слабите.
Власт и облага, блясък и слава. Само който не се e докосвал до тях, е наистина чист. Но двойно по-чист е този, който се е докосвал до тях, но не се е омърсил

Мила Джулия!
Благодаря ти за този коментар! Само с две думи. Истинското творчество каквото и да е то (поезия, музика, скулптура, тетрално изкуство, научно) е свързано винаги със страдание. Като всяко раждане, то е свързано с мъки. А сериозната творческа дейност е своеобразен родилен акт! Всяко родено произведение, каквото и да е то е като собствено дете!. Творецът му се радва като на дете! Творческият процес е свързан и с преодоляването на много препятствия! До върховете на творческата дейност достигат само ония, които са докоснати от съдбата и Бога, ония които без да се плашат от умората и трудностите се катерят по стръмните и опасни патеки на творческата дейност!

Радвам се и на жарта в теб и на умните и съдържателни отговори и коментари. Радостно е, че жарта не тлее, а се е разгоряла в буен пламък! Дерзай!

с поздрав и уважение www.metaloved.blog.bg

Джулия,
Радвам се, че този интересен философски проблем е поставен на първа страница в категорията "Поезия"!

www.metaloved.blog.bg

ПРИЯТЕЛЮ, РАДВАМ ЧЕ ТОЧНО ТОЗИ ПОСТИНГ ПРОБИ НА ПЪРВА! И ЗАСЛУГАТА Е ИЗЦЯЛО ТВОЯ, ЗА КОЕТО ТИ БЛАГОДАРЯ!

С ОБИЧ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ ДЖУЛИ

Колко си точна и изчерпателна тук!
Поздравления!
Б.