2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 11101 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2012 22:32
--------------------------------------------
♥♫ ERNESTO CORTAZAR - Beethoven Silence
Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ -ЛЮЛЯК МОЙ» ;
|
Генерал Джозеф Данфорд: „По руската база...
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
20.03.2012 09:16
http://www.youtube.com/watch?v=1p_i-K7-F2g
http://www.youtube.com/watch?v=1p_i-K7-F2g
Събудих се, прекрасна утрин
и слънчев лъч лицето ми огря.
Прозореца отворих а вън славей,
песен за любов, възторжен ми запя.
Събудих се, прекрасна утрин
а въздуха ухае на бор, треви.
Погледнах вън, поляна с цветя,
роса по нея, като перли - блясък.
Събудих се, прекрасна утрин
и боса тръгнах в тази красота.
Тихо бе, всички още спяха
а аз танцувах, ангел в бяло.
15.08.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Върба моя, прекрасна,
коси до земя разпиляла.
Стоя и те гледам-изящна,
като музика, като стих си сега.
Върба моя, прекрасна,
до теб река , тихо тече.
И галиш я с пръсти от клони,
лек път и желаеш в деня.
Върба моя, прекрасна,
дъжд заръмя и ти заигра.
От любовта на водата, тъй жадна,
ти разцъфна и нежно запя.
05.11.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Божествен миг и тишина,
нереално сякаш е това.
В гора съм, ели от красота,
ухания на девственост-треви.
Божествен миг и слънце,
огря поляна с цветя.
А те усмихват се и греят
и пеят, ела при нас,ела.
Божествен миг и звуци,
на славей в хор запя.
И сякаш цялата гора,
симфония от радост я заля.
Божествен миг и дъжд,
вали,вали, пречиства.
И свежест от билки,
здравец, главата завъртя.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Честита пролет!
20.03.2012 17:00
Честита пролет!
Ей, луна аз те каня на танц,
морска вълна съм, ти ела.
Осветиме с лъчи, затанцувай,
вихрен валс а после танго.
Ей, слънце аз те каня на танц,
утрен е... аз тихо море съм.
Погали ме с лъчи - злато
и ще танцуваме заедно с теб.
Ей, небе аз те каня на танц,
ти навъсено, с облаци черни.
Аз съм днес ураганно море,
фламенко ще танцуваме с теб.
ЕЙ, дъжд аз те каня на танц,
ти си проливен, пронизващ.
Слей се с мен, аз съм море,
заедно две в едно да бъдем.
02.02.08
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Слънчогледи,от слънцето дарени,
поля безкрайни преливащи в жълто.
Вятър нежно ги погали а те се смеят
и греят,греят,душата ми запя.
Слънчогледи,от слънцето дарени,
с очи от вярност те следят го.
А аз танцувам сред море от жар,
като нестинарка с ръце нагоре.
Слънчогледи,от слънцето дарени,
за мен сте вие свещени,скъпи.
Енергия от космоса във вас е слята
а тя в мен попива и прелива.
Слънчогледи,от слънцето дарени,
поля от красота,от висша страст.
Като жертвен огън сте на земята,
пречистващ мощно днес душата.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Поздрави!
Поздрави!
Иван Вазов - Люлека ми замириса
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Честита пролет и на теб!
с добри пожелания..
ще докосна слънчева искра
и ще скрия в дланите роса,
за да пия през деня.
Ще приема залеза с тъга,
ще запазя дневна светлина
и ще скрия в себе си сълза,
за да пия през нощта.
Аз съм само цвят лилав -
люляк съм, люляк съм.
Аз съм само цвят лилав -
теменуга съм.
Потопи косите си във мен,
потъни в дъха ми сгорещен,
изцеди от моята роса,
за да пиеш през деня.
А усетиш ли, че си във плен,
и почувстваш ли се упоен,
откъсни ме с моята сълза,
за да пиеш през нощта.
С мене цветната дъга
се преля във лила,
с мен зелената трева
също е в лила.
Аз съм само цвят лилав -
люляк съм, люляк съм.
