Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2010 20:32 - АЗ НЕ СЪМ
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 5359 Коментари: 12 Гласове:
19

Последна промяна: 19.06.2012 22:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител



Vysotsky «Кони привередливые» (Capricious horses)

image


Аз не съм поет,
не влизам в релса.
Не съм нито рима,
съвършена в такт.

Аз не съм монотона
и вярваща в нещо.
Не съм нито твоя,
в свят ненужно зает.

Аз не съм и роб,
на някаква догма.
Благоприличие, фалш,
много далеч е от мен.

Аз не съм жертва,
от някой зависим.
Да плача, да умирам
и да го повличам с мен.

Аз не съм докрай откровена,
в душата си не допускам.
Някой с ревност, омраза,
моя свят, свещен е за мен.

Аз не съм злоба от завист,
но и жал не изпитвам.
Просто търся в човека,
свят различен, бог да открия.


 ДЖУЛИЯ БЕЛ

РУСКИ САЙТ

http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=637326&code=880156f59348a833efbf45e10cc66ea0ac17f53e

-------------------------------------------
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------


Звук: ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ image
Изображение: ://www.playcast.ru/uploads/2008/05/17/577134 image
Текст: yuliya_2006



Гласувай:
21



1. miaa - Джул, когато идвам при теб попадам в ...
21.07.2010 20:44
Джул, когато идвам при теб попадам в един друг свят...духовен, хармоничен.
Това са трайни, мои впечатления! Прекрасен стих, музика!
Много щастие ти пожелавам!
цитирай
2. yuliya2006 - Джул, когато идвам при теб попадам в ...
21.07.2010 20:51
miaa написа:
Джул, когато идвам при теб попадам в един друг свят...духовен, хармоничен.
Това са трайни, мои впечатления! Прекрасен стих, музика!
Много щастие ти пожелавам!



Миа,благодаря ти !

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


БЯГАМ АЗ, НО НЯКАК ПО-РАЗЛИЧНО,
ПО РОСА, ИЗ ЛОКВИ, ПО-НАКЛОН.
ЩОМ Е РАВАНЛИЯ - ПО-РАЗЛИЧНО,
НЕЩО ИМА, КАЗВАТ В ТОЗИ КОН.

ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ
цитирай
3. queerfish - Джул,
21.07.2010 21:35
ти си невероятна Вселена! :*
цитирай
4. yuliya2006 - ти си невероятна Вселена! :*...
21.07.2010 22:25
queerfish написа:
ти си невероятна Вселена! :*


СЛЪНЧИЦЕ, БЛАГОДАРЯ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Моят Хамлет
Аз само част в стиха ще обясня,
дотам са пълномощията мои...
Заченат бях, естествено, във грях,
сред пот и нерви в брачните покои.

Аз знаех - над земята полетял -
нагоре все по-гибелно ще става.
Спокойно се подготвях да съм крал.
Бях принц - държах се както подобава.

Аз знаех - ще е както искам аз.
Лишения и липси не изпитах.
И служеха на мене в моя клас,
тъй както на короната бащите.

Не мислейки, изричах аз слова,
на вятъра без свян ги запокитвах,
че вярваха ми - бях им главатар -
децата с благороднически титли.

Страх всявахме в пазачите среднощ,
ний - шарка, разболяла времената.
На кожи спях, месо ядях от нож,
тормозех зли коне със стремената.

Аз знаех, че ще бъда възцарен -
роден със знак жигосан от съдбата,
от звън на сбруи бях опиянен,
злостта търпях във книжките, в словата.

Усмихвах се неискрено без труд,
а поглед таен, щом е зъл и горък,
да скрия можех - учен бях от шут.
Той мъртъв е: „Амин! Горкият Йорик!”

И аз отказах алчно да деля
награди, плячка, слава, привилегии.
За пажа мъртъв почнах да тъжа...
Заобикалях клонките зелени.

Забравих и ловджийския хазарт,
копои, хрътки вече не обичах,
от улова отдръпвах се назад
гончии и ловци налагах с бича.

Аз виждах как невинните игри
все повече приличат на безчинство.
И нощем тайно в бистрите води
отмивах се от дневното си свинство.

Проглеждах, оглупявайки съвсем,
но сляп бях за домашните интриги.
Не беше този век добър за мен,
ни хората му - и зарих се в книги.

