ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител

------------------------------------------

Джеймс Ласт--Одинокий пастух. Лучшее



Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ - ПОМНИШ ЛИ ЛОРИ...»

 

;

Помниш ли Лори, онзи дъжд, с градушка като яйце, дето се изсипа? Как крещяхме от радост, възторг а баба свила устни, проплака!   Помниш ли Лори, онези звезди, дето нощем грееха, бяха огромни? Как мечтаехме с теб на глас и танцувахме, беше прекрасно!   Помниш ли Лори, онази река, как се гонехме, сред пръски вода? Вятъра издуваше роклите ни като платна и шапките ни отнесе...лебеди бели! Помниш ли Лори...?   07.08.2010  ДЖУЛИЯ БЕЛ руски сайт http://www.playcast.ru/view/1310515/e124d787e5c00f243600275e66f59b9276a7b4fcpl     Звук: Одинокий пастух. Изображение: Дети - Инет Текст: http://yuliya2006.blog.bg/ Тэги: философски

Носталгично! Мирише на щастриво и палаво детство! Чудна музика!
Поздрав!

ХЕЛ,ТЕЗИ ДНИ С МАЛКО СТРАХ ГО ПРОЧЕТОХ НА МОЯТА ПРИЯТЕЛКА ОТ РЕАЛА! ТЯ ЗАПЛАКА И АЗ СЪЩО..ЗАЩОТО Е ПОСВЕТЕМ НА ЕДИН МНОГО СКЪП ЧОВЕК ОТ МОЕТО ДЕТСТВО

ВСЯКО ЛЯТО С ЛОРИ..МОЯ ПЪРВА БРАТОВЧЕТКА БЯХМЕ НА СЕЛО..БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО ВРЕМЕ..ВСЕКИ ДЕН С КОШНИЦИТЕ С ХРАНА, ОБЛЕЧЕНИ В БЕЛИ РОКЛИ И ШАПКИ ОБИКАЛЯХМЕ ....
СПОМНЯМ СИ РЕКАТА..КАК БЯГАХМЕ И СЕ СМЕЕХМЕ..ВЯТЪРА ОТНЕСЕ БЕЛИТЕ НИ ШАПКИ А МОМЧЕТА ОТ СЕЛОТО СКРИТИ В ХРАСТИТЕ НИ ГЛЕДАХА С ВЪЗТОРГ...

БЕШЕ ЕДНО ОТ НАЙ-КРАСИВИТЕ МОМИЧЕТА В ПАЗАРДЖИК..СЛЕД ВРЕМЕ ОТИДЕ ДА УЧИ АРХИТЕКТУРА В СОФИЯ И ТАМ СЕ ВЛЮБИ В ЕДНО МОМЧЕ ОТ ЙОРДАНИЯ

ПОМАГАШЕ МУ И ДВАМАТА ЗАВЪРШИХА И ПОЧНАХА РАБОТА В СОФИЯ И ВСИЧКО БЕШЕ НАРЕД

НО МИНА ВРЕМЕ И ЗАМИНАХА ЗА СТОЛИЦАТА НА ЙОРДАНИЯ..МОМЧЕТО БЕ ОТ ЗАМОЖНО СЕМЕЙСТВО ЖИВЕЕХА В ОГРОМНА КЪЩА, ИМАХА ФИРМА И РАБОТЕХА, РАБОТЕХА..РОДИХА ИМ СЕ ТРИ МОМЧЕТА И ВСИЧКО БЕ ПРЕКРАСНО

