Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2010 16:29 - Книжния вариант на Стихосбирката на Джулия Бел
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 1167 Коментари: 0 Гласове:
5



13.11 11:43 - Книжния вариант на Стихосбирката на Джулия Бел Автор: blagovestie Категория: Новини   image
Прочетен: 84 Коментари: 32 Гласове: 24
Последна промяна: 13.11 11:46

  image image
Преди една седмица получих лично, с посвещение, стихосбирката на Джулия Бел :))) Тези, които я познават, знаят колко е чувствителна, по детски открита, пряма и искрена. Сблъскали са се с магията, струяща от стиховете й. А магията идва от усещането, че са писани със сърце. От едно открито сърце, отворено към другите и света. Поглъщащо жадно, надникващо дълбоко под повърхността. Спазващо своите принципи. Търсещо Истината и Емоцията. Всяка дума в творбите й е лъч, бликнал от Душата й, от самобитната й същност, която аз толкова харесвам и уважавам. За мен тя е един човек с богат емоционален пълнеж. Ловец на чувства, на впечатления, който складира някъде това, което долови и го пази като съкровище. Един искрен виртуален приятел, който винаги е вниквал много зад думите, който не е пропускал междуредията, който с две думи ме е карал да се чувствам разбрана.
И е мъдра. Толкова мъдра, че вдъхва... спокойствие и сили.
Обичам това как е запазила детето в себе си. Знаете... Не е лесно. Особено в света, в който живеем. Но ето ви пример за всичко описано, за да не съм голословна :))))) Ето ви едно късче – от Джулия Бел и от стихосбирката й:
             ЗА ПОБЕДАТА

Всички бяха на старта,
приведени леко, готови за щурм.
В очите им... спортна злоба,
хъс да бъдеш и да си пръв.
Всички бяха на старта,
мисълта им четеш, като книга.
Всеки повтаря победна мантра.
Хайде давай и ще бъдеш пръв.
Гонга удари и всички напред,
кат` куршум от стрелба с пистолет.
Забравили болка от травми,
само животински хъс, да бъдеш пръв.
Летяха като коне в галоп,
очите им – стъкло без чувства.
Мисълта една в главите само,
победа до дупка, на всяка цена.
Колко труд, колко пот,
колко хапчета бяха изпили...
Утре може би ще са жив труп,
от тази дрога да бъдеш първи.
За да се доближите и почерпите повече от нея – притежавайте стихосбирката й. Надникнете и тук - заслужава си!

www.sibir.bg/blog/yuliya2006/

yuliya2006.blog.bg/

ПП: Джул, много си те обичам! Успех, миличка! Бъди здрава, все така лъчезарна, безумно обичана и докрай щастлива!
Благодаря ти! Нагоре  

Тагове:  Джулия, Бел, СТИХОСБИРКА,

Гласувай: 24 0 //a2a_linkname="Blog.bg"; //a2a_linkurl="http://blog.bg"; a2a_onclick=1; a2a_num_services = 8; a2a_track_links="ga"; a2a_prioritize = ["twitter","facebook", "Piron.bg"]; a2a_custom_services=[ [ "Piron.bg", "http://www.piron.bg/node/add/drigg/?url=A2A_LINKURL_ENC", "http://blog.bg/favicon_piron.jpg" ] ];

Подобни постинги ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА ЕЛ ШАДАЙ
Защо Ню Йорк, Ел Ей и Чикаго стават все ...
Американците наистина се оказаха огранич...
  Прочелите постинга прочетоха и: Лицемерието на един народ
Една наивница на средна възраст
Специален поздрав за 2221 и 2222 -я п...
 
Предишен постинг
А моето семейство нарасна с... 14 душички :)))) Коментари 1. divna8 - Попътен вятър на стиховете на Дж...
13.11 12:19 Попътен вятър на стиховете на Джулия Бел!!!
Да намерят своите истински читатели и ценители...
Всичко добро ти желая Джулия, бъди обичана винаги :):):)

Благодаря за представянето, Люси! Хубави и творчески дни и за теб :):):) цитирай
2. blagovestie - Здравей, Дима,
13.11 12:31 благодаря ти за вниманието и хубавите думи!
Благословен ден, миличка!

И по примера на самата Джул, която винаги е съпричастна към постиженията на другите, на съблогърите ни и ни ги представя, за да ги популяризира и да ги накара да изпъкнат, ето друго нейно стихотворение, което много ценя. С него завършва блогърската стихосбирка "Виртуални строфи":

КЪМ ГОЛГОТАТА

Нося кръста си по каменна улица,
вървя, няма сълзи, а сърцето кърви.
Зная, така трябва - и нося го,
за тез`, за другите, дето ще дойдат.

