ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител

Плэйкаст «КЪЩАТА С ЯГОДИТЕ» ";

Тази къща бе моята мечта, кацнала на хълма сама. Два прозореца, веранда -  мечта а в двора червенееха ягоди сочни.     Тази къща бе моята мечта, все се спирах, с часове я гледах. Жена с бяла сламена шапка, бе стопанката и все ми махаше с ръка.      Но ето една година странно, тя не дойде през месец  май. И  другата пролет я нямаше, разболяла се, казваха за нея.      А след година двора запустя, след още една, керемидите взеха. После тухлите, гредите и пейката отнесоха в неизвестна посока.     И ето днес моята мечта, стърчат темелите, скелети страшни. И всичко в бурени, змийче видях и тъжно ми стана, заплаках...   10.10.2009 ДЖУЛИЯ БЕЛ   Звук: Shedevri instrumentalnoy muziki. R. Clayderman. Mariage DAmore Изображение: ВИЛИ ФИЛИПОВА - БЪЛГАРИЯhttp://wili6521.wordpress.com/2008/…ИЛИ ФИЛИПОВА - БЪЛГАРИЯ Текст: http://yuliya2006.blog.bg/

Richard Clayderman - Murmures

;

   

По рано ми бе казала, че ти приличам на тази жена отдалеч. Като се пенсионирам ще отглеждам и аз ягоди на с.Макоцево и пак ще има къде да идеш при жена със сламена шапка, имам и такава:)))) Весел празник и не бъди тъжна днес.

ще го напиша колкото трябва.

Поздравления и от мен, Джу!
Честита Цветница!
Б.

много тъжен и трогателен стих...
музиката в невероятно нежно-тъжна хармония...
прегръщам те, мила Джулия...с обич.

Огледай се ,Джул ... тази къща - мечта има много места ...
Тъжно и мило ...
Ето , имаш покана от Късна Пролет .
Хубава празнична вечер , не тъгувай !

Днес е Цветница!Нека да ти е светло и цветно !Нека няма руини,нека отново има къща за която мечтаеш и жена със сламена шапка в двора ..........

Така се случва - и с мечтите, и с къщите...

Цветята на малката Ида
В този миг вратата на стаята се отвори и през нея нахлу тълпа танцуващи цветя. Ида нямаше представа, откъде идват. Може би това бяха цветята от градината на краля. Най-отпред танцуваха две прекрасни рози със златни коронки на главите: кралят и кралицата. Следваха ги най-очарователните шибои и карамфили, които раздаваха поздрави във всички посоки. Придружаваха ги музиканти: макове и божури надуваха грахови шушулки. Сини иглики и момини сълзи звъняха, сякаш са камбанки. След тях идваха и други цветя, всички заедно танцуваха, сините теменужки и бялата лайка, маргаритите и нарцисите. Всички се прегръщаха, тъй очарователно бе да ги гледаш

Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева.
Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка, възпитана с Пушкин и Тютчев, не възприемала нито дума от агресивните стихове на модния съветски поет, "ледоразбивач". Тя не възприемала и една негова дума в реалния живот - плашел я с неудържимата си страст. Не я трогнала кучешката му преданност, не я подкупила славата му. Сърцето и останало равнодушно.
И Маяковски се върнал в Москва сам.
От тази мигновено избухнала и несподелена любов му останала тайната печал, а на нас вълшебното стихотворение "Писмо до Татяна Яковлева".
А за нея останали цветята. Или по-точно казано - Цветята.
Целият хонорар за парижките си изяви Владимир Маяковски внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма, с условието няколко пъти в седмицата на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите и необичайни цветя - хортензии, пармски теменужки, черни лалета, чайни рози, орхидеи, астри или хризантеми.
Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на неуравновесения клиент и оттогава, година след година, а и по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза:"От Маяковски".
В 30-та година него вече го нямало. Това известие и подействало като удар. Тя вече била свикнала той систематично да нахлува в живота и, била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и и праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея. Татяна не знаела как ще живее по-нататък без тази безумна любов, разтворена в цветята.
Но в разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И на следващия ден на прага и отново се явил куриерът с неизменния букет и неизменните думи: "От Маяковски".
Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял.
Цветята пристигали и в 30-та година, когато той починал, и в 40-та, когато за него вече били забравили

В годините на Втората Световна, в окупирания от германците Париж Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете било "обичам те", то в течение на няколко години думите на любовта му я спасявали от гладна смърт.
С годините куриерите остарявали пред очите и. На мястото на старите постъпвали нови и тези новите вече знаели, че стават част от историята на една велика любов. И като парола, която им дава пропуск за вечността, повтаряли със заговорническа усмивка:"От Маяковски". Цветята от поета се превърнали и в парижка история.
През 70-те години един съветски инженер, който бил чувал в младостта си историята от своята майка и мечтаел да научи продължението, успял да отиде Париж и да посети Татяна Яковлева. Тя приела охотно своя съотечественик и макар да отклонила въпросите за Маяковски, самият и дом бил живо доказателство за истинността на легендата. Цветята били навсякъде. Докато пиели чай, на вратата се позвънило. Той не видял повече през живота си такъв разкошен букет като този, зад който куриерът бил скрит почти изцяло, букет от златни японски хризантеми. И зад това проблясващо на слънцето великолепие, звънкият глас на куриера произнесъл:"От Маяковски".
Татяна Яковлева починала през 1991-ва година.

Източник: staniv.ru
http://prit4ite.blogspot.com/2011/04/blog-post_30.html

Великите любовни истории: Нико, Маргарита и милион алени рози...

