Там в планината, само там,

дишам въздух , чист и кристален.

И небето докосвам кат бог

и духът ми човешки е друг.

Там в гората, само там,

закрилена, спокойна съм аз.

Вятър нежно погали елите,

мирис на бор, птичи хор.

Там в морето, само там,

аз съм безбрежна вселена.

Тихо море, безкрай синева

а после буря като в живота бушува

Там в житата, само там,

благодат на земята аз чувствам.

Поля безкрайни, зърна натежали,

те са хляба на нашия ден.

Там в степта, само там,

гола безлюдна пустиня.

С моя кон, бягащ в галоп

и душата ми е волна, свободна.

ДЖУЛИЯ БЕЛ