Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2012 19:53 - «ЛЕВСКИ И АГАТА - КОЙ МЕ ПРЕДАДЕ?»
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 10079 Коментари: 16 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител 

------------------------------------------


Васил Левски
 автор на клипа -demidiin




Плэйкаст «ЛЕВСКИ И АГАТА - КОЙ МЕ ПРЕДАДЕ?»

image97 image1 image0

;

 

  image

- Ех ага, друговерец си ти,
знаеш кой съм а не се страхуваш.
Човечен си знам, цигара ми даваш
а душата ми не от страх,от съмнение гори.


Ех ага, друговец си ти,
дали ще разбера кой бе?
Онзи предател поп Кръстьо ли
или някой друг, кой ли?


- Аз съм вярващ - каза агата -
в Алах, на пророка се моля.
Ще ти кажа, не бе попа
а онзи скитник, одърпан и жал.


За няколко гроша,
те предаде а после изпи ги.
Така е в този живот,
долна твар, светиня погребва.


- Ех ага, друговерец си ти,
само да знаеш, камък ми падна.
Че не другар а помияр,
тази мърша мен ме предаде.


07.11.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ


руски сайт
http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=655507&code=c967f38af713a45c001938d57d49d08f46783309 

Звук: http://www.playcast.ru/uploads/2008…85.mp3 image
Изображение: ВАСИЛ ЛЕВСКИ image
Текст: yuliya_2006
Тэги: личности



Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Поздрави , Джул ... Вълнуващ постинг !
18.02.2012 20:03
Поклон пред паметта на Апостола ... единствения ,
от който се възхищаваме всички и свеждаме глави ...
Поклон !
цитирай
2. yuliya2006 - Поклон пред паметта на Апостола. . . ...
18.02.2012 20:11
stela50 написа:
Поклон пред паметта на Апостола ... единствения ,
от който се възхищаваме всички и свеждаме глави ...
Поклон !



Стела, благодаря за коментар по темата за най-великия българин - ВАСИЛ ЛЕВСКИ!
Написах този стих спонтанно , като прочетох една уникална книга от българската пророчица СЛАВА СЕВРЮКОВА
Една скромна жена, която със свойте прозрения учени печелят НОБЕЛОВА НАГРАДА Ползвана от секретните служби на СССР и БЪЛГАРИЯ
Тя описва ЛЕВСКИ като добре облечен красив мъж Общувал е предимно с елита - попа, даскала... Идеята за комитетите получава от един стар монах ,попива всичко казано от него
Но най-много бях потресена от това че заптието, което го е охранявало му е казало че не поп КРЪСТЬО го е предал А един скитник, който го е проследил и предал на турците А после изпива получените пари, дори не са знаели че това е ДЯКОНА
Колко много живота и гибелта приличат на ХРИСТОС С едно заптие по пътя и никой от страх не прави опит да го спаси Дълбоко обиден за това, той пожелава никога да не се открие гробът му

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
3. hristo27 - Левски - гения на българската св...
18.02.2012 20:14
Левски - гения на българската свобода!
цитирай
4. yuliya2006 - Левски - гения на българската св...
18.02.2012 20:18
hristo27 написа:
Левски - гения на българската свобода!



ХРИСТО, СПОРЕД СЛАВА СЕВРЮКОВА, ГРОБА НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ОТКРИТ..ТАКА С БОЛКА Е ПОИСКАЛ ЛЕВСКИ
ТЯ КАЗВА ЧЕ ТОЙ СЕ НАМИРА ПОД ЧЕШКОТО ПОСОЛСТВО.. НА ГОЛЯМА ДЪЛБОЧИНА ..НАСИПАНИ СА ТОНОВЕ ПРЪСТ ...

ЗА БОТЕВ КАЗВА, ЧЕ ПО ДОБРЕ ДА НЕ ЗНАЕМ КОЙ Е УБИЕЦА МУ..ЗА ДА НЕ СЕ СРАМУВАМЕ
КНИГАТА Е УНИКАЛНА, ПОТЪРСИ Я...