1909 година се оказва съдбоносна за 47 годишния Пиросмани. Тогава той среща гостуващата в родния му град френска актриса Маргарита дьо Севр. Влюбва се в нея от пръв поглед. Обожава я, обича я с цялото си сърце.
Маргарита е кокетка и за нея бедният художник е просто още един досаден обожател.
За Нико обаче тя е муза не само в изкуството, а и в живота. Той я причаква пред хотела, в театъра, в ресторантите. Мисли само и единствено за нея. Рисува нейни портрети.

Историята на бедния артист, който дава всичко, което има, за да зарадва любимата си, става известна благодарение на писателя Шалва Дадиани. В книгата му четем: „Нико не познаваше любовта, преди да срещне Маргарита. Всяка вечер стоеше вцепенен в заведението ѝ и слушаше как изпълнява шансони”.

Маргарита нехае за художника и Пиросмани решава, че може да спечели сърцето на дамата, като ѝ подари от любимите ѝ алени рози.
Обожателите на Маргарита ѝ изпращали огромни букети с рози, но Нико искал да се открои сред тях и да докаже, че неговата любов е много по-силна, истинска и чиста

Затова решава да зарадва любимата си милиони рози. Нико продава цялото си имущество и картините си и с парите купува алени рози за най-прелестната жена на света.
Една слънчева сутрин той засипва цялата улица пред хотела на Маргарита с рози. Ароматният килим достига близо метър и актрисата потъва почти до кръста в милионите алени цветчета.
Полудял от нетърпение, Нико очаква нейната реакция.
Уви, актрисата е напълно безразлична! Тя не прави нищо особено и разсеяно го целува така, както целува домашните си кучета. След това си отива.
Това е краят за художника. Той никога повече не я вижда. Тя си заминава за Париж, а той остава, разорен и нещастен, в Грузия. Няколко години по-късно умира от глад, тъй като след разпродажбата на цялото си имущество остава буквално без пукната пара. Последните моменти от живота му са пропити с мизерия и самота. Нико започва да пие все повече и повече от отчаяние, и когато издъхва на 5 май 1918 г., той няма нищо освен парцаливите дрехи на гърба си и спомена за една фатална жена, която разбива живота му.


Много години по-късно Маргарита се оправдава с младостта си: "Аз бях едва на 17 г., кой на тази възраст има точна преценка за хората?", споделя тя пред изкуствоведи.
В залеза на живота си Маргарита често съзерцава портрета си от Пиросмани, когато колекция от негови творби гостува в Лувъра. Но в разцвета на неговата любов упорито го отбягва. Той не е нито богат, нито известен.

След смъртта на Пиросмани оцеляват само 300 от близо 2000 платна, които художникът рисува приживе, но затова пък съдбата му вдъхновява много творци, сред които Булат Окуджава и Андрей Вознесенски, които пишат стихове за него. Песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз" е създадена по текст на Вознесенски и по музика на Раймонд Паулс и се превръща в тъжна, но красива музикална изповед на несподелената любов

И ето днес моята мечта,

стърчат темелите, скелети страшни.

И всичко в бурени, змийче видях

и тъжно ми стана, заплаках...

***

Възхитих се на авторката и на мечтата й. Мечтата е оживяла.

САНДЕ, ВСИЧКО Е РАЗРУХА ТАМ ...НО ЗАТВАРЯМ ОЧИ И Я ВИЖДАМ...ТАМ С КОШНИЦА, УСМИХНАТА БЕРЕ ЯГОДИ И МИ МАХА С РЪКА...
БЛАГОДАРЯ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

НЕВИ, ИМАШЕ МАГИЯ В ТАЗИ ГЛЕДКА! НА ХЪЛМА ЕДНА СЕМПЛА И СПРЕТНАТА КЪЩИЧКА С ГОЛЯМА ВЕРАНДА И ЯГОДИ, ЯГОДИ,ЯГОДИ...
И ТАЗИ ЖЕНА, СЯКАШ ОТ ПРИКАЗКИТЕ С БЯЛА СЛАМЕНА ШАПКА И ВИНАГИ МИ МАХАШЕ С РЪКА...

ТОЛКОВА ГОДИНИ МИНАХА А ТЯ ВСЕ ПРЕД ОЧИТЕ МИ...

ТОЧНО ТВОЯТА СНИМКА ПРИ ПОСТИНГА ТИ ЗА БИЛКИТЕ МЕ ПРОВОКИРА..СЯКАШ ВИДЯХ НЕЯ...
ДЖУ

СТЕФ, ТАКЪВ Е ЖИВОТА И НИЩО ВЕЧНО НЯМА!

ОБОЖАВАХ ТАЗИ ВИЛИЧКА! СТОПАНКАТА НА КЪЩАТА БЕ ОТ СОФИЯ И ИДВАШЕ ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЗА МЕН БЕ РАДОСТ ДА Я НАБЛЮДАВАМ.


ДЖУ

ИЛЯ, ВЪЛШЕБНА ВИЛИЧКА НА ЕДИН ХЪЛМ И ЯГОДИ ОГРОМНИ И ЧЕРВЕНИ И ТЯ...ЕДНА ЧАРОВНА ЖЕНА С БЯЛА СЛАМЕНА ШАПКА


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

СТЕЛА, НЕВЕДИМИ СА ПЪТИЩА НА СЪДБАТА И НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО...ЗНАМ ГО
ДЖУ

МАР, ЩОМ ЖИВЕЕ В МИСЛИТЕ НИ..ТО Е ЖИВО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

МАРИН, БЛАГОДАРЯ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