SOS - 18:25 - Няма време-предай нататък!  
https://sites.google.com/site/gerihelps/

ПРОЕКТ " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -   До всички блогъри!!! Моля ви всеки, който има постинг за  БЪЛГАРСКИТЕ РОДОПИ, РИЛА,ПИРИН  да изпрати линк  в  коментар тук или на лични Същия ще бъде качен към постинга ----------------------------------------------------------- ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ" http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-cyrkvi-i-manastiri-quot.464769 ---------------------------------------------------------------------------- ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"първа част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693 ПРОЕКТ " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ  -  ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/04/06/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela-quot-vtora-.523980 ПРОЕКТ " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ  -  ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/09/04/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela-quot-treta-.600789 ------------------------------------------------------ ПРОЕКТ НА БЪЛГАРИЯ С  ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ   първа част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-planini-quot.426830  втора част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/13/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-planini-quot-vtora-chast.435662 трета част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814 ----------------------------------------------------------------------------------------- ПРОЕКТ НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ - ПИРИН    http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778 ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -  РИЛА" http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/08/31/na-bylgariia-s-liubov-rila.389243 -------------------------------------------------------------------------------------- ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -  РОДОПИТЕ" ПЪРВА ЧАСТ http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629 втора част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/10/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-rodopite-quot-vtora-chast.433225 трета част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/09/20/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-rodopite-quot-treta-chast.608513 --------------------------------------------------------  ПРОЕКТ "БЪЛГАРИЯ В СНИМКИ" http://julia13.blog.bg/drugi/2009/09/20/bylgariia-v-snimki-sboren-punkt-nachalo-start.400831 http://julia13.blog.bg/drugi/2009/09/21/blagodarnost-za-pionerite.401261 ========================================================= ------------------------------------------ Земя, като една човешка длан...  Но по-голяма ти не си ми нужна. Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ ------------------------------------------------------- НАРОДНИ БУДИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ Народни будители  -------------------------------------------------------- ВСИЧКО ЗА БИЛКИТЕ Всичко за билките на едно място.  Всичко за билките - 2 част  ------------------------------------------------------- СБОРЕН ПОСТИНГ НА СНИМКИ ОТ ЧУЖБИНА http://taistvena.blog.bg/turizam/2009/09/23/sboren-posting-na-snimki-ot-drugi-dyrjavi.402481 ------------------------------------------------------- СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В ИНТЕРНЕТ http://www.jivotyt.com/ ---------------------------------------------------------                      SOS - БЪЛГАРИЯ SOS - Биг Фармата – пред голяма победа: В Европейския съюз  билките ще изчезнат  http://homeohelp.eu/rumenstoichevsblog/333.html SOS -     ВЕЧЕ НЯМА ПРЕЧКА ДА БЪДЕ СЪБОРЕН ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН!  SOS -   ДА СПАСИМ НАЦИОНАЛНАТА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ - РОЖЕН  SOS -    Националната Астрономическа Обсерватория - Рожен SOS -   За най-големият дарител на катедралата Св. Александър Невски  SOS - Пазителката на Храма  http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/09/16/pazitelkata-na-hrama.398315 SOS - Хайде да ви видим, гербаджии, ще спрете ли безумието в Рила! http://ploudinperper.blog.bg/politika/2009/09/18/haide-da-vi-vidim-gerbadjii-shte-sprete-li-bezumieto-v-rila.399914 SOS - Рухналата светиня на България - най-ценният храм на България захвърлен в калта http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/10/08/ruhnalata-svetinia-na-bylgariia-nai-cenniiat-hram-na-bylgari.412386 SOS  - ЦЪРКВАТА"СВЕТИ ИЛИЯ"В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/04/vtori-avgust-praznik-na-cyrkvata-quot-sveti-iliia-v-novo-sel.466247   SOS - КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В РИСК  http://raylight.blog.bg/drugi/2009/12/24/kulturno-nasledstvo-v-risk.460832 SOS - В подкрепа на rockbul и неговият постинг   "Какво сме дали на "Какво сме дали на света" http://rockbul.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/10/02/kakvo-sme-dali-nasveta.407930 SOS - Истинското лице на Октопода http://chara.blog.bg/politika/2010/03/23/istinskoto-lice-na-oktopoda.516421 SOS - Геноцидът"ГМО"-биологическо и психотронно оръжие   Уведомително писмо до всички граждани на Република България ГЕНОЦИДЪТ „ГМО” - биологическо и психотронно оръжие ==========================================================  ПО ИДЕЯ НА ПАНАЦЕЯ - ЛЮБИМИ МЕЛОДИИ http://panazea.blog.bg/hobi/2010/01/13/liubimi-melodii.471825 19:30 - Любими мелодии2  00:00 - Любими мелодии3  ----------------------------------------------------------------------------------------- ПО ИДЕЯ НА DISO  - ЛЮБИМИ НАРОДНИ ПЕСНИ http://diso.blog.bg/muzika/2010/01/14/liubimi-narodni-pesni.472659 ---------------------------------------------------------------  ВИДЕОАЛБУМИ BLOG BG  Видеоалбуми блог.бг --------------------------------------- ПОЕЗИЯ BLOG BG http://min11hetep.blog.bg/poezia/2008/11/24/poeziia-v-blog-bg.258346 --------------------------------------------------------------------  «В ПАМЕТ НА COMMA - " ДОБРИЯ ЧОВЕК"»  -------------------------------------------------------------------- списание "СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG BG " http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/12/quot-svobodni-poeti ------------------------------------------------------------ АНТОЛОГИЯ  "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ" BLOG BG http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/07/13/stihosbirka-quot-virtualni

