ДиДюЛя - Море





Плэйкаст «ПОНТ И ЛЮСИ»

 

Тя го обичаше, тя го жадуваше, тя знаеше, това е той...кармичния Бе го търсила, толкова години, в очите на този, на онзи и ето...     Появи се като вулкан, необуздан клокочещ, изригващ, помиташ.. Беше хубаво, беше страшно, разум загубили, те полетяха...   После дойде съмнението, болката, страх от свободата, егото... То ги превзе бавно, но сигурно полази по тялото, разби сърцето душата записка като ранена   Разума каза сурово и нагло: -Така ви се пада, полудяхте, свещта си яко запалихте, от двата края,гореше, гореше...   И завистта предизвикахте, на онези, дето черни дупки са Любовта погребали и как вашия полет ще разрешат,как...   26.11.2010 ДЖУЛИЯ БЕЛ   http://www.playcast.ru/view/1413608/34adf911250667787935c81c7c78d08bbacabf63pl  ------------------------------ ФИЛОСОФСКИ СТИХОВЕ В РУСКИЯ САЙТ http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId=26761   -----------------   СКЪП ПОДАРЪК ОТ DEMIDIIN http://vbox7.com/collection:479492 ----------------------------------------------------- любими творци http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId  --------------------------------  АНТОЛОГИЯ - "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"  http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/07/13/stihosbirka-quot-virtualni-strofi-quot.576522   ------------------------------------------   моята първа стихосбирка на книжен носител ДЖУЛИЯ БЕЛ - ИЗБРАНИ СТИХОВЕ  http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=469815   ----------------------------------------------------- РАЗПОСТРАНЕНИЕ НА КНИГИ - "БЕСЕДКАТА" http://www.besedkata.com/Книжарница/Книги/item/166-Избрани-стихове   Звук: море Изображение: Аризонские мечты Текст: http://yuliya2006.blog.bg/

първо идва то... всичко друго идва след съмнението.
Хубава вечер, yuliya2006 !

ОПИСАХ ЕДНА ЛЮБОВ...НАЙ-КРАСИВАТА В ТОЗИ ВИРТУАЛЕН СВЯТ, КОЯТО МЕ ДОКОСНА..НА КОЯТО ВЯРВАХ И ВЯРВАМ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО КОЕТО ЗАСТАНА НА ПЪТЯ И...


ТЯ НЕ БЕ ФАЛШ, ИГРА..ТЯ БЕ ОГЪН ЯРЪК, ИЗПЕПЕЛЯВАЩ


Мисли на Учителя Петър Дънов за любовта между хората

Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него.

Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?

Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва.

Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.

Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.

Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна.
Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна.

Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: "Ти вършиш волята Божия". Не питай другите: "Ти обичаш ли ме?" Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа.

Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.

Любовта носи изобилието.

При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.

Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.

Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.

Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.

Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: "Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш".

Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.

Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.

Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.

За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.

Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.

Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш

Описала си невероятна любов, Джул!
Такава любов остава за цял живот!
Поздрави от сърце!

Благодаря ти!
Обичам си те, искрено и лъчезарно същество такова :*

СКАРЛЕТ ТАЗИ ЛЮБОВ РОДИ СТИХОВЕ...ЗА МЕН ПРОСТО НАЙ-ЛЮБИМИ И ДОКОСВАЩИ..МОГА ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА ГИ ЧЕТА...И ДА МЕ ТОПЛЯТ..ЗАРЕЖДАТ

ПОВИК




Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.

Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.

Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.

Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.

И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.

Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.

А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата



с ухание на билките и твоя аромат.



автор
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/povik.557094



РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1254988/f40b274121612eae9953d8d557108a016f18efd6pl

ЛЮСИ, САМО НЕВЕРОЯТНА ДУШЕВНОСТ МОЖЕ ДА РОДИ ТЕЗИ СТИХОВЕ.. БЯХ СВИДЕТЕЛ НА ТЕЗИ СЪБИТИЯ И КАК СЛЪНЦЕ ДА ПРОПУСНА УНИКАЛНИЯ ШАНС ДА ГИ ОПИША..КАК

09.05 22:46 - За няколко стръка треваАвтор: pontis Категория: Поезия
Прочетен: 567 Коментари: 16 Гласове: 40
Последна промяна: 09.05 22:47




Внезапна, безкрайно добра.

