Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2010 21:04 - ТОВА СИ ТИ!
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 3940 Коментари: 8 Гласове:
22

Последна промяна: 08.12.2011 21:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Chris Spheeris-Eros




Плэйкаст ДЖУЛИЯ БЕЛ «ТОВА СИ ТИ!

 

  image




Погледнах слънцето и го попитах,
дали това си ти, любов дошла.
А то усмихна  се и каза,
че душата в жар ще изгори.



Погледнах небето синьо, ярко,
попитах го дали  си ти.
А то засмя се , облачета прати,
душата  да отворя, нареди.



И дъжд летен ме погали,
по устните, по тялото до кост.
И аз засмях  се, повярвах,
това си ти, сърце заби с любов.



25.11.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ




руски сайт
 http://www.playcast.ru/view/1333690/ebbc496f944dd709794390fdb62bb35211c3fb33pl


--------------------------------------------------------

СТИХОВЕ ЗА ЛЮБОВТА В РУСКИЯ САЙТ
http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId=6559


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------л--------------
-----------------------


                  СКЪП ПОДАРЪК ОТ DEMIDIIN
http://vbox7.com/collection:479492

 

--------------------------------------------------------- 

 

любими творци
http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId 


----------------------------------------------------------------------------

АНТОЛОГИЯ - "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"

 http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/07/13/stihosbirka-quot-virtualni-strofi-quot.576522

----------------------------------------------------------------------------- 

 СПИСАНИЕ " СВОБОДНИ ПОЕТИ - BLOG BG"  втори брой

http://svobodnipoeti.blog.bg/izkustvo/2010/08/20/spisanieto-svobodni-poeti-br-2.593960

Звук: Chris Sphheeris Juliette - Internet image
Изображение: ФАРАОН image
Текст: http://yuliya2006.blog.bg/
Тэги: любов



Гласувай:
22



1. stela50 - Прекрасен стих ,Джулия Бел...
10.09.2010 23:49
Поздравления !
цитирай
2. yuliya2006 - Поздравления !СТЕЛА, СТИХ ...
11.09.2010 09:18
yuliya2006 написа:
stela50 написа:
Поздравления !



СТЕЛА, СТИХ ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ КОЙТО ОТКРИХ И ОТКРИВАМ В ТОЗИ ВИРТУАЛЕН СВЯТ!

ЕТО ЕДИН ОТ ТЯХ


05.03.2008 22:02 - За избрани ценителиАвтор: anabel4o Категория: Изкуство
Прочетен: 606 Коментари: 11 Гласове: 0
Последна промяна: 06.03.2008 00:39


За избрани ценители

Автор: anabel4o



Величествена е, великолепна!
Възхитителна и въодушевяваща!
Необуздана, ала не назадничава.
Невпрегаема и стръвна.
Откъдето да я гледаш - чистокръвна.
В релси се не вкарва.
Но дири трайни тя остава.
Знамето й е сърцето.
А пък гербът - на лицето.
Свят незрим - от очите се изобразява.
Заряд сетивен - газ невинна. Като вино скъпо отлежава.
Китна, затова и лукс.
Само за хора с изтънчен вкус.




цитирай
3. ckarlet - Това е любовта, Джул! Поздрави и ...
11.09.2010 10:30
Това е любовта, Джул!
Поздрави и прекрасен ден!
цитирай
4. yuliya2006 - Това е любовта, Джул!Поздрави и ...
11.09.2010 10:40
ckarlet написа:
Това е любовта, Джул!
Поздрави и прекрасен ден!



СКАРЛЕТ, ЕДИНСТВЕНОТО РЕАЛНО НЕЩО В ТОЗИ ЖИВОТ Е ЛЮБОВТА! ТЯ Е ЕНЕРГИЯ БЯЛА И НОСИ ИЗВИСЯВАНЕ, ЗАРЕЖДАНЕ И НИЕ КАКВО..ЖИВИ!