Джулия Бел - В Памет на Убитото Момче автор на клипа - demidiin


Плэйкаст « СВИКНАХМЕ» ";

Днес убиха момче, просто тъй, свикнахме... Коледа идва а някъде плач, майка с черна забрадка.       Убиха брутално две деца, лъчезарни, мили, свикнахме... Лекар на катерушка обесиха, уж случайно, много говорел.       Деца в дискотека се задушиха, погребахме, изпратихме, свикнахме... Наказани няма, всичко покриха и чакат хората да забравят.       Убиват днес безнаказано, търсят луд,  за да бъде виновен. Близките вече,  сълзите изплакаха и просто мъртви, свикнахме...       12.12.2008 ДЖУЛИЯ БЕЛ  руски сайт http://www.playcast.ru/view/1461147/1258975ddd0ab3bda2ee8b2f52e70dab542c5b08pl Звук: ДиДюЛя_Парящий в облаках Изображение: БОЛКА Текст: yuliya_2006

------------------------------



ФИЛОСОФСКИ СТИХОВЕ В РУСКИЯ САЙТ
http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId=26761   -----------------
  СКЪП ПОДАРЪК ОТ
DEMIDIIN
http://vbox7.com/collection:479492

-----------------------------------------------------

любими творци
http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId 


--------------------------------


 СТИХОСБИРКА - "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"

 http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/07/13/stihosbirka-quot-virtualni-strofi-quot.576522
 
------------------------------------------  


моята първа стихосбирка на книжен носител


ДЖУЛИЯ БЕЛ - ИЗБРАНИ СТИХОВЕ
 http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=469815
 

-----------------------------------------------------




РАЗПОСТРАНЕНИЕ НА КНИГИ - "БЕСЕДКАТА"

http://www.besedkata.com/Книжарница/Книги/item/166-Избрани-стихове

Някои свикнаха, други не, няма да се предаваме, виж тук:
http://cchery.blog.bg/drugi/2011/01/14/dnes-12-00-chasa-isul-sofiia-protest-v-imeto-na-jivota.667468#last_comment

НЕВИ, ЗА МЕН ПЪТЯ Е ПРОТЕСТ И ИСКАНЕ ПРИ ДОКАЗАНА ВИНА ОТ СЪДА ДА СЕ ОТНЕМАТ ЛЕКАРСКИ ПРАВА ДОЖИВОТ...ПРИ ДОКАЗАНА ВИНА

КРЯСЪЦИ, ВИКОВЕ, ИСТЕРИЯ НИ ВРЪЩАТ НАЗАД..ТАМ КЪДЕТО НАРОДНИЯ СЪД В ЕДИН ГЛАС КРЕЩЕШЕ УБИЙЦИ И ХИЛЯДИ БЯХА УБИТИ...
ТАМ КЪДЕТО ОЗВЕРЕЛИ ТЪЛПИ ЛЕСНО МАНИПУЛИРАНИ ВДИГАТ ПРЪСТА НАГОРЕ И УБИВАТ НЕВИННИ

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ ПОКАЗА НА СВЕТА ПРАВИЛНИЯ ПЪТ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Имам една мечта

Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация.
Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани. Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора - да, за чернокожите така, както за белите - се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: "Без покритие". Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.

И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на "период на охлаждане" или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето, обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.
1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.

Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.
И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината. Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя - това доказва тяхното присъствие днес сред нас - са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: "Кога най-сетне ще бъдете доволни?" Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност. Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: "Само за бели". Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.

Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезнали от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: "Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни."

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая...

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като "интервенция" и "анулация на расовата интеграция"..., че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: "Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата." Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти - когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда - черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици - ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: "Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!"

