Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2012 10:01 - ПИСМО ДО ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 6892 Коментари: 18 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
DEMIDIIN, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

-------------------------------------------------------------


В Памет На Володя Висоцки

автор на клипа - DEMIDIIN
Видео инфо
гледания: 1 421 коментари: 16 в любими: 15




Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ -ПИСМО ДО ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ»

114image image1 image0

;

 

  ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

25.01.1938 - 25.07.1980
image

Володя, Володя, странен живот,
как липсва твоя дух днес.
Маниакалност, суетност обзела го,
за показност-обезкосмени тела.

Володя, Володя,странен живот,
всеки гледа, пресмята,не спи.
В живота иска тарикат да е
и теб някак да те прецака.

Володя ,Володя, странен живот,
там в твоето време , бяха бели и черни.
А днес Володя само смрад,
духът избягал е през завеса.

Володя, Володя, странен живот,
умират от болести, война няма.
Сърцето не пее песните твои,
онези който духът извисява и си човек.

ДЖУЛИЯ  БЕЛ

 

 

 РУСКИ САЙТ

http://www.playcast.ru/?module=view&card=783482&code=2c2c2c4ebe3fcf8e828897924a492823f80ad6f5

 

 

СКЪП ПОДАРЪК ОТ МАРТИ ЗА ВИСОЦКИ

 

http://marty.blog.bg/viewpost.php?id=117214

 

BLOG BG

http://yuliya2006.blog.bg/viewpost.php?id=156259

 


 

 


Звук: Здесь Вам Не Равнина - В.Высоцкий - Здесь Вам Не Равнина image image
Изображение: Владимир Высоцкий. Сцена из спектакля "Гамлет", 4 февраля 1972. - Фото В.Плотникова. image image
Текст: автор ДЖУЛИЯ БЕЛ - БЪЛГАРИЯ image
Тэги: философски
  Нагоре  



Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. idealist - Благодаря,
25.01.2012 11:00
че ни напомни за Володя! :)
цитирай
2. hristo27 - Днес щеше да бъде на 74 години. . .
25.01.2012 11:08
Днес щеше да бъде на 74 години...
цитирай
3. qbylkovcvqt - Ох, тази песен! Къде ме запрати с...
25.01.2012 11:22
Ох, тази песен! Къде ме запрати само! ...

Поздрав! ...за смелостта... трудно се пише за такива личности!
цитирай
4. stela50 - Слушам ... без думи ...Невероятно усещане .
25.01.2012 11:26
Поздрави за теб, Джул и за DEMIDIIN ...
Светла памет на Висоцки !
цитирай
5. yuliya2006 - че ни напомни за Володя! :) Моят ...
25.01.2012 11:28
idealist написа:
че ни напомни за Володя! :)


Моят Хамлет
Аз само част в стиха ще обясня,
дотам са пълномощията мои...
Заченат бях, естествено, във грях,
сред пот и нерви в брачните покои.

Аз знаех - над земята полетял -
нагоре все по-гибелно ще става.
Спокойно се подготвях да съм крал.
Бях принц - държах се както подобава.

Аз знаех - ще е както искам аз.
Лишения и липси не изпитах.
И служеха на мене в моя клас,
тъй както на короната бащите.

Не мислейки, изричах аз слова,
на вятъра без свян ги запокитвах,
че вярваха ми - бях им главатар -
децата с благороднически титли.

Страх всявахме в пазачите среднощ,
ний - шарка, разболяла времената.
На кожи спях, месо ядях от нож,
тормозех зли коне със стремената.

Аз знаех, че ще бъда възцарен -
роден със знак жигосан от съдбата,
от звън на сбруи бях опиянен,
злостта търпях във книжките, в словата.

Усмихвах се неискрено без труд,
а поглед таен, щом е зъл и горък,
да скрия можех - учен бях от шут.
Той мъртъв е: „Амин! Горкият Йорик!”

И аз отказах алчно да деля
награди, плячка, слава, привилегии.
За пажа мъртъв почнах да тъжа...
Заобикалях клонките зелени.

Забравих и ловджийския хазарт,
копои, хрътки вече не обичах,
от улова отдръпвах се назад
гончии и ловци налагах с бича.

