ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител


Гори, гори моя звезда




Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ - СНЯГ, ВИЕЛИЦА А АЗ ВЪРВЯ»

 5 1275 1 7

";

Кому: НА AVAHGARDI   Сняг, виелица а аз вървя, сама със себе си и моя страх. Вървя, командвам със замах, на тоз предател, урок ще му предам. Сняг, виелица а аз вървя, душата ми изпълва се с любов. И радвам се на смелостта, да оцелея, сама да се спася. Сняг, виелица а аз вървя, но умората полазва бавно. Сърцето ми задъхано трепери, нозете ми и те едва се влачат. В мислите ми сатаната се прокрадва и шепти ми той с гальовен тон: - Поспри, жали се, хайде, в блаженство след малко ще заспиш. Сняг, виелица а аз вървя, пътя леден, така си го избрах. Ще вървя, поне достойно да умра, но ще имам шанс и да оцелея.  ДЖУЛИЯ БЕЛ РУСКИ САЙТ  http://www.playcast.ru/?module=view&card=626732&code=d68a8978361796fd5f6a3e6ba259a2a63b0e9b56 Звук: гори, гори моя звезда Изображение: ttp://www.playcast.ru/uploads/2008/05/13/572309 Текст: yuliya_2006 Тэги: на приятелите с любов  философски

  Нагоре

Убедена съм, че ще се справиш, пък и снега вече го няма, изгони го:)))

и никой и нищо не може да наруши
красивата хармония на душата и сърцето ти...
Джулия...радвам се, че те има...
със всичката светлина, която носиш..

и платено с цената на достойнството...

"...пътя леден, така си го избрах.
Ще вървя, поне достойно да умра,
но ще имам шанс и да оцелея. "

За мене това е бил пътят винаги...

:)

вървиш по пътя и няма място за връщане назад.
Съдбата на една жена-водач!
Привет, Джули, много е вдъхновено и необходимо в този миг това чувство.

Нев, живота е изкушения, съблазън,и вечна борба.Кое ще победи лекото,което те изкушава и повлича към блатото или онова трудното, да се пребориш и да откриеш силата на своя дух. Благодаря ти за това че ме разбираш и харесваш!
с обич ДЖУЛИ

Мар, смелостта дава скрита сила, от нея бягат онези коварни, прилъгващи дяволчета и ти въпреки загубите,въпреки всичко, с много вяра и любов си победител за себе си. БЛАГОДАРЯ ТИ!
с обич ДЖУЛИ

Колко струва свободата,
която трябва да платиш.
За да твориш, за да можеш,
истини, да ги рисуваш в стих.


Колко струва свободата,
да се опазиш, да си жив.
От делфини уж найвни
и от акули озъбени от гняв.


Колко струва свободата,
когато те притискат и си ням.
Да кажеш НЕ с усмивка
и с болка от загуба да продължиш.


Колко струва свободата,
ако я няма, какво си ти?
Жалък червей лазещ по земята
и молещ се за мъничко живот.

14.08.2007

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Много е хубаво, Джулия! И тази песен... Поздрави!

Ти си самотен, крачещ към върха,
сълзите избърсваш, нагоре вървиш.
Цената е скъпа - тишина,
сам по-пътя, нагоре към върха.

Ти си самотен, крачещ към върха,
по-пътя срещаш екзотични цветя.
С мирис на билки, други с отрова,
сам си сред тях, по-пътя към върха.

Ти си самотен, крачещ към върха,
обичта си я криеш и сълзите от тъга.
Да се отдадеш, не можеш,
трябва да вървиш, само към върха.

Ти си самотен, крачещ към върха,
изкушения, съблазън оставяш настрана.
За да изкачиш онзи връх-суета,
ти си сам, само сам към върха.

30.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