Нося кръста си по каменна улица,
падам, ставам с устни пресъхнали.
Ей го там, наднича страхливо приятел
и от срам да не го видя, скри се.

Нося кръста си по каменна улица,
вървя бавно с трънен венец към Голгота.
мисли в мен бият се - съмнение,
тоз` червей и до мен допълзял е.

Нося кръста си по каменна улица,
тясна е тя, като душите на хората.
Хладна е тя, като сърцата им -
и болка защо мен ме превзема.

Нося кръста си по каменна улица,
погледнах небето и се помолих.
Миг бе - и болката вече я нямаше,
не бях сам в тази пустиня.

Джу, това стихотворение ти е... нямам достатъчно думи. Обожавам го! цитирай
3. toxic - Поздравления за стихосбирката. ...
13.11 13:08 Поздравления за стихосбирката. Хубав и усмихнат ден, Благовестие :)
Ще поразгледам блога ти, пропуснах много :) цитирай
4. blagovestie - Липсваше ми, слънчице,
13.11 13:16 и аз нямам време за блога. Препускам през приятелите, когато мога, даже твърде малко чета...
Но много ти се радвам. Винаги. Хубав ден, мила! :)))

А Джу е уникална! цитирай
5. ivankalilova - Харесвам стиховете на Джулия Бе...
13.11 13:26 Харесвам стиховете на Джулия Бел!Поздравления за стихосбирката и !
Желая и още много творчески успехи !
Много слънце и усмивки от мен ! цитирай
6. blagovestie - Здравей, Ваня!
13.11 13:28 Страхотна е! Чистосърдечна и трептяща от емоции.
Благодаря ти за милите думи!

Светъл ден, мила! :)) цитирай
7. blagovestie - Ето още едно бисерче от огърлицата на Джу :))
13.11 13:47 Той се беше вече предал,
а аз ръка му подавах.
За приятелство, за другар,
но той се беше предал...

Той се беше вече предал
и търсеше последна утеха.
В женски зов, отдалече,
розов сън с него да спи.

Той се беше вече предал,
а с талант огромен, изящен.
Отвратен от света, да избяга,
ненужен, повехнал, а млад.

Той се беше вече предал,
а душата му нежна струна.
Сърцето му пълно с любов,
а няма къде да я дене.

Той се беше вече предал,
а аз ръка му подавах.
Но не искаше той помощта
и затъваше в блатото страшно.

Той се беше вече предал,
но редеше стихове-диамант.
Те достигнаха много души
и стана той поета - ЗВЕЗДА.

08.04.07
ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
8. blagovestie - И още едно, от началото на блогът й:
13.11 13:51 В началото:

О, Боже, благодаря ти,
за мъдростта, която ми даде!
Туй поисках, а ти Всевишний,
дари ми най-скъпото нещо!

О, Боже, благодаря ти,
чрез мен Твоята мъдрост,
ще я пръсна, ще я посея,
векове навред ще се носи!

О, Боже, благодаря ти,
за думите, които ми прати!
"ГОРДОСТТА ПРЕДШЕСТВА РАЗРУХАТА,
НАДМЕННИЯ ДУХ ПРЕДШЕСТВА ПРОВАЛА"...

В края:

О, Боже, прости ми,
аз стар съм вече немощен,
отдаден на плътското, на дявола,
загубих те, гордостта ме погуби.

17.10.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
9. ckarlet - Успех и от мен на Джул! В стиховете ...
13.11 13:53 Успех и от мен на Джул!
В стиховете й има много заряд!
Поздрави и за теб, Люси и страхотното представяне на стихосбирката! цитирай
10. queerfish - Блага Вестичке,
13.11 13:54 почерпи ме с едно стихче и мен! ;) Обичам тази моя виртуална и много искрена приятелка! Усмивчици и за двете! :) цитирай
11. blagovestie - Здравей, Скарлетче,
13.11 13:56 благодаря ти за поредната подкрепа, която ми оказваш!
Благословен уикенд, на теб и домът ти, приятелко! :)) цитирай
12. blagovestie - Готово, Снежке, ето нещо, което свързвам с теб, защото си едно вълшебно слънчице! :**
13.11 13:58 Слънчогледи, от слънцето дарени,
поля безкрайни, преливащи в жълто.
Вятър нежно ги погали, а те се смеят
и греят, греят, душата ми запя.

Слънчогледи, от слънцето дарени,
с очи от вярност те следят го.
А аз танцувам сред море от жар,
като нестинарка с ръце нагоре.

Слънчогледи, от слънцето дарени,
за мен сте вие свещени, скъпи.
Енергия от космоса във вас е слята,
а тя в мен попива и прелива.