Аз виждах как невинните игри
все повече приличат на безчинство.
И нощем тайно в бистрите води
отмивах се от дневното си свинство.

Проглеждах, оглупявайки съвсем,
но сляп бях за домашните интриги.
Не беше този век добър за мен,
ни хората му - и зарих се в книги.

Умът ми - лаком всичко да узнай,
разбра и неподвижност, и движение,
но полза от науки няма май,
щом срещат всеки ден опровержение.

С другарите ми нишката изтля,
на Ариадна нишката бе схема.
„Да бъдеш, или не” се питах аз
и мъчеше ме тежката дилема.

Все бурно е морето от беди
и мятаме стрели - просо във сито,
та отговора ний да отделим
от тоз въпрос, задаван упорито.

Глас на предци дочух да ме зове -
откликнах, но съмнения ме тровят,
нагоре мисъл тежка ме поде,
крилата плътски свличаха ме в гроба.

Споиха дните в мен нездрава сплав -
изстине ли - на прах ще се окаже.
Пролях кръв като всички - като тях,
не съумях от мъст да се откажа.

В предсмъртния подем се провалих.
Офелия! Отхвърлям участ тленна.
С убийството към тях се приравних
и в същата земя със тях ще легна.

Аз Хамлет съм - омразата презрях,
и плюех аз на датската корона,
но в техните очи в борба за власт
убивах аз съперника за трона.

Във раждането смърт ни се криви,
от изблик гениален лудост вее.
Задаваме все отговор фалшив,
без нужният въпрос да е намерен.

Владимир Висоцки, 1972
(Превод Светлозар Ковачев, 2009)
цитирай
6. yuliya2006 - Днес щеше да бъде на 74 години. . . Аз ...
25.01.2012 11:28
hristo27 написа:
Днес щеше да бъде на 74 години...


Аз не обичам

Аз не обичам гибелния изход,
да бъда жив не ще се уморя.
Аз не обичам времето годишно,
в което с песента не веселя.

Аз не обичам явния цинизъм,
не вярвам във възторжени слова
и някой зад гърба ми да наднича,
четейки скришом моите писма.

Аз не обичам нищо полвинчато,
прекъсване на разговор без такт
и изстрел във гърба, а и когато
от упор стрелят - аз против съм пак.

Аз ненавиждам сплетнически версии,
съмнения, на почести игла,
или - когато галят все насрещно,
или с желязо стържат по стъкла.

Аз не обичам ситото доволство -
да караш без спирачки - по-добре,
досадно ми е хорското притворство
и че не помним думичката „чест”.

Криле на две строшени като виждам
аз жалост не изпитвам - не от злост -
насилие и безсилие не обичам,
но жалко за разпнатия Христос.

Да бъда малодушен не обичам,
обидно ми е за невинно бит.
В душата ми аз мразя да надничат,
или да плюят в нея с нагъл вид.

Манежи не обичам и арени:
обменят милион на дребно там,
дори след най-големите промени -
туй никога не ще обикна, знам!



© Светлозар Ковачев. Превод, 2009Svetlozar Kovachev
цитирай
цитирай
7. yuliya2006 - Ох, тази песен! Къде ме запрати с...
25.01.2012 11:29
qbylkovcvqt написа:
Ох, тази песен! Къде ме запрати само! ...

Поздрав! ...за смелостта... трудно се пише за такива личности!




Към върха
В памет на М. Хергиани
Ти върввиш по ледника без дъх,
с поглед, впит във върховете сини.
Горе сънно вдишва всеки връх
облаци, издишвайки лавини.

С теб внимават, като че покой
са ти обещали тия дни те -
пазят те от каменен порой,
пазят те и от пукнатините.

Идваше беда и димен пласт
бе покрил изцяло планината.
Ти не различаваше тогаз
срутването от пукнатината.

Ако бе за помощ позовал,
щяха в миг скалите да отвърнат.
Ехото им в радиосигнал
ветровете щяха да превърнат.

Ти почувства всеотдайността
в боя за превала - там самите
камъни ти пазеха гръдта,
рамо ти подаваха скалите.

