Индивидуалният стил е най-добрият.Всяко копиране е излишно.поздрави!:)))

КОСАРА...ЕДНА ОТ ЗВЕЗДИТЕ В БЛОГА..ЗАШЕМЕТЯВЯЩА И ДРЪЗКА ПОЕЗИЯ, ОТ КОЯТО ФАЛША Е ИЗБЯГАЛ..

с марков парфюм
и бяла риза
по червени пантофки...
в голям сметанов сладолед...
грижливо съм притулила...тъгата

ла ла ла

всред шарки по пъстроцетна пола...
като
огрее ме Слънчо...искря, искря, горя...

И аз харесвам Косара...

Днес я откривам- благодарение на теб, Джулс :)
Много спам в този сайт...
Ако не си запазим харесваните блогъри в Любими,
няма начин да се изчете всичко стойностно.

Обичам те Джулс !

Аз най-харесвам "Есен е...сезонът на разделите" и си го препрочитам често! Това миналия ден ме тогна по същия начин!:)
Поздравления за представянето - подчертала си топлината на стиха прекрасно!
/ей за това избягвам да коментирам поезия - ми не умея да изразя какво чувствам в кратце, извинявам се!:)/

11.03 19:24 - за онази,последна любовАвтор: kosara2008 Категория: Лични дневници
Прочетен: 1549 Коментари: 40 Гласове: 55
Последна промяна: 12.03 09:42




отказах се...
Любов...
сега полека...
живот в Света на Мислите
взискателно, в съзерцание...
ха,
не на петната по Слънцето,
не на черното и бялото,
не на кръстопътят...
от глава до пети...цяла съм...а

няма ме...

все едно чувства в камък,
въдворена тишина с дълбоко безсърдечие...
пропуснат първи миг...утихнал порив
тъмнина,
подобно разбита морска вълна
и
скала, превърнала се в ситен пясък
и скърца вятър...
частица Свят
и
оскъдно Време...една стъкленица
и
пясъчно цвете харизма,

ново ли Е?
добре ли забравих старото...?
Очите
и
техните стрелящи се огънчета,
и в цвят,представи си!...прекалено ярко ми е
в повече дори
стъпка -мисъл...отдалеч, но достатъчно близко
следваш ме...изпитание Е...когато
те оглеждам Още...в мислите си,

МАРТИ, ТЯ Е ОТ НАШАТА ПОРОДА...ДИВИ НЕОБЯЗДЕНИ КОНЕ!

ОБИЧАМ ТЕ СЛЪНЧИЦЕ!


28.02.2008 14:03 - съдбовност дири подслон...Автор: kosara2008 Категория: Лични дневници
Прочетен: 190 Коментари: 2 Гласове: 0



Да ти разкажа ... искам
за радостта
звънтяща във въздуха
всеки път,
всеки път
когато
бях частица от теб,
любов моя,
безбрежно нежна,
толкова
магически осезаема,
че трудно
ще те отрека
и
в умножени бури,
и
в листопади,
и
в полюси от упойващи ни теменуги...

Сетивата се погубват
само във вихъра на близостта,
но в този храм и в тази нощ
съдбовност дири подслон
и раздяла предопредели...

Не можах да ти разкажа...а исках,
за времето
на пищната ябълкова есен
и
нейната вълнуваща щедрост,
привлечени
един от друг
се потопихме
в страстта
от дива, дива следа
и
тържество на любовта.
...
Всичко свърши.
Далеч един от друг...
Оцеляхме...

Без продължение сме,
когато
пространство ни поглъща
и
боли, боли...
Есенната хубост не ме трогва.
Време на Пролет е, нали!

есен е...сезонът на разделите
нежната прегръдка не винаги е ...любов
след моите компромиси долавям
монолога на студа
зъзна дълго след това...
пределът
мярата
и
димът от блясъчните огньове
следва продължително отсъствие
и видях как
се притулват очите ми в мрак
пленен кехлибар в сребърен обков
обазът ми
странен
провлачен
упойващо здрачен
размитите граници...
пазя се от бездуховност
нямам анатема в сърцето
просто си отивам
събрах си всички илюзии
ескизи и бели платна
инвестирах в цветни бои...за после
и
стълбици от слънца по бисерни облачета
в тайни местенца...
ще ги скрия
през девет врати с тежки катинари
през мост от мъгли с татуирани дракони
сребрея, сребрея и ромоля
от сълзи...
не! не ми говори
отдавна съм художник, който
не рисува
не тъгува
не мечтае
само самотата вътре, вътре...вае
извайвам се...в стъкло очите си превръщам
не! не се връщай
винаги след златната река тече и черна...
поглъща те,
ако и позволиш...
така е в приказката
така е и в живота
въпрос на светоусещане е
да се съхраниш...
научи ли нещо от мен...
надявам се...
мистерия върху засъхнала палитра
вкочанени четки
сънища със сини вещици
опърпано, загубено, обесено
небето
светкавиците и последващите ...гръм,
порой и дъно...

с неизменните
"нови дрехи на царя"
душата...и синята ми кръв
и после...след есента,сезонът на разделите...

и
сълзи на топлото ми благодаря................а си мислех, че нищо не може така да ме развълнува(вече) и не суета(ми), събуждаш сетивата за красота и добро, а умението ти да представиш някой просто няма измерение...Безбрежност и Слънце Си, Джул...............съчетание на аристократизъм, мяра и финес - песента е прекрасна и текстът, има някакво друго звучене, благодаря ти, Прекрасна моя, Сърцепритежателко моя......... в завинаги ще те кътам в душата си...

тихичко ще си поплача,

щастливо ми е..............силно те притискам до сърцето си, Джул,

твоят Дом-блог е пристан на приказно вълшебство и Слънце, благодаря ти!

Малка вълшебница в наредените й думи!
Сърдечни поздрави!
С обич Лили

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРЕКРАСНО, СЛЪНЧЕВО, ДРЪЗКО, ЕМОЦИОНАЛНО И ВОЛНО МОМИЧЕ,... БЛАГОДАРЯ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

най- тъмно е в мен, ...
когато
съм без вълшебно.То (си) настроение

...

почти
прозрачен и кристален Ден
се рее отегчен...
с невидима е шапчица и този Вятър
единствено останал
чувам го... почти е мил...

От
Клетката си Слънчо
изписва
по пладнето (ми) уморени тайни,
ласкави, сияйни,карамелено полирани...
забравил( сякаш)
онзи
изпепелен, от съмналото,
храм
от бели петна и прегракнали вълци
и пак там...при Зорницата,
си спомних...за Срещата с нетрайното ни щастие.

Останало е мъничко любов...,виждам го, на дъното.

Без шумни гари,
без фанфари,
без килим от пламнали цветя,.
безименно...
без смисъл да останеш...,,

а само китка полски мак поисках,
не Звезди не ...Луна...


Пробягалите часове...очертават сенки
по тъжни ръце
и в пръстите им вехнат
мастилено, исрящи намерения,
удавени в съмнения...
без очи,
без звук
и без дихание
дори...

хладнее ослепителната светлина.

Някак в повей от сребристо и лазур
плах
копнеж
(по случено в обратното броене)
следи
и
стъпки
в забравена роля на модна Кръчма -живот...
състояние на вътрешно прозрение
наронено по гладкото стъкло

забравен билет...
за завръщане

и

само спомен Е

приказната Звездна къща...нагиздена възторжено
за теб...от мен...



Противоречиво ми е
някак...чуждо,
но
ако ме чуваш :

върни се след дъжда...

защото
това прочетох...в душата ти(ми)...

Оставя много на това четящия да допълни от своя пълнеж, като емоции и частица от себе си, така се получава уникална смес.
:))
Поздрави и за двете ви!

ЛУС, ВСЯКА ОТ ВАС НОСИ СВОЯ ХАРИЗМА, ЦВЯТ И УХАНИЕ! И ПРОСТО НАСЛАДА ЗА ДУШАТА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