" ПРОЗРЕНИЯ СВРЪХФЕНОМЕНЪТ СЛАВА СЕВРЮКОВА" ОТ ХРИСТО НАНЕВ ПЪРВА ЧАСТ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
5. yuliya2006 - От Слава Севрюкова:Истината за Смъртта на Левски
18.02.2012 20:25
Феноменалната способност на Севрюкова е да вижда обекти, независимо от времето и разстоянието, със силата на мисълта. За уникалните й качества вече са чували мнозина, но за разлика от леля Ванга, нейните свръхсетивни възможности не се отключват от болест, катастрофа или след състояние на кома, а обратно: тя е нормално зряща.
Разбира се, приживе Слава няма националната слава на Ванга, но те са имали една много интересна среща, след която са продължили да общуват по своему. През годините на социализма Севрюкова приема в къщичката си в Овча купел тогавашния министър на отбраната армейски генерал И. Михайлов, Соня Бакиш – съпругата на министър-председателя Ст. Тодоров, руските академици С. П. Кордюмов, Вл. Авински, Вал. Фоменко. Народният лечител Петър Димков също поддържа лични контакти със Слава.
Приживе нейният авторитет е оценен най-вече в чужбина. Няколко реномирани университета признават съвместните й разработки с българския физик доц. Иво Лозенски. Това е оценено от доцента и той старателно документира всички нейни психотронни изследвания.
Наред с прогнозите за България и за света като цяло в тях са описани въпросите, свързани с националната ни история, които са измъчвали хората от най-най-близкия й кръг. Два от тях са особено неудобни: кой е предал Левски и къде се намира гробът му?
За предателя на Апостола историците и Слава са единодушни – не е поп Кръстьо.
При психотронен контакт с духа на Апостола неговият отговор е: „Мене не издаде попа, а оня, който мереше браздата”. ”Неволният Юда” се оказва окаян бедняк, който по време на инцидентната ”среща” е обхождал нивята на по-заможните земевладелци. Набелязвал е кои от тях да измоли за работа напролет.
Развръзката на героя е коварна и жестока. Поел след ареста и разкритията на Димитър Общи през мразовитата зима на 1872-73 година да прибере комитетските книжа от Ловеч, извън града среща някакъв непознат. От съображения за сигурност конспиративно променя посока.
За зла участ, пътят му се кръстосва със случаен безпризорен скитник. Бедняк, с опърпана аба и потури, цял живот изкарвал мизерна корица хлебец по чужди ниви.
Едва разминал се със съмнителното лице, верният поданик на падишаха, останал без препитание през зимата, на часа дотърчава в конака да наковлади мистериозния пътник. Да получи грош бакшиш и благоразположи местните заптиета. Щом предателството се заплаща, значи е работа.
"Безкрайно честен,Левски е издаден за пари" - твърди в прозренията си психотроничката.
Къде е гробът на Апостола? Не е ли време да се развенчае и тая мистерия?
Слава Севрюкова съзира мястото на бесилото. "То е там, гдето по-късно е издигнат знаменитият негов паметник в столицата."
„Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък.
Земната повърхност там по онова време -отбелязва прорицателката - е била естествено хлътнала и много по-ниска от околния терен.
Вледененият труп на обесения е положен в намиращия се някога там естествен овраг, от ревностен християнин, измолил да го погребе за няколко жълтици от заптиетата. На плиткия, едва на около педя гроб в премръзналата земя той, боейки се от зоркия поглед на караулещите наблизо турски стражари, не полага кръст, камък или друг обозначителен предмет.”
След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да заравнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст - повече от десетина метра. Така погребаният се оказал на значителна дълбочина."
Слава продължава: „Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ... Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?... Виждам ги... Съхранени са части от черепа и областта на тазо-бедрието... Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани...
Навеки обаче ще остане делото му - висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята
цитирай
6. mariniki - Поклон...
18.02.2012 20:52
пред единствената неопетнена икона на България...
свеждам глава...
цитирай
7. yuliya2006 - Представям като пример извадки от ...
18.02.2012 21:01
Представям като пример извадки от един мой материал за Желявския таен революционен комитет основан от Димитът Общи и негови сподвижници. С. Желява днес е в пределите на София- на 30 км по пътя за връх "Мургаш", между с. Яна и бившето Йорданкино (сега Елешница)


Материалът е публикуван от мен
www. metaloved.blog.bg на книжен носител

Активната работа на Желявския революционен комитет продължава успешно до обира на турската поща в Арабаконак на 22 септември 1872. Обирът е организиран и извършен с малка чета предвождана от Д. Общи. След залавянето на Общи и неговите съучастници, голяма част от мрежата на революционните комитети в България била разкрита, а дейността на желявския революционен комитет прекъсната. В началото участниците в обира били съдени за разбойничество. Д. Общи бил подведен от свои другари, че може да им се размине осъждането и да бъдат спасени, ако успеят да докажат, че огробването в Арабаконак не е разбойнически акт, а общонародна подготовка на въстание. При опита си да докаже пред турския съд, че ограбванено на турската хазна е по политически причини, че е дейност на революционна организация, целяща освобождението от турско робство, Димитър Общи прави недоумяващи признания и издава всички революционни комитети, които е посещавал. Но, противно на неговите очаквания за спасение, турският съд издава смъртна присъда и той бива обесен, около месец преди обесването на В. Левски. Останалите арестувани от Орхание, от селата Видраре, Голям извор и други селища били осъдени на дългогодишен затвор или изпратени на доживотно заточение… През есента на 1872г. започват масови арести, продължили до края на ноември. На 3 ноември 1872 г. ръководителите на желявския комитет Тоне Крайчев, поп Стоян и Стоян Мечката са заловени, откарани в София и затворени в тъмница. В началото били изправени пред софииския съд - меджилисът...
Очевидно в Цариград са били много разтревожени от сензационните разкрития на комисията ръководена от Мазхар паша за съществуването на комитетска организация в София и на голяма революционна освободителна мрежа в България. С указание на султана и решение на Министерския съвет била назначена специална следствена комисия, като извънреден съд за разглеждане и решаване на делото срещу Димитър Обши, процеса срещу Васил Левски и техните съратници. За членове ва извънредния съд били изпратени видни представители на Османската държава: генерал Али Саиб паша - бивш министър на полицията, майор Шакир Бей - приближен на Мидхад паша. По обясними политически съображения Портата назначила за член на съда и един българин – Иванчо Пенчович, който е бил на турска държавна служба.
Тоне Крайчев и другите ръководители на Желявския комитет се държали достойно пред съда, като истински патриоти съзаклятници. Строго спазвали изискванията на конспирацията и дисциплината. Кураж им давали думите на Димитър Общи, който при посещенията в Желява им казвал: ”Не дай, боже, да се хване някой от нас или вас и да ни изкарат на съд, вия ще казвате, че се не познаваме един други, и така няма що да ни направят турците”. Когато пред тях съдът изправя Димитър Общи и другарят му Васил Бошаров, на няколко кратните въпроси дали ги познават, те отговарят че не ги познават и че никога не са ги виждали. Ето как Тоне Крайчев е записал в своя дневник несъответствието между революционните думи и делата, т.е предателството на Д.Общи пред турския съд: ”Е байо Тоне, какво искаш да лъжеш, че не ме познаваш, тъй беше наистина, ако се случи да се съберем в такова място, но сега излезе всичко наяве. Затова трябва да казваш какво сме мислили да вършим и не се бой!”…”Добре, като искаш да казваш, че не ме познаваш, барем не знаеш ли, че 6-7 пъти съм захождал у вашата къща в село Желява. Къщата ви е на долния край в селото и тече една малка река близо при дюкянът ви. Брата ви познавам, майка ви, даже и децата ви”…”Не знаеш нищо, а, друга една вечер у дядо Стояновата къща, не казахте ли, че като си ходил в София, даскал Ковачев ви е намерил и ви е поръчал да ми обадите да не отивам тоя път при него, защото имали прение с някого, та да не би го подозрял с моето отиване. Аз се уверих на думите ви и не отидох в София, но извадих, та ви оставих пет парчета от уставът на комитета, да го занесете в София, едно на Д. Ножаров, едно на калугера Генадия, едно на-Христо Ковачев, а другите два за вас, право кажи сега”…”Най-сетне като видоха /съдиите/, че отказвам и постоянствувам да казвам, че нищо не зная, тогава изпитвачът ме покани и посочи с пръст на масата да взема перото и да подпиша какво съм казвал”….”Зачу се глас от Общий, който говори на турците да почакат да не подписвам, защото имал да каже нещо….:”Паша ефендим, продължава Общи, сега Тоне като отказва всичко и уверява, че ме не познава и не съм ходил в селото им, аз ще докажа сега със свидетели, от които един е между вас тука в стаята”. Д. Общи се обръща към дядо Пешо Желявеца, който вместо да помогне, както е очаквал Тоне Крайчев, изненадващо потвърждава запознаването си с него в дюкянът на Тоне Крайчев и че са вземали участие в комитета.
Турският съд осъжда Тоне Иванов Крайчев, поп Стоян и Стоян Младенов - Мечката на три години каторга в Диарбекир. Тръгват с каруци до Пловдив, оковани с железни вериги и белезници, при строга военно кавалерийска охрана. От там ги натоварват на влак до Одрин. След това пак с каруци до Цариград. После с прараход по Черно море до град Самсун, от където на коне и пеш поемат тежкия изнурителен път през труднопроходимите планински вериги до Диарбекир. Пътят им бил изпълнен с непоносими мъки и жестоко отношение на турските заптиета. На 15 април 1873 ги затварят във Византииската крепост на гр. Диарбекир.. При нечовешките крайно мизерни условия на живот в тази крепост много от заточениците се разболяват и умират. Между тях е и Стоян Младенов- Мечката, умрял на 65 годишна възраст на 27 октомври 1873
ци
цитирай
8. yuliya2006 - Комунистите узакониха лъжата, че ...
19.02.2012 15:17
Комунистите узакониха лъжата, че поп Кръстьо е предателНеделя, 19 Февруари 2012A+A- Твърди известният писател Георги Мишев, в размисли за предателството, големите български революционери и затлачените мозъци на нашите историци
- Г-н Мишев, акад. Константин Косев, който е фактор в историческата наука, призна, че именно Иван Вазов е отговорен за лъжата, че поп Кръстю е предал Апостола, както и че Унджиев също носи отговорност. Има ли сила, която може да наложи историческата истина сред широката общественост? Какво трябва да се направи?

- Тази тема, изисква по-обстоятелствени разяснения... Вазов наистина успява с гениалната си поема за Левски да внуши (и продължава да ни внушава), че един поп е предателят. Бил е искрено възмутен от тази постъпка. Единствено е съумял да се въздържи само да спомене името на ловчанския свещеник.

Предоверил се е на Захари Стоянов. Захари пък, влюбен в интелектуалния вожд на Съпротивата – Любен Каравелов, не извършил проверка в Ловеч, за да разбере истината, че поп Кръстю не е и не е било възможно да извърши “черното дело”.

Стигаме до конфликта между Левски и Каравелов за тактиката на революционната борба. Каравелов е бил за незабавно вдигане на въстанието; Левски, прагматикът, запознат отлично с положението в страната, държал това да стане по-късно – затова обикалял и основавал комитети по села и паланки.