Умният не скитал по гори...
Ти пое - не вярваше в мълвите.
Ставаше гранитът мек дори,
като пух се стелеха мъглите.

И ако след някой тежък бой
легнеш в тези планини далечни,
ще се наклонят като над свой
хребетите - обелиски вечни.



© Добромир Тонев. Превод, 1984Dobromir Tonev
цитирай
8. yuliya2006 - Поздрави за теб, Джул и за DEMIDIIN. ...
25.01.2012 11:29
stela50 написа:
Поздрави за теб, Джул и за DEMIDIIN ...
Светла памет на Висоцки !


Аз буден съм, но сън зловещ...
Аз буден съм, но сън зловещ ме гони
и гълтам хап с надежда да заспя.
Привикнах вече да преглъщам, да търпя:
организации, инстанции, персони
ми обявиха яростна война,
затуй, че насред тая тишина
аз огласявах в цялата страна -
не съм аз спица в колелата казионни,
затуй, че не мирясвах в сънища спокойни,
затуй, че щом излъчват песни мои
от старите ми буйни времена
по радиото чуждо, някой рони:
„Без той да знае... Няма той вина!”
И още за какво? Че взех жена,
която не избрах сред поданички родни
и упорито в чуждата страна
пътувам, а към дъното не ща,
и песен съчиних, и не една,
как бихме фрица с неговите орди,
как жертваха се редниците горди,
а и на сън не съм видял война.
Крещят: „Открадна нашата луна!”
и да открадна пак не ще се посвеня.
И клевета след клеветата вечно броди...
Не ми се спи... Очите ми са бодри!
Да се пропия няма, а с ръка
аз завещанието с кръст ще отрека,
и сам ще се прекръстя и акорди
за песен ще създам и не една,
и в песните едни ще прокълна,
на други пък ще сторя аз поклони,
затуй, че писаха да спрем да сме покорни!
Дори това със хап горчив да заплатя.




1973 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
цитирай
9. mariposatracionera - Натъжи ме и насълзи, Джули.
25.01.2012 14:08
Благодаря ти! Светла личност и истински мъж.
цитирай
10. monaliza121 - Поздравления за стиха и клипа!:...
25.01.2012 14:15
Поздравления за стиха и клипа!:))
цитирай
11. mt46 - Висоцки
25.01.2012 18:44
надживя времето си...
Поздрав, Джу!
цитирай
12. yuliya2006 - Благодаря ти! Светла личност и и...
25.01.2012 20:11
mariposatracionera написа:
Благодаря ти! Светла личност и истински мъж.



Своенравни коне

По ръба на пропастта, почти на края й самия,
аз конете съм подгонил и с камшика си ги бия...
Въздух тук не ми достига, вятъра, мъглата пия -
чувствам с гибелен възторг: пропадам аз, ще се разбия!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Нека бича плющи полудял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Зная аз - от урагана като прах ще съм пометен
и с шейната ще ме носят във галоп по пътя леден -
свойта крачка непокорна вий, коне, поукротете,
удължете с малко пътя към приюта ми последен!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Стига този камшик е свистял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Ний успяхме, че при Господ няма гости закъснели,
а тези ангели защо така зловещо са запели?
Заридала ли камбана лее тези скръбни трели,
или сам така крещя да спрат конете полетели?

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Аз ви моля - недейте летя!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
да допея поне, тъй и недоживял!

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...



© Светлозар Ковачев. Превод, 2009Svetlozar Kovachev
цитирай
13. yuliya2006 - Поздравления за стиха и клипа!:...
25.01.2012 20:12
monaliza121 написа:
Поздравления за стиха и клипа!:))



Песента на микрофона

Оглушал съм от пляскащи длани,
от усмивки красиви съм сляп,
от симфонии страдах безкрайни,
подражател на птици в мен пя.

Многократно през мен преминавал,
във душите ви чист звук летя.
Стоп! На този сега се надявам.
Всички мъки за него търпях.

Колко пъти ми шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
свири на трион един - дра ми шията,
а все усилвах аз, усилвах аз, усилвах аз...

