И стих и музика !
:))

СКЪПА ПАН, БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОМЕНТАРА!

Страшното е, че това е била реалността тогава.Сблъсака на гения-поет,надминал времето с онази жалка действителност за пълния стомах на роба.Нима няма нещо общо със сега.
Народа се краде организирано,методично,скрито.И го лъжат,лъжат,защото знаят неговото болно място-мълчанието и покорността на роба.Колко години още трябва да минат...
Четях великата пророчеца Слава Севрюкова,била е ползвана от Държавна сигурност,от КГБ,с нейни прозрения учени са печелили Нобелова награда.И това което прочетох за Ботев ме потресе,за оня сблъсък в който той стана герой, но другото-народа, като еврейте когато предадоха Христос.

с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поклон пред паметта на ИСТИНСКИТЕ хора като Ботев, Левки и още много, много други честни и доблестни българи (мъже, жени, деца)..... Ако поне малко бяхме взели от тях и техния пример, животът ни би бил по-друг, но уви... простотията, злобата и пошлостта надделяват, което е жалко........

ПРИЯТЕЛКО МОЯ, ВЕЛИКИТЕ ХОРА ПРАВЯТ ЕДИН НАРОД ВЕЛИК!

ПРОРОЧИЦА СЛАВА СЕРВРЮКОВА КАЗВА, ЧЕ ИМЕННО БОТЕВ ПРЕВЗЕМАЙКИ РАДЕЦКИ ДИГА НАЙ-ГОЛЯМ ШУМ И КАРА ЕВРОПА ДА ПРОГЛЕДНЕ КЪМ НАС
ТОЧНО ДЪРЗОСТТА МУ ПОКОРЯВА ЕВРОПА!
НО ЗА МЕН ТОЙ ИМА СЪДБАТА НА ХРИСТОС И ПРИ ЛЕВСКИ Е ТАКА...КОЛКО ПРИЛИКИ ИМА В ТЕХНИТЕ СЪДБИ..ВГЛЕДАЙ СЕ И ЩЕ ГИ ОТКРИЕШ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Жив е той, жив е...
стиховете му дишат.....
стенат и ни влачат към промени......

Поклон пред паметта на великия патриот!!!

Клео, все си мисля колко простички думи..жив е той жив е...
а остават за поколения като една голяма истина, че който падне в бой за свобода не умира

жив е той, жив е..колкото и години да минат!

с обич ДЖУ

Жертвал се е за свободата!!!

КЛЕО, БИЛ Е ИЗБРАНИК...ИМАЛ Е МИСИЯ..БИЛ Е САМ ПО ПЪТЯ НА ГОЛГОТА..НО Е ЖИВ И ДНЕС!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поклон!

Скъпим се на емоции, Джу! Страст към живота ни липсва! Към живуркане ни влече, не към живене!
Добре е на Втори юни да се замислим - дали живеем истински, дали да любим и мразим умеем? И заради онези, които са били, и заради тези, които ще бъдат!:)
Поздрави!:))

За мен е най-романтичния герой от всички. А е бил и атеист и много социално мислещ. Абе обичам си го аз.

Поклон пред Най- Големия Поет.
Най- Чистия ...
Най- Отдадения на Делото и Свободата .
Най- Обичания от Народа си !

Поклон !

Живо е неговото слово!

...

Прибавям те към блог-вълната си, Джу!

Поклон! Поздрави за прекрасния стих и музика, Джул!
И нека съхраним в сърцата си героизма на Хр. Ботев и хилядите незнайни и знайни герои..С любов да учим децата на вяра, надежда и любов!

пак ще е същото. Добре че има такива като него, за да ни избършат срама от очите пред света. Той и неговата дружина загинаха, за да живеем ние, поколенията родени след тях. Трябва така да живеем, че да заслужим тяхната жертва.

Христо Ботев

ДО КАПИТАНА И ПЪТНИЦИТЕ
НА ПАРАХОДА "РАДЕЦКИ"


Превод на български
Господин капитан!
Господа пътници!




Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.
С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.
Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867.
И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши!
Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в 185

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:
Д о й м и, помощник
Е н г л е н д е р, кап.
Х а д з е л, I-ви машинист

УДОСТОВЕРЕНИЕ, ДАДЕНО НА
КАПИТАНА НА ПАРАХОДА "РАДЕЦКИ"

Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба "Радецки" да спре на турския бряг, ако и да няма станция.

Въстаниците на България
Войвода: Б о т й о в 186


http://www.litclub.com/library/bg/botev/index.htm

Христо Ботев

ЕЛЕГИЯ


Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!


Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.


Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!


А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

НА ПРОЩАВАНЕ
В 1868 Г.

web

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий... вий сте идиоти!

Христо Ботев

ХАДЖИ ДИМИТЪР


Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!


Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!


Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...


Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!


Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!


И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.


Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!


"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"


И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...


Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

Христо Ботев

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето

ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА

Христо Ботев

web

"Дали се зора довърши, или се двенощи смесиха?"

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия1 - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бахусу. Г-н Бисмар възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за "бог да прости" славяните; майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските "братовчеди" са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и, наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пърчле на солените, възседнало буцефалът на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика "Аман от пияни хора". Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческия род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията.

А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: "суета сует и всяческая суета". Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван, че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. Наместо икона, над главата ти виси портретът на н. в. султанът, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен фермана с 11-те точки на българското щастие, а във фермана волята на негово императорско величество, небесният представител на влашкките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните им царски поядания, които полагам за достигание до по-висока степен на моето затлъстяване и за благоденствието на моята обширна кочина." А по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорския Саул

тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе"
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Патриот


Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.



И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.



И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.




--------------------------------------------------------------------------------
Обратно към: [Христо Ботев][СЛОВОТО]

СЛОВА ЗАВЕТИ

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"

в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.

"Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние..."

в. "Знаме" бр. 1, 8 декември 1874 г.

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

в. "Знаме" 22, 13 юли 1875 г.

за идеалите, за свободата, за вярата, че ще дойдат щастливи времена! Не знам обаче, ние достойни ли сме за подвига на Ботев сега, жвеем ли така, както той си е представял и мечтал? Горчиви въпроси...

изчерпателна си, за това, което правиш .... завиждам ти.

Христо Ботев
ДО ПРИЯТЕЛИ




Г-да Грудов, и Кавалджиев, и Странски!


Пиша Ви пред едно знаменателно събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет, работата е свършена. Големи препятствия посрещнахме в качването на вапорът, но постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да извикат 200 гърла: "Да живее България!" Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие. -
Работете, братя, работете! Сега е времето да покажиме своите способности и своят патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат да намерят арена и да добият славно име между народът ни. Бързайте да запишеме имената си в историята на нашето освобождение!
Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако да знаех, че Вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.
Странски!
Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще да бъда най-признателният твой приятел.
Приемете, г-да, най-искрените ми поздравления и не забрявяйте Вашият

Ботйов
183

"Радецки", 17 май 1876 г.

* * *

От напора "Радецки" (между Турну Мъгурели и Бекет)




Приятели!
От Гюргево и Турно се качихме повече от 100 души; след нази върви турски вапор с башибозуци, но духът на момчетата е превъзходен. От Корабия до Бекет ще да се качат още 100 юнака; по сичките признаци планът ще се осъществи; след няколко часа ние ще да целунем свещената земя на България.
Благодаря Ви, приятели, за доверието, което имахте към мене и за любовта, която показахте към моето поробено отечество. От страна на сичката чета ви принасям най-дълбокото си почитание.

Четоводец: Хр. Ботйов

17 май 1876 год.
От напора



копирано от тук
http://www.litclub.com/library/bg/botev/index.htm

СТЕФ, ТОЗИ СТИХ СЕ РОДИ СЛЕД ПРОЧИТА НА ЕДНА НЕВЕРОЯТНА КНИГА ЗА СЛАВА СЕВРЮКОВА!
В НЕЯ ТЯ ОПИСВАШЕ БОТЕВ В ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ ОТ ЖИВОТА МУ
СЯКАШ БЯХ ТАМ, ЧЕТЯХ МИСЛИТЕ МУ, ОГОРЧЕНИЕТО, САМОТАТА...ВИДЯХ ГО КАТО ХРИСТОС ВЪРВЯЩ ПО КАМЕНИЯ ПЪТ КЪМ ГОЛГОТАТА!


КЪМ ГОЛГОТАТА

Нося кръста си по каменна улица,
вървя, няма сълзи а сърцето кърви.
Зная така трябва и нося го,
за тез и другите дето ще дойдат.

Нося кръста си по каменна улица,
падам, ставам с устни пресъхнали.
Ей го там наднича страхливо приятел
и от срам да не го видя, скри се.

Нося кръста си по каменна улица,
вървя бавно с трънен венец към Голгота.
Мисли в мен бият се - съмнение,
тоз червей и до мен допълзял е.

Нося кръста си по каменна улица,
тясна е тя като душите на хората.
Хладна е тя като сърцата им
и болка, защо мен ме превзема.