Аз съм само цвят лилав -
теменуга съм. "
http://www.youtube.com/watch?v=MEfSb8ipJiw
Все още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.
Минути непонятни и крилати.
Нетърпеливи жестове. Слова,
които те спасяват без остатък
от адски скудоумната мълва.
Какво че зачестяват рикошетите?
За теб летят правдивите крила.
Додето виждаш - все луна ще свети.
Додето чуваш - ще звучи: "Ела!"
И ето я пределната отплата,
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук, сърцата,
умират, разрушени от любов.
Павел Матев
http://vbox7.com/play:6629e739
Ръка в ръка дойдоха те и спряха
на люляка под цъфналата стряха
и люлякът добър ги приюти
та никой, никой да не ги смути.
Прегърнаха се те, под него скрити,
усмихнати, с цветчета по косите.
Вечерникът разнесе из нощта
и сладък дъх, и шепот на листа.
Ще минат дни на грижи, на раздели.
Под много стрехи те ще са живели.
Но няма да забравят за една -
за люляка край старата стена
Никола Вапцаров - Пролет
Гълъбите гукат
в близката гора
По тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път –
чувствам се ефирен,
чувствам се
без плът.
През елите бликат
слънчеви лъчи.
Ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне
топло пролетта.
Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.
--------------------------------------------------------------------------------
http://tsaninka.blogspot.co.uk/2012/03/21.html
С огнено червено в жанр латино,
усмихва се лале пред мен необяснимо,
извива грация и танцува в такт на пулса,
забавлява се щастливо цветно с импулса….
Росно, крехко със стъбълце още ранимо,
носи тежка корона, разцъфнала неукротимо,
мисли се за недостатъчно красиво
и допълнително си слага точици незабележимо….
Любопитно гледа и търси лика-прилика,
а наоколо цяла цветна поляна избликва,
но самодоволно то си таниника
и на танц за салса вятъра повика…. .
За жалост присмя му се днес синчеца
и удвои за себе си разцвета,
избухна в лилаво от яд и минзухара,
а зюмбила в нови цветове се размотава,
за да засенчат отново кокичето,
което притежава от бялото различното
и за да пощуреят теменужките,
които са с аромоти от най-вкусните,
бавят се и се надпреварват,
състезават се с кое по-хубаво да се докарват,
а дали са готови за бала утре в долината
или още се кипрят....
Цветни пролетни усмихнатости и многооооо настроение за теб!
Константин Величков
Весело е на сърцето,
ето дойде пролетта.
Слънце грее на небето,
вредом лей се светлостта.
По полето, по горите,
под небесний синий свод,
вредом гледат ми очите
радост светла, нов живот.
Между брегове засмени
тече бистрата вода,
по ливадите зелени
блеят рунтави стада.
По дърветата цъфнали
с миризливи цветове
птички красни са запяли
с най-приятни гласове.
Всичко мене на душата
сладко шепне да се смея,
като птичките в гората
да се радвам и да пея.
Дамян Дамянов
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре
Николай Лилиев
Ти люлееш целий мир
и приспиваш снеговете,
лъчезарно слънце свети
над избистрената шир —
ти люлееш целий мир
и приспиваш снеговете.
Озаряваш нежний цвят
на обкитените клони,
твоята десница рони
мир и светла благодат —
ти даряваш нежний цвят
на обкитените клони.
И тъчеш на вихрен стан
своето ефирно рухо,
тули се полето глухо
в ласките на твоя блян —
ти тъчеш на вихрен стан
своето ефирно рухо.
И живееш всяка смърт,
всеки устрем на потока,
твойта сянка модроока
бди от ведросиня твърд —
ти живееш всяка смърт,
всеки устрем на потока.
И пробуждаш в младий дух
първите надежди бели,
към незнайните предели
устреляваш своя слух —
ти пробуждаш в младий дух
първите надежди бели.
Кротна бисерна роса,
твоите цветя полива,
ти летиш всегда щастлива
към всеблаги небеса —
кротка бисерна роса
твоите цветя полива
Честита пролет и от мен!
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално