Умирам от рак Джу,
умирам в ад, повярвай.
Умирам не от болест Джу,
от безлюбие бавно умирам.

Умирам от рак Джу,
с душа разпъната умирам.
Борих се и за какво,
пари, фалшиви чувства.

Умирам от рак Джу,
предадена, стреляха ме в упор.
А колко хъс, колко любов,
раздавах за него без остатък.

Приватизационни сделки,рушвети,
на рулетка живота прелетя ми.
А той ме гледаше като божество,
аз бях главния арбитър.

А после стигнахме върха,
аз и той възпях в стих.
Но после се събудих и видях,
хишник със зъби остри.

Той вече гледаше през мен
и думите му бяха кратки.
Ухилен минаваше край мен,
забравил минало, забравил...

После появи се тя,
безкрупулна, с лице на ангел.
Обучена, с езици пет,
намести се в леглото, още топло.

А после дойде и болестта,
безумие обзе ме, полудявах.
Гледах как на моя трон,
наместница жестоко ме изритва.

Умирам от рак Джу,
умирам в ад, повярвай.
Но аз отгоре ще ги гледам,
разплатата ще я дочакам.

11.07.2011
ДЖУЛИЯ БЕЛ