Слънчогледи, от слънцето дарени,
поля от красота, от висша страст.
Като жертвен огън сте на земята,
пречистващ мощно днес душата.

ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
13. blagovestie - И нещо жадно-копнежно-огнено:
13.11 14:02 Аз искам за теб да танцувам,
на дансинга самотна в нощта.
И страстта ти с тялото си да събудя,
защото с думи никак не успях.

Как жадно искам да ме гледаш,
душата ми потънала в екстаз.
В очите ти сълзи от радост да открия,
желана да съм от теб в този час.

Как искам ти да полудееш,
от нежност, от копнеж, от страст.
Сърцето ти от камък да разбия
и мой да си в този рай от сласт.

Аз искам за теб да танцувам
и твоя да съм в този миг.
Обсебен, безсилен пред страстта ми,
на колене да паднеш и с вик.

10. 10. 2006
ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
14. blagovestie - И едно притихнало, от онези, когато няма нужда от думи, тъй като сърцето говори по-силно от всичко, и по-ясно, и по-проникващо...
13.11 14:06 Мое жадувано, толкова искано,
ще се сгушна в теб, ще притихна.
После тихо, монотонно ще пея,
с ритъма на сърцето ти ще се слея

Мое жадувано, толкова искано,
затварям очи и чувам гласът ти.
Гали ме той и всичко танцува,
страст и обич, валс на душата.

Мое жадувано, толкова искано,
слънце обично, румено, ненагледно.
А уж си далеч, но не... близко си,
до мен стоиш, душевност мечтана.

29.03.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
15. stela50 - И аз държа стихосбирката в ръце и почти не се разделям с нея...
13.11 14:58 Невероятна е Джулия Бел ...По няколко пъти съм се връщала в блога й -
Прекрасни стихове ,музика ,всичко ...вълнуващо и силно .
Благодаря ти ,Блага Вестичке ,чудесно представяне ! цитирай
16. stela50 - Ето едно от моите любими ...
13.11 15:01 Люляк мой аз твоя съм вземи ме,
с аромат и цвят,ти днес ме упой.
И сякаш преродена от любов,
душата ми танцува,поеми ме.

Люляк мой аз твоя съм вземи ме,
потънала в плен,обсебен.
Ти отнесе ме в детството и ето ме,
в бяло,празник и нося те със мен.

Люляк мой аз твоя съм вземи ме
и ето на години вече съм.
И радвам ти се,отнеси ме
и пак потъвам в теб опиянен.

ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
17. blagovestie - Здравей, Стелка,
13.11 15:02 такава ни е тя - по детски чиста и необуздана. Истинска.

Той беше плейбой известен
и жените страстно край него кръжаха.
Винаги усмихнат, мил, харизматичен,
за него вечно историйки любовни се въртяха.

Един ден на масата с мен седеше,
а аз с ироничен поглед, гледах го и се присмивах.
За неговата страст, за неговата слабост,
за живота му пълен със секс и изненади.

Засмян, ръката си към мен подаде,
с молба съдбата аз да му разкажа.
Загледах се с учудване и изненада,
тъга, нещастие, беда видях на нея.

Говорих и не вярвах, говорих без да спра,
захласната в линиите на съдбата.
Но внезапно погледа аз вдигнах си към него
и онемях, в очите насълзени, мъката видях.

Оказа се самотен, нещастен и добър,
зад маската любовна, тъгата бе си скрил.
До душата без да знам, докоснала съм се и без страх
и за цял живот, приятел верен станала му бях.

ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
18. queerfish - Ммммммм
13.11 15:03 ама имам и бонуси ли?! Страхотни, страхотни са....:**** цитирай
19. stela50 - И още едно ...
13.11 15:03 Не ставам за декор синьор,
твърде жива съм за да бъда.
Обичам в мен слънце да трепти,
глъсът ми да звучи, да пея.

Не ставам за декор синьор,
дори луксозен да е той.
Модерно време на силикон,
усмивки, игра фалшива

Не ставам за декор синьор,
в мен горят хиляди огньове.
Твоя свят при мен ще изгори
и само пепел сива ще остане

20.04.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
20. blagovestie - Омайващо и проникващо
13.11 15:03 романтично-люляково, не го знаех, благодаря ти, Стела! :))) цитирай
21. blagovestie - Бонус за Рибката ;)))
13.11 15:06 Ти си самотен, крачиш към върха,
сълзите избърсваш, нагоре вървиш.
Цената е скъпа - тишина,
сам по-пътя, нагоре към върха.

Ти си самотен, крачиш към върха,
по-пътя срещаш екзотични цветя.
С мирис на билки, други с отрова,
сам си сред тях, по-пътя към върха.

