Жив е с песните, които ни остави!! Поклон!

ТОТИ, БЛАГОДАРЯ ТИ!

Владимир Висоцки
АЗ НЕ ОБИЧАМ



Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


Превод от руски: Румен Леонидов

"Хубавите песни, за разлика от хубавите хора, живеят дълго.
Защото хубавите хора винаги се вълнуват, живеят с много нерви,
умират рано. Да, за съжаление, и така става, а песента-
хубавата песен - може да продължи живота!"
Владимир Висоцки

[quote=stela50]"Хубавите песни, за разлика от хубавите хора, живеят дълго.
Защото хубавите хора винаги се вълнуват, живеят с много нерви,
умират рано. Да, за съжаление, и така става, а песента-
хубавата песен - може да продължи живота!"

О, всеки кон от нас е стар...

О, всеки кон от нас е стар, изпитан,
летял е триумфално с храбър мъж,
зограф е позлатявал неведнъж
върху икони нашите копита.

Огъваха ни с брони гърбовете
и рицар честен, но и рицар-гад.
Най-лудият от нае веднъж въведе
сам Калигула в римския Сенат.



© Добромир Тонев. Превод, 1984Dobromir Tonev

Маски

Пред огледалото смехът ми див
ехти, накриво то ме отразява:
със кука нос, ухилен до уши,
във венециански карнавал играя!

Но свива се кръгът около мен
и хващат ме, увличат ме в играта.
Така, така... Едва усещам, че
лицето ми за тях е вече маска.

Фишеци и конфети... Ето, пак
мен с укор гледат ме от всяка маска.
Подвикват ми, че пак не съм във такт,
настъпвам си партньора по краката.

Какво да сторя - бягство презглава?
Да влязя ли със тях във веселбата?...
Дано под маските на зверове
все пак с черти човешки са лицата.

С перуки, с маски - всички до един,
кой приказен, а кой - литературен...
Съседът ми отляво - Арлекин,
друг е палач, а трети - просто глупав.

Един се постарал да стане бял,
друг скрива си лицето от известност,
а някой е безсилен, цял скован,
от маска да си различи лицето.

Аз с кикот встъпвам в този хоровод,
но пак със тях се чувствам неспокоен:
ако на някой на палач глава
му се хареса и не си я снеме?

Завинаги печален Арлекин,
ако остане, влюбен в своя образ?
Глупакът пък, глупашкия си вид
на своето лице, ако забрави?






Вървя след маските, но вече знам,
че не желая те да се разкриват:
какво, ако паднат маските, а там -
полулицата или те самите?...






Кое добро е как да разбера,
лицата честни как ли да открия?
...Като научихме с маски игра,
в камък лицето си да не разбием...

Но тайната на маските разбрах.
Уверен съм в анализа си точен:
на равнодушието маската при тях
защита е от плюнки и шамари.



© Елена Желева. Превод, 2009Elena Zheleva

Мисля, че в думитей конете са символ на годините, които все по-бясно препускат, хора като него живеят на бързи обороти и бързо се изхабяват. Жалко за тази нелепа смърт, някои твърдят, че не е нещастен случай. Много го харесвам.

Володя Висоцки...

НЕВИ, БЕШЕ НАЙ-УДОБНОТО ВРЕМЕ ЗА УМИРАНЕ НА НЕУДОБНИ ТИТАНИ КАТО НЕГО!

НЕ МОЖЕХА ДА ГО КУПЯТ, НЕ МОЖЕХА ДА ГО СПЛАШАТ... И ПРОСТО В РОЛЯТА НА ХАМЛЕТ..ТАМ НА СЦЕНАТА НА ТАГАНКА ИЗИГРА ПОСЛЕДНАТА СИ РОЛЯ!

А ЦЕЛИЯ СВЯТ ГЛЕДАШЕ ГРАНДИОЗНАТА, ЗАШЕМЕТЯВАЩА ОЛИМПИАДА В МОСКВА


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ХЕЛ, БЯЛАТА ПТИЦА НА СВОБОДНИЯ ДУХ В ЕДНА ОКОВАНА ОТ СТРАХ ДЪРЖАВА! А НИМА ДНЕС И У НАС НЯМА СТРАХ???

СТОЙ СИ В ПЛАНИНАТА МЪДРЕЦО И ПИШИ..ПИШИ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Хубав постинг си посветила на една незабравима музикална икона с неповторим стил-аз просто тази година пропуснах ,но датова пък ти си направила много!:)
Приятна вечер!

ИЛИАНА, ЗНАЕШ НЕУДОБЕН ТОГАВА..НЕУДОБЕН И ДНЕС..КАЗВАШЕ СМЕЛО ИСТИНИ..ОНЕЗИ КОЙТО ПАРВЕНЮТО НИКОГА НЯМА И ДА СИ ПОМИСЛИ

БЛАГОДАРЯ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Думите избледняват незабелязани пред ,
това което той ни казва...

Прегръщам те Джулс !

Нека преклоним глава пред твореца и нека си спомняме за него не само когато има годишнина , нека го помним винаги и да ценим творчеството му ,защото Висоцки е един истински талант , един истински творец , който заслужава нашата вечна признателност. Някои от нас помнят все още колко трудно беше през тези години да се създава творчество от този тип и въпреки това Висоцки твореше и беше твореца бунтовник , който ни отправяше послания чрез творчеството си. ПОКЛОН ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ .

великолепен постинг, както винаги! :)

но защо линка не позволява да бъде копиран?