В низините гласът му - утробен,
на високите - сякаш е нож.
Ще покаже какъв е способен,
но и аз не съм с нищо по-лош.

Пее той, със задъхване, с напън -
уморен, като воин на пост,
а аз гъвкава шия протягам
към лицето му златно от пот.

Колко пъти ми шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
свири на трион един - дра ми шията,
а все усилвах аз, усилвах аз, усилвах аз...

Изведнъж: „Опомни се, човече!
Що за песен? Поспри уморен.
Туй сладникав шербет си е вече!
Ей ти, зала, кажи му да спре!”

Но напразно - не чакайте чудо!
Аз залитам, едва се държа -
той, горчилка с балсам за заблуда
в микрофонната глътка изля.

Колко пъти ми шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
свири на трион един - дра ми шията,
а все усилвах аз, усилвах аз, усилвах аз...

И във всичко вий мен обвинете -
против себе си как да вървиш:
усилвател съм, тъй че простете -
страдах аз, но усилвах лъжи

Аз застенах - колони завиха,
стисна той мойто гърло с ръка
и развинтиха ме, умъртвиха,
замениха ме с друг на мига.

Колко пъти ми шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
свири на трион един - дра ми шията,
а все усилвах аз, усилвах аз, усилвах аз...

Този друг ще търпи, ще приема,
той на моя врат днес е завит.
С други винаги тъй ни заменят
да не пречим да сипят лъжи.

Във кълъфа лежахме спокойно -
аз, стативът и друг като мен -
и през смях ми разказаха колко
той се радвал, че аз съм сменен
цитирай
цитирай
14. yuliya2006 - надживя времето си. . . Поздрав, ...
25.01.2012 20:13
mt46 написа:
надживя времето си...
Поздрав, Джу!



Песня о Земле ♬ ♩

Кто сказал: «Все сгорело дотла!
Больше в Землю не бросите семя»?
Кто сказал, что Земля умерла?
Нет! Она затаилась на время.

Материнство не взять у Земли,
Не отнять, как не вычерпать моря.
Кто поверил, что Землю сожгли?
Нет! Она почернела от горя.

Как разрезы, траншеи легли,
И воронки, как раны, зияют,
Обнаженные нервы Земли
Неземное страдание знают.

Она вынесет все, переждет.
Не записывай Землю в калеки!
Кто сказал, что Земля не поет,
Что она замолчала навеки?

Нет! Звенит она, стоны глуша,
Изо всех своих ран, из отдушин.
Ведь Земля - это наша душа,
Сапогами не вытоптать душу!

Кто поверил, что Землю сожгли?
Нет, она затаилась на время.



© Владимир Высоцкий. Текст, 1969
цитирай
15. alexs - Непризнат от тогавашните власти и ...
25.01.2012 21:29
Непризнат от тогавашните власти и безкрайно обичан от народа !
цитирай
16. yuliya2006 - Непризнат от тогавашните власти и ...
26.01.2012 21:13
alexs написа:
Непризнат от тогавашните власти и безкрайно обичан от народа !



Песничка на плагиатора

Аз шъ избухна, бомба съм тротилна,
във мен заряд нетворчески гори:
че днеска Муза ме е посетила, -
посети ме, тъй и постоя, но тръгна си уви.

Тя имаше причини важни още,
да мънкам просто нямам аз права.
И как: При мъж да бъде Муза нощем!
Що Боже, казват хора за това.

И все пак - в мен досадно е самотно,
Та туй е Муза - всичките твърдят,
По цели дни при Блок седя сиротна,
при Балмонт бял света тя не видя!

Да пиша аз трептя със нетърпение
Но... Господи, помилуй и спаси!
Ах, тя си тръгна - няма вдъхновение,
и рубли три - ми трябват за такси.

Аз в бяс въртя се, както звяр в дома си.
Но Бог с ней, с Музата, - вече й простих.
Тя тръгна с друг, проклинам аз ума си,
защото май я лошо нагостих.

Огромна торта, цялата във свещи,
да съхне в мъка, аз изчерпан пак.
Допих аз със съседите, отсреща,
за Музата предназначен коняк...

