ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител
-------------------------------------------------------


Лачените Oбувки на Незнайния Войн (1979)
Bulgaria -1979 -Режисьор Рангел Вълчанов -Оператор Радослав Спасов -Музика Кирил Дончев



ПлэйкастДЖУЛИЯ БЕЛ- «МАТРИАРХАТ»;

Я чедо да ти казувам, от наше село по-убаво нема. Ели зелени, върхове високи, падне снег и сами останем. Завчера доде при мен мома, англичанка бела, па убава. И ме пита мене оти нема, мъже, къде са се скрили. А я и казувам че умреха, пиандурници, твар ненужна. Моя дедо и той пиян ми посегна, па я съм яка, убих го кат куче. У наше село любов царува, джамията доле, църквата горе. Що да делим чедо, мъже нема, пари нема, нищо нема. А летоска доде семейство а ние жени мъж не видели. Нощем сън не ни лови, плачем и его на умре, сега спим вече. Така е чедо у наше село, реката бучи денем и нощем. Живота и той така мина а ние живеем си - МАТРИАРХАТ.   ДЖУЛИЯ БЕЛ     Изображение: МАЙСТОРА - ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА Текст: http://yuliya2006.blog.bg/

------------------------------

 

и върнало се в същата действителност . Четеш между редовете ,и ти се плаче .
Страшно ми подейства ...може би днес е такъв ден .
Поздравления за постинга ! Чудесен е .

Ходих да рисувам в едно село- Крета, близо до Мездра. Само жени , деца и баби.Мъже се връщаха пияни от пивоварната, вечер. И...явно всички сме си виновни. Дали това село вече го има. Имало такава планета, без мъжки пол... само амазонки и .... извини ме.

благодаря от сърце! Не знаех как ще си приеме тази творба, дали ще бъде разб
Бях в едно родопско село, което може да стигнеш само ако е хубаво времето. Природата приказна но една река, която бучи някак подтискащо и силно. Но гледам от къщите все жени, усмихнати и ведри и ми говорят, смеят.Попитах ги защо не виждам мъже а те ми казват че умряли от пиене. Бях в шок и ги гледам а те говорят сякаш е нещо съвсем обикновенно нещо.После ми сочат една жена, пияния и мъж и посегнал и тя го убила, но той я пребивал с години.
Харесах една виличка, точно до реката а те ми говорят за нея че семейство я купили лятото но и онзи мъж умрял но не от пиене, от високо кръвно
Бях зашеметена от тази среща в едно обезлюдено село, което лятото се пълни с деца и чужденци.
А те ме гледат усмихнати и силни и просто никога няма да ги забравя.
Попитах ги каква вяра са , има църква, джамия а те се смеят и ми казват. Че при тях няма омраза, кой къде и в какво вярва там ходи, казват ми че няма омраза, че няма мъже, няма пари, няма нищо.
Но за мен в тези хора имаше дух от онзи силния, на българката, която въпреки разрухата, беднотията оцеляват задружно
И аз просто за миг го написах на някакъв непонятен за мен диалект. Но както казва моя приятел Яким Дяков , музата не пита на какъв език ще го напишеш и как, просто пишеш.
Написах и още две творби с него но прототипите са други.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Просто бях потресена от срещата с тези хора.И аз не знам как го написах на някакъв език който не познавам, дори не знам какъв е.Тези хора говореха на друг диалект, но аз го написах с този. Нека ме бесят за това ама аз съм див кон, в релси не влизам и съм за малко.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

музите, нали знаеш, трябва им огромна торта и ииии. СЪЛЗА.

МОЛИВЧЕ, КАЧИХ ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ..И КАРТИНАТА НА МАЙСТОРА..НЕНАДМИНАТА..УНИКАЛНА..БЪЛГАРСКА

ЗА ТОВА ПО СВЕТА НИ СВАЛЯТ ШАПКА! А ВЧЕРА СИ ОТИДЕ СЛАВЕЯ НА ТРАКИЯ - НАДКА КАРАДЖОВА..СЪЩО ЕДНА ОТ ВЕЛИКИТЕ!

С ОБИЧ ДЖУЛ

странно, но интересни хора се споминаха наскоро.

ТАКА Е ПРИЯТЕЛЮ..НЕ САМО ИНТЕРЕСНИ, НО ОСТАВЯЩИ ДИРЯ В ПЯСЪКА НА ЖИВОТА

С ОБИЧ ДЖУЛ

на филма. Заинтригува ме :).
А стиха - тъжен е, но е добър!

ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ ФИЛМ Е..ВЕЛИК! ПО АВТЕНТИЧЕН НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ..НИКОЙ..ХИЛЯДИ ПЪТИ МОГА ДА ГО ГЛЕДАМ..ХИЛЯДИ!

БЛАГОДАРЯ ТИ ЗВЕЗДА НА БЛОГ БЪЛГАРСКИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