Нетърпеливият Каравелов смятал, че Димитър Общи трябва да смени Левски на този пост (тоест да извърши преврат на върха). Общи е заловен като автор на безумния атентат в Арабаконак. Издава цялата нелегална мрежа – това е истинското предателство. За да отклони вниманието от своя избраник, Каравелов избира невинния ловчански поп...


- Левски предаден ли е, според Вас? Фактите показват, че случката в Къкринското ханче е резултат на мащабните мерки по издирването на извършителите на обира в Арабаконак, предприети от османската власт.

- Извършителите на обира са отдавна заловени и вече са пред съда. Заловен е и портретът на Левски и е размножен в хиляди екземпляри, изпратени до всеки полицейски участък. Турската полиция, реформирана по френски образец, вече действа с модерни средства.

Така че всяко заптие вече носи в съзнанието си чертите на опасния Демон на империята и се взира във всеки срещнат непознат. Чудно ли е, че една среща на Пази мост, след кратко съвещание в ловчанския конак, става причина набързо да бъде сформирана потеря, която тръгва по дирята на синеокия непознат, скалъпил набързо лъжата, че отива на лозето си...

Някои смятат, че е кощунство да мислим, че Левски може да допусне една елементарна грешка. Но да не забравяме, че по това време той е бил “бесен” от провала на всичко, което с години е изграждал.

Случайно ли е това “Народе????” в последната страница на тефтерчето му? В него има и разочарование, и мъка, и гняв срещу безотговорността на дейци и спътници...


- Как е възможно толкова поколения историци да не излязат със становище, че предателство няма? Как си обяснявате тази безкритичност?

- Истината е, че един учител, а не историк, разчупи закостенялата обвивка около черната легенда. Васил Колев преснима архива на поп Кръстю, престоял 120 години в Народната библиотека, недокосван от родните ни историци. Разчете го и публикува съчиненията на попа, от които стана ясно, че имаме насреща си човек с необикновени познания, граждански позиции и морал, приятел на Левски още от легията на Раковски в Белград, заклел пред Библията членовете на първия вътрешен таен революционен комитет. Човекът, който е имал в стаята си книгите на Гьоте, Шилер, Пушкин и Белински...

Казано на днешен език, той пръв започва борба с корупцията на новите управници на Ловеч – същите, които заклева пред свещената книга и които забравят клетвата да служат на обществото и почват да трупат богатства чрез измами, далавери, грабеж... Това става причина властта да се обърне срещу него и да разпространява измислицата за неговото предателство...

След преврата на 9 септември 1944 г. войнстващият атеизъм окончателно узаконява лъжата, като я тиражира в учебници , книги, филми, пиеси и не допуска противно мнение.

Имало е историци като проф. Бурмов или проф. Николай Генчев, в по-ново време, които са надигали плахи гласове в защита на поп Кръстю, но комунистическата догма не можеше да допусне реабилитирането на един свещеник.

За съжаление, трябва да отбележа, че това комунистическо мислене продължава да затлачва мозъците на нашите историци, почти четвърт век, откакто се сгромоляса комунизмът. По катедри и институти останаха хора, носители на онази идеология (както и техните наследници), и сега нашите студенти още продължават да бъдат “облъчвани” с псевдонаучните постановки на миналото – един невидим, деструктивен процес, който ще има своите последици още десетилетия нататък.

Обществото очаква обективна оценка на реалсоциализма, а историците мълчат или се занимават с дребнотемие... И трябваше един журналист – Христо Христов – да напише биографично изследване за Тодор Живков или кинодокументалисти да правят филми за горяните, за лагерите в Белене и Ловеч, а поетът Стефан Цанев да създаде своите исторически хроники...

Струва ми се, че нашата историческа наука е строена върху нестабилна пясъчна основа – да се рови в дати, факти и далечни епохи, а пропуска да бъде наука за себепознанието на българина.

Плодотворната линия на Симеон Радев не получи развитие. Идеологията пречеше на изследователите, караше ги да прескачат, да замъгляват или изкривяват факти и събития и накрая се получи огромна книжнина, която в един момент се обезцени и трябва да се бракува...
Със съкращения от lira.bg
цитирай
9. kleopatrasv - Апостолът за родината ни се поже...
19.02.2012 15:42
Апостолът за родината ни се пожертва
пребродил пътищата й без миг покой
и казвал че Единството ще ни потрябва
но не могъл да види отзива свой

Родината му днес е свободна
от малък силно за това мечтал
дал й сили и мъдрост народна
защото за истинска свобода дерзал

Родината му днес е пресъхнал извор
изоставен и затлачен с хорска мъст
отчасти някъде навява вятър
и припомня ни думите му на кръст

Родината му днес е запустяло огнище
в нея сега топлят се само старите князе
отчасти пак са правилегиите на борците
и избуяват като бурени над родното поле

Родината му днес е наслоена плесен
размесена с партийни идоли
отчасти те тръбят от есен
и купуват за напролет гласове

Родината му днес е слаба мисъл
в нея оцеляват само богатите борци
отчасти някой от министрите е техен
но това е само в задкулисното ложе

Апостолът за родината ни се пожертва
не забравяйте и се борете за това
За чиста и свята република мислете
и помнете неговата саможертва


“Аз, Васил Лъвский в Карлово роден от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род. В Сърбия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода. Станах и отидох в Стара планина с вярна дружина, с Панайот войвода, юнаци народни - техен аз байрактар...” пише в недовършения си поетичен опит за автобиография един рус, снажен и синеок българин с взор, вперен в бъднините на България и стигащ далеч зад границите на времето.