Умът ми - лаком всичко да узнай,
разбра и неподвижност, и движение,
но полза от науки няма май,
щом срещат всеки ден опровержение.

С другарите ми нишката изтля,
на Ариадна нишката бе схема.
„Да бъдеш, или не” се питах аз
и мъчеше ме тежката дилема.

Все бурно е морето от беди
и мятаме стрели - просо във сито,
та отговора ний да отделим
от тоз въпрос, задаван упорито.

Глас на предци дочух да ме зове -
откликнах, но съмнения ме тровят,
нагоре мисъл тежка ме поде,
крилата плътски свличаха ме в гроба.

Споиха дните в мен нездрава сплав -
изстине ли - на прах ще се окаже.
Пролях кръв като всички - като тях,
не съумях от мъст да се откажа.

В предсмъртния подем се провалих.
Офелия! Отхвърлям участ тленна.
С убийството към тях се приравних
и в същата земя със тях ще легна.

Аз Хамлет съм - омразата презрях,
и плюех аз на датската корона,
но в техните очи в борба за власт
убивах аз съперника за трона.

Във раждането смърт ни се криви,
от изблик гениален лудост вее.
Задаваме все отговор фалшив,
без нужният въпрос да е намерен.

Владимир Висоцки, 1972
(Превод Светлозар Ковачев, 2009
цитирай
5. stela50 - Прекрасен стих и една любима песен...
21.07.2010 23:20
Поздрави и благодарности ,Джул !
цитирай
6. yuliya2006 - Поздрави и благодарности, Джул ...
21.07.2010 23:36
stela50 написа:
Поздрави и благодарности ,Джул !



ВИСОЦКИ - ПОЕЗИЯ НА БЪДЕЩЕТО! БЛАГОДАРЯ ТИ!

Своенравни коне

По ръба на пропастта, почти на края й самия,
аз конете съм подгонил и с камшика си ги бия...
Въздух тук не ми достига, вятъра, мъглата пия -
чувствам с гибелен възторг: пропадам аз, ще се разбия!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Нека бича плющи полудял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Зная аз - от урагана като прах ще съм пометен
и с шейната ще ме носят във галоп по пътя леден -
свойта крачка непокорна вий, коне, поукротете,
удължете с малко пътя към приюта ми последен!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Стига този камшик е свистял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Ний успяхме, че при Господ няма гости закъснели,
а тези ангели защо така зловещо са запели?
Заридала ли камбана лее тези скръбни трели,
или сам така крещя да спрат конете полетели?

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Аз ви моля - недейте летя!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
да допея поне, тъй и недоживял!

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...



© Светлозар Ковачев. Превод, 2009Svetlozar Kovachev
цитирай
7. divna8 - Пожелавамти да намираш винаги...
22.07.2010 00:12
в света различен - другия човек - ЧОВЕКА!
Тогава знай,че и Бог енякъде много близо !!!
Поздравления, Джулия Бел :):):)
И спокойна нощ!
цитирай
8. blagovestie - Колко много
22.07.2010 02:01
неща СИ, Джул.
И всичките ми харесват...
:**
цитирай
9. yuliya2006 - в света различен - другия човек - ...
22.07.2010 06:49
divna8 написа:
в света различен - другия човек - ЧОВЕКА!
Тогава знай,че и Бог енякъде много близо !!!
Поздравления, Джулия Бел :):):)
И спокойна нощ!



ДИВНА, БЛАГОДАРЯ ТИ! ДНЕС ПУСКАМ КЪМ ВСЕКИ КОМЕНТАР ПО ЕДНО СТИХЧЕ ОТ ВЕЛИКИЯ, СВОЕНРАВЕН И НЕВЕРОЯТЕН - ВИСОЦКИ


Маски

Навярно изигран съм и рева
от смях като пред криво огледало:
ухилени усти, халки в носа -
като венециански карнавал е!

Край мене в танц тълпата се тресе
и в своя кръг въвлича ме и тласка,
и моето - нормалното лице
навярно всички взели са за маска.

Конфети, блясък... Да, но не за мен...
А маските упрекващо ме зяпат,
че тактът пак от мен е нарушен,
и стъпвам на партньора по краката.

Оттук да бягаш нещо те зове...
Или ведно със тях се весели ти?...
Надявай се под маски-зверове
лица човешки все пак да са скрити.