Стремителна, с връх от горяща стомана,

ослепително пряма.
Летяща, право в целта.


Сплавта безпогрешна. На

няколко капки вода, втвърдени от вяра,

истинска и трептяща,

проникнали в моята пукнатина.


Разтварям се в тези туптящи сърца

И искам така да остана -

бавно потъваща сфера

в изгрева на твоята далечина.


Да бъда трева, поникнала от влюбени семена

под твоите сигурни ходила.

От малките стръкчета мен да намираш по

пътя си. Устремен.


Тежестта непосилна на твоята воля

по малките стъбла да пренеса,

и да се изпаря, удовлетворен

в оранжевата синева.


Да се изпълня с вярата и смелостта,

за да поникна пак от черната земя.

Отпечатък неравен, грапав,
от любовта ти обгорен.


В белега благословен,

на твоята следа

за стиха, историята и начина на представяне!
Б.

свръхсетивна...

уникална, искрена, просто тотална...

-----------------------------------------------------------------

11.06 19:01 - Феромонът на Приятелството...Автор: blagovestie Категория: Поезия
Прочетен: 79 Коментари: 3 Гласове: 3



Ухаеш на обич,
на топло, на страст,
и светиш омайно -
на чиста душа.

Ухаеш на вятър,
на детска усмивка,
на стихийна вода,
на отпечатък от птица.

Ухаеш на слънце,
със полъх на жар,
на звънки китари
край огън прастар,

през нощта на жасмин, през деня на кокичета,
млад или зрял – но духом хлапе –
споделяш, даваш, търсиш, обичаш.
щедро го правиш, със цяло сърце.

В душата нашепваш
за своите истини,
описваш простора
с уроци избистрени.

И рани лекуваш, отвътре докосваш,
привдигаш, превързваш.
Приятелско рамо подаваш с любов,
дори и сълзите попиваш с готовност.

Проявяваш търпение,
израждаш човешкото в мен,
изпълваш със радост и смисъл душата ми,
осияваш и мен с красотата си -

-----------------------------------------------------------------------------------------

04.11.2009 14:24 - Страната, наречена El doradoАвтор: pontis Категория: Лични дневници
Прочетен: 361 Коментари: 6 Гласове: 16
Последна промяна: 04.11.2009 17:23




Страната, наречена El dorado



Когато мисля за теб


умея да достигам учудваща и проста яснота
и толкова различни нива, по скалата на новата ми
неуморна, родена с теб, невероятна сила.


Когато искам да си щастлива,


защото, като се замисля, ако не успявам да
направя това за тебе, тогава за какво съм ти,
за какво го правя?


Няма смисъл, ако не успявам да ти казвам всичко,


защото ми е подарен уникалния ми шанс
да бъда аз, достигнал теб, във бавния каданс на този свят,
сред гъмжащото кълбо от толкова души и хора


За всичките прекрасни чудеса, които не си видяла досега,


нагъващи се в мен, по твоето усещане и форма,
разкъртващо, ужасно бавно
ме съсредоточаваш


И искам да ти кажа всичко, което любовта ми може


да каже на жената, която ме направи толкова различно жив,
и ми позволи да дишам и да вярвам,
да съм щастлив.


Да бъде написано или разказано,


да бъде изживяно, да бъде прочетено и винаги докрай изказано,
и всяка дума, изпратена без код, и всеки ред,
да те достигне безотказно.


Да се изкефиш максимално, неутолимо жадно, да разбереш


че ти си най най-страхотната жена,
която съм познавал и трябва да се чувстваш
именно така. Покрита в моя златен прах.


А на едно съвсем далечно второ място е едно Ferrari,


все по-избледняващо в еднообразния си цвят,
Сред тоновете топли и безкрайни
на твоя необятен свят