НО МИНА ОЩЕ ВРЕМЕ И ТЯ НЕ ИЗДЪРЖА И ПОИСКА ДА СЕ ВЪРНЕ..ТОЙ НЕ ПУСНА ДЕЦАТА ВЪПРЕКИ ПРОТЕСТИТЕ НА НАШЕТО ПОСОЛСТВО

ВЪРНА СЕ, НО ТЯ СЕ ИЗОЛИРА ОТ СВЕТА, НЕ УСПЯ ДА ПРЕВЪЗМОГНЕ ЗАГУБАТА НА ДЕЦАТА СИ..ПРОСТО ЖИВ МЪРТЪВ ЧОВЕК

НЕ ИСКАШЕ ДА ЖИВЕЕ В СОФИЯ И В ПАЗАРДЖИК НЕ ИСКАШЕ, ОТИДЕ ТАМ НА СЕЛО..КЪДЕТО МИНА ДЕТСТВОТО НИ

СЕДЯ ДО НЕЯ, НЕ ПЛАЧА, ДЪРЖА РЪКАТА И ТИХО И ГОВОРЯ ЗА ОНЕЗИ ДНИ..А ТЯ СЕ УСМИХВА..УСМИХВА...

ТЪЖЕН СТИХ ЗА МНОГО СКЪП ЗА МЕН ЧОВЕК..ТРУДНО МЕ БЕ ДА ГО ПУСНА..НО


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Прекрасен стих и музика .
Поздрави ,Джул !

МНОГО ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО ИМАХ..МНОГО!
БЛАГОДАРЯ ТИ СТЕЛА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Добре, че си го пуснала Джул!
Споделената болка е по-тиха!
Среднощни поздрави!

да забрави детството си, същността си, лъчовете от светлина, които внасят светлина, дори когато настане мрак?
Помни, със сигурност, Джу! Убедена съм :)))

А и аз видях всичко и ще го запомня.
Прегръдки, приятелко!

и музиката напомнящи са...;)
Прегръдки, Джули!

Човечно и...тъжно-хубаво:)

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ! ТРУДНО МИ Е ДА КОМЕНТИРАМ ТОЗИ СТИХ...


ЕТО ОЩЕ ЕДИН СТИХ ЗА НЕЯ...

ЛОРИ

Стоим в стаята от детството с тебе,
за ръка държа те,нежно ти говоря.
А ти поглеждаш ме като дете
и слушаш ме с усмивка само.

Спомняш ли си мила онази вечер,
прозореца огромен и звезди,звезди.
А аз разказвам ти за чудни светове
а ти като сега в захлас ме слушаш.

Спомняш ли си мила онази сутрин,
как слънцето лицата ни огря.
А ние с тебе,смеех ме се жадно,
не знаейки какво ни чака до вечерта.


Спомняш ли си мила онези дни,
безгрижни бягахме в реката.
А после с кошници беряхме,
огромни с аромат,ягоди кат захар.

Спомняш ли си мила онези вечери,
когато влюбена безумно бях.
И говорих ти за него с обич,
за момчето ми ,за голямата любов.

Спомняш ли си мила онези дни,
незабравими от детството ,нали.
О колко смях,любов и обич,
едно село през летата ни дари.

А после минаха години,
разделихме се,всеки своя път пое.
Ти в София отиде,омъжи се,
за мъж от друг свят,неразбран.

А после замина за далече
и уж бе толкова добре.
И в разкош,в престиж ти бе,
но не издържа духът ти,разболя се.

Стоим в стаята от детството с тебе
и само тук днес искаш да живееш.
Като отшелник от света суетен,
тук в нашите,приказни мечти.

ДЖУЛИЯ БЕЛ
14.04.2007

Мила Джулия,
На фона на твоите спомени изразени с поетични средства и прекрасното майсторско класическо изпълнение на големия румънски виртуоз на окарина Георге Замфир, който ми е любим музикален изпълнител, използвам случая да те поздравя с големия християнски празник "Голяма Богородица". Нека Божията майка те закриля по целия твой земен път под благодатното Слънце, да ти вдъхва вяра, кураж и сили при изпълнение на поставените цели и те насочва по правилно избрания път!

http://www.youtube.com/watch?v=QRI5F54kc_g&feature=related

www.bogomil.blog

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ!

С ОБИЧ ДЖУЛ