Кат в черен списък хора, летят лета.
Прозявам се от скука аз сега.
Без звук и по - английски тя отлетя,
останаха обаче реда два.

Ей тези реда два, - безспорен гений аз на песен!
Ти дай възторга, лаври и цветя!
Ей тези реда два: "Аз помня този миг чудесен,
кога пред мен тогаз яви се тя!"

И нека да не съм член на Съюза,
за мен върви тъй лошата мълва,
но аз благодаря ти, мила Музо,
за тези незабравени слова!



© Васил Станев. Превод, 2011Vasil Stanev
цитирай
17. kleopatrasv - Ето още една любима негова песен "Спасете нашите души"
26.01.2012 21:15
Потапяме се!
В неутрални води!
Ние можем да плюем на лошото време.
А ако ни открият –
Локаторите ще известят
за нашата беда.

Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата -
Нашия СОС -
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.

И разкъсва се аортата!
Но на нагоре – не смеем!
Там в ляво на борд,
там в дясно на борд.
Там право отпред в прохода чака –
рогатата смърт.

Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата -
Нашият СОС
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.

Но тук сме свободни!
Това е нашият свят.
Да не сме луди,
да изплуваме в минно поле!?
“Айде, без истерии.
Ще се врежем в брега”
Каза командирът.

Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата -
Нашият СОС
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.

Изплуваме на разсъмване.
Заповедта си е заповед!
Ако ще умираш в разцвета си –
по-добре да е по светло!
Нащият път не е отбелязан.
Нас ни няма! Няма ни!
Но помнете – Нас!

Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата -
нашият СОС
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.

Ето, изплавахме!
Но изход – няма!
Ход - пълен напред!
Натегнати са нервите!
Накрая всички печелим.
Край и начало -
и ние се устремихме напред...
Вместо торпедо...

Спасете нашите души!
Бълнуваме от задух!
Спасете нашите души!
Бързайте към нас!
Чувате ни на сушата -
нашият СОС
все повече заглъхва, заглъхва
и ужасът реже душите – наполовина.
цитирай
18. yuliya2006 - Смъртта на изтрбител Аз съм ...
27.01.2012 10:01
Смъртта на изтрбител

Аз съм “Як” - изтребител. Моторът ми звъни,
Небето е моя обител!
Но онзи, който в мене седи,
счита, че той е изтребител.

В миналия бой свалих “Юнкерс”.
Превех с него каквото си искам.
Но тоя, дето в мене седи,
Взе да ми писва.

В миналия бой ме надупчиха,
Механикът ме закърпи.
Но онзи, който в мене седи,
Пак ме вкарва в “щопор”.

От бомбардировача бомба лети -
смърт на летището.
А струва ми се, че стабилизаторът пее
“Мир на вашия дом”!

Отзад “Месершмит” ми захожда
Ще се измъкна - уморих се от рани,
А онзи, който в мен седи,
Виждам решил е - на таран!

Какво прави - ще се взривим!...
Не искам да горя на пясъка.
Всички скорости и предели преодолявам.
И пикирам.

Аз съм главния! А отзад...да пукна дано!
Къде е онзи, който водех?!
И ето той задимя, кимна и запя:
“Мир на вашия дом”!

И онзи, в моята черупка,
Остана сам и се вкисна.
Заблуди ме и с пикиране
Ме вкара в мъртъва примка.

Дърпа към себе си - двойно натоварване.
Ех, и това ми било летец - Ас!
Отново ще го послушам,
Но за последен път!

Повече няма да бъда покорен,
По-добре да лежа на земята!
Но не чува ли бесния ми пулс
Бензинът - моята кръв - е на нулата!

Търпението на машината има предел,
И той изтече!
Но онзи, който в мене седи,
Заби глава в стъклото!

Убит е - щастлив съм, летя по-леко,
Последните сили изгарям.
Какво е това? В дълбоко пикиране съм -
И не мога да изляза!

Досадно - сам не успях,
дано провърви другиму.
Изглежда, накрая и аз запях:
“Мир на вашия дом”



© Филип Филипов. Превод, 2008Filip Filipov
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7364964
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031