Ти си самотен, крачиш към върха,
обичта си я криеш и сълзите от тъга.
Да се отдадеш, не можеш,
трябва да вървиш, само към върха.

Ти си самотен, крачиш към върха,
изкушения, съблазън оставяш настрана.
За да изкачиш онзи връх-суета,
ти си сам, само сам към върха.

30.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
22. stela50 - Джул носи със себе си вихър от чувства и емоции ...
13.11 15:07 Аз искам за теб да танцувам,
на дансинга самотна в нощта.
И страстта ти с тялото си да събудя,
защото с думи никак не успях.

Как жадно искам да ме гледаш,
душата ми потънала в екстаз.
В очите ти сълзи от радост да открия,
желана да съм от теб в този час.

Как искам ти да полудееш,
от нежност, от копнеж, от страст.
Сърцето ти от камък да разбия
и мой да си в този рай от сласт.

Аз искам за теб да танцувам
и твоя да съм в този миг.
Обсебен, безсилен пред страстта ми,
на колене да паднеш и с вик.

ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
23. blagovestie - Така си е, Стела 22.,
13.11 15:09 а с теб имаме сходен вкус ;))) цитирай
24. stela50 - И последното в стихосбирката ,на задната корица ...
13.11 15:12
Аз не съм поет,
не влизам в релса.
Не съм нито рима,
съвършена в такт.

Аз не съм монотона
и вярваща в нещо.
Не съм нито твоя,
в свят ненужно зает.

Аз не съм и роб,
на някаква догма.
Благоприличие, фалш,
много далеч е от мен.

Аз не съм жертва,
от някой зависим.
Да плача, да умирам
и да го повличам с мен.

Аз не съм докрай откровена,
в душата си не допускам.
Някой с ревност, омраза,
моя свят, свещен е за мен.

Аз не съм злоба от завист,
но и жал не изпитвам.
Просто търся в човека,
свят различен, бог да открия.

ДЖУЛИЯ БЕЛ цитирай
25. blagovestie - Стелка, такава я виждам и аз,
13.11 15:12 твърде истинска и необикновена, за да става за фон или декор :)) цитирай
26. stela50 - То се знае ,мила ,радвам се на постинга ти .
13.11 15:16 Истинско удоволствие беше за мен да ти гостувам .Жалко ,напоследък разполагам с малко свободно време ,но ви чета винаги с интерес .
Поздрави ! цитирай
27. blagovestie - Благодаря ти за активното
13.11 15:17 участие и поддръжката! Джу го заслужава :)))
Щастливо-цветен уикенд, миличка! цитирай
28. elinora - Желая успех на стихосбирката на Джу от сърце! :)
13.11 16:38 Тя има неповторим стил на писане :) И непременно ще си я взема нейната стихосбирка! :) Благовестие, целувки! цитирай
29. blagovestie - Целувки и на теб, Ели,
13.11 17:45 обично-вълшебен остатък от уикенда :))) цитирай
30. smile999 - Прекрасни сте и двете! Приемете ...
13.11 17:59 Прекрасни сте и двете!
Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за здраве и непрекъсващо вдъхновение!:-) цитирай
31. blagovestie - smile999,
13.11 18:05 сърдечно ти благодаря!
Успехи и много лично щастие и за теб! :))) цитирай
32. yuliya2006 - ЕЙ, СКЪПИ МОМИЧЕТА БЛАГОДАРЯ ВИ! ДА ...
13.11 20:42 ЕЙ, СКЪПИ МОМИЧЕТА БЛАГОДАРЯ ВИ! ДА СТЕ МИ ЖИВИ ,ЗДРАВИ, ВЕСЕЛИ, ЗАСМЯНИ И ДА СТЕ ТУК В ТОЗИ НАШ ДОМ..
ОПАСЕН Е ТОЙ И ВСИЧКО ИМА И АГРЕСИЯ И КАКВО ЛИ НЕ, НО ИМА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ..ИМА СВОБОДА

С ОБИЧ ДЖУЛ


СНИМКА


Аз гледам снимката, която днес ми прати,
след толкова години на раздяла.
Какъв красив, мъжествен си на нея,
изящност, самочувствие и чар.

Но защо ли тя от мене те отделя,
защо ли със страх сърцето ми се свива.
Дали си ти момчето, което обожавах,
или някой друг, когото не познавам.

Между нас времето наистина застана,
душата си със шифър си затворил.
И като снимката ти замръзнала и няма,
от мен все повече се отдалечаваш.

на С.А. Пловдив

01.09.2006
ДЖУЛИЯ БЕЛ


Тагове:   вариант,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7364049
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031