Но това, което е ненаписано за Левски и за което си спомняме на всеки 19 февруари, е може би най-великото: обичта - непреходна, истинска, безусловна. На всички българи. За него говорим сякаш за човек от нашето семейство. "Едвам проговорили, едвам казали "мама" децата на България научават за Левски", пише историкът Николай Генчев. "Левски е светиня! Той е подобие на християнските апостоли", четем и днес по интернет форумите. От песните за Левски най-популярна е "Обесването на Левски", по стихове на Христо Ботев, една от първите, записани на грамофонна плоча в България през 1906 г.
Да си спомним на 19-ти февруари не бесилото, смъртта и гроба, а това, с което Левски е част от нас днес - неделим от българския дух и от България: “Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля”, “Днешний век е век на свободата и равноправието на сичките народности”, “Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си.”Поклон !
Публикувано от Светлана Тодорова - kleopatrasv
цитирай
10. yuliya2006 - УЧИТЕЛЯТ ЛЕВСКИ По-вече от век ...
19.02.2012 16:03
УЧИТЕЛЯТ ЛЕВСКИ

По-вече от век и половина в България съществува постоянен и непрекъснато засилващ се интерес към живота, революционните идеи и делото на най-великия българин (патриот и революционер) за всички времена - Апостола Васил Левски. Да се пише или говори за Левски е много трудно, защото в историческата литература автентичните документи за необикновената му биография са оскъдни и защото неговта личност е станала нравствена мярка за българина и безпрецедентен пример за човешко съвършенство и саможертва в името на свободата на своя народ и отечество. По неповторим начин той обобщава в себе си най-големите добродетели на българския национален характер и стана най-висш израз на революционните и човешки стремежи на българското общество през епохата на Великото възраждане. Всички поколения, от ония които са имали щастието да го познават лично и ония след неговата гибел, до наши дни са могли, могат и ще продължат да се възхищават и гордеят, че наша земя българска е родила и създала такъв титан на Човеколюбието и революцията. Неговото дело и приноси за революционно освободителните национални борби са крупно явление в историята на страната ни. Той се ражда, израства и действува в един период, в които българският народ трябва да реши два основни проблема: да извоюва своето политическо освобождение от османската империя и подкрепящите я външни сили, както и да ликвидира феодалните отношения в социално икономическия живот, проправяйки пътя към прогресивно развитие на страната.
Деветнадесети век - векът на Великото Възраждане се характеризира с събуждането на българите от пет вековния мрак, т.е. с борба на три фронта; просветна дейност за създаване на български светски училища и читалиша, духовна дейност- борба за самостоятелна българска църква и борба за национално политическо освобождение от османското владичество. Животът и делото на Апостола са отдадени основно на национално освободителните политически борби на българите, но той не е подценявал взаимната обвързаност на националните движения и в отделни епизоди от своя живот е бил и духовник (дякон) и учител. Учителската му дейност, макар и за кратки периоди е почти непозната на широкото българско общество, а тя е свързана с гореизложеното.
Съгласно източници, Левски е учителствал два пъти. Когато за пръв път посещава Добруджа, от март/април до октомври 1866 г. в началото той учителства в с. Еникъой (днес в Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и с. Бабадак. Под прикритието на учителската си дейност дяконът се занимава активно не само с педагогическа, но и с обществено политическа дейност. Обучава учениците и младежите военно, подготвя ги за активна самозащита, както срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите, така и за бъдещата революционно-освободителна борба. Провежда занятия по гимнастически упражнения, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване и др. Устройва борби и състезания. Обикаля околните села, където привлича съмишленици. Преподавал наученото по методика от личното си обучение в Първа българска легия в Белград (1862), приспособена разбира се за ученици.
След разтурването на Първата българска легия в Белград, през 1864г. Апостола учителства в с.Войнягово, намиращо се недалече от родния му град Карлово. Не случайно в своята революционна дейност, Апостола се опира на духовници и учители, които стават негови съмишленици, верни сподвижници и помагачи. Той е имал особена голяма почит към просветната дейност, респ. към учителите и много е разчитал на тях .

