ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител 


Jezebel" фламенко


Плэйкаст «КАРЛОС САУРА - ИСКАХ...»

 

;

Исках да танцувам фламенко, бе в кръвта ми, сънувах го  нощем. Но ми казаха че не ставам, непохватен съм бил, дух нямал.   Не се отчаях, танго затанцувах, стъпки напред, назад правех. Приятелите ми от смях, се превиваха като ме гледат.   Исках да танцувам много, но съдба, какво да я правиш. Станах режисьор и ето за танците филм създадох.   И днес се сбъдна мечта, в багри и ритми танцува. "Фламенко" Аида Гомес и Холивуд ми падна в краката.   24.10.2010 ДЖУЛИЯ БЕЛ http://www.playcast.ru/view/1384026/24aba9128f136e2760a640037eeb3d1decc1dedcpl -----------------------------------------------------------------------------------------------------   Звук: Armik - Tango Flamenco – ( муз. Armik - альбом Gypsy Flame 1995) http://www.prounlimited.ru/2007/12/…7.html   Изображение: АИДА ГОМЕС http://www.gettyimages.com/detail/9…rchive   Текст: http://

Благодаря ти , Джу !

СТЕЛА, СТРАННО КАК ИДВА УСПЕХА...СТРАННО!


Карлос Саура

"В моята работа разчитам много на интуицията си. Понякога от една картина, една снимка, от един музикален или литературен откъс се заражда филм. Всеки елемент оказва определено влияние. Тъй като киното е част от моя живот, аз се опитвам да уловя и да асимилирам всяко нещо, което ми харесва или ме вълнува. Ако мога да му дам някаква изразна форма, то в моите филми аз ще бъда силно повлиян от всичко, което ме привлича във всеки момент." (Из интервю с Карлос Саура от сп. "Image et Son", Франция)

Благодаря ти, Джу!
С любов!:)))

[quote=bven]Благодаря ти, Джу!
С любов!:)))[/quote


МАР, БЛАГОДАРЯ ТИ!


"Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцена. Исках да пиша и да композирам песни. Направиха всичко, за да ме накарат да се откажа. И пак беше същото - за такъв некултурен човек като мен не можело да има бъдеще в тази дисциплина. Онези, които четяха текстовете на моите песни, ме уверяваха в обратното (на първо място читателите), но ето - днес пиша своята автобиография убеден, че не съм нито писател, нито литератор. Все пак съм изживял един живот, който може би си струва да бъде разказан -да, казвам може би. Днес, когато съм на възрастта, в която човек вече не си прави много илюзии, все пак си задавам някои въпроси. Защо станах това, което съм? Времето минава бързо, сякаш колесницата на моето съществуване препуска, а аз - помъдрял и разбиращ - се опитвам да забавя своите крачки. Вече съм измислил и епитафа си: „Тук почива най-възрастният от гробището." И като казвам стар, значи стар, но наистина стар, с бръчките, с побелелите коси, с мършавото лице, но със светъл дух, с бодро настроение и със здрави нокти, за да се задържа възможно най-дълго за тази проститутка живота, който - до доказване на противното - е все още най-хубавото нещо, което познавам."
Шарл Азнавур

Честито!

МОНА, АКО МОЖЕХ ДА РИСУВАМ БИХ УЛОВИЛА ХАРИЗМАТА, АУРАТА НА ТОЗИ УНИКАЛЕН ТАНЦ...ФЛАМЕНКО...АКО МОЖЕХ ДА РИСУВАМ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