Нося кръста си по каменна улица,
погледнах небето и се помолих.
Миг бе и болка вече нямаше,
не бях сам в тази пустиня.

26.04.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Казала си всичко.
Аз съм само мълчалив четец...защото изгубих желание да разсъждавам дори..
Докога?Докога?
Не вярвам.Не вярвам вече на тоз ,,героичен'' народ.Тъжно е.

ТАКА ГО ВИДЯХ МИЛЕЙДИ, ТАКА ГО ОПИСАХ..БЕШЕ САМ В ТАЗИ ПУСТИНЯ!
ЗНАЕШ ЧЕ ЕДНИ ХОРА СЕ ЖЕРТВАТ А ДРУГИ КАТО ЛАЛУГЕРИ ЧАКАТ ДА ХВАНАТ ВЪЛНАТА НА ДАЛАВЕРАТА


ЛАЛУГЕРИ

Ти драги ми господине,

лалугер виждал ли си?

Онзи дето в лозята,

изкочи па върти глава,

налево, надесно и изчезне...



Ти драги ми господине,

лалугер виждал ли си?

Онзи дето все наднича

и от страх сърцето му,

ще се пръсне и го нема...



И в живота господине,

лалугери с лопата да ги ринеш

Очите им малки, душа немат

а иначе ербап,кога задухат ветровете,

они в първите редици все се пъчат...



И тогава господине, лъвове,

напористи, яки...важно ходят

И на мен смешно ми господине

и я все се чудем, маем...

Вчера лалугери - дребни душици

а днес най-лични, глави големи...



10.06.2009

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Уважаема Джулия,
Виждам че всички блогери, твои фенофе се прекланчт пред делото на този велик български поет революционер- всеки по свой начин'
Някои като Елинора на 02,06,2010 в 20 55 часа и постсхедол на 2,06,2010 в 16 ,23 часа са показали нчкои от писмата на Ботев с текстовата част буквално от моя постинг във www, nautchnitrudoved.blog.bg. сигурно ако ги запитам от кой източник са го взели ще се затруднят. В различните източници подписите и забележките са различни и някои съм комбинирал . Изненадата е освен основния текст, че и слеед кеговия край е отразено същото както в моя постинг, който вероятно е гледан но без коментар. Аз не пиша за да имам коментари, но младите би трябвало да показват от къде са взели даден текст или в цитат или да питат могат ли да ползват на друг блогер. Имал съм и други случай попдобни. Писмата на Ботев са показани в моя постинг на 2 юни в 10,04 часа. Срещал съм подобни констатации и от теб и от Лидис за техни постинги. Ако се вземат текстове от друг постинг има два начина или да се иска разрешение или да се напише от ккой постинг са взети. Лично аз не се сърдя, но ми направи не особено приятно впечатление след като днес отворих твоя постинг. Бях много зает тия дни.
Все пак уважавам блогерите Елинора и потисхедел . Радвам се че се интересуват от възрожденската ни славна епоха , Радвам се, че са направили своите " коментари" в твоя постинг, който е четен. Имено за това моля да направиш ако можеш аранжиран постинг с цитата разбира се от Face book за запазване на обсерваторията на Рожен . Твоята въвеждаща част е за майка България, за опзаване на природата, за родопите и т.н.... и много подходящо да приканим блогерите да си кажат мнението.

с поздрав уважение и най- добри пожелания към теб и всички блогери които са отразили своч коментар към този велик българин

www.nautchnitrudove,blog.bg
www.metaloved.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoriabogomil.blog.bg

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, БЛАГОДАРЯ ЗА КОМЕНТАРА !
ПРИЕМАМ КРИТИКАТА ЧЕ ТРЯБВА ДА СЛАГАМЕ АДРЕСИТЕ, ОТ КЪДЕТО СВАЛЯМЕ ТЕКСТОВЕТЕ И ДА НАСОЧВАМЕ ВНИМАНИЕТО КЪМ ПЪРВОИСТОЧНИЦИТЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Вие нямате никаква вина, Не е нуxно да се самокритикувате. Аз не критикувам за да обезкуражвам и въпросните блогери. Но потъвърждавам останалата част от твоя отговор коментар " трябва да слкагаме адресите от където сваляме текстовете и да насочваме вниманирето към първоизточниците" ако те са на блогерите. Аз когато пускам постинги накрая посочвам , че материалът е подготвен като са ползвани литературни или исторически източници. Във вестниците не се иска изброяването им , но когато се публикува във списания накрая задължително се посочват литературните, исторически или научни източници.

с поздрав и приятен уикенд

www.metaloved.blog.bg