Апостолът-учител в с. Войнягово
(из легенди и предания за Левски)
Било през пролетта на 1864 г. Макар че учебната година приближавала към своя край, учебни занятия в с. Вонягово (Карловско) не се водели. Нямало и училище, но пробуждащият се дух на българина изисквал да се отворят очите на децата към света за живот. За това на Гергьовден с голяма тържественост бил назначен за учител Васил Левски. Той става строител и на училищната сграда.
В един навес, намиращ се в двора на черквата, се събрали учителят и неговите ученици. Независимо от мизерните и неподходящи за учебна дейност условия духът бил приповдигнат-величав. Дъхът на времето и желанието да сътворят нещо по-добро определяли делата; те правели кирпичи, дялали греди, изграждали стени, поправяли покрива. Когато новото училище станало готово, селяните смаяни и изненадани гледали и се възхищавали на новодошлия учител, на неговата енергичност, сръчност и умения на строител, и организатор на деца, да ги увлича за сътворяване на такова велико за времето си дело-като просветителското..
Взаимоспомагателният метод по който са водели занятията, осигурявал възможност да се обучават голям брой ученици. В час по четене учениците сядали в полукръг до стената, на която се закачвали таблиците за изучаване на букви и срички. Един от по-добрите и подготвени ученици заемал показалката, посочвал буквите или сричките, а останалите хорово ги произнасяли. Учителят бил един по всички предмети Той преподавал писане, смятане, История на България, землеописание на родната страна.... Разнообразието в часовете по физкултура било голямо; строева подготовкса, маршировка, бягане, преодоляване на препятствия...Тези занятия били свързани до известна степен с военната му подготовка, когато е бил слушател в първата българска легия в Белград. Не буди съмнение фактът, че той е подготвял бьдешите борци за освобождение на Отечеството. Когато имали час по пеене, към познатите песни учениците прибавяли и нови, още по мелодични и привлекателни, защото били поднасяни от един добър певец, какъвто несъмнено е бил Апостола. От всички песни на децата най-много допадали тези на Добри Чинтолов: „Вятър ечи, Балкан стене”, „Стани, стани юнак балкански”, „Къде си вярна ти любов народна”. Тези песни, призоваващи българите да се събудят от вековния сън и с оръжие да извоюват свободата си, огласяли близката околност на Войнягово, повдигали духа младежите и на родителите на децата. Затова по-късно В.Левски е търсел възможност да привлече големия наш възрожденски поет-патриот в оранизиранито движение на борците за освобождение на отечеството. На поканата поетът отговорил:
-Висока е честта, която ми правите. И аз съм готов да я приема...Но не желая никой вътре в града или вън от него да знае, че съм бил ваш член. Не вярвам на вашите хора. Апостола често се връщал към този спомен и към по-тъжния личен. който му припомнял случая, когато сливенските първенци пратили свой човек в Браила да се интересува и да разбере дали Левски не е някакъв пройдоха....

Тайният Революционен комитет във Войнягово.
(из легенди и предания за Левски)
Край Войнягово имало една близка местност, наречена Шалаварка. Тя била закътана от ветровете, които често духали горите на близките Стара планина и Средна гора. Шалаварка била закрилница на българските юнаци от преследаванията на наши и чужди душмани. Когато през горещите пролетни дни децата се задушавали в учебните стаи, учителят Левски обичал да ги води тук. Продължавал да ги учи сред Природата. И през летните горещи дни, когато не е имало учебни занятия, той водел децата до тази местност, заедно с родителите им, за да гледат какво е научил техният учител в легията на Г.С.Раковски (първа българска легия в Белград-1862г).Учителят искал да отвори очите на цялото село и да подготви населението за голямото народно дело, на което е решен да посвети живота си.
Веднъж, когато мъжете се готвели да си тръгват и той се канел да им предожи нещо важно и сериозно, казал: ”На когото му е мило за жената и децата, да си върви!” . С останалите единадесет души Левски основал воюйняговското тайно братсво, по-късно наречено таен частен революционен комитет. Сред основателите били Ангел Боюклиев, Петко и Танчо Грошеви, Бочо Бочев, Иван Кисьов и Петко Петров.
Така Апостолът посял едно от първите семена на борбата за национално освобождение, което след това било хвърлено по всичките земи български. Това първо семе посято във Войнягово дало нови здрави и надеждни кълнове. Когато Левски станал знаменосец на четата на Панайот Хитов, след бунтовническото знаме с извезаните святи думи „Свобода или смърт” крачели Иван Кисьов и Петко Петров от революционния комитете на с. Войнягово.


Забелжка: Материалът е подготвен като са ползвани различни източници на книжен носител, някои от които са твърде оскъдни и почти непознати за широкото българско общество,.

Подготвил Д-р Богомил Великов Колев.
http://bogomil.blog.bg/history/2012/02/19/139-godini-ot-obesvaneto-na-apostola.904637
цитирай
11. ivesa - Поклон пред Светлата памет на Апостола!
19.02.2012 16:30
Поклон пред делото и величието му!
цитирай
12. pevetsa - Нека почива в мир Дяконът, нека спи и ...
20.02.2012 10:34
Нека почива в мир Дяконът, нека спи и не вижда своите мечти "разпънати на кръст"!
цитирай
13. yuliya2006 - Поклон пред делото и величието м...
20.02.2012 12:42
ivesa написа:
Поклон пред делото и величието му!