ЕТО ОЩЕ ЕДИН СТИХ ОТ СКЪП ПРИЯТЕЛ

БЕЗ РОЛИ, БЕЗ ДЕКОРИ


И ето пак поредна роля
избрала си и пак избяга от реалността
за друг усмивките, целувките са явно, зная
а мен обхваща ме тъга и ме обгръща тъмнина.

Защо живота на театър ти превръщаш,
защо измъчва постоянно мен тъга,
защо след всяка роля пак при мене се завръщаш,
миманс или декор съм аз в(ъв) твоята игра?

Пиесата свърши, завесата пада,
в гримьорната оставяш ти костюмите, грима
и пак завръщаш се в реалността
красива, обичана, желана, бъди каквато си
и без декори, гримове, миманс
БЪДИ ТИ ИСТИНСКА, БЪДИ ЖЕНА!

<< предишна творбаследваща творба >> гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf

--------------------------------------------------------------------------------

автор: Anonimko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-02-24
прочитания: 620
цитирай
5. blagovestie - Каквото и когото и да
12.09.2010 20:01
питаме, отговорът е винаги в сърцето ни, нали, Джул? То знае. Винаги знае...
Прегръдки, миличка! :))
цитирай
6. yuliya2006 - питаме, отговорът е винаги в сър...
13.09.2010 22:59
blagovestie написа:
питаме, отговорът е винаги в сърцето ни, нали, Джул? То знае. Винаги знае...
Прегръдки, миличка! :))


03.05.2008 22:59 - Срещу ходенето на коленеАвтор: apollon Категория: Изкуство
Прочетен: 439 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 10.09.2009 22:52

Срещу ходенето на колене Автор: apollon

Посветено на Юлия-2006


Дори създателят наш не желае,
на коленете си да лазим,
няма нужда той от думите ни,
за своето величие.
Има нужда нашето гърло
с благодарност да възкликне,
че с признателност диша
живия живот дарен от Бога.
Един единствен синия ангел
копнее за нашто пълзене
и прави от всичките тези колене
масло, за да прави свещи от него
и да топли сърцето си
от нашето падение
цитирай
7. анонимен - Любовен стих!
27.09.2010 00:43
"И аз засмях се, повярвах,
това си ти..."
Избрах този цитат, защото вярата е най-важния компонент, който се съдържа във любовта ...
Успех на новата стихисбирка, Джу!
За финал ще отбележа и впечатляващото въведение към книгата ти, написано от Клео!
цитирай
8. yuliya2006 - "И аз засмях се, повярвах, ...
27.09.2010 06:45
antoan1antoan написа:
"И аз засмях се, повярвах,
това си ти..."
Избрах този цитат, защото вярата е най-важния компонент, който се съдържа във любовта ...
Успех на новата стихисбирка, Джу!
За финал ще отбележа и впечатляващото въведение към книгата ти, написано от Клео!



БЛАГОДАРЯ ТИ СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ!


-----------------------------------------------------

ТРУДНО ПРОХОДИМО

на Джулия Бел)




автор
http://pontis.blog.bg/poezia/2010/06/03/trudno-prohodimo.556527







Каменна улица.

Може би моята.

Влива се успоредно, почти,

или се пресича, на кръстовище, с твоята.



Камъните се редят, еднакво кръгли,

блъскат се един във друг, и пращят, като яйца.

Спомнят си някогашното аз,

Времето на скали.



А ние стъпваме, все още,

или се спъваме.

Спираме се, отстояваме,

непреодолимо всеотдайно, своето непостоянство.




Протягаме се отчаяно, за да се хванем, за тях.

Стъпките броим,

от каменните резки,

по изранените си гърди.



Камъни, като канари,

порастнали внезапно или очаквано бавно,

изправени пред нас, в нощта като луна

или рано призори.



Големи и кръгли, като мечти.

Ръбести и твърди,

наредени в правоъгълна форма, като фаланга

от споделени съдби.



Минаваме между тях,

като по чудо оцеляваме още

в натрошения изстрадан каменно

прах. Или си внушаваме.


руски сайт
http://www.playcast.ru/view/1249546/a16d31a3bdec660bc6a065c63cb5ee88e99ba55epl
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7364176
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031