Речта се представя със съкращения

...Близките вече, сълзите изплакаха
и просто мъртви, свикнахме...
Но все още сме живи и не можем да наведем глави само в тъга и отчаяние...
Поздрави и прегръдки ,Джул, за хубавия стих ,въздействаща музика и
силно послание .

СТЕЛА, ЛЕКАРИ ВЗИМАТ РИСКОВИ РЕШЕНИЯ И СПАСЯВАТ ЖИВОТИ..ЛЕКАРИ СЕ ЖЕРТВАТ И СЕ РАЗДАВАТ

А ТОЗИ ЛЕКАР..НЕКА ДОКАЖАТ ВИНАТА МУ И ДА ИСКАМЕ ДОЖИВОТ ДА МУ СЕ ОТНЕМАТ ПРАВАТА И НА ДРУГИ ТАКИВА СЪЩО

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

свикнах.
НО.
.

А КАЗВАТ ЧЕ НЯМА ВОЙНА

А казват че няма война
а защо ли лятото когато валя,
Жълт дъжд и много обилен,
моите дръвчета загинаха бавно.

А казват че няма война
а защо ли прочетох аз вчера.
Че всеки пети от рак,
от червото дебело е станал.

А казват че няма война
а защо ли ми разказаха днес.
Че в онкологията сутринта,
хора обезумели се били за номер.

А казват че няма война
а защо ли не вярвам в това.
А може би това не е война,
там ти се виждаш и се биеш с врага.


ДЖУЛИЯ БЕЛ

С това не се свиква!
Поздрави!
Б.

КАЛИН, ПОМНЯ ТОЗИ ДЕН РЪМЕШЕ ДЪЖД И АЗ ВЪРВЯХ...И МИ ПРАЗНО И МИ СТРАШНО...НАВСЯКЪДЕ ГОВОРЕХА ЗА МОМЧЕТО... УБИТО В СТУДЕНСКИЯ ГРАД
А В ГЛАВАТА МИ САМО ЕДНА ДУМА - СВИКНАХМЕ..СВИКНАХМЕ И ОЧИТЕ МИ ПЪЛНИ СЪС СЪЛЗИ
ПРИБРАХ СЕ И ЗА МИГ ГО НАПИСАХ...
ПУСНАХ ГО В СИБИР И СТАНА НЕЩО, КОЕТО МЕ ИЗУМИ..МНОГО ХОРА ТАМ ГО КАЧВАХА В БЛОГОВЕТЕ СИ, НАПРАВИХА КЛИП..НЕ ЗНАЕХ ЧЕ ТАКА ЩЕ ГИ ДОКОСНЕ
ОТКРИХ ЧЕ DEMIDIIN МИ Е НАПРАВИЛ МНОГО СИЛЕН КЛИП ПО СТИХА И РЕШИХ ДА ГО ПУСНА
ТОВА Е ИСТОРИЯТА ...ПРОСТО ЕДНА СТРАШНА ДУМА - СВИКНАХМЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поздрави за постинга!

Дрогирано време на безразличие,

борба за престъпна власт.

Хамилиони със зъби на хишници,

обладават те, избираш ги - капан.




Дрогирано време на безразличие,

весели вдовици на убити босове.

Разгочителен лукс, яхти, коли,

един срещу друг в семейство - войни.




Дрогирано време на безразличие,

без чувства от сметки дебели.

Рибарски мрежи, стръв - силикон

и ето поредната риба - тон.




Дрогирано време на безразличие,

очи искрящи с искуствен блясък.

Смях забравен, далече заточен,

сънища мокри за охолен живот.




Дрогирано време на безразличие,

тъмни сили в небето крещят:

- ПАРИ, ПАРИ, ДУШАТА НА ДЯВОЛА

И БЕЗЧУВСТВЕН БРАТ СИ УБИЙ.




20.11.2008

ДЖУЛИЯ БЕЛ

признавам си , свикнах.
закърняха ми сетивата.
но все още се надявам, да не съм изгнил напълно.

О,Зевсе не изливай гнева си,
смили се над тази опустошена земя.
Затънала в прах от отровни газове,
гори изсечени,химически води.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
те са високомерни,уж до теб стигнали.
Света заляха с локални войни,
долар не струва там човешки живот.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
ти не виждаш ли ,лекарства пият.
Зеленчуци, ген измениха
и на човешкия вече посегнаха.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
те нямат чувства,бързат за някъде.
Сънуват се в замъци,оградени с бетон
а душите им,празни храмове.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
малко ли от радиация умряха.
Те с бомби умишлено земята тровеха,
както Рим със сол засипа Картаген.

О,Зевсе,не изливай гнева си
и да го излееш,какво повече.
Те са онези хлебарки устойчеви,
ще оцелеят,изродени-мутирали.

20.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