ТОЙ СЪБУДИ БЪЛГАРИЯ...ЗА СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА...И ДНЕС ОЩЕ МЕЧТАЕМ ЗА НЕЯ..КОЛКО НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО ЧЕ ТО И ОЩЕ НЕ Е ДОШЛО

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
14. bogomil - Дяконът, джингиби, демонът нс империята , апостолът , най-великият българин!
22.02.2012 12:09
Уважаема Джулия,
Многомса икената с който Левски се е назовавал под изискванията на конспирацията, не малко са и прозвищата които етой е придобил сред своите и чуждите-османлиите От разбойуник, Демон на империята от българите ттой сияе от небосклона на безсмъртните с ореола на велик Апостол и светец равняващ се с апостолите на Христа.Като родолюбива българка ти никога не подминаваш важни исторически събития оставили трайна диря в народната памет и в историческата летопис. Благодаря ти за поместния мой постинг . Така този материал ще стане достояние на повече читатели тъй като ти си приблякла по принцип много свои фенове. Поздравления за стихотворението с което се мъчиш да поставиш отново неясния въпрос, кой предаде Левски, защо не е бил спасен, къде са костите му и т.н. Твот постинг е предизвикал истинска дискусия. И това е най-ценното в него. Що се отнася до залавянето на Лебски си позволявам да цитирам без коментар онова което е записано в сериозната историческа летопис; ". Д-р П. Стоянов в труда Цветков при преминаването във Влашко, заедно с революционните книжа си от 1901 г. съобщава, че е записал подробно всичко ”почти стенографически”. разказано от Н.Цветков за придружаванията си с Апостола . Останал доволен от младия ловчанлия, Левски не случайно е дал своето съгласие да го придружава именно Н. и документи.
цитирай
15. bogomil - Продължение на коментара за Апостола от www.bogomil.blog.bg
22.02.2012 12:26
". Д-р П. Стоянов в труда Цветков при преминаването във Влашко, заедно с революционните си книжа от 1901 г. съобщава, че е записал подробно всичко ”почти стенографически”. разказано от Никола.Цветков за придружаванията си с Апостола . Останал доволен от младия ловчанлия, Левски не случайно е дал своето съгласие да го придружава с книжата именно Никола. Ето как са се развили събитията свързани със залавянето на Апостола: На 26 декември 1872 . Левски и Никола тръгват от Ловеч в 4 часа след обяд. Левски напуска Ловеч сам. След него с кон тръгва и Н. Цветков с намерението да настигне дякона при лозята по шосето за Севлиево. В самара на коня, между сламата са зашити документи, които Апостолът искал да занесе в Букурещ. Двамата се събират и продължават заедно, Н.Цветков язди коня, а до него Левски пеш. Следващите събития са описани от д-р Парашкев Стоянов: „До моста ”Пази мост” Никола видял отдалече един стражар на кон и обадил на Левски. Левски се отбил настрана на пътя. Къде чешмата срещнали се със стражаря, който попитал Никола, къде отива и го попитал също и за другаря му. Никола казал, че не го познава. Заптието попитал Левски кой е и накъде отива. Левски отговорил,-Отивам на лозето си да броя колко коли боклук са стоварили - и прибавил- Аз те познавам, ти не ме ли познаваш? Аз съм от Ловеч.
Стражарят си отишел към Ловеч, а Левски настигнал в лозята Никола на шосето до Гьола. Левски се качил сега на коня и по мръкнало къде 6 часа стигнали в Къкрина в ханчето на Христо Цонев-Латинеца, член на комитета.... Нито по пътя, нито през всичкото време, продължава д-р П. Стоянов, Левски не е казвал, че чака поп Кръстя, нито е имал вид, че чака някого; и отпосле Левски не му е казвал, че е имал свиждане с попа...., както твърдят Захари Стоянов, Стоян Заимов и някои други автори... Навечеряли се..... Легнали.. " Останалото е добре известно!
"Легнали къде 9 часа, 9 и половина вечерта....Никола се събудил. Събудил се и Левски. Но часът бил 12... Видели, че е рано още и Христо (Латинеца) и Левски легнали, а на Никола не му се спяло вече....След два часа пак ги събудил... .Христо си излязъл. Никола затворил вратата и пак влязъл в стаята при Левски, който излязъл през задните врата в яхъра. Като се върнал, тъкмо си опасвал пояса и пътните врата изтропали;-Ач капу, бе ханджи!(Отвори вратата, бе ханджи!). Никола познал този глас-на стражаря, който ги бил срещнал вчера на шосето(Хасан чауш от Ловеч). Той се върнал при Левски и му казал;-Заградени сме... Според този разказ на Н. Цветков останал жив и доживял освобождението, стражаря турчин, който ги е видял в лозето е докарал заптиетата .... След залавянето тръгнали за Ловеч-Левски в една кола, двамата други (Никола и Христо Латинеца)- в друга. Щом пристигнали (сутринта на 27 декември 1872 г. , Стефанов ден), скоро влязъл поп Кръстьо и отишел направо в стаята на Левски.. и го запитал; ”Как стана тази работа”. Левски отговорил ”Стана, каквато стана, то се мина вече” (Никола научил това по-късно от Левски)....Заобиколени от 20 души конни стражари, много бързо тръгнали за Търново; в една кола качили Левски с двама стражари- в другата Никола и Латинеца с един стражар.... Къде 3 часа, на 28 декември стигнали в Търново. Тук на Марно поле била излязла една цяла войска от 200 конни стражари ....
При новите разпити Никола продължавал умело да укрива Апостола. Според Димитър Панталоджията в Търново дошел лекарят д-р Берон, за да превърже раненото ухо на Левски. Димитър след това пратил хабер до Ловчанския комитет, като им съобщил, че Левски му казал ”Поп кръстю от Ловеч ме предаде”....!?...!?.... Оказва се , че сам Левски е споменал , че поп Кръстьо го е предал, но в спомените си след освобождението Н. Цветков нищо не казва по този въпрос за поп Кръстьо. Тези противоречия безспорно подлежат на сериозно изследване и изчистване на въпроса свързан с предателството. Най вероятно стражарят от лозето е този който предава Левски и участва в залавянето му.

