Помня, стоях на прага,

бях в бяло, с панамена шапка.

Очите ми грееха с обич,

сърцето туптеше полудяло.

Помня, стоях на прага,

по красива от всякога.

Само миг и ще отвори вратата

и ще го видя, него любимия

Помня, стоях на прага,

зениците му помня огромни.

Омагьосан ме гледа, без дъх,

покорен, обсебен, сияещ!

- Ти си видение Лиза,

от друг свят си - каза .

-Да  те докосна , не смея,

боже, колко си красива!

Помня, стоях на прага,

бях в бяло, с панамена шапка.

Като видение, като божество,

в очите му...и душата превзех я!

10.10.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://www.playcast.ru/view/1375412/ee525a63f0080eecf89501cd4891749e0cbc3fb6pl

 -----------------------------------------------------------------------------------------

 

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=221366

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=465580

Боян Пенев и Елисавета Багряна

Като че ли по някакво необяснимо правило голямата любов изгаря всичко
по пътя си и рядко стига до щастлива развръзка. Както се случва с Елисавета
Багряна и Боян Пенев, двойката, която успя да победи обществените предраз-
съдъци и личните бариери, но не успя да победи неочакваната смърт. Когато
през 1924 г. ги достига любовта и двамата са женени - литературният критик за
поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от когото има пет годишен син. Ба-
гряна напуска дома си и заживява в частна квартира и през 1926 г. успява да
получи развод. Влюбените правят планове за съвместен живот, бракоразводно-
то дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г., но само месец
преди това Боян Пенев внезапно умира. Красивата история завършва трагично,
а разцъфтялото след нея приятелство между Елисавета Багряна и Дора Габе е
допълнителен щрих към нейния митологичен колорит

-------------------------------------------------------------