В перуки, в маски са като един -
от приказки или от книги взети...
Стои отляво тъжен арлекин,
палач е друг, безумен - всеки трети.

Един да се изкара иска бял,
друг образа си крие от огласа,
а някой да познай не би успял
лицето си от вечната гримаса.

Насред смеха избива ме на плач,
тъй както в хоровода съм се хванал:
току виж, някой с маска на палач
харесал я и с нея си останал?

Току виж арлекинът затъжи
завинаги с лицето си печално;
или глупецът тъпия си вид
забрави на лицето си нормално?






Аз по петите маските следя,
но всякакви въпроси са опасни -
току виж всички маски се свалят,
а там - полулица и полумаски?






И как да не проспя добро лице,
как честните надеждно да открия? -
Надянали са маски всички те,
лицето си в скала да не разбият.

Аз тайната на маските разбрах -
уверен съм във точния анализ:
с безлични маски някои от тях
предпазват се от храчки и шамари.



© Светлозар Ковачев. Превод, 2009Svetlozar Kovachev
цитирай
10. yuliya2006 - неща СИ, Джул. И всичките ми харе...
22.07.2010 06:55
blagovestie написа:
неща СИ, Джул.
И всичките ми харесват...
:**



ЛУС, ТО И ПРИ ТЕБ СЛЪНЦЕ КАКВО ЛИ НЯМА..ОГЪН, РЪМЯЩ ДЪЖДЕЦ, УРАГАНЕН ВЯТЪР,ЛЕК ПРОЛЕТЕН ВЕТРЕЦ..

ТАКИВА СМЕ ЛУС..СКУКА НЯМА!



Аз не обичам

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!),
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.



© Румен Леонидов. Превод, 1984Rumen Leonidov
цитирай
11. womanly - Невероятен стих, Джу!
22.07.2010 09:07
Всеки път когато те чета попадам в различни измерения, а усещанията и чувствата, които остават след всеки прочит на твой стих са божествени! Благодаря ти от сърце! Поздрави и слънчев ден!
цитирай
12. yuliya2006 - Всеки път когато те чета попадам в ...
22.07.2010 09:14
womanly написа:
Всеки път когато те чета попадам в различни измерения, а усещанията и чувствата, които остават след всеки прочит на твой стих са божествени! Благодаря ти от сърце! Поздрави и слънчев ден!



ВО, БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОМЕНТАРА!


Песента на самолета-изтребител

Аз съм «ЯК» - изтребител. Моторът звънти.
Небето е моя обител.
Но този, който във мен седи, -
се змята за изтребител.

В последния бой «Юнкерс» бе повален -
хубаво го насадих!..
Но този, който е седнал в мен,
ужасно ми досади.

Бях цял на решето в последния бой -
механикът с труд ме оправи,
но този, който е вътре - той
в свредел! - пак ме застави.

По аеродрума от бомбата вее
смърт над размазан бетон,
а стабилизаторът сякаш пее!
«Мир над вашия дом!»

Зад мен се задава сега «Месершмит»,
Ще умра - наранен, изтерзан.
Но този, който е в мен навит -
той пак е решил - на таран!

Какво прави той - ще взривят моя тил!
Не искам да стана прах...
И забрани, и скорости препокрил -
едва се издигам - успях!

Аз водя... Кого?!. Смъртен огън зад мен...
А другарят с метален стон
ненадейно се килна, запя задимен:
«Мир над вашия дом!»

И той, който в моя череп седи,
е сам - но и сам си е враг, -
веднага след лупинга ме заблуди -
пикиран дълбоко пак.

Той залага на себе см - аз съм сломен.
Ех, това е летец и мъж!..
Но ще се принуди да слуша мен --
накрая - и само веднъж.

Кълна се, че вече не съм негов роб -
по-добре да лежа в пръстта!..
Как не чува той - пулсът ми бие в галоп:
на нула е - свършва кръвта!

Моторът търпи до известен предел -
удари часът и за мен...
Но и този, който ме беше повел,
в стъклото се впи - втрещен.

Убит е! Най-сетне! Летя с лекота -
в последно усилие, в транс...
И уви?.. Пак пикирам! За висота
без него аз нямам шанс.

Досадно е - сам твърде малко успях...
Друг ще пробва след моя погром.
Стана така, че и аз завях:
«Мир над вашия дом!»



© Любомир Левчев. Превод, 1984Vladimir Levchev
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7364958
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031