План за спасение на Апостола
(из сериозни официални източници)
. В третата си книжка ”Миналото” Стоян Заимов прави подробна характеристика на образа и дейността на Христо Сяров (верен сподвижник на Апостола), и на срещата си в неговата фабриката; ”В минутата, когато го намираме на работа във фабриката за сапун,...,.Сяров стои до казана и разговаря по турски механзма и устройството му на няколко старозагирски бейчета ....” Внезапно във фабриката, в присъствието на беьовете, пред смаяния поглед на Сяров се паявява избягалия от ръцете на турската полиция в Търново „Атанас Узунов, който се крие в лицето на селянин”.. Вечерта се провежда съвещание; „В гостната стая на дяда Никола Пантата трепти лоена свещ..... дядо Никола се намира почти на край града”
В присъствието на Кольо Ганчев, Донча Фесчията, на Милошева, на Цанката, Христо Сяров и Никола Райнов Пантата, Атанас Узунов разказва за ”злата съдба, що сполетя душата на българските комитети”. Разказва им в какво положение се намира сега Левски и по кой начин може да се освободи от турски ръце. „Представи им кроежа си на заседателите и поиска съвета им”.... Решават къде ще бъдат устроени засадите по железопътната линия Одрин-Цариград. Съгласно източници, по това време Сяров ”който познава писмения турски език, отделил всеки един печат от тескерето на Иван Мархолев от Калофер, на кой град принадлежи и как е изработен... С фалшифицирани печати лично от Христо Сяров - на карловската, ловчанската и търновска каза после се каитевяло тескерето на Левски, задето ще заминел”


Из спомените на един от най-верните съмишленици и помощници на Апостола;
Ето как Христо Иванов Големия-споджижник на Апостола си спомня момента, в който „охраняван с 100 низами”; докарват Апостола в Търново; „Излязох ази пред дюкяна......, отдалеч видях В. Левски зачулен в един ямурлук и си върти очите ту нагоре, ту надолу, но и ази го гледах се в очите да видя дали нещо ще ми даде знак с очи, но из един път ме съгледа и ми клюмна глава вместо добър вечер и с жални очи и тъжна усмивка ме погледна, вместо прощавай и замина колата бързо.... Това ми беше последното виждане с покойния най-мил и драг приятел...”. Ударът е още по-голям, в следващата кола Христо книговезеца вижда да карат брат му Николчо и братовчед му Христо Цонев Латинеца... Верният на Апостола съратник Христо книгопродавеца се опитва да запали конака, надявайки се в суматохата арестуваните да избягат, но опитът пропада, тъй като огънят попада на празно място.

Из спомените на един от най-верните съмишленици и помощници на Апостола
Ето как Христо Иванов Големия-споджижник на Апостола си спомня момента, в който „охраняван с 100 низами”; докарват Апостола в Търново; „Излязох ази пред дюкяна......, отдалеч видях В. Левски зачулен в един ямурлук и си върти очите ту нагоре, ту надолу, но и ази го гледах се в очите да видя дали нещо ще ми даде знак с очи, но из един път ме съгледа и ми клюмна глава вместо добър вечер и с жални очи и тъжна усмивка ме погледна, вместо прощавай и замина колата бързо.... Това ми беше последното виждане с покойния най-мил и драг приятел...”. Ударът е още по-голям, в следващата кола Христо книговезеца вижда да карат брат му Николчо и братовчед му Христо Цонев Латинеца... Верният на Апостола съратник Христо книгопродавеца се опитва да запали конака, надявайки се в суматохата арестуваните да избягат, но опитът пропада, тъй като огънят попада на празно мястo.


Възниква въпросът , защо неговите другари между които имало много верни негови сподвижници не са организирали освобождението на Левски при транспортитането от Търнови към софия, а са взели варианта за нападение на влака при транспортирането му в Цариград за да бъде там съден. Никой не е допуснал варианта, за съдебен процес в София. както и става.

Относно гробът и костите на Апостола проблемът не е толкова съществен . Същественото е онова което е извършил приживе. Впрочем подобно е положеноето с костите на христо Ботев, На Исус Христос. И независимо от това имено по този начин техните личности образи живот и народополезна дейност са издигнати на най-висок пиедестал, за да светят с още по ослепителна светлина от небосклона на безсмъртието с ореола на светци!

. с поздрав, уважение и най-добри пожелания

Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
цитирай
16. yuliya2006 - БОГОМИЛ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ. . ВИНАГИ ...
23.02.2012 09:56
БОГОМИЛ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ..ВИНАГИ ВКЛЮЧВАМ ТВОИ МАТЕРИАЛИ ПО ТАЗИ ТЕМА...БЛАГОДАРЯ ЧЕ СЕ ВКЛЮЧВАШ И ДОПЪЛВАШ...ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ..ЗА ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНИ..ТАЗИ ТЕМА НЯМА ДАВНОСТ..НЯМА

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7365003
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031