ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител
-------------------------------------------------------


Лачените Oбувки на Незнайния Войн (1979)
Bulgaria -1979 -Режисьор Рангел Вълчанов -Оператор Радослав Спасов -Музика Кирил Дончев



Плэйкаст ДЖУЛИЯ БЕЛ- «МАТРИАРХАТ»;

Я чедо да ти казувам, от наше село по-убаво нема. Ели зелени, върхове високи, падне снег и сами останем. Завчера доде при мен мома, англичанка бела, па убава. И ме пита мене оти нема, мъже, къде са се скрили. А я и казувам че умреха, пиандурници, твар ненужна. Моя дедо и той пиян ми посегна, па я съм яка, убих го кат куче. У наше село любов царува, джамията доле, църквата горе. Що да делим чедо, мъже нема, пари нема, нищо нема. А летоска доде семейство а ние жени мъж не видели. Нощем сън не ни лови, плачем и его на умре, сега спим вече. Така е чедо у наше село, реката бучи денем и нощем. Живота и той така мина а ние живеем си - МАТРИАРХАТ.   ДЖУЛИЯ БЕЛ     Изображение: МАЙСТОРА - ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА Текст: http://yuliya2006.blog.bg/

интересе стих
верувам дека има много мажи што би сакале да се преселата да живеат таму:)))

Не знаех как ще си приеме тази творба, дали ще бъде разбрана
Бях в едно родопско село, което може да стигнеш само ако е хубаво времето. Природата приказна но една река, която бучи някак подтискащо и силно. Но гледам от къщите все жени, усмихнати и ведри и ми говорят, смеят.Попитах ги защо не виждам мъже а те ми казват че умряли от пиене. Бях в шок и ги гледам а те говорят сякаш е нещо съвсем обикновенно нещо.После ми сочат една жена, пияния и мъж и посегнал и тя го убила, но той я пребивал с години.
Харесах една виличка, точно до реката а те ми говорят за нея че семейство я купили лятото но и онзи мъж умрял но не от пиене, от високо кръвно
Бях зашеметена от тази среща в едно обезлюдено село, което лятото се пълни с деца и чужденци.
А те ме гледат усмихнати и силни и просто никога няма да ги забравя.
Попитах ги каква вяра са , има църква, джамия а те се смеят и ми казват. Че при тях няма омраза, кой къде и в какво вярва там ходи, казват ми че няма омраза, че няма мъже, няма пари, няма нищо.
Но за мен в тези хора имаше дух от онзи силния, на българката, която въпреки разрухата, беднотията оцеляват задружно
И аз просто за миг го написах на някакъв непонятен за мен диалект. Но както казва моя приятел Яким Дяков , музата не пита на какъв език ще го напишеш и как, просто пишеш.
Написах и още две творби с него но прототипите са други.

с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Един друг свят ... усетен и описан автентично и талантливо .
Поздрави , Джул !

СТЕЛА, БЯХ ТАМ И ОТ ВСЯКЪДЕ ЖЕНИ..ЖЕНИ..УСМИХНАТИ..ЯКИ..ЖИЗНЕНИ И ГОВОРЯТ..ГОВОРЯТ..
МИНА ДЕН, ДВА А В ГЛАВАТА МИ ЗВЪНЯТ ДУМИТЕ ИМ..ПОВЯРВАЙ МИ ПОЧТИ ДОСЛОВНО ПРЕДАВАМ ДУМИТЕ ИМ


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Получило се е интересно, нестандартно стихо - на диалект, със свеж хумор и хиперболизиране...
ПП: Аз затова спрях да пия - за да не ме изселят или убият жените... :))

ПРИЯТЕЛЮ, ПРОСТО ТЕ УБИХА ТАМ...
Бях потресена от срещата с тези хора.И аз не знам как го написах на някакъв диалект, който не познавам, дори не знам какъв е.Тези хора говореха на друг диалект, но аз го написах с този. Нека ме бесят за това ама аз съм див кон, в релси не влизам и съм за малко.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Хa , така де , ихуууууу !
Много го харесах този твой матриархат ! :)))

АДРИАН, БЛАГОДАРЯ ЗА СЪРДЕЧНИЯ КОМЕНТАР! ИМА ГИ..РЕАЛНИ СА...ЖИВИ СА...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

насладих се на тази твоя страничка...
от сърце и душа..

ТИ БЛАГОДАРАМ ЗА ОПШИРНИОТ ОПИС :)
СЕ РАЗБРАВ АЛИ СЕПАК НЕ БИЛО УБАВО ДА СИ МАЖ ТАМУ
ИЛИ УМИРАШ ОД ПИЕЊЕ, ИЛИ ЖЕНАТИ ТЕ УТЕПУВА ЗАТО ШТО СИ ПИЈАН
ИЛИ СРЦЕ ТЕ УДИРА:))) ПОДОБРО Е ТУКА ЌЕ СИ СЕДАМ:)))))))))
ТЕ ПОЗДРАВУВАМ МНОГУУУУУ, ВЕСЕЛА ВЕЧЕР

СКЪПИ МИ ПРИЯТЕЛЮ ТЕЗИ ЖЕНИ НЕ СА АМАЗОНКИ... А СА ЯКИ, ЗДРАВИ БАЛКАНДЖИЙКИ..ТА ТИ СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ ТЕХ ОТИ ТИ ОТИДЕ ГЛАВАТА..ЯСНО

УСМИВКИ И ЖИВ ДА СИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Много добре си го описала, звучи ми като стара родопска песен. Поздрави!!

Доста ми напомня на моето село Пастух. Тук много мъже умират млади поради системно пиене. А жените живеят до дълбока старост, радвайки се на внуци и правнуци. Съседката Фина /името й е Сарафина, но всички я знаят като Фина/ живя 50 години след съпруга си. Той се обеси на едно ясеново дърво в Клисурата, местност над река Струма. Любовно-битов скандал. На дървото издълбал надпис:" Аз Христо Кацарски умирам за правда и за свобода!"
Фина почина от старост на 83 години през 2011 година.Аз познавах още две жени, те живяха даже повече години след мъжете им - над 60 г.

НЕВИ, ИМА ТАКИВА СЕЛА В БЪЛГАРИЯ..ПОЛУЧИХ НА ЛИЧНИ ПИСМА, В КОЕТО МИ ПИСАХА БЛОГЪРИ ЧЕ СЪЩО СА ГИ ВИЖДАЛИ ,ЧЕ НЕ СА ИЗМИСЛИЦА

ДА СЕ СМЕЕШ ЛИ...ДА ПЛАЧЕШ ЛИ...НО ТОВА ВИДЯХ И ЧУХ..ПОРАЗИ МЕ..ОПИСАХ ГО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

АЛЕКС, ЗНАЕХ ЧЕ ЩЕ ГИ РАЗПОЗНАЕШ..ВИЖДАЛ СИ ГИ... МНОГО ХАРЕСВАМ ТВОИТЕ РАЗКАЗЧЕТА..ИСТИНСКИ СА..ЖИВИ СА..НЕ СЕ ЗАБРАВЯТ В ТОЗИ ОКЕАН ОТ КАКВО ЛИ НЕ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