Джулия Бел - В Памет на Убитото Момче автор на клипа - demidiin



ДЖУЛИЯ БЕЛ -  СВИКНАХМЕ 

Днес убиха момче, просто тъй, свикнахме... Коледа идва а някъде плач, майка с черна забрадка.       Убиха брутално две деца, лъчезарни, мили, свикнахме... Лекар на катерушка обесиха, уж случайно, много говорел.       Деца в дискотека се задушиха, погребахме, изпратихме, свикнахме... Наказани няма, всичко покриха и чакат хората да забравят.       Убиват днес безнаказано, търсят луд,  за да бъде виновен. Близките вече,  сълзите изплакаха и просто мъртви, свикнахме...       12.12.2008 ДЖУЛИЯ БЕЛ  руски сайт http://www.playcast.ru/view/1461147/1258975ddd0ab3bda2ee8b2f52e70dab542c5b08pl Звук: ДиДюЛя_Парящий в облаках Изображение: БОЛКА Текст: yuliya_2006

------------------------------



ФИЛОСОФСКИ СТИХОВЕ В РУСКИЯ САЙТ

Обидно ми е, че свикнахме!
Свикнах вече да ми е обидно!
Свеикнах всичко да е безнаказано...

ПОМНЯ ТОЗИ ДЕН РЪМЕШЕ ДЪЖД И АЗ ВЪРВЯХ...И МИ ПРАЗНО И МИ СТРАШНО...НАВСЯКЪДЕ ГОВОРЕХА ЗА МОМЧЕТО... УБИТО В СТУДЕНСКИЯ ГРАД
А В ГЛАВАТА МИ САМО ЕДНА ДУМА - СВИКНАХМЕ..СВИКНАХМЕ И ОЧИТЕ МИ ПЪЛНИ СЪС СЪЛЗИ
ПРИБРАХ СЕ И ЗА МИГ ГО НАПИСАХ...
ПУСНАХ ГО В СИБИР И СТАНА НЕЩО, КОЕТО МЕ ИЗУМИ..МНОГО ХОРА ТАМ ГО КАЧВАХА В БЛОГОВЕТЕ СИ, НАПРАВИХА КЛИП..НЕ ЗНАЕХ ЧЕ ТАКА ЩЕ ГИ ДОКОСНЕ
ОТКРИХ ЧЕ DEMIDIIN МИ Е НАПРАВИЛ МНОГО СИЛЕН КЛИП ПО СТИХА И РЕШИХ ДА ГО ПУСНА
ТОВА Е ИСТОРИЯТА ...ПРОСТО ЕДНА СТРАШНА ДУМА - СВИКНАХМЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

И на Коледа, и на Великден...
Всеки ден убават някого...
Плакахме... И после... свикнахме...
Гледаме в прозореца на мрака...
И очакваме - напразно! -
мъртвите да влязат
и да седнат с нас на масата...
Марин Тачков

БЕЗРАЗЛИЧИЕТО Е НАЙ-СТРАШНОТО НЕЩО В ЖИВОТА...ЖИВИ ТРУПОВЕ И ЛИПСА НА ДУХОВНОСТ...ПРАЗНИ ДРОГИРАНИ ОЧИ И..БЕЗНАДЕЖНОСТ...И ПЪТЯ ЗА АДА

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Аз няма да свикна никога.

Безразличието ,бездуховността,страхът ...докога .
Силен и вълнуващ стих и клип . И една страшна дума - свикнахме .
ДОКОГА ...

Нямам думи!!!
Христос возкресе!

НЕВ, ЧЕРНИЯ ВЕЛИКДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ1 МЛАДИ ХОРА СТАНАХА КУРБАН И АКО ВИНА ИМА МОМЧЕТО КАРАЛО ПИЯНО ТО ДЪРЖАВАТАСЪЩО ИМА ОГРОМНА ВИНА..РАЗБИТИ ПЪТИЩА..ДУПКИ КАТО ПРИ БОМБАНДИРОВКИ

ЧЕРНИЯ ВЕЛИКДЕН..НО КЪДЕ Е ТРАУРА..КЪДЕ СА ПОЛИТИЦИТЕ..КЪДЕ Е ЦЪРКВАТА..СПЯТ И БЕЗХАБЕРИЕ..БЕЗГРИЖИЕ И СВИКНАХМЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

БЕЗДУХОВНОСТ НА ЦЪРКВА, ПОЛИТИКА, НАРОД..И СВИКНАХМЕ...БОРБА ЗА ВЛАСТ И ОБЛАГИ..БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА ХОРАТА И СВИКНАХМЕ..СВИКНАХМЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ТИЛИ, СТРАШНО Е! РАЗДЕЛЕНИЕ, ОМРАЗА И БЕЗРАЗЛИЧИЕ..СВИКНАХМЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Всички сме виновни - родители, училище, държава...

ВРЕМЕ НА СОДОМ И СВИКНАХМЕ!


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

"Осъдени души" сме... Свикнахме...

Забравихме да почетем паметта на Петя Дубарова /родена на 25 април 1962 г./...
Прощавай, Петя!... Поклон!...

Морето се боричка...
Петя Дубарова
Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.
Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от своите оксижени
да дава пулс на синята му песен.
Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.


Нощ над града

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш свойте мисли посивели.

И чакат някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл:Младостта е изживяна.
И как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
До тука спира моята следа,
а имах толкоз много да и кажа.

"Най-синьото вълшебство", но нямам време да цитирам... Ще пътувам...
Лек ден, Джулия Бел!!...

Дъщерята на моята най-близка приятелка пише стихове..невероятно мъдри..Чета ги и си мисля как едно дете, непреживяло много неща още в живота си може да пише така
И си мисля за думите на великия българин и мъдрец Петър Дънов ЗА ПОЕЗИЯТА

Поезията

Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея.

Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена.

Според мене истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал.
Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват.

Всеки поет знае до известна степен, кога се четат съчиненията му. Ти си поет и се чувстваш радостен. Това е защото си написал нещо хубаво – като го четат, чувстваш приятност. Някой път си писал нещо лошо – като го четат, чувстваш неприятност.

Поет може да бъде само онзи, който още горе на Небето е пожелал да бъде поет. На всекиго е определено когато да е, да стане поет и то първокласен. Във Вечността има ред, условия, при кои го човек може да се прояви. Има закони за това. Ще чакаш своето време. Няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: "Излез да се проявиш!" Тогава цялото Небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? Следователно, всеки от вас трябва да се готви за този велик момент.

В България за в бъдеще ще се родят големи поети.

Поезията и музиката са две страни на Живота. Музиката е външната страна, а поезията – вътрешната.

из «Изворът на доброто»

автор ПЕТЪР ДЪНОВ

Душата на истинския поет трябва да е широка, просторна - да побира и усеща болките, копнежите, трепетите на хората, на народа, на Вселенита...
М. Тачков